Не е електроцентрала.
Проектът HAARP функционира от 1960 година, като от тогава започна изграждането на станцията в Аляска. Тя се намира на 320 километра от Анкоридж и представлява 180 антени с височина 24 метра. Цялата конструкция е на 150 декара. С тези антени концентрираният лъч на високочестотните нагряват участъка от йоносферата – газовата обвивка, обогатена с електрочастици, намиращи се над озоновият слой. В резултат се ражда плазмоид – локализирана област на високойонизиран газ, или гигантска мълния, която може да се управлява. Движещият се в атмосферата плазмоид оставя следа от нагрят въздух с понижено налягане, което е непреодолимо препятствие за летящите апарати. Самолет или ракета попаднали в епицентъра на торнадото се разрушават. Забележете става дума за торнадо!
Според експертите, в рамките на HAARP се създава и реалната система за противоракетна отбрана на САЩ.
Плазмоидът, летящ с скоростта на светлината, има абсолютно предимство пред пртиворакетата, прехващаща целта. Затова пентагонът заложи на създаването на HAARP .Настойчивостта с която американците демонстрират неудачните си експерименти с своята антиракетна програма потвърждава, че по този начин се отклонява вниманието от истинската противоракетна отбрана на САЩ – HAARP.
Но HAARP има и друго приложение. Нагрявайки йоносферата създава изкуствени магнитни бури, променя климата, действа върху психиката и соматичното състояние на хората, унищожава навигационните системи. С помощта на тези лъчи може да се унищожи военни и търговски системи за свръзка, може да се промени времето над територията на всяка държава, или на обширен район, могат да потънат в сън жителите на цели градове или да бъдат хвърлени в паника, да се придизвикват проливни дъждове и наводнения, да се стимулират земетресения и огромни цунамита` да се унищожи озоновият слои над територията на врага за проникване на убийственото ултравиолетово излъчване на слънцето.
Това, че не се говори по телевизия от учени и политици е ясно защо, но това не прави HAARP несъществуващ. 
Най-големите природни катаклизми 1983-2003 г.Ураганът “Алиша“ (САЩ, 1983) 1.65 млрд.
Зимната буря “Херта“ (Европа, 1990) 1.90 млрд.
Горският пожар (САЩ, 1991) 2 млрд.
Зимната буря “Уийбке“ (Европа, 1990) 2.25 млрд.
Ураганът “Иники“ (Хавай, 1992) 3 млрд.
Зимната буря “Вивиан“ (Европа, 1990) 3.25 млрд.
Зимната вихрушка (Западна Европа, 1987) 3.7 млрд.
Снежната фъртуна (САЩ, 1993) 5 млрд.
Тайфунът “Мирел“ (Япония, 1991) 6 млрд.
Зимната буря “Дария“ (Европа, 1990) 6.8 млрд.
Ураганът “Хуго“ (Карибите, САЩ, 1989) 9 млрд.
Наводненията (САЩ, 1994) 12 млрд.
Земетресението (САЩ, 1994) 30 млрд.
Ураганът “Андрю“ (САЩ, 1991) 30 млрд.
Наводнения в Европа (2002) 47 млрд.
И още много ама много катаклизми. Не е ли малко странно?Рекордно количество природни катаклизмиПрез тази година станаха рекордно количество природни катастрофи - 850, но в тях са загинали по-малко хора, отколкото през миналите години. Такива данни публикува една от най-големите застрахователни компании „Мюник Ре". Пред последните 12 месеца жертви на катаклизмите станали 10 хиляди души срещу 220 хиляди през миналата година. Най-голямата катастрофа стана земетресението в Суматра, когато загинаха 1,200 души. Източници:
http://georgesavoy.blog.bg/politika/2010/03/20/haarp-vsyshtnost-e-gigantski-smyrtonosen-lych.514729http://bulgarian.ruvr.ru/2009/12/30/3367630.html
