Автор Тема: Черни и бели дупки, квазари - ходове на дървояди  (Прочетена 22731 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Oberon

  • Гост
Относно: Черни и бели дупки, квазари - ходове на дървояди
« Отговор #15 -: Декември 07, 2006, 11:10:13 am »
Според Стивън Хокинг съществува едно лъчение наречено естествено - Лъчение на Хокинг. От този ефект  следва, че черните дупки бавно се изпаряват с времето. Въпреки че тези ефекти са пренебрежими за обекти с астрономически размери, те са значителни за хипотетично много малки черни дупки, където преобладават квантовите ефекти. Очаква се малките черни дупки да претърпят бързо изпарение и да изчезнат в експлозия на радиация. Следователно всяка черна дупка, която не може да консумира нова маса, има крайно време на живот, което е функция от масата ѝ.
Уикипедията - справка

Хм...тука се говори, че се "очаква" малките черни дупки. Ама не се споменава за масивните. Може би и те експлоадират...

Eon

  • Гост
Относно: Черни и бели дупки, квазари - ходове на дървояди
« Отговор #16 -: Декември 07, 2006, 11:17:35 am »
Мисля, че с течение на времето постепенно губейки маса, черната дупка ще изчезне, като кривината на пространство времето ще се изглади...

Oberon

  • Гост
Относно: Черни и бели дупки, квазари - ходове на дървояди
« Отговор #17 -: Декември 07, 2006, 12:22:29 pm »
Нямам си на идея как масивна черна дупка губи маса....ще проверя  :-\

Eon

  • Гост
Относно: Черни и бели дупки, квазари - ходове на дървояди
« Отговор #18 -: Декември 07, 2006, 12:43:03 pm »
Уикипедия

Лъчение на Хокинг - процес, при който черни дупки излъчват различи елементарни частици, предимно фотони. Имайки превид закона за запазване на енергията, при този процес масата на черните дупки намалява, т.е. черната дупка се "изпарява".

Квантовата механика описва флуктуациите на вакуума: непрекъснато виртуални двойки частица-античастица се образуват от вакуума и не след дълго анихилират една с друга. Ако такава двойка виртуални частици се зароди близо до хоризонта на събитията на черна дупка, то едната от тези частици може да бъде погълната от черната дупка, а другата да избяга от гравитационното и поле. По този начин втората частица изглежда като излъчена от черната дупка и от виртуална става реална. Ако погълната частица е тази, която има отрицателна енергия(оттам и отрицателна маса), то нейното поглъщане намалява масата на черната дупка (масата на черната дупка плюс някаква отрицателна маса дава по-малко положително число). Интересното е, че лъчението, което се образува от тези частици дава топлинен спектър, както и че температурата му може да се сметне по формулата:

« Последна редакция: Декември 07, 2006, 12:45:15 pm от Eon »

Неактивен Trandev

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 740
  • Tread softly, Because you tread on my dreams. W.Y.
    • Елементи от някои умозаключения
Откриха галактика с ядро във вид на квазар
7 Март 2007
Звездната система се намира на 11 млрд. светлинни години от Земята.
Финландски и италиански учени откриха най-отдалечената галактика с ядро във вид на квазар, съобщи РИА "Новости". Звездната система се намира на 11 млрд. светлинни години от Земята.
   
Това е най-далечният обект от известните досега галактики от подобен тип, потвърди академик Яри Котилайнен, ръководител на изследването. Галактиката е открита при наблюдение от Европейската южна обсерватория в чилийските Анди. Академик Котилайнен е уверен, че изследването на новата галактика ще помогне за изучаването на еволюцията на черните дупки, а също на подобни звездни квазари, които си остават едни от най-загадъчните космически обекти заради излъчваното от тях огромно количество енергия във вид на електромагнитни вълни. То ще даде нови данни и за процеса на възникване на галактиките.
   
Финландската академия на науките подчерта, че откритието е особено важно, тъй като да се види галактика, образувана около квазар е много сложно. Поради силната светлина на квазара излъчването на галактиката на практика е незабележимо.


Неактивен _DeSiRe_

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 26
  • Fallen Angel
Американски астронавти откриха най-огромната  черна дупка до сега. Тя е без еквивалент, масата й е близо 24 пъти по голяма от тази на нашето слънце.

Откритието открадна лаврите от учените, открили на 17 октомври черна дупка само с 16 пъти по-голяма от слънцето,в галактика М33.

