Битката за Арктика

[ultrafutur]

Бреговата охрана на САЩ открива първа база в Арктика


Американската офанзива е част от надпреварата с Русия, Канада и Дания за завземане на територии около Северния полюс

Николай Атанасов - 25 Октомври 2007
www.bgfactor.org


Бреговата охрана на САЩ смята да открие първата си база в региона на Арктика. Тя ще бъде разположена в Аляска, в най-северния американски град Бероу (Barrow), съобщава Associated Press. Екипи сътрудници на Бреговата охрана вече са започнали подготвителни работи в района на Бероу, като при подходящи метеорологични условия днес трябва да извършат проучвателен полет до самия Северен полюс, разположен на около 1 904 км. от града. 

“Това е нова зона, която се нуждае от наблюдение. Смятаме да организираме първоначална мисия, за да видим дали, къде и какви кораби оперират в този район”, уточнява адмирал Артър Брукс (Adm. Arthur E. Brooks), командващ Бреговата охрана в Аляска.

Очаква се базата да започне работа най-рано през пролетта на 2008 г., за да се контролират водите в региона, които вече остават свободни от лед за по-дълъг период от време. Нуждата от изграждането на база на Бреговата охрана в Арктика се обяснява именно с очакваното увеличаване на корабоплаването в региона, запазен до момента единствено за риболовни и научно-изследователски съдове. По прогнозите на учените, през следващите 10 години в Арктика ще се появят постоянни търговски маршрути, тъй като полярните ледове продължават да се топят с ускорени темпове.

В базата в Бероу ще бъдат разположени хеликоптери, леки катери и самолети с малък обсег на действие, които ще помагат на бедстващи кораби, ще извършват издирвателно-спасителни и изследователски операции. Очаква се първоначално базата да бъде сезонна, като се използва настоящата пристанищна структура на Бероу, който е административен център на окръга Норт Слоуп. В града живеят 4000 души, повечето от половината от които са ескимоси.

Адмирал Брукс уточни, че в момента се водят разговори с командването на Далекоизточния флот на Русия за съвместен контрол над корабоплаването в Беринговия проток и евентуално сътрудничество при охраната на пограничните райони на Арктика.

Русия, подобно на останалите заинтересовани северни държави обаче, също участва в надпреварата за усвояването на северните полярни територии. През август подводници забиха руския флаг на океанското дъно под Северния полюс. Канада и Дания също имат претенции към арктическа акватория съгласно положенията на Конвенцията на ООН за морското право от 1982 г.

САЩ дълго време отказваше да ратифицира споразумението, което признава суверенните права на държавите върху континенталния шелф на 200 морски мили от брега й, а дори и отвъд тази граница, ако успеят да предоставят солидни географски доказателства в подкрепа на териториалните си претенции. Президентът Джордж Буш притиска Сената да ратифицира споразумението и САЩ да се присъедини към над 150-те държави, които са страна по него. Комисията за външни работи на Сената започна слушанията по въпроса и се очаква споразумението да бъде ратифицирано до края на годината.

“Както заяви президентът Буш, присъединяването ни... ще даде на САЩ място на масата, където се разглеждат въпроси, които са жизненоважни за интересите на страната ни”, коментира въпроса говорителката на Държавния департамент Никол Томпсън (Nicole Thompson).

В процеса на подготовка на ратификацията, американски учени картографираха 8 района около северните граници на САЩ, за да проверят докъде стига щатския континентален шелф. Държавният департамент уточнява, че обширната и потенциално багато на природни ресурси зона северно от Аляска, известна като Пояса Чукчи (Chukchi Cap), буди подчертан интерес от страна на Вашингтон.

През лятото, полярници на борда на американския ледоразбивач Healy завършиха третия етап от проучвания на арктическото морско дъно, северно от Аляска. Ръководителят на експедицията, океанографът Лари Майер (Larry Mayer) от Университета на Ню Хемпшир, обаче уточни, че за събирането на достатъчно доказателства, че районът е част от американския континентален шелф, ще е необходима най-малко още 1 полярна експедиция.



Стъпки в леда

http://www.capital.bg/show.php?storyid=367115


Когато американските шпиони докладвали на Роналд Рейгън, че руснаците са кацнали на Луната и я боядисват в червено, той им наредил да почакат, докато съветските космонавти приключат.

"След това, казал Рейгън, отидете и напишете отгоре "Кока-Кола". Вицът е останка от студената война, но бе припомнен след уникалната руска експедиция до арктическото океанско дъно, която мнозина сравниха по трудност с кацане на Луната. Световните медии следяха как руските батискафи слязоха в дълбините под Северния полюс и забодоха там знаме от титан, а журналистите определиха случващото се като началото на надпреварата за полюса. "Могат, ако искат, да боядисат и подводните хребети, но това не оправдава исканията им", коментира говорителят на американския Държавен департамент, докато канадският външен министър възкликна, че светът отдавна не в XV век, когато завладените територии са се маркирали със забучени флагове.

