Да, настъпват големи промени в характерите на хората с присадени органи. Най-изследван е този въпрос при трансплантирането на сърце и състоянието на хората след операцията и дълго след нея. Почти изцяло се променя характера (получателя на органа вече не е същият) - приема повечето черти на донора. Затова, колкото и кощунствено да звучи за някои - не е добре да се използва и да се прави трансплантация на органи, защото се задържа голяма част от душевната енергия на донора и докато получателя не се спомине, душата на донора не може да продължава по своя си път и стои като в капан, забавя му се развитието. До такива изводи са стигнали хора, които са проучвали този проблем.
А и нали в индуизма, будизма, че и при православието (има помен на 3-я ден) не е прието да се пипа тялото до 3-я ден и не се дама и за извършване на аутопсия, защото се смята, че енергията на душата напуска физическото тяло до 3-я ден. (Като цяло до 3-я ден след спирането на сърцето (т-нар. смърт) може да се извърши възкресение на физическото тяло от хора, които имат такива възможности. Нали и Христос възкръсва на 3-я ден - вече, че се смята, че това е било астралното му тяло, е друго нещо. Но Лазар е бил възкресен от Исус на 3-я ден.
На други места се казва, че до 3-я ден се извършва разграждането на етерното тяло и цялостното навлизане в астралното тяло. А вече до 40-я ден се разграждат и посредните останки на това етерно тяло и започва разграждането на най-долното ниво на астралното тяло - тази част, която е най-близо до плътния ни свят.
Аз лично отдавна имам заверка в здравната си книжка, направена пред личната ми лекарка, че не желая при смърт тялото ми да се ползва за донор по гореизброените причини, в които аз лично вярвам.