Новата черна дупка се намира близо до галактика джудже IC 10 на 1,8 милиона светлинни години от Земята в съзвздието на Касиопея.Тя принадлежи към тези които се формират след смъртта на много звези, чиято маса е поне 10 пъти по-голяма от тази на нашето слънце.

Андреа Престуич, астрофизик от Харвардския център по астрология твърди,че откритието е изненада дори за хора от нейното обкръжение,тъй като досега не са смятали, че черните дупки могат да бъдат толкова огромни.

Екипът на Андреа е могъл да измери масата на черната дупка,с помощта на близка много гореща звезда  и благодарение на изпуснатите газове които се въртели около нея, излъчващи мощни X лъчи,преди да бъдат погълнати.
« Последна редакция: Ноември 07, 2007, 15:28:55 pm от H. »
The Truth Is Out There....Look at the Stars!

Неактивен Gil-Galadh

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 983
  • V to the A to the D-E-R
    • chigot.blogspot.com
Не би трябвало да са астронавти а астрономи...а и едва ли е изненада,тъй като отдаавна се смята че в центровете на галактиките има гигантски черни дупки....
-Какво е дзен?  -Fire-water burn на Bloodhound gang chigot.blogspot.

Неактивен DReaMeR

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 20
Астрономи за първи път успяха да заснемат спектакъла на фонтан от частици, които се отделят от гигантска черна дупка и удрят съседна галактика, която се намира на нейната траектория.

Този феномен може сериозно да увреди атмосферата на планетите от засегнатата галактика, предаде АФП.

„Вече сме наблюдавали струи от частици, отделящи се от черните дупки, но за първи път виждаме те да удрят съседна галактика по този начин“, каза в комюнике на НАСА ученият от Центъра по астрофизика Харвард-Смитсониън в Кембридж Дан Еванс, който ръководи изследването.

Излизащите от черните дупки струи предизвикват високи нива на радиация. Ако те се комбинират със скоростта на частиците от потока, която е близка до тази на светлината, могат сериозно да увредят атмосферата на планетите, които се намират на пътя на струята.

Така например могат да разрушат защитния озонов слой, обяснява НАСА.
In this world, is the destiny of mankind controlled by some transcendental entity or law? Is it like

Неактивен DReaMeR

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 20
Най-голямата от известните черни дупки във Вселената е била измерена от финландския астроном Маури Валтонен от обсерваторията Туорла към университета на град Турку, съобщи Би Би Си.

Тя тежи 18 млрд. пъти повече от Слънцето, тоест надхвърля шест пъти досегашния рекорд за маса. Черните дупки не могат да бъдат видени, но местоположението им може да бъде установено, може да бъде премерена и масата им.

Учените и преди твърдяха, че в квазарите могат да съществуват черни дупки с подобни размери, но досега не бе получено потвърждение за наличието на гиганти от този род.

Освен това изследователят Маури Валтонен за пръв път е успял да провери теорията за гравитацията на Айнщайн в мощно гравитационно поле. Черната дупка не може да се види.

Масата на този изключително малък космически обект е толкова голяма, че гравитационното му поле не пропуска нищо: нито предмети, нито дори светлина. Затова астрономите откриват черните дупки, като анализират траекторията на движение на други небесни тела.

Фар във Вселената Дупката-рекордьор кръжи около друга черна дупка с по-малък размер, което е позволило на специалиста да определи масата й с достатъчно голяма точност. Двойната система се захранва с енергията на квазара OJ287 в съзвездието Рак.

Квазарът е относително компактен по размери ореол от материя, излъчващ гигантско количество енергия. OJ287, невероятно ярък фар във Вселената, е изследван по-подробно от учените, отколкото другите квазари, тъй като се намира относително близо до нас - на 3.5 млрд. светлинни години.

В съвременната наука се предполага, че енергията на квазара се подхранва от газ, всмукван в гигантските черни дупки, чиято маса превишава тази на на Слънцето милиони и милиарди пъти. Макар по размери средният квазар да е по-малък от Слънчевата система, по яркост той може да затъмни цяла галактика.

Квазарът OJ287 на всеки 12 години изпраща в космоса два мощни светлинни сигнала. За пръв път тази пулсация е била регистрирана през 1994-1995 година, а след това първият сигнал от втората двойка през 2005 г.

Наблюденията са позволили на астрономите да създадат компютърен модел на дейността на квазара и точно да прогнозират получаването на следващия сигнал на 13 септември 2007 г.