Защо започна "битката за полюса"? : петте държави с претенции към арктическия кръг имат 10-годишен срок за искания за разширяване на континенталния си шелф и за някои от тях (включително Русия) той изтича; разтопяването през следващото столетие на ледената шапка, под която според учените се крият до 25% от световните природни богатства; и не на последно място добиването на престиж, какъвто донесе руската експедиция. Но арктическата надпревара е доста по-различна от тази в Космоса или от тази в Аляска по време на златотърсаческата треска.
Като начало - за разлика от Антарктида Арктика се управлява от серия споразумения между държавите, както и от Конвенцията на ООН за морското право. Комисията за границите на континенталния шелф има засега само две предложения за разширяване на арктическите граници - едно от Русия и едно от Норвегия (показани на картата). "Експедицията е част от усилията на руснаците да подкрепят научно искането си от 2001 г.", коментира пред "Капитал" членът на комисията Питър Крукър. Предвид големия баланс на интереси на Северния полюс окупирането му от една или друга страна изглежда слабо вероятно. Вече има индикации, че Дания също ще иска преразглеждане на шелфа на Гренландия. Въпрос на време е Канада да я последва. САЩ, които не са ратифицирали Конвенцията на ООН, вече обмислят подобна стъпка. "Приватизирането" на арктическия кръг явно предстои.

[ultrafutur]

Северният полюс става арена на имперски битки
 

Спускането на дъното на ледовития океан е постижение, равносилно на стъпването на човек на Луната

В. "Индипендънт"

Това е една от последните територии на планетата, където дивата природа се е съхранила в такива мащаби. Изведнъж всеки закопня да получи късче от Арктика, по-точно от нефтените и газовите залежи под морското дъно - обект на алчните стремежи на полярните държави.
 Причудливите създания, обитаващи тъмните и хладни води под арктическия лед, тепърва ще трябва да се запознаят с човешкия род.
Начело на експедицията до дъното на океана под Северния полюс е врял и кипял руски учен с великолепна посивяла брада. Начинанието се осъществява с първия създаден от човека апарат, който достига до тази точка. Като се вземе предвид, че морската фауна до този момент не е видяла и чула нищо, което дори слабо да наподобява подводница, ясно е защо я посрещат без страх, само с бегло любопитство.
Но ето че над ледената шапка вече се разнасят тревожни възгласи. Те идват от другия бряг на Северния ледовит океан, откъм Канада, която може да се окаже губещата в борбата кой ще бъде покорителят на последния къс неизследвана земя на планетата.

В крайна сметка, никой не знае какво се крие под полярните дълбини.

Може би там живеят неведоми представители на фауната, чието съществуване ще хвърли учените в екзалтация. Учените ще се опитат да разберат как е протекъл процесът на еволюцията за тези видове, които са оцелели при ниските температури на тези дълбини. Заради топенето на полярните шапки вследствие на глобалното затопляне пред хората се откриват нови риболовни райони. В най-скоро време рибари ще хвърлят своите мрежи в ледената пустош, където доскоро бродеха само белите мечки.
Но не фауната заплашва да превърне Арктика в своеобразна арена за великите държави, а нефтът и газът, които лежат под дъното на океана. Доскоро никой не смяташе за целесъобразно да търси нефт на дъното на Северния ледовит океан. Цената на добития нефт не би оправдала скъпо струващото поставяне на нефтените сонди. Така беше доскоро, преди световните цени на петрола да скочат заради бързия растеж на китайската и индийската икономика.
Има най-различни предположения колко нефт може да се крие под Арктика. Възможно е нефтените залежи да са от мащаба на запасите на Саудитска Арабия. Американската служба за геоложки проучвания твърди, че под дъното на Северния ледовит океан се намират 25% от неоткритите залежи на газ и петрол в света. С други думи, смята се, че там има около 10 млрд куб. м нефт и газ освен диаманти и метална руда. Нищо чудно тези богатства да хвърлят в петролна треска петте нации, които драпат по ледените блокове на Северния полюс да се доберат до това, което лежи под тях.
Претенции към Арктика имат Русия, Канада, САЩ, Норвегия и Дания. По силата на международното право всяка от тези страни има контрол върху икономическа зона в продължение на 200 морски мили от техния "континентален шелф". По дефиниция това понятие означава "подводното продължение на територията на континенталната държава" и обикновено не създава никакви спорове. Освен в случая с Арктика, където

