Самоуби се шефът на отдел "Архиви и тайни досиета" към НРС Божидар До

[neven]

Самоубийство с изстрел в корема?

Сигурно ръката му е треперела и не е стигнала до главата. Да очакваме варинт" Самоубийство с изтрел в коляното"...

[ultrafutur]

Спешно да бъде свикано заседание на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, на което да бъде разгледано състоянието на българското разузнаване, настоява депутатът от ДСБ и бивш шеф на контраразузнаването Атанас Атанасов.
Изявлението му бе по повод информациите за второ самоубийство в рамките на месец в НРС.

Според Атанасов по случая би следвало да се намеси президентът и не бива управляващото мнозинство да бездейства.

Атанасов изрази съмнения, че се укрива информация.

От Националната разузнавателна служба (НРС) мълчат и се оказва, че Военната прокуратура се превръща в говорител на НРС, коментира той.

Преди да е започнало разследването, Военна прокуратура обяви и двата случая за самоубийства, а практиката е, когато има неестествена смърт, първо да се изследва версията за убийство с неизвестен извършител и разследването да се извършва от МВР, а не от Военната прокуратура, каза Атанасов в кулоарите на парламента.

Той коментира още, че в двата случая има три лица - и в двата случая смъртта е причинена с чуждо оръжие.

Съобщава се за самоубийство, а прострелната рана е била в корема.

Каква е тази база (където вчера бе намерено тялото на Иван Раков, бел.ред.), която българското разузнаване има на територията на страната, недоумява Атанасов.

Този човек е изпълнявал длъжността техник по комуникациите и Атанасов постави въпроса какви са тези комуникации на територията на страната, при положение че разузнаването следва да работи в чужбина.

Той настоява да бъде отговорено на въпроса какво прави разузнаването на територията на страната.

В изявление на Парламентарната група на Демократи за силна България се казва, че до момента не е направено нищо по въпроса с исканията на партията да бъдат извършени определени действия след смъртта на ръководителя на архива на НРС Божидар Дойчев.
Исканията бяха отправени към президента, прокуратурата, Министерството на вътрешните работи и парламентарната подкомисия за контрол върху работата на службите за сигурност и обществен ред.

От ДСБ предлагат Николай Свинаров да свика заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, на което да бъде поканен и изслушан главният прокурор по следните въпроси:

- Защо информацията за смъртта на Дойчев бе укривана в продължение на 24 часа?
- Има ли данни, че престъплението е извършено от лице, подследствено на Военната прокуратура? Ако няма, защо тя разследва случая?
- Кога всъщност е установена смъртта на Дойчев, тъй като директорът на НРС посочва един, а прокуратурата - съвсем друг час?
- Кога и от кого е информирано МВР?
- Къде всъщност е настъпила смъртта на Дойчев в кабинета му или в друго помещение на архива?
- Вярно ли е, че смъртоносният изстрел е произведен от чуждо лично оръжие? Къде е намерено то след изстрела, защото източниците си противоречат?
- На какви основания прокуратурата внушава, че има  самоубийство "по лични и семейни причини", при положение, че семейството не е разпитвано?
- Защо случаят бе обявен за самоубийство преди завършване на следствието?


Смъртта на Дойчев е крясък за риска от прочистване на досиетата ?

Прокуратурата „изпусна" информация, че началникът на архива на Националната разузнавателна служба Божидар Дойчев се е самоубил по семейни причини, а „от семейството му споделиха, че никой не бил разговарял за тях".

Това обяви депутатът от ДСБ Атанас Атанасов в предаването на bTV „Тази сутрин", в което гости, освен него, поканени да коментират предлагания закон за разсекретяване на досиетата, бяха медийният експерт Георги Лозанов и Димитър Иванов, бивш шеф на Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност, издател на в."Земя", в предаването на bTV „Тази сутрин".

Самоубийството на Дойчев е крясък за риска архивите да бъдат прочистени за пореден път преди пълното им разсекретяване, коментира Лозанов.

Не бива да прибързваме с коментарите, бързо контрира Димитър Иванов.

Бившият шеф на Шесто управление подчерта, че ако досиетата се четат неправилно и от неправилните хора, те няма да удовлетворят желанията на тези, които искат отварянето им.

Той обаче призна, че вече бил на мнение, че трябва да има пълно откриване на архивите на ДС.

Тепърва ще има да пиете от горчивата чаша, обяви Георги Лозанов в отговор на въпрос дали ще се повторят случаи като разкриването на досието на Георги Коритаров.

Той уточни, че опитът на журналиста да се реабилитира след отварянето на досието му е било прието като грешен ход от страна на обществото и от страна на колегите му.

От своя страна Димитър Иванов определи изказването на Лозанов като шега, закачка на човек, който има недоспал вид като него самия, заради което зрителите ще помислят, че са затормозени от гузна съвет.

Добрият агент е недоспал агент, допълни Бареков, присъединявайки се  към шеговития тон на гостите си.

