Възприемане и същност на времето

[konstantin2007]

Вибрациите на материята и свързаното с това време, е крайно безинтересно за ... вибрациите. Защото те НЕ зависят от Време-то!
Така че `ключът` е в повечето разбиране. И как и може ли времето да влияе на пространството. Според мен НЕ!
Ако се направи или открие `портал` в (ъв Внимание) Пространството, Времето е без значение.

Пространство и време е едно и също нещо.Освен ако не  възпиремаш времето само като метереологична прогноза.Времето е"движението"ритъмът на пространството..Неговите вибрации.Т.е.на материята която го изгражда.

[Princess_Deja]

За времето ... да видим...
И преди съм споменавала сякаш, че примерите са много важно нещо при ...някакво дефиниране или `заявяване` на ... някоя ... нещо.
Много се извинявам, първо, ако примерът не се хареса, но това се сетих единствено, и дано не четат малки деца форума.
Сетих се за уредът/инструмент ... вибратор.
Имаме материя-та, която вибрира и пространството. Как точно пространството, респективно Времето (по дефиницията за тъждество по-горе) влияят и си взаимодействат с този вибратор? Внимание! Не го използваме по предназначение. Слагаме си го на бюрото, зареждаме се с батерии за известно време и го пускаме да си вибрира. Как?

[x_name41]

Ето и страничката от книжката, където се намира обяснението за което бях споменал по горе а по отношение на зависимоста между пространственно измерение и време споделям мнението на Princess_Deja, че такава вероятно и очевидно не съществува. Между другото чудех се дали да публикувам и теорията ми за същноста на пространственните измерения или, както съм я озаглавил "Факторът Оз", която проследява и обяснява нещата най-вече откъм физически аспект със конкретен пример, но в края на краищата реших да не го правя тъй-като се намира в интернет страницата, която съм посочил под аватара си.

[Tangrata_]

Малко му окупирахме темата на човека. Той искаше да се разискват някакви експерименти монтоук, а не времето. Но както и да е.
По същество, този пример с вибратора не е много удобен. Защото е съставен от няколко вида материи. И вибрацията му (предполагам!) е главно с многобройни движения в страни. Докато има друг тип вибрации, които са като пулсации. Например звукът, радиовълните (дори светлината май е вибрация). Гравитацията също. Те предават вибрация на околното пространство във формата на сфера. Те са много по-интересни и подходящи за даване на примери, защото вибрира еднородна материя и разпръсква вибрацията сравнително симетрично.
Според съвременната физика, гравитацията е вибрация, пулсация на самото пространство. Т.е., обект с голяма маса излъчва гравитационни вълни. И съществото на тези вълни е съкращаване и разпускане на самото пространство. От тук нататък, това е моя хипотеза, може би затова 2 тела се привличат гравитационно, защото периодичното съкращение на пространството между тях създава движение. И при всеки пулс, когато пространството е съкратено, те са все по-близо, и се привличат все по-силно. Още повече, ако тези вибрации/пулсации (излъчвани от 2те тела) влязат в резонанс и се застъпят. Разбира се, говорим за безкрайно миниатюрни трептения. Особено пък за тела, колкото човешките.

Всичко това, е пряко свързано с темата. Защото гравитацията е пряко свързана с времето. (пространство-времето). Колкото повече се увеличава гравитацията (и масата), толкова повече времето се забавя. Теоретично може да достигне дори 0.

[Princess_Deja]

Tangrata_, много добре си го обяснил. И аз ти благодаря за това мнение    направо : Респект! Сериозна съм.
Като свое оправдание за примера, който аз съм дала, ще кажа, че се опитах да представя нещо ОБРАЗНО, за да се разбере по-ясно Въпросът, който задавам. Защото човек разбира и се замисля, когато ... има представа за нещо (образ в съзнанието си), което е виждал, чел или просто е преработил визуално и го е ... `смелил`, за да го използва на по-високо ниво. Звукът, дори и светлината не са видими с техните вибрации. Разбираш ли? И някак си прав на теория, но на практика не може да се ПОКАЖЕ някакво въздействие конкретно и само на времето. Това че ти използваш `пространство-време` като обвързани с едно сложно понятие а други го разбират и обясняват като тъждество е различно. Но така или иначе, аз продължавам да твърдя, че каквото и `забавяне` да има това е на Движението- т.е. тук важи скоростта, а не времето.
Или с две думи, аз мисля, че времето НЕ може да се използва при експерименти с пространството- не ни помага! (повече от две са, но карай)

[RViewer]

Екснейм, аз зададох точно определен въпрос, който е свързан с практическото експлоатиране на идеята/хипотезата/уотевер, която се опитваш да представиш. Аз не съм теоретик, но усещам, че има нещо живо в идеята ти. За това и поисках раяснение за практично приложение...

