Тезата на Сергей Лазарев е, че всички проблеми при хората, без изключение, произтичат от недостатъчна любов и отдаденост към Бога. Той (Лазарев) обича да се позовава много на Библията, което пък ми се струва много странно, но както и да е неговите допускания на тази тема явно го водят в правилна посока и той успява да помага на хората, които търсят помощта му. Принципът му е "проба-грешка". "Деленето по категории" става със съзнателния избор и самоопределянето на всеки човек какви приоритети да има за себе си. Според Лазарев, ако избереш да следваш "Божията воля", ставаш един вид "излъчвател" на любов или активен елемент в системата и няма как да имаш проблеми с душата си, а ако не направиш този избор или ако изобщо не стигнеш до заключението, че такъв избор стои пред теб, което е едно и също напрактика, си оставаш "консуматор" или пасивен елемент. Термините са от мен, за да стане по-ясно, но идеята е негова. Формулировката той вади като прави обобщения на случаите, с които се сблъсква в работата си с хората. Естествено, че винаги има изключения и че той често дава доста нетипични примери, за да си потвърди тезата, но пък принципа се вижда така или иначе.