Няма добри и лоши ченгета. Цели 17 години, когато се заговореше за агентура, се обясняваше, че доносниците са лоши, а тези, които са ги вербували, са били работили за родината.

Трябва да се приеме закон за отварянето на досиетата, за да се премахнат зависимостите, допълни народният избраник.

Най-арогантното е да се иска да не се разсекретяват агентите сред магистратите и сред държавната администрация.

Нашата администрация е пълна с агентура и може, когато трябва да се вземе решение за възлагане на поръчка, някой „познат от миналото" да се обади на служителя, отговарящ за избора, и да му препоръча на кого да възложи изпълнението на поръчката, поясни Атанас Атанасов. 


http://news.ibox.bg

[Rapsio]

Залагайте кой ще се самогръмне след няколко дена   

[Mirotvorec]

... разузнаването следва да работи в чужбина.
Той настоява да бъде отговорено на въпроса какво прави разузнаването на територията на страната.

Боже, това истина ли е-да работиш в страната си като във чужбина?      Пак ли трябва да се запитам докъде може да стигне падението на  човек?

Alien, крайно време "нашите" да идват 

[Alien]

Четвърто самоубийство в службите!

Source: Strong BG   22.02.2007

Съобщават, че е самоубийство, а не знаят причините и мотивите

Старшина Стойно Димитров от Националната служба за охрана е открит тази сутрин прострелян в автомобила на баща му. Инцидентът е станал в квартал „Хаджи Димитър” в София. Димитров от 10 години е автомонтьор в НСО. Още не са изяснени причините за инцидента. В момента се провеждат следствено- процесуални действия от МВР. Неясно защо в тази ситуация първите съобщения за случилото са за самоубийство. На следователите май им стана навик “да самоубиват” работещите в службите. Първо “се самоуби” бившият вътрешен министър от кабинета на Виденов Любомир Начев,след него с чуждо оръжие “се самоуби” шефът на архива в НРС Божидар Дойчев, веднага след кончината му пък в корема се гръмна колегата му специалист по информационни технологии Иван Раков.

След “самоубийството” на старшина Димитров от НСС се питаме защо в българските служби работят толкова лабилни хора и каква е причината за повишената смъртност сред тях в последните няколко месеца?

[H.]

Няма ли да немерят вече тоя дето ги самоубива

О, май не - той е от същите тези служби ;D

[ultrafutur]

Комисията за досиетата - покер с белязани карти

Социалистите умишлено нарушаваха новия закон за ДС-архивите, за да го обезсмислят морално
Медийният експерт Георги Лозанов се нагърби с трудната задача да съчетае “салона” и “площада” в битка за разсекретяването на комунистическите архиви. ЛЮБА КУЛЕЗИЧ

/www.epochtimes-bg.com & www.big.bg/

Има нещо престорено в сериозността, с която парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред препита мераклиите да влязат в комисията за досиетата. Напук на всички угрижени физиономии тази процедура заприлича на цирк.

Защото третият поред опит за достъп до архивите на жилавата Държавна сигурност още със старта си изпука като халосен патрон. Бързо след влизането му в сила законът беше нарушен и в този смисъл подигран от самите му инициатори в тройката на управляващите. Драстично беше прескочен предписаният срок от 30 дни, в който 9 членният орган трябваше да бъде конструиран. Иначе законът изобщо не би се задействал. Както и става.

От БСП особено се постараха в незачитането. Социалистите се тупаха в гърдите, че по парадокс не синьото, а червеното управление ще сложи точка на компроматите с тайните папки. Обаче този закон явно им приседна като кост в гърлото. Ни да го преглътнат с риск да извършат ритуално морално самоубийство, ни да го изплюят под зоркия поглед на ЕС. Затова се постараха да го накарат да забуксува според тарикатския обичай писаните правила у нас да бъдат прекроявани заради интерес или келепир. От опит се знае, че в такива случаи отвращението и отегчението на публиката са в кърпа вързани. Но този ефект очевидно бе търсен. Кой хваща вяра на разпоредби, дето тутакси можеш да прегазиш, при това съвсем безнаказано?

Така още от самото начало поредният щурм за отваряне на досиетата беше компрометиран. Да не говорим за отмятането на управляващите, които първо се клеха, че ще отварят папките наред. Но после осигуриха чадър за стотина действащи под прикритие кадри на "онова" разузнаване. Измамата бе посрещната с дюдюкането на неколцина разгневени журналисти, за което управниците удобно оглушаха.

Така иронизиран се оказа и демонстрираният граждански интерес процесът на пречистването да бъде поставен под обществен контрол.

Може би тази ирония бе напълно заслужена. Кой знае защо не друг, а точно медийният експерт Гого Лозанов се запали по темата с досиетата и то, когато моралният є ресрус беше почти източен от всякакви демагози и търгаши? Години преди това тя вълнуваше публични фигури с по-яка закалка и с по-мощни гласни струни. И изведнъж един салонен виртуоз на думите, прословут с папионката си и с клубната си стилистика оглави акцията «Чисти гласове».