Свръхмощна гравитация Маури Валтонен е запознал колегите си с резултатите от "претеглянето" на черната дупка на 211-ото заседание на Американското астрономическо дружество в Остин, щата Тексас. Той е заявил, че феноменът пулсации с 12-годишна периодичност има просто обяснение.

Идеята на Валтонен и неговите колеги е, че по-малката черна дупка, кръжаща около по-голямата, за един орбитален период два пъти влиза в съприкосновение с акреционния диск, тоест газово-праховия диск. В резултат на удара от двете страни на диска в космоса изригват струи горещ газ. Именно те са източник на оптическата пулсация, която може да бъде наблюдавана от Земята.

Разбирането, че тази система има бинарен характер, е позволило на астрономите не само достатъчно точно да измерят масата на голямата черна дупка, но да проверят и общата теория на относителността на Алберт Айнщайн в условията на свръхмощно гравитационно поле, съществуващо в пространството между две черни дупки, което досега не успяваха да направят.

Финландският учен е успял да покаже, че теорията на Айнщайн може да даде вярна представа за поведението на бинарната орбита. Измерването е с 10-процентна грешка. В бъдеще този процент ще бъде намален, твърдят специалистите.
In this world, is the destiny of mankind controlled by some transcendental entity or law? Is it like

Неактивен хадзапи

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 808
Относно: Черни и бели дупки, квазари - ходове на дървояди
« Отговор #24 -: Декември 17, 2008, 21:23:54 pm »
ДОКАЗАНО: ЦЕНТЪРЪТ  НА  МЛЕЧНИЯ  ПЪТ  Е  ОГРОМНА  ЧЕРНА  ДУПКА


Учени са изследвали движението на звезди около центъра на галактиката и по траекторията им са определили, че концентрацията на маса там е 4 млн. пъти по-голяма от слънчевата, а това без съмнение трябва да е черна дупка
16.12.2008

Екип от германски учени обявиха, че са се натъкнали на неоспоримо ново доказателство за съществуването на огромна черна дупка в центъра на нашата галактика - Млечния път, предаде "Дойче веле".

Десетилетия наред астрономите спекулираха с възможността да има черна дупка в центъра на галактиката, но тъй като между нея и Земята има милиарди звезди, досега беше невъзможно да се види какво всъщност има в центъра на Млечния път.


Сега обаче немските учени твърдят, че "отвъд всякакво разумно съмнение" са установили съществуването на черна дупка, предаде ДПА.

Астрономи от Института за космическа физика "Макс-Планк", близо до Мюнхен в продължение на 16 години са изследвали движението на 28 звезди около центъра на галактиката. Те твърдят, че могат да определят характеристиките на обекта, около обикалят изследваните звезди по траекторията им.

"Несъмнено най-поразителният аспект на нашето дългогодишно изследване е, че то доведе до това, което се смята за най-доброто емпирично доказателство, че гигантски черни дупки наистина съществуват", казва ръководителят на изследванията в института Рейнхард Генцел.

Звездните орбити в центъра на галактиката показват концентрацията на маса, която е 4 млн. пъти по-голяма от слънчевата, а това без съмнение трябва да е черна дупка, казва Генцел.

Астрономите са успели и да измерят с доста голяма точност, че Земята е на 27 хил. светлинни години от центъра на галактиката.

За да преодолеят дългогодишния проблем с проникването през звездния прах и блясъка на милиарди звезди между Земята и центъра на Млечния път, германските учени са използвали инфрачервени светлинни вълни, които преминават през звездния прах.


http://www.netinfo.bg/?tid=40&oid=1259941
« Последна редакция: Декември 18, 2008, 16:39:12 pm от H. »

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Черни и бели дупки, квазари - ходове на дървояди
« Отговор #25 -: Април 03, 2009, 22:55:43 pm »
Тъмна материя, засечена в енергиен сигнал

Феноменът е регистриран от европейски спътник

Тъмна материя, засечена в енергиен сигнал

Европейски астрономи съобщиха пред списание Nature, че във вторник са получили странни данни от PAMELA, един от изследователските орбитални спътници. Според тях този енергиен сигнал е вероятно доказателство за енигматичната субстанция, позната като тъмната материя.


Тъмна материя е понятие от астрономията, което описва недостъпна за наблюдение маса със съвременните методи, която нито излъчва, нито отразява достатъчно елекромагнитни вълни и е с неизвестен състав. До момента единствения начин за засичане й е индиректния метод, който отчита гравитационното й въздействие. Учените бяха приели, че във Вселената има нещо, което не се отчита от стандартните технологии за наблюдение, като телескопи и радио-вълнови метод или както и да било, но е с много голяма маса, която личи само по неговата гравитация.

