През 1991 г. Димитър Луджев подписва доклад от 127 страници за икономическата дейност на Държавна сигурност и по-специално за външнотърговските дружества. Докладът е приет и одобрен от правителството на Димитър Попов на заседание на 31 октомври 1991 г., на което са присъствали освен премиерът, и Атанас Папаризов, Александър Томов, Христо Данов, Бриго Аспарухов. Това поне показва получена в парламентарната комисия по национална сигурност стенограма от заседанието на Министерския съвет. Димитър Луджев обаче твърди, че кабинетът не е приел доклада и го е върнал за доработка. От писмо на заместник-министъра на икономиката Радослав Бозаджиев до народните представители Лъчезар Тошев и Йордан Нихризов от 2004 г. става ясно, че през 1973 г. е създаден с решение на МС Фонд “Финансиране дейността на задграничните дружества с българско участие. Той е към Министерството на външната търговия и е набиран в Българска външнотърговска банка чрез заделяне първоначално на 20%, а после – на 30% от постъпилите в страната печалби, приспадащи се на българските участници от дейността на задграничните фирми. Разрешение за предоставяне на пари от фонда са се давали от външнотърговския министър. Във фонда е имало набрани суми за 350 млн.щ.д., а просрочените заеми, отпуснати на задгранични дружества с българско участие, възлизали на 120 млн.щ.д.
В доклада си от 1991 г. Димитър Луджев обяснява принципа на роенето на държавните предприятия и задграничните им дружества. Той пише: от структурите на някои настоящи външнотърговски организации се създават паралелни частни фирми, към които освен дейността се прехвърлят и най-добрите професионалисти на организацията, заедно с деловите връзки, пазари, клиенти, и т.н., като се възлагат за изпълнение изгодни валутни сделки на самата държавна фирма. Освен това чести са и случаите, когато държавната фирма кредитира или гарантира дейността на частните фирми. Част от държавните фирми участват и в създаването на дъщерни фирми със смесено участие с капитали от страната и чужбина. По хода на тази проверка Министерството на финансите извършва проверка на статистическите сметки на Министерството на външноикономическите връзки и на “Интеркомерс” по изпълнение на резервната програма. По-нататък докладът обаче отбелязва: “Все още не е открита ревизия на “Тератон”, за чиято дейност и връзки особено с фирмата “Икомев” има достатъчно сериозни сигнали за финансови и други нарушения”. Отбелязва се, че при разглеждане на проекта на Закона за приватизация е пропуснат въпроса за задграничната собственост на държавните фирми, което означава, че при бъдещата приватизация новите собственици ще получат безвъзмездно значителна задгранична собственост.
Още едно дело, образувано в зората на демокрацията – през 1990 г., се опитва да разкрие истината за рухването на икономиката, износа на капитали през външнотърговските дружества и скрития транзит. Това е друго от така наречените мегадела – Дело № 4 от 1990 г. за причините за икономическата катастрофа на България и виновниците за това. Делото е образувано с постановление на заместник главния прокурор на 20 ноември 1990 г. срещу виновните политически и държавни ръководители на тоталитарна България, които не са положили необходимите грижи за ръководството и управлението на външната търговия, промишлеността, селското стопанство и финансите на страната, от което са последвали значителни щети за народното стопанство и са довели до кризисното състояние на икономиката като цяло. От това мегадело са били отделени материали в няколко отделни дела. На 11 май 1992 г. е отделено делото за Фонд “Сираци” срещу Георги Атанасов и Стоян Овчаров. На следващия ден е отделено делото срещу ръководителя на тоталитарна България Тодор Живков за така наречения фонд “Москва”. Пак през същата 1992 г. е отделено делото и за оръжейните помощи за братските страни от Третия свят за периода 1986-89 г. срещу членовете на Секретариата на ЦК на БКП и Бюрото на МС: срещу Тодор Живков, Андрей Луканов, Гриша Филипов, Георги Атанасов и още 22 обвиняеми лица. Делото