А Танграта също ти задава въпроси свързани с 'твоята' теория, което означава, че доста задълбочено си е направил труда да ти прочете поста (който е доста труден за осмисляне). И това съответно предполага съответните разяснителни отговори, които и не получава.

Аз нещата ги разбирам черно и бяло: слагайки хипотезата на масата означава готовност за задълбочени обяснения. Иначе нещата ще бъдат въприети като пълен булшит. А с тези отговори за размишления относно Филаделфии, Монтаук и т.н. нещата вървят натам.

Не ми разбирай поста в нападателна светлина.

(Странична забележка: Не че си чепкам егото, но със сигурност не сме колеги)

[mitko]

      "Всяка  точка  в  пространството  е  необходимо  да  се  разглежда  не  като  обект,  като  отделно  събитие,  ако  събитието  търпи  развитие,  то  този  процес  може  да  бъде  представен  само  като  отделни  точки  в  пространството.
      Никога  две  точки  на  събитие  в  развитие  не  магат  да  са  с  едни  и  същи  координати  в  пространството.
      Събитие  неподлежащо  на  развитие  има  нулево  време  отнасящо  се  само  за  въпросното  събитие.
      Разтоянието  между  две  такива  точки  се  измерва  с  време.
      Времето  съществува  обективно,  но  преценката  му  зависи  от  измерващият  го,  тоест  измерването  винаги  е  субективно. " 
      Превода  е  смислов  за  което  се  извинявам.
       

[x_name41]

Колега Танграта подобно нещо на това, което вие пишете е описал човекът Кубрат Томов в своя труд "Резомално-изоморфния принцип", с който съм съгласен, тъй като съпоставяйки го с определени моменти в показанията на Боб Лазар (някакъв си уж физик там, обясняващ принципа на антигравитационната задвижваща система на апарата, над който е работил в зона 51) та там той пояснява и посочва именно абсолютно точно същите виждания, каквито и автора на горепосочения труд, чийто принцип също съм споменал и в моето виждане относно гравитацията, а по отношение на взаимовръзката гравитация-време...Вижте, честно да си кажа не съм се замислял над това, тъй като съм ги разглеждал винаги отделно. Между другото в отговор на RViewer бих отговорил по следният начин, тъй като вероятно така или иначе трябваше да посоча и някои (източници) макар, че да си призная това си беше преди всичко просто нещо като усещане, което ме накара и да напиша тази идея или теория и може би съм разочаровал някои с тези примери, за което съжалявам. А това, че Танграта ми е задавал коректни въпроси е малко съмнително, тъй като в единия си първи пост той не можа да схване идеята и съответно да си зададе правилно и адекватно въпросите, а втория му пост имаше чисто подигравателен и обиден характер в разрез с общоприетите изисквания за смислен диалог.

[Tangrata_]

...

Мерси, радвам се, че ти харесва.
Аз, лично, съм много далече от професионален физик, а също изобщо не ми е хоби. Така че моите представи и знания са крайно посредствени. Но като един любознателен човек, тези неща са ми интересни. Да не говорим, че много ме кефят филми като стар трек и стар гейт. А стар уарс да не говорим. Той даже ми е омръзнал.
И всички тези работи, черни дупки, хипер пространства, паралелни вселени ... мнооого ме кефят.

Също така, като бях много малък, четох една книга (ако не се лъжа май беше Васко Да Гама от село Рупча) (на братя Мърмореви .. всъщност Мормареви май)
Както много други любими книги, филми или игри, тази книга съм я препрочитал много пъти. Та вътре, имаше един герой, който беше казал нещо от сорта: Ако нещо го разбираш, ще можеш да го обясниш супер просто и разбираемо. Ако не го разбираш, ще вадиш супер сложни термини и неразбираеми думи.
Тази концепция тогава много ми хареса и ми стана любима. В последствие винаги се старая да намирам най-простото обяснение за нещо, най-очевидното и по възможност с подходящи сходни примери. Също така много уважавам хора, които се стараят да спазват същото правило и се стараят да обясняват нещата просто и ефективно.
Разбира се, ясно е, че не всяко нещо може да се обясни просто и ясно. Само основни концепции. Иначе има чепати формули, дълги 100 страници. И те също са много полезни понякога, даже незаменими.

