в. Монитор
Индиец ни топи за атентатите в Мадрид.
Двама юнаци купили от индиеца телефоните на мадридските атентатори. Казали му, че са българи. Дали купувачите са българи или араби не е ясно, но със сигурност са идиоти. Само идиот може, като замисли престъпление, първо да иде и да разкаже биографията си в първия срещнат магазин.
Индиецът може и да си измисля, но думите му определено ще бъдат чути. Българите имат стара слава на атентатори.
Още през 1933 едни добри хора в Берлин рекоха, че българи драснали клечката на Райхстага.
През 1973 шефът на италианските комунисти Берлингуер катастрофира в София. Оцеля, но в Италия се пръкна книга, в която се твърди, че бил обект на атентат.
През 1978 в Лондон боднаха с отровен чадър Георги Марков. Чадърът бил български.
През 1980-те силно се прочухме, че сме стреляли по папата. Ама самият папа нещо не повярва в това.
Ами сестрите ни в Либия, гдето ги изкараха по-черни от дявола?
През 1993 турският президент Тургут Йозал неочаквано почина от сърдечен удар. Малко преди това той бил на изложба на българския скулптор Вежди Рашидов и според вдовицата му пил някаква съмнителна лимонада.
Сега много се говори за глобалното затопляне и със сигурност някой ще каже, че за него пак ние сме криви.
