Автор Тема: Национална сигурност и национални цели, ценности и идеали  (Прочетена 5900 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен bonano

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 61
Националната сигурност са мерките, предприети от една държава, за да осигури своето оцеляване и безопасност. Националната сигурност включва спирането на нападения — отвътре (вътрешни) и отвън (външни), както и закрилата и благосъстоянието на гражданите.
    Мерките, предприети за да се осигури националната сигурност, включват:
•   поддържането на въоръжени сили
•   повишаване степента на гражданската отбрана и готовност за действие в аварийни ситуации
•   опитите да се създаде подвижност в инфраструктурата на държавата
•   поддържането на разузнавателни служби за разкриване на заплахи
•   защитата на поверителна информация
    Концепцията за националната сигурност на Република България представлява официално приети политически виждания за защита на българските граждани, общество и държава от външни и вътрешни заплахи от всякакво естество, при отчитане на наличните ресурси и съобразяване с нивото на гаранциите, които дават световната, евроатлантическата и европейската система за сигурност и стабилно развитие.
    Концепцията определя целите и задачите в периода на присъединяването на Република България към ефективна колективна система за евроатлантическа и европейска сигурност и с оглед на рисковите фактори, които заплашват по сегашния начин сигурността на страната. Основа на системата за евроатлантическа и европейска сигурност са Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), Европейският съюз (ЕС), Западноевропейският съюз (ЗЕС) и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).
    Равнището на сигурност се определя от степените на защита и на ефективно реализиране на интересите на българските граждани, общество и държава, които в съвкупност съставляват националните интереси.
    Интересите на българските граждани са в реалното гарантиране на конституционните права и свободи, личната безопасност, повишаването на качеството и равнището на живота, на социално и здравно осигуряване.
    Интересите на гражданското общество са в утвърждаването на демокрацията, гражданския контрол върху институциите и свободата на сдружаване, в правата на религиозните, етническите и малцинствените групи, в съхраняването на националните духовни и културни ценности и традиции.
    Интересите на държавата изискват защита на Конституцията, суверенитета и териториалната цялост на страната, постигане на политическа и финансова стабилност на икономическото и социалното развитие, строго спазване на правовия ред, равнопоставеност и взаимноизгодно международно сътрудничество.
    Три са основните фактори на националната сигурност на България:
          -степента на развитие и ресурсите на страната;
          - ефективността на външната и вътрешната й политика, и
          - участието на България в колективните системи за сигурност и икономическо развитие.
    Националната сигурност има приоритет за Република България. Тя определя основните цели и програми на нейното развитие. Формира стратегическите задачи на вътрешната и външната политика на държавата.
    Главно условие за реализация на националните интереси е съхраняването на възможностите България сама да решава вътрешните си политически, икономически и социални проблеми, както и сама да урежда отношенията си с други държави и общности независимо от намеренията, позицията и интересите на трети страни.
    Съобразно Конституцията на Република България отговорности за националната сигурност на страната имат Президентът, Народното събрание и Министерският съвет.
    Президентът възглавява Консултативния съвет за национална сигурност, чийто статут е определен със закон.
    Народното събрание осъществява законодателното изграждане на системата за национална сигурност. Чрез своята постоянна Комисия по национална сигурност контролира изпълнителната власт и специалните органи на сигурността относно законосъобразност и ефективност на действията им и ефективно използване на ресурсите, оценява политически опасностите. Чрез своята постоянна Комисия по външна и интеграционна политика контролира изпълнителната власт в областта на външните аспекти на националната сигурност.
    Министерският съвет на основата на тази концепция и в изпълнение на възложените му от Конституцията на Република България отговорности в областта на сигурността с доклад пред Народното събрание ежегодно посочва рисковете за страната и дава оценка за степента на защита на националните интереси.
    Министерският съвет разпределя ресурсите на страната за повишаване степента на защита на националните интереси. Министерствата и ведомствата в рамките на своята компетентност разработват и реализират стратегии и програми за най-ефективно използване на политическите, военните и икономическите ресурси на страната.
    В изпълнение на функциите си Министерският съвет се подпомага от Съвет по сигурността в състав: министър-председателя, министъра на външните работи, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, техни заместник-министри, началника на Генералния щаб на Българската армия и ръководителите на разузнавателните и контраразузнавателните служби. Президентът лично или чрез свои представители може винаги да участва в работата на съвета и по всяко време да изисква от него информация.