Сега, още не съм чел повторно и потретно първия пост по темата, за да се мъча да разбирам мисълта на автора. Която беше крайно неясна и неразбрана. (поне за мен)
Но искам да вмъкна едно обяснение, което евентуално може да му помогне, за очевидната логична грешка там.
И то е следното: Да, наистина няма как да измерим дали абсолютното Време на цялата вселена нараства, намалява, и с какви темпове. Няма и как да го измерим, защото няма да имаме опорна точка. А за опорните точки, и тяхната нужда е разяснявал още Архимед, преди няколко хиляди години.
Та няма опорна точка, няма и мерилка за абсолютното време.
НО!
Някои физици, ентусиасти (! ),
казват, че единственото време, което може да се измери точно, това е времето, измерено спрямо Абсолютното Време (т.е. с което пулсира цялата Вселена).
Т.е. ние не можем да измерим абсолютното време, но единствено можем да го ползваме за отправна точка, за да измерим някои далеч по-обикновени и по-малко значими времена. И тяхното темпо. (то темпо е пак синоним на време, но така ми дойде ... да не задълбаваме сега ...) За интензитета на времето говорим, ясна е работата.

И най-накрая, друг интересен феномен/факт е, че съвременните физици (ама най-коравите от тях), тръгнали да смятат квантовото време (май така се казва, или поне звучи добре), т.е. интензитета на времето и се оказало, че времето не се движи плавно, а също и движенията в пространството, ами ставали на скокове. Т.е. на практика, и на теория, нямало изобщо такова нещо като време. Просто при величини от порядъка на 10 на -40та секунди, всичко ставало на стъпки. Като в компютър. И съответно ако едно тяло се движи, то при такива величини извършва мигновени мини премествания в пространство-времето. И на практика когато го прави, се мести мигновено и време няма. Реално, това, което всеки повтаря, а и аз напоследък: Времето, е крайно субективно ...
Този последния пасаж ми звучи доста налудничаво. И го прегледах съвсем набързо, по диагонал и на английски. При това от някакъв труд на някой си, изобщо не лесен материал за четене. Просто търсех една друга информация. И даже прочетох към 1/4 страница, от материал който е 100-200 страници.
Та изобщо не гарантирам да съм го разбрал правилно. Ако случайно пак попадна на него в нета и имам време, ще го прегледам пак.
Като гледам, обаче УЖАСНИТЕ съпътстващи формули, които дори студентчетата зайци си подхвърлят из трудовете, астро физиката изобщо не е лъжица за всяка уста, меко казано. Не вярвам от прочитни книжки тип- "вестник Психо" да може изобщо да се добие представа за тази материя. Дори и правилна посока не може да се добие.

[x_name41]

По отношение на практическото приложение на тази идея бих казал, че на първо място трябва да се създадат и формират условия чрез използването на технически средства за проявлението на тъй-наречено нулево време и чак след това с помоща на свръхчуствителна апаратура да се направят измервания на принципа на сравнението чрез нещо като компаратор, който да регистрира и съпостави двете стойности тази на нулевото време като отправна точка и вибрацията на материята в нашата действителност при което в резултат на това ще се отчете някаква разлика, която ще бъде отговорът или времевата честота в точно определен момент на измерването, като освен това трябва да се намери и подходящ и адекватен начин чрез който да се съотнесе тази времева честота към нашето линейно възприятие за време което вероятно ще е твърде трудна и не лесна задача. Между другото искам да се извиня на Танграта ако нещо съм го обидил и на всички защото не съм такъв човек с лоши помисли. Знаете ли ще ви кажа един случай във връзка с това. По едно време когато работих в една частна фирма имаше край мен колеги, който бяха тотални сеирджий и често се подиграваха с един колега на, който няма да му споменавам името, та една вечер вършихме някаква работа във склада със тези колеги, като в един момент се започнаха поредните подигравки и аз реших да видя какво е чуството като мина на тяхна страна и повярвайте ми това нещо което усетих беше много безмисленно, просто тези подигравки за мен бяха и са напълно безмисленни и винаги съм се отнасял с добро към този колега, който обиждаха и подиграваха.