Вярно е, че като медиен надзорник преди време Лозанов надмина самия себе си с уместна критика към Кеворкян. От реставрираната по БНТ при Кобургготски «Всяка неделя» се лееше политически реваншизъм и се изнасилваха правни норми. Кеворкян не изневери на бруталния си похват и открито заплаши Лозанов със саморазправа. Той пък явно под давление на стреса се одързости и одесня в позицията си за агентите на ДС в медиите и в политиката.

Имаше резон в призива на «Чисти гласове» към 300 журналисти сами да поискат от вътрешния министър проверка за принадлженост към службите и да я оповестят. Раздуханият от Румен Петков скандал с агентурното минало на журналиста Георги Коритаров бе ужасно назидателен. С размахването на досието «Алберт» беше уличена в двойни стандарти самата възможност за опозиционност и совободолюбие през медиите. Имаше нужда някой да даде гласност на възмущението от жонглирането на силов министър с досие на публична фигура.

Само че скачането в лидерска поза на елитен бохем като Лозанов внесе нюанс на суетност в иначе разумните граждански доводи. Починът «Чисти гласове» прозвуча като закъсняло и глезено мероприятие, със сянката на неправителствено финансово рамо зад външната безкористност. На инициативата откликнахме стотина журналисти. Тази липса на ентусиазъм от една страна подсказваше, че метастазите на тайните зависимости отдавна са превзели журналистическата общност. И общност всъщност няма. Но опитът є за имитация в очите на властта и обществото бе уязвим и, разбира се, пренебрежим.

Проблемът се оказа тъкмо във високомерието на управляващите спрямо изнеженото гражданско опълчение за нов качествен закон за достъп до архивите на всички служби.
Но още на етапа на законопроекта взискателността на гражданския сектор беше приспана с политическо самохвалство от всички посоки.

Така беше допусната възможността въпросната деветчленна комисия да се избира по неясни критерии, без каквото и да било задължение в нея да влязат компетентни застъпници на публичния интерес. Що се отнася до процедурата по изслушване на кандидатите от парламентарната комисия по вътрешна сигурност, вчера на практика се разбра, че тя е съвсем произволна. За препитването не са предвидени правила, тест или въпросник. Не се знае дали данните за чисто минало на номинираните ще служат за цедка преди гласуването им в пленарна зала.

Странно е къде дрямаха гражданските говорители и когато депутатите се споразумяха да няма обозрими срокове за разкриването на принадлежността към комунистическите служби. В Германия например законът за документите на ЩАЗИ разпореждаше срок от 15 години за осветяването на досиетата на общественици и политици. Той изтече тази година, а процесът по разкриването беше динамичен, стегнат и целеустремен. Истини, компромати и скандали бяха изконсумирани и осмислени. Емоционалният глад за справедливост и прозрачност беше поне донякъде заситен. Потушени бяха обясними страхове и неврози от тайния диктат на бившите служби, особено в светлината на криминализирани преходи като българския.

Но нашият закон не следва такива приоритети. Което значи, че в зависимост от мотивацията на комисията разчистването на миналото може да се проточи до окончателното обществено омерзение към темата за обвързаността на елитите ни с ДС.

Шансът за протакане по всички линии просто се оказа законово гарантиран. Така се стигна дори до тъпия парадокс леви фактори да разиграват и опозицията, и партньорите си от НДСВ и ДПС в протяжни спорове. Например, да има или не квотно разпределение на членовете в бъдещия орган. Това отне време, забави темпото на номинациите. Даде аргумент на социалистите за пазарлъци, включително и помежду им.

И предварителната селекция се проточи отвъд всякакво приличие. Чак тогава в пъзела от имена лъсна умисълът на президента Първанов за задкулисен контрол над разсекретяването на архивите.

В списъка на БСП, който дълго остана непопълнен, избраниците на Станишев тихомълком бяха подменени с фаворити на държавния глава.

Например, генерал Христо Марински бе пробутан решително с протекцията на Първанов макар поне в левицата да са наясно, че фигурата му е лесно атакуема. Не е тайна сред социалистите е, че като бивш платен партиен секретар на Окръжното МВР управление в Монтана /Михайловград/ преди 1989 г. Марински е ползвал привилегиите на червената карта на ДС. Освен това като член на комисията "Андреев" генералът е съучастник в укриването на досието "Гоце".

За това съм готова да свидетелствам и лично като журналист, потърпевш от лъжливите му твърдения още през 2004 г., че папката "Гоце" е мит, а вербовката на Първанов като секретен сътрудник на ДС ­компромат. Впоследствие обаче самият президент беше принуден да признае обратното. И въпреки, че общественото мнение го пощади, съучастието в лъжа на генерал Марински е факт. И доказва склонността му към укриване, а не към разкриване на тайни, което прави участието му в комисията нормативен абсурд.

