(продължение)
Из: И Н Т Е Р Н А Ц И О Н А Л Н И Я Т К А П И Т А Л И З Ъ М
*Диктатурата на глобалния пазар
от д-р юр.н.Ханс-Петер Мартин и инж.Харалд Шуман
Хотел "Феърмонт"в Сан Франциско е обгърнат с легенди от световен формат. Той е институция и икона, символ на радостта от живота. Който го познава, фамилиарно го нарича "Феърмонтът", а който живее в него, значи е един от успелите в живота...В просторните плюшени салони са празнували триумфалните си успехи и забогателите от катастрофалното земетресение 1906 г. (Сан Франциско е полуразрушен тогава,б.р.), както и американските генерали от двете световни войни, основателите на ООН, господарите на концерни, както и всички американски президенти.
В края на 1995г.в тази обвеяна с митове и история обстановка един от хората, които сами творят история, Михаил Горбачов, приема елита на света.
Защо тъкмо тук, в Президио, квартал южно от моста "Голдън гейт"? Защото тъкмо тук в края на студената война американски меценати от благодарност към неговото дело му основават фондация. И сега Горбачов е поканил 500 водещи политици, икономически босове и учени от цял свят. Този нов "глобален мозъчен тръст", както последният президент на Съветския съюз нарича срещата, ще посочи на човечеството пътя към 21-вото столетие, "пътят към една нова цивилизация".
Опитни, стари политици като Джордж Буш-старши, Джордж Шулц или Маргарет Тачър си дават среща тук с новите господари на света като Тед Търнър, шефът на CNN, най-могъщият медиен концерн на планетата и с други величия от неговия ранг...Всички са се събрали и възнамеряват в продължение на 3 дни, разделени на тематични групи, да работят интензивно с глобалните фигури от компютърния и финансов бизнес, със сивите кардинали на икономиката, с професорите по икономика от университетите в Станфорд, Харвард и Оксфорд.
Естествено, ще бъдат изслушани и емисарите на свободната търговия от Сингапур и дори от Пекин щом става дума за бъдещето на човечеството.
Никой не е дошъл на празни приказки. Никому не се позволява да смущава свободните изказвания, досадните журналисти са отстранени с цената на много изразходвани средства. Строгите правила на дискусията задължават участниците да се освободят от всякакви риторични увлечения. Въвеждането в темата може да трае най-много 5 минути, изказванията - не повече от 2 минути.
Джон Гейдж, топмениджър в американската компютърна фирма "Майкросистемс", открива дебата на тема "Технологии и труд в глобалната икономика". Фирмата му просперира. Той може да поеме всички желаещи на работа,включително и чужденци без разрешение за работа. Ето защо обявява, че правителствените разпореждания за трудовия пазар са без значение за него. Той назначава "добрите мозъци от Индия", да работят докато могат..."Днес ние назначаваме нашите хора чрез компютър, те работят за нас на компютър и ние ги уволняваме също чрез компютър". В остатъка от 30 секунди за своето изказване Гейдж заявява:"Ние си избираме просто най-умните. По този начин постигнахме ефективност, която ни позволи да повишим оборота си от 0 в началото...до над 6 милиона днес. Самодоволно се обръща към съседа си по маса и му се усмихва многозначително:"Дейвид,ти не беше толкова бърз като нас, нали?".
Този, към когото Гейдж се обръща, е Дейвид Пакард, съоснователят на високотехнологичния гигант "Хюлет-Пакард". Възрастният, просперирал със собствените си усилия милиардер, го контрира с ясния въпрос:"От колко служители имаш нужда Джон?". "От шест,а може би осем", отговаря сухо Гейдж. "Без тях сме загубени. При това е без значение къде по света са те". Тук се намесва ръководителят на дискусията, проф.Ръстъм Рой от университета в Пенсилвания:"И колко души сега работят за "Сън Системс"!" Гейдж:"16000. Но освен едно много малко малцинство, всички те са резерв, подлежащ на уволнение при рационализиране на фирмата".
Това изказване не предизвиква никаква реакция у присъстващите. За всички тях възможността за неподозирани по мащаб съкращения е нещо съвсем нормално. Никой от скъпоплатените мениджъри от високотехнологичните индустрии на бъдещето не си прави илюзията, че ще има достатъчно нови и добре платени места в този бизнес за всички желаещи, както и за която и да е друга сфера от икономиката.
Прагматиците, събрани във "Феърмонт", свеждат бъдещето на света до две числа и едно понятие:20% на 80% и "тититеймънт". 20% от работоспособното население ще са достатъчни през идващия век, за да поддържат работата на световната икономика. "Тя не се нуждае от повече работна сила", смята търговският магнат от Югоизточна Азия,Уошингтън Си Цип. Една пета от всички търсещи работа ще е достатъчна, за да се произведат всички стоки и високотехнологични услуги, които днес потребява световното човечество. Тези 20% ще участват активно в живота, в печеленето на средства и в консумирането на блага, независимо в коя страна са. Към тях могат да се причислят и някой друг процент богати наследници.
А след това? Какво ще стане с останалите 80%,които ще останат без работа? "Със сигурност - казва американският автор на книгата "Краят на труда",Джереми Рифкин, - останалите 80% ще имат големи проблеми".
Мениджърът на Сън - Гейдж, добавя остроумно, позовавайки се на шефа си, Скот Мак Нийли:"Въпросът в бъдеще ще бъде :"да имаш ли обяд или,да бъдеш използван за обяд".
