През XV век германските студенти пътували на групи,за да се защитават от бандитски нападения.Те добре владеели изкуството на дуела,а силата била във възможно по-големият им брой.Студентите сформирали клубове,в които се дуелирали помежду си при спазването на строги правила,като държали най-вече на достойното поведение,лоялността,смелостта и честната игра.Но историята им не свършва преди пет века,защото тези клубове продължават да съществуват и днес.Те са изключително потайни и техните членове обикновено са от средите на висшето германско общество.
Наричат ги”Менсур”.
Предполага се, че в момента в Германия има около 200 такива студентски клуба.
Много германци ги ненавиждат,защот ги смятат за неонацисти, но възпитаниците на германските университети заемат видно място в управляващите среди на германското общество и са в изгодно полжение, за да съдействат и подпомогнат издигането на младите членове на „Менсур”
Всеки фукс(лисица(нем.)-новобранец на братство от дуелисти,който не се е сражавал със сабя) трябва да изпълни три менсура или дуела, преди да стане пълноправен член.Дуелистите носят черни предпазни стоманени забрала и предпазни маски за носа, а вратовете им са обвити с дебела лента, която да предпазва сънната артерия.Странното им предпазно облекло се допълва от плетена ризница и ръкавици за защита на шалгера-сабя,остра като бръснач,подобна на рапира.
Двамата дуелисти застават един срещу друг на разстояние една сабя.Целта е да порежат лицето на противника в областта над очите,като се стремят да запазят лицето си, лишено от всякаква емоция. Всеки израз на страх носи позор и поражение.
Докато трае тази процедура, те са заобиколени от мълчалива стена от членове,коит пиято и пушат, докато ги наблюдават. По лицата на някои от тях могат да се видят белези от предишни дуели-признак на благородно потекло и смелост.
Внезапно се издава заповед сабите да бъдат вдигнати.Кратката напрегната тишина е последвана от команда за започване на схватката. Оръжията се кръстосват със светкавична последователност от неуловими, но смъртоносни движения, атаки и контраатаки, които следват една след друга с невероятна бързина. Откритата заплаха на танца на остриетата рязко контрастира с каменните лица на дуелистите, които стоят неподвижни, с лява ръка, здраво стиснала колана на гърба им. Следва друга рязка команда, която прекъсва кантата от кръстосващи се саби също така внезапно, както е започнала, а сражаващите се прекратяват борбата и навеждат остриетата, изнасяйки ги встрани.Появата на кръв е сложила край на дуела.
Когато някой от дуелистите е порязан, студентският доктор намазва раната със спирт и я зашива на място без упойка. Така сражаващият се е белязан за цял живот с шмис - белег за благородство, който му спечелва благоразположението на други „братя” през остатъка от живота му на привилегирован.
Лоялността между членовете била толкова голяма, че Адолф Хитлер забранява клубовете, понеже не искали да изключат от редовете си своите еврейски „братя”.
Някои странични наблюдатели продлъжават да гледат на тях като на опасна група с дясна ориентация, а други – като на аристократична отживелица. Всяка година обаче в университетите из страната в клубовете се присъединяват тайно нови членове или пък биват поканени в тях като синове на по-стари „братя”, привлечени от атмосферата на другарство, достойно поведение, възможностите за напредък в обществото и може би най-вече от желанието да овладеят естествения си страх и да проверят сложните животински инстинкти, стаени дълбоко в тях.
Из „Тайните общества” 2006, 2004 Майкъл Брадли