е прекратено само година по-късно – през 1993 г. Дори и след отделянето на тези три дела обаче, мегаделото за икономическата катастрофа се състои от 1066 тома. То е прекратено едва през 2005 г. от двама прокурори от Софийската градска прокуратура. Ето как те обосновават прекратяването в постановлението си. Те отбелязват, че според действащата в периода 1971-89 г. Конституция е записано, че ръководна сила в обществото и държавата има БКП. В повечето случаи решенията на бюрото на МС са предхождани от решения “А” и “Б” на Политбюро на ЦК на БКП. Подписвани били задължително от присъстващите на заседанията отговорни партийни и държавни ръководители. Всички решения за икономиката от изключително значение на практика са взимани от колективен орган – Министерския съвет, в съответствие с конституционните му правомощия като разпоредител на бюджета. За кризисното състояние, в което е изпаднала икономиката на България, са способствали според заключенията на прокуратурата редица обстоятелства: разпадът на Съвета за икономическа взаимопомощ – СИВ; силно намалените и в редица случаи спрени доставки на суровини и горива от бившия СССР, а в по-късен етап от Руската федерация; огромната зависимост на българския експорт от руския пазар и срива му; невъзможността да се пласира тази продукция поради нейната неконкурентноспособност; стихийното прекратяване на производството в тежката промишленост. При разследването не са събрани достатъчно доказателства за неполагане на необходимите грижи за ръководството и управлението на промишлеността, селското стопанство, финансите и външната търговия, пише в постановлението. Що се отнася до последвалите значителни щети за народното стопанство вследствие на отпуснатите държавни кредити на страните от Третия свят, държавната политика, осъществявана по този въпрос от МС и неговия оперативен орган – Бюрото, се характеризира със следните особености: отпусканите държавни кредити били в рамките на валутния план, който е залаган в рамките на ежегодния държавен бюджет. Продукцията от изградения с мащабите на страната военнопромишлен комплекс с първоначален замисъл да задоволява националните нужди и ангажименти на страните от Варшавския договор, е реализирана с висока норма на печалба. Апогеят на тази икономическа политика е бил в края на 70-те години и началото на 80-те по времето на 8-годишната война между Иран и Ирак, когато “Кинтекс” реализира чисти годишни печалби от порядъка на 350 млн. щ.д. Правителствените кредити са били отпускани на 35 държави от Африка, Близкия Изток и Куба, с цел тези страни с тези пари да закупуват от България оръжие. От следственото дело става ясно, че още през втората половина на 80-те години се очертават някои тревожни тенденции, които не са своевременно оценени от МС. В редица случаи, когато са отпускани кредити, били налагани от отделни партийни и държавни ръководители субективни мнения, въпреки сериозните тревоги, изразявани от ръководството на БНБ. Тези тенденции се задълбочили след 1984 г., когато в резултат на влошаващата се пазарна обстановка и затруднено финансово състояние на повечето от основните ни външнотърговски партньори в Третия свят, ежегодно усвояваните кредити продължавали да бележат ръст. Своеобразният скок на държавните кредити бил предизвикан преди всичко от увеличените доставки на кредити за закупуване на специално имущество за страни като Либия, Ирак и Сирия. По същото време другите социалистически страни са продавали специалната си продукция на страни от Третия свят само срещу плащания 100% акредитиви или свободна валута, съпоставят прокурорите. Така за всяка година са отпускани още между 80 и 100 млн. щ.д. Вследствие на тази недалновидна политика България към 1 януари 1990 г. на свой ред вече не е била в състояние да обслужва своите кредити към Западните банки. Към 31 декември 2004 г. според прокуратурата Куба продължава да дължи на България 227 преводни рубли, Никарагуа – 224 млн.щ.д., Ангола – 101 млн.щ.д. Това са най-големите длъжници от списъка, чиято равностойност общо е над 800 млн.щ.д.