Към момента учените все още не се наемат да твърдят категорично, че получените данни са безспорен факт и ще дадат нова насока на този дял от астрономията, но се надяват след по-обстоен анализ на странната аномалия да имат по-ясно становище, което ще бъде публично обявено.
http://www.hicomm.bg/readnews.php?nid=7121&cid=13&sterm=&pg=0

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 668
  • WATCHER
Re:Черни и бели дупки, квазари - ходове на дървояди
« Отговор #26 -: Септември 24, 2009, 21:27:28 pm »
Нобелов лауреат отрече черните дупки

   
   
Лауреатът на Нобелова награда по физика за 1999 година Герардус'т Хоофт предложи да бъдат отменени черните дупки, съобщи Лента.ру, цитиран от БТА.

В рамките на теорията на видния холандски учен, която обединява гравитацията и квантовата механика, подобни обекти просто липсват.

Статията на физика още не е публикувана в научно издание, а може да бъде прочетена само на сайта arXiv.org. В рамките на новата си теория Хоофт изхожда от това, че физическите закони трябва да бъдат еднакви за всички пространствени мащаби.

В резултат на въвеждането на понятието симетрия ученият успява да постигне в теорията му да се запази понятието причинно-следствена връзка, което липсва например в теорията на струните. Последната сега е най-вероятният кандидат за ролята на теория, която обединява гравитацията и квантовата механика. Предстои новата теория на видния холандски учени Герардус'т Хоофт да измине дълъг процес на проверки.

Необходимо е например да се установи дали тя може да прави прогнози, които могат да бъдат проверени на практика. Освен това в новата теория трябва да бъдат обяснени астрофизическите явления, причината за които сега се смятат черните дупки. БТА
http://science.actualno.com/new_262708.html

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
Re:Черни и бели дупки, квазари - ходове на дървояди
« Отговор #27 -: Ноември 29, 2009, 18:36:42 pm »
Черните дупки и общата теория на относителността
ОТО се проявява, когато обектите са много масивни, което води до сериозно изкривяване на пространството и времето. ЧД са точно такива обекти, макар че са предсказани от Нютоновата механика много преди създаване на ОТО. Това определя дълги години те да бъдат разглеждани само от гледна точка на ОТО.

Няколко месеца, след като Айнщайн (А. Einstein) завършва ОТО, Шварцшилд (K. Schwarzschild) я прилага, за да определи как се изкривяват пространството и времето в околността на идеално сферична звезда. Тази му работа, известна сега като “решение на Шварцшилд”, не само потвърждава и придава математическа точност на изкривяването, но и налага поразителен извод от ОТО:

Ако масата на една звезда е съсредоточена в достатъчно малка сферична област, така че масата, разделена на радиуса, да надминава определена критична стойност, то полученото изкривяване на пространство-времето е толкова силно, че нищо, което се приближи твърде много до звездата, включително и светлината, няма да може да се изтръгне от гравитационното й поле.
Тези звезди, пряко следствие от ОТО, са получили по-късно (през 1967) името черни дупки (ЧД). Космическите обекти, които минават достатъчно далече от ЧД се отклоняват от пътя си по същия начин, както от въздействието на всяка друга звезда и продължават нататък. Но обекти, които минават по-близо от една определена граница, наречена хоризонт на събитията на ЧД, ще бъдат изключително силно притегляни от центъра на черната дупка. Гравитационната сила, действаща на такива обекти, нараства много бързо и разрушително.

Черните дупки имат център и се простират до т. нар. хоризонт на събитията. В центъра им пространството и времето се разкъсват, класическите физическите закони пропадат. При образуване на ЧД в края на колапса всичкото колабиращо вещество се свива в точка (r=0), в която плътността става безкрайност. Математически, когато r клони към нула, пространство-времето губи смисъл, т.е. разкъсва се. Такива точки се наричат сингулярни. Центърът на ЧД е сингулярна точка. Че сингулярността в ЧД е неизбежна, доказват Хоконг (S. Hawking) и Пенроуз (R. Penose) през 1969. Хоризонтът на събитията е границата, описана от светлинен лъч попаднал в гравитационното поле на дупката, който е неспособен да го напусне, но не може и да бъде погълнат от него. Гравитационното поле във вътрешността, между центъра и хоризонта на събитията на дупката, е изключително силно, бързо нарастващо към центъра и оттам нищо не може да излезе. През 1970-71 Д. Христодулу (D. Christodoulou) и С. Хокинг получават резултат, който гласи, че площта на повърхността на хоризонта на събитията нараства при всяко физическо взаимодействие на ЧД. При поглъщане на материя или антиматерия площта на хоризонта нараства, а при сблъскване на две ЧД, новополучената площ е по-голяма от чисто аритметичния сбор на първоначалните два.