Напук на очевидностите обаче, червените пробутваха Марински с удивителна настойчивост. Така създадоха впечатлението, че обмислят машинации за заобикалянето на закона на всяка цена. Че използват бутони за натиск и въздействие се доказва от още по-скандалната промоция на друг ексчлен на комисията "Андреев" историка Веселин Ангелов. Той бе уреден с номинация от опозиционната група на БНС, въпреки че усилено партнираше на Марински в сценария по оневиняването на "Гоце". Ангелов бе легендиран в публичното пространство като надпартиен антикомунист още от времето на синия закон за отварянето на архивите. Пледоариите му в защита на президентското чисто минало имаха разсейващ и разколебаващ ефект. Защото подкупваха с експертност. И пледираха за разтоварването на антикомунистическия дебат от преднамереност и пропагандна омраза.

Тъкмо това издевателство с човечността на дясномислещите бе възнаградено с кандидатурата на Ангелов.

Сега обаче Мозер, Софиянски и Каракачанов като лидери на БНС са предизвикани да разкодират публично природата на своето покорство пред волята на държавния глава да прокара от тяхно име протежето си в комисията. Но те няма да го направят. И с това ще дадат знак, че много и невидими лобистки енергии са впрегнати да парализират разсекретяването. Дори Марински и Ангелов да не минат през финалния кастинг, самото им номиниране е лакмус за все още живия страх от заключените архиви. И очевидно той притеснява не само президента, но и цяла мрежа от котерии в бизнеса, политиката и медиите.

Най-деморализиращото е, че кадруването и маневрите около комисията опорочават моралната полза от самия закон.

Какъв мотив например би имала лявата историчка Искра Баева за енергичното му задействане? Та нали тя бе от хората, които настояваха за изгарянето на досиетата. Отгоре на всичко зрелищно изложи в нова книга метаморфозата си от опонент на режима на Тодор Живков в адвокат на политическите му дарби. Това салтомортале бе активно рекламирано тъкмо по време на зациклилите сондажи между "Позитано" и "Дондуков". Но не остана и грам съмнение защо посоченият от премиера ляв либерал проф. Драгомир Драганов бе внезапно заменен от консервативния исторически подход в лицето на Баева. Явно собствените исторически пристрастия на Първанов са надделели над неукрепналия реформаторски гръбнак на Станишев.

Ами бившият строителен зам.-министър Георги Георгиев? С какви умения се е прочул, освен с приятелството си с министър Румен Петков, за да бъде предложен за държавен архивар?
Впрочем, няма смисъл от повече изреждане, за да сме наясно, че последната битка за досиетата се изроди в покер с белязани кари и купи.

Жалкото е, че нарочно или от безсилие опозицията извади слаби и безлични карти. Изключения от типа на популярната вдясно журналистка Екатерина Бончева не поправят впечатлението за мижави алтернативи. Подозрително мижави.

Изглежда, че комбинацията от гражданска слабост, интелектуална суетност и политическа поквара и този път ще отложи честния прочит на тоталитарното минало. Ще се измъчваме в двусмислици докато рационалните европейски правила не ни превъзпитат бавно. До степен на съпротива, както беше казал някой.



СЕДМИНА ''НЕ СТАВАЛИ'' ЗА КОМИСИЯТА ПО ДОСИЕТАТА

Източник: Всеки Ден
27.02.2007
 

Сдружение огласи ''кариерата'' им в Държавна сигурност


Седем кандидати за членове на Комисията за разсекретяване на досиетата на бившата Държавна сигурност не отговарят на изискванията на закона. Това твърдят от движение “Граждани срещу Държавна сигурност”, Центъра за подкрепа на хора, преживели изтезания – АСЕТ и Коалиция за честно управление. Не гласувайте за тях и не превръщайте комисията във фарс, бъдете отговорни пред младите поколения и националната памет, апелират сдруженията към народните представители, които трябва да одобрят в пленарна зала състава на комисията.

Първа в списъка е преподавателската по история в Софийския университет “Св. Климент Охридски” доц. Искра Баева, която беше предложена от Коалиция за България. Тя била неподходяща за член на комисията по досиетата, защото се е обявила против отварянето на архивите на бившата Държавна сигурност. Основанията на сдруженията са, че Баева заявила в интервю пред в. “Труд” на 9 февруари 2007 г., че агентите на ДС имат право на “морално пречистване”, което следва да им бъде осигурено като бъдат унищожени архивите за действията им.

Червеният депутат Евтим Костадинов, също предложен от Коалиция за България, също не ставал за член на комисията, защото “работил в структура на репресивния апарат на комунистическия режим – в МВР преди 1989 г. Костадинов също се обявил против отварянето на архива на бившите тайни служби. Аргументите на движение “Граждани срещу Държавна сигурност” са, че избраникът е завършил Висшата специална школа “Г. Димитров” – МВР, а през есента на 2006 г. е внесъл в Народното събрание предложение архивът на Държавна сигурност да бъде засекретен за 120 години.

