bgfactor: Трупат се противоречия относно смъртта на Божидар Дойчев
20 Ноември 2006
Световните медии обърнаха сериозно внимание на съобщението, психолозите намират официалната причина за самоубийството за нелогична.
Ден след като властите потвърдиха смъртта на Божидар Дойчев - началник на архива в Националната разузнавателна служба (НРС), и лансираха с тотално единодушие версията, че причината е от личен и семеен характер, тя беше опровергана от неговите близки, пише в днешния си брой Дневник он-лайн. В събота, когато офицерът беше погребан, Би Ти Ви съобщи, че съпругата и децата му са питали: "Защо се говори, че Божидар се е самоубил по лични причини, след като нас никой не ни е викал на разпит."
Дойчев е бил открит с прострелна рана в главата в сряда вечерта - и това е първият по рода си случай в историята на разузнаването - в кабинета си в НРС, след като неговото семейство се появило в службата да пита какво е станало, тъй като не се е прибрал както обичайно.
Шокиращият инцидент е запазен в тайна повече от 24 часа от ръководството на разузнаването. Новината за станалото беше разпространена от базирания в Лондон сайт kafene.net, който цитира източник от Европейската комисия.
Едва в петък преди обед главният прокурор Борис Велчев потвърди официално станалото, като дотогава НРС, прокуратурата и президентът, на когото разузнаването е подчинено, поддържаха информационното затъмнение.
На официално равнище версиите за причините за смъртта на Дойчев практически се сведоха до една - че става въпрос за лични причини. Зад нея застанаха всички представители на прокуратурата, на МВР, както и бившият ръководител на НРС ген. Бриго Аспарухов. Към тях в събота се присъедини и директорът на НРС ген. Кирчо Киров, който пред в. "Труд" категорично заяви, че смъртта на Дойчев "няма никаква връзка с досиетата и архивите".
От прокуратурата побързаха да обявят, че нищо от кабинета и архива не е било изчезнало и че със сигурност става въпрос за самоубийство по лични причини.
От опозицията засега ДСБ поиска в специална декларация президентът да отстрани ръководството на НРС и парламентарната подкомисия за специалните служби да осъществи контрол върху неприкосновеността на архива.
"Ако нещо става в НРС с архива, то това не може да се направи без знанието и участието на началника", коментира и бившият директор на архива в МВР Серафим Стойков.
Той смята, че ако се е извършвало някакво прочистване в резултат на факта, че предстои приемането на закон, който предвижда предаването на архива на НРС на независима комисия, човек, който не може да издържи на натиск, може и да да посегне на себе си. Бивши служители на НРС пък предположиха, че от службата е имало сериозно изнасяне на документи, свързано с пари и определени фигури, за замитане на следи.
Второ противоречие изплува от изявленията на шефа на Софийската военноокръжна прокуратура Спас Илиев и обясненията на ген. Кирчо Киров. Директорът на НРС твърди, че трупът е открит към 20.30 ч., самият той е бил информиран в 21.40 (!), а прокурорът Илиев обяви, че след като е получен сигналът, следственият екип е пристигнал на мястото "малко след 20 ч."
Така излиза, че прокуратурата е знаела за случая, преди Дойчев да бъде открит и много преди самият директор на разузнаването да бъде информиран, нещо, което източници, запознати с работата в НРС, смятат за абсолютно невъзможно.
Психолози, до които "Дневник" се допита, коментираха, че служител в такава специална служба не би извършил самоубийство точно на работното си място, ако е имал някакви лични причини, тъй като е бил наясно, че това ще предизвика сериозни проблеми за службата.
"Нелогично е в него да е назрявало напрежение от лични или семейни причини, а личното му оръжие да стои вкъщи и той да посегне на себе си с чуждо оръжие, взето от служебната каса", посочиха те.
Самоубийството на Дойчев става ден преди НРС да предприеме осветляване на архивите на комунистическото разузнаване.
"За края на миналата седмица се бяхме уговорили с ген. Киров да стане предаването на описи на техните документи, но това сигурно ще стане тази седмица", заяви пред "Дневник" Боряна Бужашка, председател на Главно управление на архивите към Министерския съвет. Противно на мнението на министър Румен Петков, който заяви, че "този случай не вълнува широката общественост", редица западни медии, сред които Би Би Си, "Ню Йорк таймс" и "Вашингтон пост", му отделиха специално внимание.
Полк. Божидар Дойчев е постъпил на работа в Първо главно управление на ДС през 1985 г. Той не е извършвал оперативна работа. Занимавал се е със създаването на секретната система "Вега" за водене за отчет и агентурни връзки. През 1991 г. оглавява отдел "Архиви" на НРС на мястото на дългогодишния началник на отдел "Картотека и архив" в ПГУ полк. Радко Тодоров след пенсионирането му по предложение на директора Бриго Аспарухов.
