Това, което съм чел и гледал по случая е по-различно от написаното тук.
Фатима, Португалия - 1917
Преди 90 години три овчарчета - Франсишку - тогава на 9 години, Жасинта - на 7 и Лусия - на 10 г., стават свидетели на едно явление, което и до ден днешен продължава да бъде мистерия за католическия свят и със сигурност не е без значение за бъдещето и съдбите на милиони хора по света, а може би и на цялото човечество.
На 13 май 1917 година и така всеки месец до 13 октомври същата година, трите дечица отиват до дъба, над който от небето слиза при тях Дева Мария и им говори. Това, което казва, е известно като "Трите пророчества от Фатима". Третото пророчество дълго време беше пазено в мълчание от Ватикана, макар че е трябвало да бъде обявено още през 1960 г. През май 2000 година папа Йоан Павел ІІ обяви, че видението разказва за облечен в бяло отец, който върви през разрушен град към хълм, където стърчи голям кръст. Под кръста стоят два ангела с кристални топки, в които събират душите на мъртвите. Наоколо изглежда, има война. Докато човекът в бяло се изкачва към кръста, минаващи наблизо войници го разстрелват.
Дълго време се смяташе, че това пророчество е било пазено в тайна, защото описва опита за атентат срещу папата. Ватиканът твърди, че това е Третата тайна от Фатима, но мнозина ревностни католици смятат, че не всичко е разкрито. Те предполагат, че последното пророчество касае събития, около "свършека на света". Йоан Павел ІІ на три пъти ходи на поклонение във Фатима, като остави в катедралата, построена на това място, извадения от него куршум и кардиналския си пръстен - полякът до последно трърдеше, че Дева Мария от Фатима го е спасила от смърт при покушението срещу него.
Франсишку и Жасинта умират две години след явлението от болест. Оцелява само Лусия, която става монахиня - тя почина на 13 февруари 2005 година, на 98 години, глуха и сляпа. Докато беше в добро здраве, папите я посещаваха лично в нейния манастир в Португалия. В писма до тях тя беше описала събитията и тайните, които Светата майка била разкрила някога. Какво точно са си говорили и дали това са истинските пророчества - сигурно ще си остане загадка.
По време на последното явяване на Девата може би около 70 000 души присъстват на мястото - то е описано в пресата от това време и свидетелствата говорят за "Чудото със Слънцето" - бил облачен и дъждовен ден, валяло... Изведнъж част от облаците се раздалечили и се показало Слънцето - но то било някак си бледо, матово - после заблестяло в ярки цветове и започнало да се движи в различни посоки. Тревата бързо изсъхнала, дрехите на хората също. Астрономите и метеоролозите докладват, че никакви необикновени атмосферни явления не са засечени по това време, в която и да е точка на света. Тогава хилядите хора Слънцето ли са видели или НЛО?
Самите деца разказват, че фигурата, явила се над дъба, е женска фигура, много фина, обгърната в светлина, висока малко повече от метър - с физика на 12-15 годишно дете, с бели дрехи, стегнати през кръста със златен колан, с качулка, която закривала изцяло косите и ушите й, в близост до стомаха й имало светещо кълбо или нещо подобно, когато говорела не мърдала устни и не правела мимики с лицето си, краката й били неподвижни, мърдала единствено ръцете си; слязла вертикално над дървото, озарена от лъч... и по същия начин се върнала горе... и имала съвършено черни очи... Казала им, че ще вземе скоро на небето само двете деца, а Лучия ще живее още дълго на земята.
Пророчествата:
Първото е било, че войната ще свърши скоро, но при следващия папа ще има нова, по-страшна ...
Второто, че Русия ще се отклони (= революцията от 1917 г.) и ще доведе до страдания на много народи ... и че тя ще се оправи когато се върне към Дева Мария.
Ето и текста на третото пророчество записано от Лучия през 1941 година (На руски е, дано го разберете):
"После двух частей, которые я Вам уже объяснила слева от Богоматери и немного сверху мы видели Ангела с пылающим мечём в его левой руке; мечь вспыхивал языками пламеми, которые выглядели так, что они хотят зажечь весь мир; но они потухли в сиянии, которое Богородица излучала в направлении Ангела из её правой руки. Указав на землю со своей правой руки, Ангел закричал громким голосом "Расплата!, Расплата!, Расплата!". И мы видели беспредельный свет Бога "что-то похожее на то, как люди выглядят в зеркале, когда проходят перед ним". Священник одетый в Белом "нам казалось, что это Святой Отец. Другие Епископы, священники, реллигиозные мужчины и женщины поднимались вверх по крутой горе, на вершине которой был большой Крест из грубо отёсанных стволов пробкового дерева с корой; перед тем, как достичь вершины, Святой Отец достиг вершины он прошёл мимо большого города, наполовину в руинах с дрожью спотыкающейся походкой, страдая от боли и скорби, он молился за души мертвецов, которых он встретил на своём пути; достгнув вершины горы на коленях, у подножия большого Креста он был убит группой солдат, который стреляли пулями и стрелы в него, и в то же время таким же способом там умерли один за другим другие Епископы, Священники, религиозные мужчины и женщины и разные мирские люди разных ранков и положений. Под двумя руками Креста были два Ангела каждый с хрустальными кувшинами в руках в которые они собирали кровь Мучеников и опрыскивали этой кровью души которые следовали к Богу"