Генерал Христо Марински, също предложение на столетницата, работил в МВР преди 1989 г. Той също се е обявил против разсекретяването на досиетата. През 2001 г. като член на тогавашната комисия “Андреев” в нарушение на закона се обявява против разкриването на информация за сътрудничеството с Държавна сигурност на кандидатите за президент Георги Първанов, Жорж Ганчев и Петър Берон, както и на кандидата за вицепрезидент Веселин Бончев, акцентират асоциациите.

“Резервният вариант” на ДПС за техен представител в комисията по досиетата Бойко Ганчевски също е посочен в “черния списък” на “Граждани срещу Държавна сигурност”. Те твърдят, че Ганчевски е работил в структура на репресивния апарат на комунистическия режим преди 1989 г. като кадър на МВР. Освен това през 1995 г. той става директор на Института по психология към МВР по лично писмено предложение на тогавашния главен секретар на МВР и бивш зам.-началник на Шесто управление на Държавна сигурност Цвятко Цветков. Зам.-председателят на ДКСИ Орхан Исмаилов беше вече изслушат от вътрешната комисия в парламента и одобрен за член на комисията по досиетата.

Кандидатът на НДСВ Тодор Трифонов също работил в МВР преди 1989 г. Асоциациите са категорични, че той се е обучавал в школа на КГБ в периода 1988-1990, която не е завършил заради промените. Трифонов заема и поста зам.-директор на Националната служба “Сигурност” през 1997 г. по предложение на тогавашния секретар на МВР по информационно-аналитичната дейност полк. Николай Радулов, който е бивш служител на Държавна сигурност.

Стилян Станев и Веселин Ангелов, препоръчани от коалиция Български народен съюз, също били неподходящи за членове на комисията по досиетата. Станев работил за МВР преди 1989 г. и е пенсиониран служител на НСБОП. Ангелов пък се обявил против отварянето на архивите на бившата Държавна сигурност. През 2001 г. като член на тогавашната комисия “Андреев” в нарушение на закона се обявил против разкриването на информация за сътрудничеството с ДС на Георги Първанов, Жорж Ганчев, Петър Берон и Веселин Бончев.


                                                                                                                             Миглена Славова

[ultrafutur]

Групата на Зелените в Европейския парламент изразява острото си недоволство от поведението на БСП във връзка с все още неизбраната комисия за отваряне на досиетата на бившата Държавна сигурност.

До г-н Румен Петков
Министър на вътрешните работи на Република България
Зам.-Председател на Висшия съвет на БСП

До г-н Сергей Станишев
министър председател на Република България
Председател на ВС на БСП

До г-н Георги Първанов
Президент на Република България
Бивш председател на ВС на БСП

До г-н Николай Свинаров
Председател на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред

Брюксел 06.03.2007
Уважаеми г-н Петков,

По време на срещата на парламентарната Група на Зелените/Европейски свободен алианс (ЕСА) от Европейския парламент с Вас в София на 11.05.2006 г. вие заявихте, че Българската социалистическа партия (БСП) ще отвори архивите на бившите тоталитарни служби за сигурност в България за публичен достъп.

На международна конференция, посветена на тези въпроси в София на 20.07.2006 г. вие заявихте, че разсекретяването на тези архиви трябва да се осъществи посредством подходящо законодателство.

Българското Народно събрание прие такъв закон на 06.12.2006 г. по предложение на депутати от ОДС, ДСБ, ДПС. Парламентаристът от БСП Евтим Костадинов и други депутати от БСП предложиха архивите да бъдат засекретени за нови 120 години.

Според приетия на 19.12.2006 г. закон в едномесечен срок трябва да бъде избрана комисия от 9 члена, която да се занимае с отварянето на архивите. Това означава, че НС трябваше да е избрало членовете на тази комисия до 19.01.2007 г.

Днес е 6 март и все още такава комисия не съществува. Забавянето се дължи на закъснелите предложения на БСП за членове на комисията. БСП е предложила 4 души, сред които самия г-н Евтим Костадинов и ген. Христо Марински. Последният е предложен от президента Георги Първанов за председател на комисията. Ген. Марински е съветник на президента към този момент, а преди 1989 г. е работил в Министерство на вътрешните работи. Това е човекът, който е отказал в нарушение на действащите през 2001 г. разпоредби, да разсекрети досиетата на бившата Държавна сигурност (ДС).

Г-н Петков, смятате ли, че г-н Костадинов и г-н Марински са правилните хора, които да действат като председател и член на въпросната комисия? Г-н Костадинов счита, че досиетата трябва да се отворят през 2126 г., а ген. Марински в миналото се прояви като лобист на ДС...

Информирана ли е БПС за резолюцията на ЕП от 30.11.2006 г., приета във връзка с посрещането на България в ЕС, в която в параграф 12 са посочени следните политически критерии:

“Приветства решението за осигуряване на публичен достъп до архивите на бившите тайни служби, което ще спомогне за повишаване на публичното доверие и ще демонстрира скъсване с миналото, като препоръчва това разсекретяване да се осъществи от непартийна публична и уважавана комисия”.

