Оня ден посред нощ ми чука някой на вратата - 3 дълги, 3 къси почуквания...
(Мисля си: "Не е светната лампата - сигурно е блокирал сензора, дошъл е пеша или на велосипед - не чух кола или мотор, не е видял звънеца или го е прекъснал, сигурно е убил и кучетата в двора...")
Отговарям: "Секунда"... (Мисля си: "Паролата - ама като не знам да съм я давал на някого...")
Отварям и гледам Еон и Хорус с два големи, черни куфара пред вратата...Как ги познах и аз не знам...
Дишат учестено и на пресекулки: "Помагай... Закъсали сме я..."
Отговарям: "За вас винаги, влизайте бързо..." ... (Мисля си: "Нали всички сме братя от Адам насам...")
Оставят куфарите на пода и ги отварят... (Мисля си: "Не гръмна нищо...Полиция, гражданска отбрана, служби... Не идват... Има нещо гнило...")
Отивам да погледна ....
...
Е след това не помня, ама камерата на СОТ-а ги е записала...
От тогава не живея у нас...и СОТ даже не знае къде живея...не смея и да ги попитам...
