Подменянето на който и да било календар с друг е свързано с подменяне на цялата организационна структура, в която попада едно общество. Днес грегорианският календар служи преди всичко за организиране на работното ежедневие, при което хората почти до максимум се приковават към трудовите си задължения, лишават се от всяка възможност за съзерцание и хармонизация - няма време за такива неща... Един разстроен, аритмичен календар, какъвто е грегорианският, е особено необходим на потискащата, смучеща система, която не желае освобождаването на хората и тяхното масово издигане. Ето защо календарът, който не се отнася към природните цикли, с изкуствено раздробени месеци, нямащи нищо общо с Месеца (Луната), с изкуствено организиран 60-минутен час и 12-месечна година и седмици, които начупват цялата структура в напълно несинхронизиран ритъм, ще бъде поддържан с все сила до край: такъв алогичен и неуместен календар създава условия за откъсване на хората от природата, за заличаване на всякакъв усет към протичащите във Вселената процеси и гарантира робското статукво.
Египтяните първи са имали свой календар според писаната, доказаната история. Тази история се осланя на много малка част от човешките артефакти, най-вече веществени, като няма почти никаква идея за духа на нещата и за мисловните следи (легенди, митове, вяра) на далечното ни минало... В действителност, старите българи наистина носят много по-древен календар, зароден в Централна Азия. Но и това не е основата на нещата, защото тази основа е потънала заедно с изгубения континент в Атлантическия океан - място, където са притежавали несравнимо по-грамадно разбиране за човека, вселената, времето и неговите цикли. Египтяните, знаем, са едни от спасилите се в това глобално бедствие и, естествено е, материалистичната история, която все още не е "открила" първоизточника на Атлантида, да си мисли, че тази много развита идея (365-дневен слънчево-годишен календар) някак си се е появила от въздуха.
Има обаче едни много по-добри "преписвачи" на Атлантското календарно наследство, които също са се спасили от потъващата под водите земя, но в обратна на египтяните посока. Това са маите, които дават на човечеството наистина ненадминатия си календар, в който не само, че по блестящ начин е примирен слънчевият цикъл с този на Луната, което пряко касае Земята, но така също е забелязан цикълът на нашата слънчева система, на галактиката ни, която сама се върти около своето централно слънце, дори и на междугалактическите пространства, където цялата ни галактика като тяло се върти около един свръх-галактически център заедно със съседните нам галактики... Маите са достигнали до макрокосмически цикли, чиято времепродължителност в земни години е неизчислима математически, тъй като надхвърля всичко човешко.
И, за да извисим нещата до крайния им предел, нека да припомним, че и маите, и египтяните, са бегълци от пропадналата тогава Атлантида, които бегълци са били принудени "в полеви условия" и с оскъдни средства да развият някои от по-достъпните аспекти на една несравнимо по-развита култура... Атлантите пък, от своя страна, са ученици на още по-развитите проточовешки същества от континента Му (Лемурия), чиито върхове днес се подават над водите на Тихия океан във вида на Хавайските острови... Човечеството тепърва има да си припомня тази неписана в книгите история, да осъзнава тези измерения на цивилизованост и да разбира защо "13-20" е неимоверно по-добро от "12-60".
