Защитата на еврейската държава е поверена на МОСАД, ШАБАК, ЦИПП...
ДИМИТЪР ПАВЛОВ
Израелските разузнавателни служби са си извоювали репутацията на страховита машина, за която няма прегради. Рицарите на плаща и кинжала от Обетованата земя неотклонно спазват максимата всяко средство е добро в името на Израел и горко на онзи, който накърни интересите на тази страна или посегне на нейни граждани. Секретните структури на еврейската държава взаимно си пазят гърба и работят като добре смазан механизъм. Спецоперациите се координират от Комитет на шефовете на службите (Ваадат рашет хашерутим), а това помага да се сведат до минимум провалите. Най-авторитетен сред разузнавателния бранш в света е забуленият в тайнственост МОСАД. Централата му е на булевард "Цар Саул" в Тел Авив, а пълното му название на иврит е Ха Мосад ле Модийн ве ле Тафкидим Маюхадим (Институт за разузнаване и специални задачи). На Института, подчинен пряко на израелския премиер, се пада лъвският пай при осъществяването на секретните акции в чужбина и в борбата срещу тероризма.
За рожден ден на МОСАД се смята 13 декември 1949 г., когато по препоръка на своя приближен Реувен Шилоа премиерът на младата израелска държава Давид Бен Гурион го създава като ведомство за
координация на разузнавателните й служби
Въпреки че е рожба на Шилоа, "бебето" МОСАД израства под грижите на втория си баща Исер Харел, придобил вече доста солиден родителски опит с друга спецслужба - ШАБАК. Надареният с шпионски талант евреин от Беларус, за когото подчинените му са се шегували, че ако беше останал в Съветския съюз, щеше да оглави КГБ, става шеф на Института през 1952 г. В Израел никой не знае неговото име и след оставката му през 1963 г. той излиза от анонимност, когато жена му изнася да проветри офицерския му мундир, а после написва и бестселъра "Сигурност и демокрация". Харел, починал през 2003 г. и наричан патриарх на израелските спецслужби, гледа да пести всеки шекел от бюджета на ведомството си. От него тръгват драконовските мерки за сигурност там - на три месеца и след мисия в чужбина агентите да минават през детектора на лъжата. Най-зрелищната операция в историята на МОСАД е отвличането на живеещия в Аржентина нацистки военнопрестъпник Адолф Айхман. Подбрани са агенти, чиито близки са станали жертви на Холокоста. Акцията оглавява сегашният израелски министър по въпросите на пенсионерите Рафи Ейтан. На 11 май 1960 г. Айхман е похитен пред дома му, дрогират го и го прехвърлят със самолет в Израел, където е осъден на смърт. Институтът обра точките и като се докопа до секретния доклад на Хрушчов от 1956 г. за Сталин, както и с ролята си в операция "Мойсей" - тайното вкарване на 8000 етиопски евреи в Израел през 1984-1985 г.
Основно направление в дейността на МОСАД
е арабското, а в компютрите му се пазят 250 000 имена на арабски терористи. Отделът "Комемиут" ("Независим") отговаря за физическото ликвидиране на терористите. Институтът гони до дупка палестинските терористи на принципа око за око зъб за зъб. След кървавия атентат срещу израелските спортисти на олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. организаторите му стават враг №1 и намират смъртта си един по един.
Освен в арабска посока Институтът гледа да набавя политическа, технологична и бизнес информация. Защитавайки интересите на страната, МОСАД не се свени да шпионира и основния израелски съюзник - САЩ, където има резидентура. Показателна е шумната афера с чиновника в спецотдела на американския ВМФ Джонатан Полард. През 1987 г. щатски съд го прати зад решетките до живот за предаване на секретни данни на Израел. Тел Авив отричаше Полард, получил преди 9 години израелско гражданство, да е шпионин.
Агентите действат под прикритие в израелските посолства, търговските мисии, авиокомпанията "Ел Ал". Институтът разчита и на доброволни помощници (на иврит - саяним) - живеещи в различни държави евреи. Често тези хора не подозират, че МОСАД ползва услугите им. За него са работили и редица израелски политици. Експремиерът Ицхак Шамир в края на 50-те години на миналия век дирижираше вещо европейските "концерти" на Института, а нежна част от неговия "научен" екип беше и сегашният израелски външен министър г-жа Ципи Ливни.