През 1939 Опенхаймер (J. R. Oppenheimer) и Снайдер (H. Snyder) показват, че ЧД се образуват в процес на неограничено гравитационно свиване на вещество, когато противодействието на вътрешното налягане на свиване се окаже недостатъчно. До такива условия може да се достигне по няколко начина. ЧД могат да възникнат чрез колапс на свръх плътни, горещи участъци от материя скоро след Големия взрив. Tе би трябвало да имат маса от порядъка на 109 тона (средно голям планински масив) и размер на субатомна частица (10-15м). Такива ЧД се наричат пъвични (или мини- черни дупки). ЧД могат да се образуват и като краен етап от развитието на достатъчно големи звезди (няколко слънчеви маси) Това са т.нар. класически ЧД. Свръхмасивните ЧД се образуват при колабиране на звездни струпвания с маса по-голяма от 106 слънчеви маси или чрез колабиране на звезда и последващо поглъщане на още материя. По настоящем последната хипотеза е считана за по-вероятна.

Интерено е как би изглеждал колапс на звезда, превръщаща си в ЧД за различни наблюдатели. Нека единият наблюдател да е върху колабиращата звезда, а другият на безопасно разстояние от нея, но близо. В ОТО няма абсолютно време, което означава, че всеки наблюдател ще има собствено време. Т.е., поради гравитационното поле на звездата, времената на двамата наблюдатели ще се различават. Нека този, който е върху повърхността на звездата изпраща сигнали до другия наблюдател на равни интервали. Малко преди радиусът на звездата да се свие под китичния радиус на Чаднасесар, т.е. малко преди звездата да се превърне в ЧД, интервалите между сигналите, които приема далечният наблюдател, ще се увеличат, макар че за този върху нея ще продължават да са със същата дължина. Времето за страничния наблюдател ще тече по-бавно. В момента, когато звездата се превърне в ЧД и от нея престане да излиза каквото и да е, сигнали до страничния наблюдател ще престанат да достигат. Последният интервал преди затварянето на ЧД ще е безкрайно продължителен за него, макар че за онзи, който е на звездата няма да се промени. Светлината, идваща от звездата непрекъснато ще намалява, а в момента на превръщането й в ЧД, страничният набюдател би я сметнал за изчезнала, ако не би било гравитационното й поле. Наблюдателят, обаче, който е върху повърхността на звездата, ще изпитва още по-силно мощното гравитационно поле, което бързо нараства към центъра. За много кратко време краката му, които са по-близо до центъра, ще бъдат по-силно привлечени от него, отколкото главата му, той ще бъде разтегнат като макарон и разкъсан преди звездата да се е превънала в ЧД.

В края на 60-те години на 20 век Израел (W. Israel), Картър (B. Carter) и Хокинг доказват теоремите за единственост на ЧД, според които тя напълно се определя от масата си, ъгловата си скорост на въртене и заряда си. Уийлър формулира този резултат като теорема, че “черните дупки нямат коса”. Има предвид, че ЧД нямат “прически”, т.е. изглеждат почти еднакви, заради само трите характеристики, по които се различават. Това ще рече, че при колапса се губи много информация. Независимо от размера, формата и вида на колабиралата материя, ЧД запазва само тези три черти. ЧД губи информацията не само до момента на формирането си, но и за цялата си следваща история.

През 1969 Уийлер (J. A. Wheeler) показва, че теоремата “черните дупки нямат коса” означава възможност за нарушение на втория закон на ТД, според който ентропията на всяка система винаги нараства. Ентропията е мярка за безпорядъка или случайността в системата. Той разсъждава така: ако хвърлим в ЧД горещо тяло, което има определена ентропия, то ние намаляваме ентропията на останалата част на Вселената. Параметрите маса, ъглова скорост на въртене и заряд, определящи ЧД по единствен начин, обаче, не носят информация за погълната ентропия. По трите характеристики на ЧД нищо не можем да кажем за ентропията. Т.е. съществуването на поне една ЧД във Вселената не би позволило със сигурност да се твърди, че пълната ентропия на Вселената не намалява. Разсъждението на Уийлър води до основно противоречие във физиката, което трябва да бъде разрешено или вторият закон на ТД не е универсалан закон (не важи за всички системи), или ЧД не съществуват. Това всъщност е противоречие между ТД и ОТО, което физиците трябвало да решат.