    Национална служба сигурност към МВР е специализирана контра разузнавателна и информационна служба на МВР, чиито главни задачи са защита на националната сигурност на страната от действията на чужди специални служби, организации и лица, насочени срещу националните интереси. Друга задача на служба „Сигурност” е установяване и неутрализиране на деструктивни процеси, застрашаващи установения конституционно държавен ред, единството на нацията, териториалната цялост и суверенитета на държавата.
    Дейността на Националната служба „Сигурност” е свързана с разкриване, противодействие, предотвратяване, пресичане на посегателства срещу националната сигурност, свързани с: опасност за единството на нацията, териториалната цялост и суверенитета на страната; противоконституционна дейност, опасност за вътрешнополитическата сигурност и международната интеграция на страната, опасност за икономическата и финансовата сигурност, свързана с участие на чужди служби или организации, опасност за екологичната сигурност, нарушаване функционирането на националната система за опазване на държавната тайна, застрашаване сигурността на стратегически за страната обекти, международен тероризъм и екстремизъм, незаконна международна търговия с оръжие, незаконно производство и разпространение на наркотици, упойващи и психотропни вещества, подпомагано, организирано или осъществявано от чужди служби или организации, незаконна миграция, застрашаваща националната сигурност.
    Освен този вид дейност, Националната служба „Сигурност” осъществява и информационно-аналитична и прогностична дейност чрез събиране, обработване и съхранение на информация, която е от значение за националната сигурност и националните интереси на България. Службата изготвя и информации за нуждите на държавното управление, информации за висшите органи на държавната власт. Националната служба „Сигурност” осъществява координация и взаимодействие в съответствие с международни задължения на Република България и в интерес на националната сигурност на страната с чужди специални служби за противодействие на международния тероризъм и други форми на международната организирана престъпност.
    Националната стратегия по принцип е политически документ, отражение на най-важните национални цели от вътрешен и международен характер, и трябва да се прилага от високопоставени политически лидери. Националната стратегия е един организиран процес на формулиране на политически, икономически и отбранителни цели , който е също толкова важен, колкото и резултатите. Обсъждането на тези цели изисква участието на висши цивилни и военни служители. Целите, определени като най-важни, неизбежно изискват политически решения. И също така неизбежно не всички ще бъдат съгласни с тези решения.
    Други, най – често съседни държави, някои от собствените ни политически и икономически групировки, цивилните и военните експерти по проблемите на отбраната - всички те ще имат различни схващания. Пресата, академичните среди и мозъчните центрове няма да са на единно мнение. Затова дискусиите трябва да бъдат открити, да се окуражават алтернативните мнения, ако искаме процесът да бъде конструктивен. В крайна сметка трябва вече да бъдем наясно със себе си – кои сме, какво искаме и накъде отиваме, т.е. кои са нашите национални цели и приоритети и как можем да ги достигнем?
    Практиката в демократичните страни показва, че един от най-трудните и най-важните проблеми за дадена страна е да дефинира и да продължи да дискутира своята стратегия за национална сигурност (национална стратегия). Без такава стратегия нито една страна не би могла- като събирателно понятие - да преследва цели от жизнено важно значение за своята сигурност, благосъстояние и развитие. С колкото по-малко ресурси разполага тази страна, толкова по – важно е тя да има свои национални приоритети. И тъй като всяка стратегия подкрепя определена политика и програми, за сметка на други, тази стратегия винаги ще бъде обект на напрегнати дебати.
    Стратегическият избор започва със съгласуваното определяне на националните интереси, Те отразяват най – важните необходимости, пред които е изправена страната. От националните интереси произтичат националните задачи и свързаните с тяхното осъществяване политическа, икономическа и военна стратегии. Те трябва да са съобразени с реалните ресурсни ограничения и да се противопоставят на съществуващите опасности за реализиране на националните интереси и цели.
    Най – важните национални интереси се дефинират според критериите за национално оцеляване и благосъстояние.
    Елементите на националните интереси се разграничават по своето значение като необходими за оцеляването и жизнено важни.
    За да се оцени откъде идва заплахата за оцеляване или за жизнените ни интереси периодично се прави анализ на опасността от заплахи. Целта му е да се установят намеренията и възможностите на реални или потенциални противници да попречат или да се намесят в успешното достигане на интересите и целите на националната ни сигурност. Заплахите се класифицират като политически, икономически и военни. Много от органите на правителството са задължени да се занимават с оценка на заплахите и на слабите точки на страната. Най-голяма роля се отрежда на Министерството на външните работи, на отбраната, на разузнаването и контраразузнаването и на службите за сигурност.