Ще спази ли БСП препоръките на ЕП и ще скъса ли с миналото си, или ще стане жертва на лобистки групи от Държавна сигурност в БСП, и ще предаде в жертва на ДС българския народ и цялото ново поколение в страната?

С хора като г-н Костадинов и г-н Марински в комисията, БСП дава ясен сигнал, че не е скъсала с миналото си.

Надяваме се, че ще си спазите обещанието, дадено на 11.05.2006 г. и ще приемете чистата и демократична позиция по този въпрос, така важен за добрият имидж и доверие на България в ЕС.

С уважение:

Даниел Кон Бендит
зам.председател на Група на Зелените/ЕСА

Елс де Хрун
Член на ЕП и Група на Зелените/ЕСА

Милан Хорачек
Член на ЕП и Група на Зелените/ЕСА

Групата на Зелените в Европейския парламент изразява острото си недоволство от поведението на БСП във връзка с все още неизбраната комисия за отваряне на досиетата на бившата Държавна сигурност. В писмо, адресирано до вътрешния министър и зам.-председател на БСП Румен Петков (с копия до Сергей Станишев, Георги Първанов и Николай Свинаров) зелените изразяват недоумението си, че въпреки обещанията на самия Петков и на ръководството на БСП създаването на комисията се бави вече повече от месец и половина след срока, поставен от закона.

[Eltimir]

През 80-те години в Ботевград се самоуби един сервитьор. Той така се беше изхитрил, че си отрязъл главата, после отишъл и се хвърлил в канала - на няколкостотин метра от самоубийството. Сещам се и за един друг случай. Навремето директора на Врачанския затвор се самоуби с три куршума в главата. С три куршума в главата! Имената на самоубийците са известни. В задачата се пита кой е извършителят на самоубийствата?

[Albinoni]

Липсват отпечатъци по пистолета, с който е прострелян Божидар Дойчев


По пистолета, с който се е прострелял шефът на архива на Националната разузнавателна служба Божидар Дойчев няма никакви отпечатъци, няма и мотив за самоубийството. Въпреки това делото за смъртта му е приключило с мнение за прекратяване поради самоубийство. Това съобщи депутатът от ДСБ Атанас Атанасов, който заедно с депутати от вътрешната парламентарна комисия се запозна с делото.

Трима депутати от вътрешната комисия в парламента – Атанас Атанасов, Боян Българинов и Касим Дал, както и председателят на комисията Николай Свинаров – бяха допуснати във Военна прокуратура да четат делата за самоубийствата на Божидар Дойчев и Иван Раков от Националната разузнавателна служба. И заместник-главният прокурор Камен Ситнилски и военно-окръжният прокурор Спас Илиев посочиха, че делата са приключени от военното следствие с мнение за прекратяване поради самоубийство. Прокуратурата все още не се е произнесла. 

Атанас Атанасов обясни, че и според решаващата послесмъртна психиатрична експертиза мотиви за самоубийство на Дойчев не се открити.

Сочи се, че Дойчев не е имал психично разстройство, че той е осъществил т.н. балансово самоубийство в състояние на екзистенциална криза и че причините не са служебни.

Странен и фрапиращ факт според Атанасов е липсата на каквито и да било дактилоскопични отпечатъци по пистолета както на Дойчев, така и на собственичката на пистолета. В заключението по делото пише още, че няма данни да липсват документи от архива на НРС. Делото е пет тома и депутати ще продължат да го четат в други дни.

Богдана Лазарова

4 април 2007
www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=133668

[Alien]

Странен и фрапиращ факт според Атанасов е липсата на каквито и да било дактилоскопични отпечатъци по пистолета както на Дойчев, така и на собственичката на пистолета

Това нещо като казване по заобиколен начин че убиецът ги е изтрил тези отпечатъци или другия вариант е да отнесем случая до паранормалните явления 

[ultrafutur]

е, казаха си го най-накрая:Strong BG 05.04.2007:  Смъртта на Дойчев може да е свързана с изчезнали архиви


Няма отпечатъци по пистолета, няма мотиви за самоубийство

Комисията за вътрешна сигурност към парламента проверява дали смъртта на шефа на архива на НРС Божидар Дойчев не е свързана с изтичане на архивни единици. Това съобщи председателят на комисията Николай Свинаров пред журналисти. Свинаров съобщи, че работна група от депутати Атанас Атанасов от ДСБ, Касим Дал от ДПС и Борислав Българинов от БНС проверява на обстоятелствата по двата смърти случаи в НРС.