При разследването прокуратурата е съсредоточила вниманието си върху 46 основни и 156 техни дъщерни външнотърговски дружества, чрез които и през които са осъществявани основните икономически операции. Посочени са “Минералимпекс” с 3 дъщерни задгранични дружества в Гърция, Италия и Нигерия, “Транскомплект” с 2 дъщерни дружества в Нигерия, ВТО “Техника” с 6 дъщерни задгранични дружества в Германия, Италия, Испания, Венецуела и Швеция, “Агрокомплект” със задгранично дружество в Етиопия, “Булгаргеомин” с 3 задгранични дружества в Йордания, Зимбабве и Тунис, “Технология на металите” с 3 задгранични дружества във Франция и Венецуела, СО “МАТ” с цели 11 задгранични дружества в Австрия, Либия, Германия, Иран, Турция, Кувейт, Сирия, Франция и Того, “Изотимпекс” със задгранично дружество в САЩ, “Химимпорт” със 6 такива задгранични дружества, “Електроимпекс” с 6 дружества, “Машиоекспорт” с цели 24 задгранични дружества, и още 35 дружества-майки. Най-голям интерес сред тях обаче представляват някои от задграничните дружества на “Интеркомерс” и “Кинтекс”, през които е минавал скритият транзит. Странно защо, прокуратурата в прекратителното постановление по това дело вписва следното едно изречение: “С учредяването на тези дружества държавните ръководители на България освен политически ефект са целели и завоюването на икономически позиции с оглед обмен на стоки, получаването на суровини и намирането на пазари за слабо конкурентните си стоки. Целяло се е постигането на икономически просперитет на България”. Според личния съветник на Тодор Живков Костадин Чакъров пари през тези дружества не са били изнесени.
По списъка на прокуратурата “Кинтекс” е регистрирал като дъщерни задгранични дружества фирмата “Инар” във Вадуц, Лихтенщайн, и фирмата “Соколи” отново във Вадуц. “Интеркомерс” има 7 регистрирани задгранични дружества: “Марекс” – в испанската столица Мадрид, “Литекс” в ливанската столица Бейрут, “Родопакомерс” в австрийската столица Виена, “Ардекс” в Берн, Швейцария, “Комко” във Виена, “Илекс” в Буенос Айрес, Аржентина, “Икомев Интернешънъл Комерс Етаблисман” – във Вадуц, Лихтенщайн, и пак там във Вадуц – “Имекстраком”. Въпреки че на заседанието си Стопанският съвет на “Интеркомерс” на 20 февруари 1987 г. разглежда предложението за откриване на самостоятелно бюро и в Сингапур. Точно “Икомев” обаче поема дейността на трета дирекция на “Кинтекс” за скрития транзит без оръжието. Според правилника за устройството и дейността на ВТО “Интеркомерс” от 1988 г. то разглежда и приема годишните баланси на задграничните дружества с българско участие, на които е координатор. А звено “валутни въпроси” ежедневно отразява банковите бордера по банковите сметки и равнява с Българска външнотърговска банка и “Минерабланк”. Въпреки че “Икомев” се води отделна дирекция, и то на пряко подчинение на генералния директор на “Интеркомерс”, тази фирма не фигурира нито в годишните валутно-финансови отчети на “Интеркомерс”, нито в докладите му до Министерството на външната търговия, нито дори в официалните информации от изпълнителния директор до министерството, не се обсъжда на нито едно от заседанията на Стопанския съвет, за разлика от всички останали дъщерни задгранични дружества на “Интеркомерс”. От бегли бележки се установява, че пряко за дирекция “Икомев” са отговаряли дългогодишният заместник генерален директор Иван Угринов и директорът на Кантора 25 “Задгранични дружества” Фидан Аврамов. Двамата редовно пътуват в командировки до Вадуц, за да проверяват валутното състояние и работата на “Икомев”. Главен специалист в Дирекция “Икомев” е Тодор Чобанов. Явно служителите от тази дирекция добре са си вършили работата, защото документите сочат, че само за първото полугодие на 1987 г. получават 1810 лв. целеви награди, и веднага за следващите три месеца – 2260 лв. През 1989 г. кантора “Задгранични дружества” оглавява Николай Костов, издигнал се по-късно и до заместник генерален директор на “Интеркомерс”, а генерален директор на “Интеркомерс” е Иван Деев. Когато на 14 юни 1990 г. пенсионират Угринов, получавал впрочем по-високи награди и от генералните директор и на фирмата, лично Иван Дееев поема пълномощията му, свързани с управлението на регистрираните във Вадуц етаблисмани, собственост на “Интеркомерс” – “Икомев” и “Имекстраком”, още на “Родопакомерс” и “Интернешънъл трейдинг енд комодитис” - Панама. Дългогодишен администратор на “Икомев” , “Имекстраком” и “Панама трейдинг” във Вадуц е д-р Иво Бек. Генерален директор през 80-те години е Константин Главанаков.