Дойчев също е пенсиониран преди пет години от тогавашния директор на НРС Димо Гяуров, но продължава да изпълнява длъжността си на трудов договор. Той е подновен и от сегашния директор ген. Кирчо Киров, който през 2005 г. го е наградил за добра работа. Дойчев е оглавявал комисията за декласифициране на архива.
Колеги го описват като затворен човек, който не се отпуска и при разговори извън службата. "Беше свит по характер, ако трябваше да отстоява позиция, не влизаше в конфликт и отстъпваше", разказват разузнавачи. Дойчев участва във втората комисия по досиетата, известна като комисията "Бонев" (1997-2000).
НРС и съпротивата за отваряне на архивите
След случилото се миналата сряда на директора на Националната разузнавателна служба (НРС) ген. Кирчо Киров ще е все по-трудно да продължава политиката на съпротива на прехвърлянето на архива на разузнаването на независима комисия.
НРС е създадена с указ на председателя на Държавния съвет Петър Младенов в началото на февруари 1990 г. и на мястото на Първо главно управление (ПГУ) на ДС и наследява документацията му. И до днес той е най-недостъпният архив в цялата държава. В него се съдържат материали за:
- изнасянето на милиарди долари чрез задграничните фирми на научно-техническото разузнаване (1983 - 1990)
- участието на ПГУ в убийството на писателя Георги Марков (1978)
- "Сивите вълци" и Мехмед Агджа, извършил атентата срещу папата (1981)
- терора срещу българската емиграция
- досиетата на агентите на разузнаването, днес общественици, бизнесмени и водещи политици
- пълната подчиненост на ПГУ на КГБ.
През изминалите 16 години НРС беше оглавявана от Румен Тошков (1990-1991), Бриго Аспарухов (1991 - 1997), Димо Гяуров (1997-2002) и Кирчо Киров (2002), но нито един от тях не предприе действия за законова регламентация на дейността на службата. В пасивна позиция застанаха и всички президенти - Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов. Това се оказа изключително благоприятна почва за използване на службата в политическите противопоставяния и манипулациите с досиетата.
През 1992 г. НРС беше въвлечена от Бриго Аспарухов в схемата за свалянето на правителството на Филип Димитров. Определени досиета от НРС се вадеха с различно съдържание - случаят "Веселин Стойков" (1997 и 2001) и папката "Гоце" (1997 и 2006). От 2003 г. НРС не изпълнява закона за предаването на архива на ПГУ в Държавния архив. Тази година ген. Киров беше осъден от съда за отказа си да представи материали по случая "Георги Марков".
Нежеланието на БСП да бъдат отворени досиетата на магистрати, журналисти и разузнавачи се дължи на това, че тези хора са свързани с тайната власт на офицерите от бившата Държавна сигурност (ДС).
Това каза Методи Андреев, бивш председател на комисията по досиетата, в предаването “Тази сутрин” по БТВ. Според него БСП е най-тясно свързана с бившата Държавна сигурност и партийната власт е била свързана с тайните служби. Методи Андреев бе категоричен, че никога не са идвали поръчки от политически сили в комисията “Андреев” за разкриване на един или друг бивш служител на тайните служби. Според него, традиционната политика на БСП е защитата на своето лоби и желанието им имената на тези хора да не бъдат разсекретявани. Бившият председател на комисията по досиетата каза още, че трябва да стане ясно какво точно е знаел Божидар Дойчев, защото информацията, с която е разполагал, е много важна и е много странно съвпадението на самоубийството му с предстоящия Закон за досиетата, който трябва да бъде приет от НС.
От своя страна Евгени Димитров, бивш зам.- председател на Комисията по досиетата изказа мнение, че желанието за неотваряне на досиетата от БСП е желание от страна на социалистите с опит за запазване на лоби, което партията има там. Димитров допълни още, че не вярва, че шефът на отдел “Архив” в НРС сам е посегнал на живота си, защото информацията му излиза с 24 часа по-късно и понеже тайните служби са “държава в държавата”.
Неадекватната реакция на държавните служби по повод смъртта на завеждащия "Архив" в НРС Божидар Дойчев породи остри спекулации и днес продължава да се спекулира с националната сигурност. Най-много спекулират хора от БСП. Това каза Серафим Стойков, бивш директор на архива на МВР. Той още веднъж заяви, че не е тайна, че самият той е работил за Държавна сигурност.
Не е вярно, че сегашните служби НСС, НРС са наследници на бившата ДС. ДС е история и следователно това е исторически архив, който трябва да се ползва от българското общество, каза още Стойков. Според него вече 17 години няма адекватна оценка какво е ДС. "От 1923 г. ние сме разцепени за събития и факти от миналото. Трябва ясно да се каже, че в архива на ДС няма документи, които да засягат националната сигурност на България", допълни Серафим Стойков