Проверяващите се запознават с информацията на военна прокуратура по този въпрос. Точно от там става ясно, че по оръжието, с което уж се е самоубил шефа на архива няма отпечятъци, нито негови, нито на собтвеничката на оръжието, колежка на Дойчев, обясни Атанасов. Според специалисти това означава, че след употребата оръжието е било почистено, ако изобщо това е оръжието на престъплението. В документите на военна прокуратура липсват мотиви за самоубиства и в двата случая. Необяснимо защо въпреки това делата са приключени от военното следствие с мнение за прекратяване поради самоубийство. Прокуратурата все още не се е произнесла.

 



Икономист: Политически компромиси пречат на БГ да реши проблема с ДС


Противно на надеждите за пълно и окончателно разкриване на досиетата, българският парламент постави ограничения върху отварянето на архивите на бившите тайни служби на комунистическия режим, пише електронното издание на британското списание “Икономист”.

Затова в резултат от приемането на закона за отваряне на архивите на тайните служби ще се стигне до преднамерено бавен и незадоволителен политически компромис, който няма да доведе до окончателното решаване на проблема с тайните от комунистическо време. Материалът, подготвен от звеното Economist Intelligence Unit, излиза в деня, когато парламентът в София избра с двумесечно закъснение новата комисия, която ще отворя досиетата. Известни като активни и лоялни помагачи на съветските си колеги, българските тайни служби от комунистическо време останаха могъща сила дори след падането на комунизма. Бивши техни служители са тясно свързани с посткомунистическия политически и бизнес елит.

Ето защо неотворените досиета на бившия Комитет за държавна сигурност (КДС) и разузнаването на Българската народна армия са въпрос, който предизвиква противоречия. Дори сега, когато законът е приет и противоречията по състава на комисията са преодолени, настоящите специални служби имат на разположение осем месеца, за да предадат архивите, останали от предишния режим. След това комисията ще се заеме с непосилната задача да прегледа милиони документи и да реши кои могат да бъдат разсекретени и кои – не.

Различията между политическите партии, които се проявиха по време на споровете около състава на комисията, подсказват още по-големи противоречия именно на този основен етап от нейната дейност. Частичното отваряне на досиетата при антикомунистическото правителство през 1997 даде на над 25 хил. българи достъп до техните собствени досиета и доведе до разкриването на около 150 сътрудници на КДС (парламентарна комисия разкри няколко депутати, министри и кандидати за обществени постове като бивши агенти). Но през 2002 бе приет нов закон, в резултат на който бе осъществен твърде малък напредък в тази област.

Оформилият се консенсус за пълно отваряне на досиетата доведе до неумело наречения ” Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия”, внесен в парламента на 5 октомври 2006. Този проект предвиждаше пълен достъп до информацията, събрана от комунистическите тайни служби и разкриване на връзките между български граждани и бившите институции на ДС. Различни ведомства, наследили службите от комунистическо време, имат осем месеца, за да предадат секретните досиета. Тогава комисията ще започне огромната работа да разглежда тези милиони досиета, за да реши кои да бъдат публикувани. Различията между политическите партии, проявили се по време на формирането на комисията, показват, че в тази фаза на работата й ще има още повече условия за разногласия. Освен това прилагането на закона може да бъде компрометирано от празнотите в архивите.

Смята се, че поне 60 на сто от архивните документи са били унищожени от КДС през 1990 г. Мистериозната смърт на генерал Божидар Дойчев – ръководител на архивите на Националната разузнавателна служба в средата на ноември 2006 (по-малко от месец преди приемане на закона) предизвика спекулации за възможността от продължаващо унищожаване на досиета. Със съжаление трябва да се заключи, че усилията, които трябваше да потвърдят решителния ангажимент на България да се справи с комунистическото си минало по открит и прозрачен начин, може да приключи със засилване на подозренията, че определени политически интереси контролират законодателния процес.

Ограниченият обхват на закона означава, че работата на комисията няма да разсее съмненията и подозренията и вероятно в бъдеще ще предизвика нови призиви за пълно разсекретяване на досиетата, особено ако сегашното правителство, водено от БСП, бъде заменено от десноцентристки кабинет, завършва “Икономист”.

[ultrafutur]

Вижда ли се краят на сагата с досиетата?


Има ли повод за оптимизъм, че сагата с досиетата е към своя край? След забавяне от почти три месеца българският парламент най-сетне избра състава на комисията, която ще отваря архива на бившата Държавна сигурност и ще проверява публични личности за принадлежност към структурите й.

Парадоксалното след избора на тази втора по рода си Комисия по досиетата е, че никой в България, а най-малко управляващите, чиито представители доминират масирано в новосформирания орган, не очаква мъчителния процес по преоценка на грозните прояви на тоталитарния режим да приключи. Неистовата битка за запазването на тайните на комунистическия репресивен апарат, водена през изминалите 17 години с дружни усилия от онези, които навремето са били неговия меч и щит, а днес и от техните деца и внуци, продължава.

Те ще воюват до последен дъх за да оставят в своята партийна и родова памет представата за хора, защитавали страстно своята родина от попълзновенията на класовия враг и световния империализъм, за „герои”, които са действували законно при някогашния режим, въпреки че той е бил построен върху беззаконието. Залогът за тази битка днес е и чисто икономически, защото много от големите богатства на „най-влиятелните личности в България” са натрупани не без пряката и косвена помощ на „службите” както в годините на развития социализъм, така и през безкрайния 17-годишен преход към демокрация.