геологията на океана поражда непреодолими противоречия

Преди няколко години ООН създаде специален орган, наречен с гръмкото име Комисия за границите на континенталния шелф. Новата комисия едва беше започнала работа, когато Русия изведнъж обяви, че има претенции за част от Арктика, по-голяма от Франция, Германия и Италия, взети заедно. Това пък подтикна останалите държави с претенции към Арктика да се обединят срещу Русия, чиито претенции останаха неразрешени. Това беше и идеята на руската експедиция на Северния полюс - да се съберат доказателства, които да потвърдят претенциите на Москва.
Експедицията стартира от северния град Мурманск, където през 1918 година дебаркираха британски войски, за да се намесят в гражданската война в Русия срещу болшевиките. Преди около две седмици там се събраха 135 от най-умните живи руснаци - специалисти океанографи, морски геолози, геофизици и арктически изследователи. 85 от тях потеглиха на борда на научния кораб "Академик Фьодоров", докато 50 учени се качиха на атомния ледоразбивач "Русия". 8 хеликоптера съпроводиха корабите в техния поход сред вечните ледове. Водачът на експедицията Артур Чилингаров не отрича, че целта на тяхната експедиция е колкото научна, толкова и политическа. На Владимир Путин изглежда не му е достатъчно да бъде държавен глава на близо една шеста от територията в света, а иска да стане и първият президент на Арктика. За него тази експедиция е "много важна", каза говорителят му Дмитрий Песков. Кремъл е наясно с териториалния аспект на тази експедиция. Чрез нея ще бъде доказано дали океанското дъно е продължение на хребета Ломоносов.

Самото плаване не мина без приключения

Имаше опасения, че "Академик Фьодоров" няма да мине през плътните ледове, макар да плаваше след атомния ледоразбивач. И наистина след преминаване на неголяма част от пътя двигателите му замлъкнаха и той остана на дрейф в Баренцово море. Екипажът изпрати сигналът SOS на съпровождащата подводница, която достигна кораба в два през нощта миналия вторник. По това време обаче двигателите на изследователския кораб заработиха отново и експедицията продължи пътя си. След това участниците в експедицията трябваше с вълнение да следят кръжащия над тях самолет - оказа се, че той бил от натовска Норвегия. Миналия уикенд експедицията благополучно достигна остров Земята на Франц-Йосиф. Там двата батискафа "Мир-1" и "Мир-2" извършиха пробно спускане, без да стигат до самото дъно. Експериментът показа, че под ледения калпак дълбоководните апарати работят безпроблемно.
В четвъртък двата батискафа извършиха самото спускане до дъното. Те спряха на дълбочина малко над 4000 метра, за да оставят там титанова капсула с руското знаме - символ на териториалните претенции на Русия към океанското дъно. От научна гледна точка това постижение е толкова важно и трудно, колкото и стъпването на човека на Луната. Подводниците не само трябваше да издържат на огромното налягане на океанското дъно, но и да се върнат назад, да открият малката дупка, пробита в тоновете лед, и да изплават през нея. "Задачата ни беше една от най-тежките и най-рискованите. Трябваше да се спуснем на дъното на най-суровия океан, там, където никой не е дръзвал да достигне - насред океанското дъно. Човечеството открай време мечтае за това", казва 68-годишният г-н Чилингаров. По-голяма част от живота си ученият е прекарал в изучаване на Арктика. Преди 20 години стана герой на Съветския съюз, след като оглави спасителна операция, която измъкна един блокиран от ледовете кораб. Той е и политик, бивш кадър на компартията, а сега - депутат. В експедицията участва като личен представител на президента Путин за Арктика. Преди да потегли, той обяви пред медиите, че тази експедиция ще "установи северните граници на Русия".

Хребетът Ломоносов стои в основата на руските претенции

Той е кръстен на руския учен Михаил Ломоносов, който е бил роден на остров, северно от руските брегове. Съществуването на този хребет е открито по сталинската епоха. Той представлява огромно подземно плато с ширина около 160 км и дължина 1996 км, което се вие като змия през океана между Русия и Гренландия, накъсан от някой и друг каньон или земен процеп. Океанът над хребета е с дълбочина 1000 м, а от дъното на хребета до повърхността разстоянието е 5000 м.
Ако не друго, поне на пръв поглед изглежда логично, че хребетът Ломоносов е руска територия. Ако питате Кремъл, това си е Русия, но под вода. Преди месец руски изследователи обявиха, че хребетът наистина е съединен с руския земен масив. Вестник "Комсомолская правда" публикува карта на новите територии, според която Русия се разширява с близо 1,2 млн. квадратни километра.
Екипажът на руските подводници успя да се присъедини към пантеона от руски герои изследователи наравно с първия човек в Космоса Юрий Гагарин. Въпреки това засега не е успял да затвърди собствеността на Русия върху един от най-оспорваните въпроси - кому принадлежи океанското дъно.

[Oberon]

Добра статия.
Само вижте на картата, колко суша има Русия около Полюса, и колко има САЩ. Нагли тез евреи ей!!!