Според теорията на Айнщайн ЧД нямат минимална маса. Всяко парче вещество, смачкано до достатъчно малък размер, се превръща в ЧД. При това колкото по-малка е масата на веществото, толкова по-малко трябва да се смачква то, за да се превърне в ЧД. Правейки този мислен експеримент, и имайки предвид теоремата “черните дупки нямат коса”, учените стигат до извода, че при достатъчно малка маса така образуваните ЧД почти ще приличат на елементарни частици. Според тази теорема ЧД се характеризират от маса, ъглов момент на въртене и заряд. Елементарните частици се отличават една от друга също по маса, спин (определя въртенето на частицата) и заряд. Тези ЧД и елементарните частици ще са миниатюрни обекти, които се определят напълно от параметрите маса, спин и заряд. Тогава за тези ЧД би трябвало да важи КМ. Това става, когато общата им маса стане около планковата маса (колкото прашинка) или по-малка. Но астрофизическите ЧД, с маса многократно по-голяма от слънчевата, ще се описват от ОТО и КМ няма да е от значение за тях. Така близостта на миниатюрните ЧД и елементарните частици се сблъсква с несъвместимостта между ОТО и КМ, която трябвало също да решат.

При колабирането на звезда в черна дупка, гравитационното поле става толкова силно, че светлинните лъчи не не са в състояние да се откъснат. Линиите на времето също замират в образувалата се сингулярност.

Изкривяване на пространството около масивна звезда изгаряща ядрено гориво.

Изкривяването нараства, когато звездата се свива

Времето достига своя край в една черна дупка.
С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
Re:Черни и бели дупки, квазари - ходове на дървояди
« Отговор #28 -: Ноември 29, 2009, 18:40:52 pm »
Нова теория за черните дупки
Британският физик проф. Стивън Хокинг представи нова теория, която коренно променя предишните представи за черните дупки.

Черните дупки не унищожават всичко, което попадне в тях, заяви на научна конференция в Дъблин ученият.

Сега проф. Хокинг е уверен, че черните дупки могат да "изпускат" информация.

"Информационният парадокс на черните дупки" е една от главните загадки в съвременната астрофизика.
Изследването на проф. Хокинг ще помогне тя да бъде решена. Теорията за черните дупки на Хокинг от 1975 г. е смятана за един от главните пробиви в тази област.

Преди Хокинг бе на мнение, че черните дупки са космически обекти, повечето от свойствата на които не могат да бъдат установени.

 Британският професор откри, че след формирането си черната дупка започва да губи маса, изпускайки т.нар. "лъчение на Хокинг". Досега се смяташе, че то е със случаен характер и не дава информация за това, което се съдържа в черната дупка.

Сега проф. Хокинг е на мнение, че не всичко, което се намира в черната дупка, е загубено завинаги за останалата вселена.

В съответствие със законите на квантовата физика информацията не може да бъде загубена напълно, посочва ученият. Преди той предполагаше, че крайно високата гравитация на черната дупка по някакъв начин позволява да бъдат нарушени квантовите закони.

Новата теория на Хокинг лишава човечеството от надеждата, че черните дупки могат да бъдат използвани като своеобразни "машини на времето" или като "врати към други вселени".

"Жал ми е да огорчавам привържениците на научната фантастика. Но ако паднете в черна дупка, енергията на вашата маса ще се върне в нашата вселена в променена форма", казва проф. Хокинг.
С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

Неактивен marhs

  • marh-s
  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 370
Re:Черни и бели дупки, квазари - ходове на дървояди
« Отговор #29 -: Ноември 29, 2009, 20:39:24 pm »
Мисля, че с течение на времето постепенно губейки маса, черната дупка ще изчезне, като кривината на пространство времето ще се изглади...

Спреде действащите физични закони, нищо не се губи и не изчезва, а променя състоянието си.Според мен въпросът е, в какво се превръщат огромните маса и енергия на черните дупки?
Една от теориите е, че черните дупки са времево-простраствени тунели.Тогава накрая те просто се засмукват в себе си и през тунела (хиперпространството) и излизат (с маса и енергия) някъде, на друго място във Вселената. :P Или  :o може би се превръщат в тъмна енергия. ;)
« Последна редакция: Ноември 29, 2009, 20:42:34 pm от marhs »

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27