[mitko]

       Предлагам  да  слезем  за  малко  на  земята.
       Има  хора  които  са  доказали,  че  могат  да  надникват  в  бъдещето,  е  как  можем  да  го  обясним  това  в  тон  с  темата?

[m2f]

За мен бъдещето не е фиксирано предварително и никой не може да види със 100% сигурност напред, защото всички ние имаме свободната си воля и създаваме бъдещето си, правейки изборите си. Но! Когато ние не се променяме особено много, или когато дадена "причинно - следствена верига" вече се е задействала и сме вече в етапа на реализирането и /т.е. един вид: късно е за промени, остава просто да се изживеят последствията/, то тогава наистина ние се движим като по релси и бъдещето става ясно видимо за онези, които могат да виждат тези неща. При всички други случаи, ясновидците претеглят вероятностите по безкрайно разклонените ни пътечки, по които вървим, претеглят тенденциите, както индивидуалните, така и груповите, и предполагам, че виждат егрегорите и връзките ни с тях, които са във финия свят - чисто енергийни връзки. От личен опит знам, че ясновидците не се ориентират никак добре, когато ги попиташ "а това кога ще стане"? Най - често определят последователността, т.е. "това ще стане след другото и преди третото", но не могат да боравят с времето точно. Според мен е така, защото времето съществува само тук, при нас.

[mitko]

        Доколкото  съм  разбрал  с  ограниченият  си  интелект,  темата  дискутира  има  ли  такъв  фактор  наречен  време  или  той  е  плод  на  нашето  изискване  за  хронологично  подреждане  на  събитията.  Нормално  е  щом  се  дискутира  да  има  две  страни - отричащи  фактора  време.  Те  могат  само  да  докажат  твърдението  си  и  печелят  спора.  Другата  страна -  привържениците,  обаче,  могат  и  да  дискутират  различните  проявления  на  времето  и  как  те  се  възприемат  от  разума. 
         В  по-горният  си  пост  цитирах,  че  за  да  расъждаваме  по  нещо  така  имагинерно  като  пространство-време  трябва  да  променин  изходната  позиция,  а  именно  -  Не  бива  да  разглеждаме  даден  обект  като  точка  в  пространството,  а  като  събитие  в  развитие.  За  нулево  време  са  приема  началото  на  събитието  и  се  отнася  само  за  събитието,  така  че  имаме  неограничен  брой  нулеви  времена  в  зависимост  от  желанието  на  разума.
       Мисля,  че  има  минало  настояще  и   бъдеще  време,  ние,  обаче,  можем  възприемем  само  настоящето. 

[Tangrata_]

Всички тези хипотези за времето, според модерната физика (според мен) изобщо не противоречат на ясновидството. Както вече казах (а, то май не беше в тая тема), те дори не противоречат на явления като материализация, дематериализация, левитация и всичко подобно.

Щом науката допуска, макар и теоретично, спиране на времето в определени точки, и дори поток назад, в средата на черните дупки, то това ясно и категорично говори, че времето е субективно. Като такова, бъдещето, като понятие е субективно. Да усещаш нещо, което става мигновено, на 10км (повечето от нас имат усет, за близки, макар и бегъл), на практика изобщо не се различава от това, да виждаш 1млн години напред. По същество разликата е само в параметрите на формулата.
На всичкото отгоре науката експериментално е наблюдавала 2те частици, дето като ги събрали, почнали да се движат синхронно. Като ги разделили на голямо разстояние, и променили движението на едната, другата се променила мигновено.
Именно това, обяснява и телепатия и виждане през пространството. (това би обяснило и магиите, и обредното синхронизиране с разни субстанции). Но както казахме, това е абсолютно същото (според съвременната квантова физика), както да виждаш напред в бъдещето.
Т.е. .. дори според най-конвенционалната съвременна наука, ясновидството е нещо съвсем възможно.
Друг е въпроса, че за сега изобщо не се знае как

[mitko]

    Тангра,  благодаря!
    Проблема  с  времето  е,  че  то  не  е  нещо  материално  и   то  като  всичо  нематериално  бива  игнорирано.  Трудно  е  наистина,  доказването  на  нематериални  (не  намирам  думата)  с  материалистични  приоми.