В прекратителното постановление на прокуратурата обаче се посочва, че не може да се търси наказателна отговорност на членовете на МС преди 10 ноември 1989 г. за безстопанственост заради икономическата ситуация, в която изпадат тези задгранични дружества. Въпреки това прокуратурата посочва кои са тези лица, взимали решения за дейността и износа на валута през тези дружества в периода 1960-1989 г.: Тодор Живков, Станко Тодоров, Гриша Филипов, Георги Атанасов, Андрей Луканов, Агнян Дойнов, Петър Младенов, Димитър Стоянов, Пенчо Кубадински, Тодор Божинов, Кирил Зарев, Добри Джуров, Иван Попов, Лъчезар Аврамов, Марий Иванов, Петър Дюлгеров. 15 г. след образуването на делото всичките 16 са починали, отбелязват прокурорите, и прекратяват разследването и търсенето на вината. Допълнително посочват, че решението на Конституционния съд на България изключа колективната вина. Министерският съвет е действал в рамките на конституционните правомощия, а не е доказано, че тези 16 души са се обогатявали, за да им се търси наказателна отговорност за длъжностно присвояване. За лицата е бил налице оправдан стопански риск. Освен това към 2005 г. вече е изтекъл абсолютният давностен срок. Така прокуратурата заключва: липсва осъществен престъпен състав. И прекратява делото. В Дирекция “Транзит и реекспорт” на оръжие и наркотици на “Кинтекс” обаче са работили интересни имена като Рамадан и Махмуд Махмуд, ливанци, Виктор Радев Шамаа, също ливанец, който по-късно през 1992-93 г. образува съвместна фирма с МВР – “БМВ”, скандално нашумяла няколко години след това по времето на вътрешния министър Емануил Йорданов. Собственикът на фирма “Ширио” Емилиян Гебрев също е бивш висш служител на “Кинтекс”.
Опити да се установи размера и потоците на износ на пари през задграничните дружества са правени неведнъж, но официално не са оповестявани. Когато през 1997 г. Кольо Парамов като главен ревизор на БНБ завършва голямата Златна ревизия, подготвя и представя на ръководството на банката и на Валутния отдел дълга 26 страници програма за проверка на тези задгранични дружества и изнесените пари. Програмата така и не е одобрена и задействана от новия директор Светослав Гаврийски. Парамов уточнява, че 393 задгранични български дружества са имали по един или двама разпоредители, така че общият им брой е бил между 600 и 800. Те са оперирали с влизащите в България и излизащи през дружествата долари. Парамов установява, че е имало и други пари, които са влизали за кратко в България и автоматично са излизали обратно по Външнотърговските дружества. Част от парите са пренасяни кеш във военни мешки. Други са товарени на самолети като ценни пакети, което представлява легална банкова операция. Според него така само за една година от 1993 г. до 1994 г. навън са изнесени около 1 млрд.щ.д. Парамов дори не е успял да започне тази проверка.
Според прокурори общата сума на парите, изтекли през външнотърговските дружества навън от България, е около 20 милиарда долара.Те вече не могат да се установят, нито да се върнат. Връщат се обратно в България във вид на уж чуждестранни инвестиции на фирми, регистрирани в офшорни зони.
От
http://www.darik.net/Интервю на Петър Христозов, Костадин Чакъров и Парамов може да чуете в DARIK News audio
http://www.darik.net/index.php?p=type&tid=13&article=3