Бюджетът на МОСАД е около $ 500 млн.,
а оперативните му служители (катси) се обучават в специалната му академия. В Института няма военни звания, но работещите в него са служили в армията, а сегашният му шеф с руски корен Меир Даган завърши своята кариера там с чин генерал. Той направи революционни промени както в организационната, така и в оперативната сфера, като пак даде зелена светлина за действие на поделенията "Кидон" ("Щик"). Тези три групи от по 12 екзекутори бяха "замразени" в края на 90-те години на миналия век от тогавашния директор на МОСАД Шабтай Шавит. Институтът увеличи персонала си и той надмина 2000 души. Стартира и негов уебсайт, където могат да си опитат късмета мераклиите да станат агенти.
Контраразузнаването и вътрешната сигурност на еврейската държава са поле, в което се вихри институция, позната с абревиатурата ШАБАК (Шерут ха битахон ха клали) - Обща служба за сигурност. Израелският еквивалент на ФБР се бори с действащите в Обетованата земя чужди разузнавания, охранява VIP персони и институции в чужбина, диша във врата на терористи. ШАБАК е в рамките на Министерството на вътрешната сигурност (Мисрад ле битахон пним), но шефът й има свобода на действие. Службата е с куп звена: управление за разследване, за координация и планиране, за техническа поддръжка, администрация, правен съвет. Това са важни части от машината ШАБАК, но тя би била старо желязо без трите си управления: за контраразузнаване против арабските и неарабските страни и за охрана.
Рамо до рамо с МОСАД и ШАБАК е също Центърът за изследване и политическо планиране (ЦИПП) на израелското МВнР. Той събира
данни от поверителните доклади
на дипломатическите мисии на еврейската държава по света и от открити източници в съответните страни. Анализирайки купищата информация, ЦИПП прави дългосрочни аналитични доклади за всяка държава. Центърът разполага с четири регионални отдела: арабски, за Багдадския полумесец, за Северна Африка и за неарабските региони, както и два функционални отдела - стратегически и икономически.
Друга такава структура е военното разузнаване. Зад абревиатурата АМАН (Агаф модийн шел мате клали - Информационна служба за военна сигурност) се крие мощна фирма със 7000 служители, пръснати в шест управления. Най-голямо, с работещите в него 3000 души, е информационно-аналитичното. То преценява степента на опасност от избухване на конфликти в Близкия изток и анализира бойната готовност на арабските армии. Разузнавателното управление пък отговаря за 3000 станции за електронно наблюдение и движи космическото разузнаване чрез спътниците от серията "Офек".
Военното разузнаване, което в миналото играеше ключова роля за успешните войни с арабите, отнесе доста критики заради действията си около Втората ливанска война, а столът на шефа му генерал Амос Ядлин много сериозно се заклати. Поразяващата ръка на израелската военна машина са елитните й командоси. Батальонът "Маткал", спецподеление на Генералния щаб, е най-добре подготвената антитерористична част в света. Достатъчна реклама е, че в него са служили трима ексшефове на Генщаба - Ехуд Барак, Шаул Мофаз и Моше Яалон.
"Маткал", полицейската част "Ямам"
и тюлените от "С- 13" на ВМФ единствени в Израел имат право да осъществяват операции за освобождаване на заложници. Партизанската война в тила на врага е запазеният периметър за батальона "Егоз" ("Орех"). Костеливият орех изпита силата на мелачката Хизбула в Ливан и тя напука черупката му, но все още успешно затруднява терористите в Палестинската автономия. Батальонът "Шакед" ("Бадем") пък е съставен от войници от малцинствата - бедуини, друзи, черкези. Гъстата бадемова гора брани от терористичните мераци Южен Израел. Армейската спецфлора обогатява и батальонът "Дувдеван" ("Вишна"), състоящ се от евреи с корен в арабския свят. Владеещи арабски, преоблечени в арабски дрехи и снабдени с ползвани от палестинците оръжия, "вишневите" бойци за десетина години ликвидираха 600 терористи на Западния бряг. Със запазени места в спецелита на израелската армия са и батальоните "Калбия" и "Шалдаг".
Сегашният шеф на МОСАД Меир Даган е с руски корени. Той направи революционни промени както в организационната, така и в оперативната сфера на института.
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2640§ionid=5&id=0001501