    Анализът на съществуващата заплаха не винаги е прецизен или дори рационален. Това зависи от гледната точка при оценката на опасността и от обективността (достоверността) на предоставената информация. Рисковете за България са съсредоточени, както върху нестабилността в региона, така и вътре в страната, върху неравновесието на въоръженията на Балканите, върху етническите и религиозните конфликти, емиграцията, безработицата, икономическата катастрофа и престъпността, а също и върху сложния комплекс от необходими политически решения, които възникват при отслабване на съхопътните, военно-морските и военно – въздушните сили и на източниците на разузнавателна информация.
    При по–общ вариант на анализ може да се наложи да се създадат междуведомствени групи, които да изучават тези критични проблеми и да предлагат градация на националните приоритети. Проблемите могат да се класифицират като външни и вътрешни и да се групират по направления: политическо, икономическо и социално, и отбранително.
    В сферата на вътрешните проблеми могат да възникнат следните въпроси:
   специфични икономически проблеми: търговия, вътрешни инвестиции, конкуренция, безработица, екологични проблеми, приватизация, престъпност, промишлена политика, взаимоотношения между деловите среди и синдикатите, развитие на конкурентната способност, увеличаване делът на частния сектор и т.н.;
   политически и социални проблемиетнически малцинства, развитие на институциите, разслояване на обществото, механизми за изграждане на националната сигурност, опит и професионално равнище на средствата за информация, образование и подготовка на специалисти, заплахи за суверенитета на страната, спазване правата на човека, здравеопазване и социална политика и т.н.;
   военни проблеми: размер, структура, използване, личен състав и стратегия за съхраняване на Въоръжените сили, роля на умиротворителните мисии с и без прилагане на военна сила, научни изследвания, наборна политика, въвеждане на професионално начало при окомплектоване на частите и т.н.
    След като висшите военни и цивилни ръководители на страната определят приоритетите, съответните институции трябва да разработят необходимите планове за постигане на тези цели. Стратегията, освен това осигурява основните приоритети в използването на националните ресурси и най – важното – очертава фокуса на дискусиите в национален мащаб. Тези дискусии могат да възбудят противоречия, но това е открит процес, който съдейства за създаване на увереността, че се търси решение поне на основните проблеми на обществото.
    За осъществяването на националните интереси се разработват и приемат национални стратегически програми (съпътстващи доктрини), които определят поведението на държавата и нейните институции във вътрешната и външната политика за дълъг период от време. Това създава условия за приемственост и стабилност в провеждането на национално отговорна политика.
    Българският национален идеал е дългосрочната стратегическа цел на нацията и държавата. Българският национален идеал е динамична категория, която отразява конкретните исторически цели, задачи и национални ценности.
    Националният идеал е съставна част на политическата философия и култура на нацията, ядро на националното самосъзнание. Той определя националните интереси, респективно съдържанието на националната политика.
    Българският национален идеал възниква на определен етап от развитието на нацията и обслужва определени етнодемографски, геополитически, културни, стопански и други интереси. Националният идеал не е вечен и може да се променя с времето. 
    Българските национални интереси отразяват колективната потребност на нацията и са израз на исторически необходими и оправдани права и претенции за бъдещето. Правата и претенциите се отнасят към увеличаването на материалното и духовното богатство на нацията. 
    Националните интереси са главна движеща сила на българската нация и държава. Те стоят в основата на националната и държавната политика и тяхното реализиране е върховен дълг на българските държавници, политици и общественици, натоварени с права от нацията да ги защитават. 
    Националните интереси отразяват различни насоки на националния идеал - политически, военни, културни, икономически, геополитически, етнодемографски и др. Затова българските национални интереси биват съответно - политически, културни, икономически, геополитически, етнодемографски и др.
    Националните интереси са дългосрочни (когато са плод на дългосрочна мотивация) и краткосрочни (обслужват политическата, икономическата или културната мотивация на времето и налагат бързо реализиране).
    Националните интереси не са затворени в териториалните граници на държавата.
« Последна редакция: Юни 20, 2007, 12:50:32 pm от H. »
Правописните грешки са умишлени. Всяка прилика с действителни и обозрими в близкото бъдеще събития е

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27