Спомените на Ото Скорцени в автобиографията му “Непознатата война”Кой е Ото Скорцени? Австриец роден във Виена говорещ перфектно френски и английски, Оберщурмбанфюрер от Вафен СС, Командир на група от специалните сили на националсоциалистическа Германия през Втората световна война, прославил се с операциите си в СССР, Италия и Югославия. След войната попада в плен на съюзниците. Обвиден е във военно престъпление за използване на американски униформи при инфилтрирането си в тила на съюзниците при битката за Ардените. По време на процеса е оправдан след свидетелските показания на офицер от английското разузнаване, който заявява, че британските специални сили също са използвали немски униформи на територията на Третия райх.
След войната, Скорцени най-вероятно работи за ЦРУ. Засичан е във Франция през 1950 година, а след това в Египет при генерал Мохамед Нагиб като военен съветник. В Египет е заминал по молба на Рейнхард Гелен( от ЦРУ) и привлича на работа в арабската страна бившия генерал от СС Вилхелм Фармбахер, генерал Оскар Мюнзел, шефът на службата за сигурност на Хитлер – Леополд Глейм и Йоахим Демлинг бивш шеф на гестапо в Дюселдорф. Ясер Арафат преминава обучението си при Скорцени. През 1960 година създава Paladin Group. Ото Скорцени пише и автобиография „Непознатата Война”. Ето един интересен пасаж от нея за периода прекаран в Нюрнбергския затвор преди процеса:
„ Разполагах с по-малко от един пакет тютюн на ден, но това все пак ми позволяваше да обикалям килиитеи да говоря с колегите подсъдими, да създам някои интересни връзки, да насърча тези, чиито дух беше спаднал до нула. В същото време, аз си давах сам кураж. Ако охраната се намесваше, аз казвах че предавам информация за семействата на затворниците и че съм бил помолен за това. Освен това, напомням ви отново, че съществуваха много топли отношения между войниците негри на служба в щатската армия. Между нас онеправданите имаше истинска солидарност. Американските психолози бяха допуснали тежка „психологическа” грешка оставяйки черните войници да се занимават с нас. Те отказваха да ни третират като животни и Андръс получи доста уроци по човечност от тях.
Тази епоха беше най-вече епоха на съдийте и трибуналите. В британската зона бяха разследвани повече от 700 000 немски войници, офицери и служители. От тях заподозряни за престъпление бяха 937 затворници. Британските съдилища издадоха присъди:
Смъртните присъди: 230
Доживотен затвор: 24
Затвор: 423
Общо: 677
Оправдателни присъди 260
677 души бяха нарушили правилата за водене на война според победителите или по-малко от един на хиляда.
�
В американската зона, според окончателния доклад на бригаден генерал Телфорд Тейлър, 570 немски войници попадат под удара на Закон № 10 (Този закон позволява на съюзническите военни командири да създават трибунали за военни престъпления, престъпления против мира и престъпления срещу човечеството “, тъй както тези престъпления са били дефинирани от Хартата от Нюрнберг). Само 177 военни са призовани пред съдилища в САЩ, със следните резултати:
Смъртните присъди: 24
Доживотен затвор: 118
Общо: 142
Оправдателни присъди: 35
Във френската зона, бяха арестувани няколко хиляди души. Присъдите бяха следните:
Смъртните присъди: 104 (62 изпълнени)
А доживотен затвор: 44
Затвор: 1475
Общо: 1623
Оправдателни присъди: 404
Общо след войната съюзниците осъждат 2442 души от над 10 милиона мобилизирани в германската армия, или 0.024%.
В съветската зона за окупация, екзекуциите надвишават 185 000. От 4,0 милиона немски затворници в СССР, едва 30% успяха да се завърнат след 1945 година.”
http://www.extremecentrepoint.com/?p=6184
