Голямата непростимата фундаментална и основна грешка на немските фашисти/"национал-социалисти"/ е тотално обърканият им от чисто икономическа гледна точка стратегически подход при избора и разработката на различни въоръжения най-вече на танкове затова защото Втората световна война е преди всичко панцеркриг-танкова война и своебразен сблъсък на индустрии-оръжейни индустрии които представляват цели системи от заводи и предприятия. Вместо да изберат икономически рентабилни модели които да произвеждат с десетки хиляди тяхното решение е много скъпи машини, скъпи танкове и изобщо скъпо въоръжение което една малка Германия не може да понесе като икономическо натоварване логично следствие на което губи войната.
Това особено стратегическо решение е в пълен разрез с липсата на достатъчно основни природни ресурси на една малка Германия особено за воденето на агресивна война на два фронта единият от които срещу огромният Съветски съюз. Напротив логиката на фашистите би следвало да е диаметрално-противоположната:
след като нямат основният ресурс немците би трябвало да произвеждат по-евтини въоръжения в по-голямо количество, а те всъщност правят точно обратното произвеждат скъпи оръжия на висока себестойност опирайки се на едното качество на немското оръжие. Това не е достатъчно!
Панцер.4 е танкът който е могъл да спаси Третия Райх от тотален разгром. Него е трябвало да произвеждат масирано до края на войната по примера на руснаците които произвеждат масово Т-34 над 40 000 бройки до края на войната. Вместо това Хитлер залага на Панцер.5 и Панцер.6 което му коства Курската танкова битка където през юли 1943та година се решава изхода от войната.
По своето същество Блитцкригът т.нар."светкавична война" представлява оперативен синхрон между пехота, танкови съединения и авиация на относително тесен участък от фронтавата линия. Основната характерна черта на Светкавичната война се крие в наименованието й и предполага висока скорост на предвижване на различните войскови части и подразделения и бързо изпълнение на поставените оперативни задачи плюс висока централизация на отделните щабове на отделните армии.
Основната причина за разработването на блитцкригът от ОКВ в Германия през периода 1918-1939та се намира в обстоятелството че Германия е малка страна с малко ресурси без свои собствени находища на петрол и за да успее в една бъдеща реваншистка война на европейският театър на бойните действия включително срещу Русия немските въоръжени сили трябва да нанесат съкрушителен удар в рамките на няколко седмици срещу противника за да не може той да си поеме въздух. В този смисъл ОКВ е разработвало математически прецизен и изчислен отвсякъде план "Шлифен" за нападение срещу Франция но той теоретически и концептуално е остарял за да бъде приложен на практика в по-съвременен план в края на 30те и началото на 40те години когато равнището на военната техника е значително подобрено и усъвършенствано.
Блитцкригът е абсолютно немско изобретение разработвано от 1918та година от немският генералитет непосредствено след крахът на Първата световна война на европейският театър на военните действия където армиите на Кайзерът на Германия се сблъскват със стена от артилерия, пехота, телени ограждения, кал и отровен газ. Разработвайки новата концепция на Блитцкригът немският генералитет най-вече в лицето на Гудериан естествено разчитат на новият тип оръжие танкът който в бъдещата война на Германия срещу европейските наглеци и поробители ще има за задача да пробие фронтовата линия в голяма дълбочина и по този начин да се избегне една страшна и ужасна позиционна и безрезултатна война каквато е била току-що приключилата Първа световна война.
През 1940та година Блитцкригът се осъществява блестящо в Европа най-вече срещу Франция и мощната, многобройната но крайно неспособна френска армия. За съжаление впоследствие когато Хитлер среща първия истински достоен противник в лицето на Великобритания и СССР се оказва че висотата на техническото равнище на немските въоръжени сили не е достатъчна за решението на оперативно-стратегическите задачи с особена сложност като преодоляването на Ламанша и бомбардирането и унищожението на съветската индустрия зад Урал.
Светкавичната война на Хитлер в Съветският съюз приключва в Сталинград в началото на февруари 1943та година след година и половина на жестоки сражения с Червената армия която общо за цялата война дава около 8/10 милиона жертви/тук не броим цивилните жертви които са поне още 10 милиона/. Основната причина за неприложимостта на светкавичната война срещу руснаците е огромната площ на съветската държава следствие на което при бързото предвижване на отделните съединения на Вермахта се разтеглят комуникациите прекомерно следствие на което изникват съществени проблеми в снабдяването на отделните армии с муниции, продоволствия и замяна на изгубеното въоръжение.
