Снимката наистина е забележителна. Но аз винаги съм си мислил, че когато една звезда тръгне да умира, тя първо ще се превърне в червен гигант, ще се разрасне многократно и чак накрая ще експлодира. Не знам как точно изглежда експлозията, но като гледам горната снимка, много се съмнявам на нея да избухва точно звезда. Защото посоките на разпространение на газът са някак смущаващо двупосочни, а не както се очаква - той да се разпръсне равномерно във всички посоки. 
По скоро изглежда, че има нещо особено в центъра и то създава колосално вихрово магнитно поле, завличайки със себе си останките от нещо. Но това си е мое лично мнение.
Звездите, образно казано, не умират.
Когато една звезда "изхаби" горивото си, се получава т.нар "критична маса", при която горните слоеве натежават и притискат по-леките долни слоеве. В един даден момент звездата експлодира, но дали ще стане бяг, син или червен гигант зависи от нейната маса, обем и диаметър. Нашето Слънце например, никога няма да избухне, защото то е клас Жълто джудже, и няма необходимите параметри да гръмне:) След милиарди години то просто ще угасне.
След като звездата гръмне, тя се превръща в един от горепосочените гиганти. Звездата гигант представлява малко, много горещо и бързо въртящо се ядро, с чудовищно голяма газова и много гореща обвивка. Ако например Бетелгейзе ( червен гигант в Орион ), бъде поставен на мястото на Слънцето, всичко до орбитата на Марс,ще бъде в диаметъра на звездата, които е 1млрд и 200 млн километра, смятайте:)
Следващата фаза, след много хиляди и не знам си колко милиона години е фазата на джуджето. Това са малки, не много горещи звезди и биват кафяво джудже, жълто джудже и черно джудже. Първите 2 вида впоследствие се превръщат в квазари и пулсари - много горещи, малки звезди ( примерно като Земята ), които се въртят с невероятна скорост ( примерно едно завъртане е 1-2 секунди ). Поради тази невероятна скорост, много бързо изстиват и накрая стават тъмно студено тяло. Е те тогава, звездата е умряла.
Последните, черните джуджета, са много плътни и тежки звезди, които са тъмни и адски тежки. Поради теглото си, и скоростта на въртене създават невероятни гравитационни полета, и започват да дърпат всичко наоколо. В един даден момент, именно тези звезди стават черни дупки.
Оттук нататък, живота на звездата е пълна веселба. Тя започва да изкривява пространство-времето, масата и става чудовищна. Превръща се в най-силния познат на човека излъчвател на рентгенови лъчи с невероятна мощ и амплитуда. Именно по тези лъчи през 1971 е открита първата доказана черна дупка - Лебед Х1, в съзвездие Лебед.
След време, кой да каже колко, звездата става невероятно тежка и се случва онази мистерия, наречена "скъсване на време-пространството" и звездата започва да изхвърля материя в друго измерение, или съседна Вселена, превръщайки се в бяла дупка. Това вече е само на теория, макар че има изгледи да се окаже реалност. Т.е, черната дупка смуче материя от нашата Вселена, и тъй като не може да се сгъстява безкрайно, къса пространството и започва да изхвърля вещество. С една дума, ако сме в другата Вселена, от една точка в пространството ще "извира" вещество. Представете си една паяжина, която е много безкрайно здрава, и върху нея имате метално топче, чиято маса безкрайно расте. В един момент, топчето става толкова тежко, че къса паяжината....
Това е накратко:)