Всъщност създаването след логичния натиск на ЕС и на опозицията на новата комисия, макар зачената в грях, би трябвало да бъде окуражителна новина. Приетият неотдавна Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия също би следвало да поражда известен оптимизъм – в него, вече категорично и с конкретни срокове, се постановява вътрешното и военното министерство да предоставят на Комисията всички тайни архиви, които те ревностно пазеха досега, както са посочени и санкциите за онези, които не изпълнят или забавят изпълнението на тази вече законова разпоредба.

От своя страна новоизбраният председател на комисията Евтим Костадинов от БСП, в чиято биография фигурира дългогодишна служба в органите на „Народната милиция” на тоталитарната власт, оптимистично обяви, че първата задача на комисията ще бъде да провери „дали кандидатите за депутати в Европейския парламент са сътрудничели на бившите държавни тайни служби”, за да може избирателите на 20 май да знаят за кого гласуват. Въпреки всичко този оптимизъм съвсем не може да обхване българина. И причините за това са повече от основателни.

В новосформираната деветчленна комисия има само двама представители на опозицията. Този показателен факт подсказва, че те ще бъдат по-скоро независими членове, в смисъл че от тях нищо няма да зависи, отколкото ще могат да играят ролята на реална противотежест при вземането на решения. В новосформирания орган липсват представители на гражданското общество, което е може би най-сериозния удар срещу надеждата за неговата обективна и безпристрастна дейност.

Гласуваната на Велики четвъртък от Страстната седмица комисия обяви, че ще започне дейността си с „летящ старт” още в първия ден след Великденските празници, но едва ли е трудно да се прогнозира, че докато приемат своя вътрешен правилник, докато конституират 70-членния помощен апарат към комисията при положение, че все още няма определено постоянно седалище за нейната работа, ще минат не само седмици, но и доста месеци. Сканирането на досиетата на около 300-та кандидати за европейски депутати за изборите на 20 май едва ли би било проблем, доколкото голямото мнозинство в листите е от хора на възраст, която биологически изключва съпричастност към службите.

По-важните проверки, свързани с кандидатите във вота за местни органи на властта тази есен, е малко вероятно да бъдат осъществени навреме, поради огромния обем от работа, която предстои да се свърши, както и поради неизбежните „затруднения” от вътрешен и външен характер, с които комисията неизбежно ще се сблъска или ще бъде сблъскана. Колкото до следващите парламентарни избори, предсрочни или не, тогава може да се очаква, че битката ще бъде най-люта. Защото със сигурност дейността по разсекретяването на досиетата ще бъде придружавана от перманентни и бурни скандали.

Причината за тях ще бъде натиска на светло да бъдат извадени имената не само на откровените и жалки доносници, които и днес продължават да вилнеят навсякъде, в това число и в по-заможните медии, но и на онези, които издаваха нарежданията от високо, които разпитваха и пращаха хората по концлагери и затвори. Доколкото фамилиите на тези хора са свързани тясно и дълбоко с днешното управление, вероятността те да бъдат огласени е нищожна. Скандали ще има и по въпроса за начина, по който са изчезнали милиардите левове и долари в първите години на прехода, както и за генезиса на българската организирана престъпност.

И все пак мнозина биха казали оптимистично по въпроса за досиетата – Надеждата крепи човека. Да, но тази надежда крепи не само пострадалите и жертвите на някогашния режим. Тя дава самочувствие и допълнителна наглост на всички онези, които с нокти и зъби ще продължават да защитават своето минало на „Меч и щит” на тоталитарната комунистическа власт, както и своето настояще на нейни достойни наследници.



Георги Папакочев, \"Дойче Веле\" Bulgarian Post  12.04.2007

[Alien]

Самоуби се полицейски главен счетоводител

02 юли 2007 / News.dir.bg

Главният счетоводител на Областната дирекция на полицията (ОДП) в Търговище се самоуби тази сутрин.
52-годишният Тодор Тодоров е открит в понеделник около 11.00 часа в кабинета му с огнестрелна рана в областта на слепоочието, предаде БГНЕС. На мястото бе извършен оглед от прокурор и следовател от Военна прокуратура от Варна. Главният счетоводител се е прострелял с пистолет “Макаров”. Предсмъртно писмо не е оставил. Тодор Тодоров има 12 години стаж. Преди е работил като счетоводител в болницата. Тече цялостна финансова ревизия в полицейското управление. Според колегите му финансистът не е имал сериозни причини да посяга на живота си, предаде БТА.

[vret7]

Значи за мен така стоят нещата, ако не искаш да се 'самоубиеш', те поубиват ;D.Ма то е ясно, и коментари не са нужни, просто човекът е 'сбъркал' някъде...и тва е.