Висококаратният дискусионен кръг за "Бъдещето на труда" впоследствие се занимава с онези слоеве на обществото, които няма да имат работа. Твърдото убеждение на участниците е, че към тях ще се причислят в бъдеще десетки милиони хора от целия свят...Във "Феърмонт" дори се изказва идеята за възникването на нов обществен строй в богатите страни, който да е без средна класа и никой не възразява срещу тази представа.
Повече внимание в това отношение се отделя на израза "тититейнмънт", въведен от стария ветеран Збигнев Бжежински..."Тититейнмънт" обяснява Бжежински, е комбинация от две думи:"ентъртеймънт"="развлечение" и "титс"="женски гърди". При това Бжежински няма предвид сексуалния смисъл на "женските гърди", а по-скоро хранещата им функция като източник на мляко от кърмещата майка.
Скритото значение на нововъведения термин е комбинация от отвличащи вниманието развлечения в съчетание с достатъчно храна, за да бъдат поддържани в добро състояние на духа излишните хора от населението на земята.
Внимателно се обсъждат от мениджърите и възможните дозировки между хляба и зрелищата. Обмисля се как богатата 1/5 част от населението на земята да развлича ненужния остатък от човечеството. При съществуващия глобален конкурентен натиск за решаването на тази задача не ще може да се разчита на социалния ангажимент на икономиката. Грижата за безработните трябва да бъде поета изцяло от други. Намирането на смисъл за съществуване и интегрирането на излишните 4/5 от населението на планетата, дискутиращите очакват да се поеме от широкото поле на доброволните обществени организации, от съседските обединения за взаимопомощ, от спортните клубове и от всевъзможни други сдружения. "Общественият престиж на тези дейности може да бъде повишен, ако се въведе макар и скромно заплащане за тях, с което ще се засили самочувствието на милиони граждани", смята проф.Рой. Във всеки случай ръководителите на концерни очакват, че съвсем скоро в индустриалните държави ще се появят хора, които ще са готови срещу почти нулево заплащане да поддържат улиците чисти или за оскъдна прехрана и подслон да работят като домашни прислужници.
Организаторите на тридневната среща във "Феърмонт" се изживяват като пионери на новия вид цивилизация. За съжаление поетата посока от босовете на концерните и представителите на науката води тъкмо в обратната посока - към предмодерните времена на дивия капитализъм.
Светът ще трябва да очаква не социалдемократическия модел на социално-пазарната икономика с 2/3 благоденстващо общество, а неолибералния модел на глобалната икономика, която се ръководи от максималната печалба и която създава общество на 4/5 излишни хора, поддържани с дрогата "тититеймънт".
И С Т И Н С К И У Р А Г А Н
В Германия повече от 6 милиона търсещи работа не могат да си намерят постоянно работно място, това е повече от когато и да е било в историята на Федералната република от нейното основаване до днес. Средните нетни доходи на германците намаляват от 5 години;и това е само началото според експерти от правителството, науката и икономиката.
През идното десетилетие ще бъдат ликвидирани минимум ощи 1,5 милиона работни места в индустрията, прогнозира Роланд Бергер,представител на една от водещите консултантски фирми във Федералната република. При това всяко второ работно място от тях ще бъде от сферата на средния мениджерски състав. Неговият колега, Херберт Хенцлер, шеф на немския филиал на консултанската фирма "Мак Кинси", отива в прогнозите си още по-далече:"Индустрията ще поеме път на селското стопанство". В бъдеще производството на стоки ще предлага на все по-малък процент от населението възможност за прехрана.
И за Австрия се съобщават все по-скромни числа за работна заетост - всяка година се закриват по над 10000 работни места в индустрията.
Разпространяваното от политици и икономисти обяснение за този упадък се свежда до една и съща дума:глобализация. Високотехнологичните комуникации, ниските транспортни разходи и неограничената търговия превръщат целия свят в един идинствен пазар - това е постоянно повтаряното оправдание за безработицата. Те създават глобална конкуренция и на трудовия пазар.
Всички от управляващия елит, от шефовете на концерни до министър на труда дават един и същи отговор на проблема:приспособяване, но надолу.
Гражданите постоянно слушат един и същи припев за ограничения. Хор от браншови функционери, икономисти, експерти и министри непрекъснато внушава на германците, и особено на австрийците, че работят малко а получават много, че имат дълги отпуски и често боледуват. Асистират им журналисти от пресата и телевизията. Консервативният "Фракфуртер алгемайне цайтунг" пише дори, че социалната държава се е превърнала в заплаха за обществото и че увеличаването на социалното неравенство е неизбежно!
Дори германският президент приглася на този хор с подкрепящи речи, в които убеждава, че "промяната била неизбежна", и че "всеки ще трябва да направи своята жертва".
Явно не е разбрал нещо. Очевидно е, че не става дума за необходими жертви от всички по време на криза. Съкращенията на болничните плащания, премахването на защитата от уволнения, радикалните орязвания на социалните помощи и намалението на заплатите въпреки нарастващата производителност не са действия за преодоляване на кризите. По този начин реформаторите под флага на глобализацията всъщност прекратяват едностранно съществуващия неписан обществен договор на републиката, който ограничава социалното неравенство чрез преразпределение на благата чрез бюджета на държавата отгоре надолу.
Обяснението е, че моделът на европейската социална държава бил изиграл вече своята роля и в новите условия на междуна
;родна конкуренция се явява мног ск
