Ново от
СТ за Вас
През 1907 г. започва увлечението на Успенский по езотеричните учения като в началото го интересували "висшите измерения", за които науката не знаела нищо. Пътешествувайки на Изток, Успенский се запознава със системата на Йога, европейския окултизъм, пише книги (най-значителната, от които е "Tertium Organum"), чете лекции в Москва и Петербург. Завръщайки се в Русия след поредното си пътешествие, непосредствено след започването на световната та война, Успенский се среща с Г. И. Гурджиев, през пролетта на 1915 година. Тази среща слага отпечатъка си върху целия понататъшен живот на Успенский. В Гурджиев той намира всичко онова, което дълго и безуспешно е търсил на Изток: логическата система, школата по медитация, разработената техника за достигане на "висшите измерения".
Сътрудничеството на Успенский с Гурджиев, обаче не било дълготрайно. Попречили не само революцията и гражданската война в Русия, но и несходството в характерите и стремежите на учителя и ученика. Окончателният разрив между двамата станал през 1924 г., когато са били вече в емиграция, макар че Успенский продължава да счита себе си за последовател на Гурджиев. Своите дореволюционни публикации, Успенский преработва в духа на усвоената от него система. През 1931 г. излиза на английски неговият "Нов модел на Вселената". В последствие Успенский работи над създаването на психологическа теория, откъси от която се съдържат в лекциите "Психология на човешките еволюционни възможности". Успенский умира в Лондон през 1947 г.
След смъртта му, ръкописът на книгата "Фрагменти от едно неизвестно учение" бил изпратен па Гурджиев и публикуван от него на английски език със заглавие "В търсене на чудотворното".
Гурджиев не притежавал таланта на популяризатор и пропагандатор. Тези функции поел Успенский, който със своите книги и лекции разпространявал учението му. Лекциите, четени в Лондон и Ню Йорк, били предназначени за запознаване със системата на Гурджиев в такава форма, каквато й придава Успенский. В началото той прочел пет лекции по космология, съдържанието на които, в основата си, съвпадало с по-късно публикуваните "Фрагменти от едно неизвестно учение". Следвали пет лекции по психология. Обикновено някой от старите ученици четял лекциите пред групата на "неофитите"(новоприетите ученици). Понякога Успенский присъствал на четенето на лекциите, а след това отговарял на поставени въпроси и изнасял беседи. Своеобразието на текстовете се обяснява с това, че целта им била не само запознаването на слушателите с нови знания. Те били предназначени за тези, които са започнали да се "пробуждат", които са поставили под съмнение науката, започнали са да търсят нещо по-различно. На тези хора им била необходима школа и много от слушателите на лекциите на Успенский се отправили към Фонтенбло, където през 20-те -30-те години действувала школата на Гурджиев. Много видни интелектуалци са слушали тези лекции, достатъчно е да споменем О. Хаксли.
Първоначално,"Психологически лекции 1934г.-1940г." били публикувани на английски език в незначителен тираж през 1940 г. и съдържали шест лекции. В последствие заглавието било променено на "Психология на човешките еволюционни възможности", а количеството на лекциите, съкратено на пет. В някои издания, освен лекциите "Бележки за решението да се работи", е включена и автобиографията на Успенский.
Учението на Гурджиев, главен теоретик и пропагандатор на което бил Успенский, получило широка популярност на Запад. Към загадъчната фигура на Гурджиев не веднъж са се обръщали интерпретатори: достатъчно е да споменем книгата на Л. Поуел, филма на Питър Брук: "Срещи със забележителни хора", разказващ за духовните търсения на Гурджиев през младежките му години. Школата на Гурджиев включвала обучение по музика, танци, специалния балет на Гурджиев", техниката на медитацията. Никои изследователи посочват синтетичния характер на доктрината: освен елементи на йога, в нея влизат и елементи от други източни езотерични учения, преди всичко на "суфитите".
Биографията на Гурджиев е непозната в подробности и ние едва ли ще изясним днес, откъде и кога той е получил своите познания. Във всеки случай Учението, което преподавал, се е отличавало от всички теософски учения по това време, със
своята непосредствена връзка с първоизточниците.
Пишейки за Четвъртото измерение, по материали на съвременната физика и математика, добре запознат с естествознанието на XIX век, Успенский внася в изложението на тази, източна по своя произход доктрина, редица новости. От тук идва и своеобразното съчетание на механистичната физиология и психология със Законите на Карма, съчетаването на тайните учения с математиката и даже с ницшеанската доктрина за свръхчовека (осмислена в религиозно — философски дух) в "Новия модел па Вселената". Такова съединение на рационално — научната аргументация и техниката на медитация, в известна степен е характерно и за лекциите "Психология на човешките еволюционни възможности" За осъзнаването на необходимостта и възможността за
"вътрешно развитие", е необходимо да се разбере механичността на съществуването, безсмислието на прекарания в "буден сън" живот. Разбира се, става дума не за религията на спасението, а за източната доктрина за "освобождаването", като се подчертава далечния характер на източните учения от гледна точка на западноевропейския начин на живот.
Това Учение е интересно и от историческа гледна точка. Интересът към Изтока и преди всичко към Индия, е бил характерен за руската интелигенция от началото на века и "Феноменът Гурджиев-Успенский" е не по-малко значим в този смисъл, от например,"Феноменът Рьорих". Ето защо е необходимо е да се преиздадат дореволюционните работи на Успенский, преди всичко "Tertium Organum", но не по-малко значими са и публикуваните в емиграция произведения -"Новият модел на Вселената" й "Фрагменти от едно неизвестно учение". Публикуваните лекции не дават пълна представа за дадената "школа". Те представляват интерес в друго отношение: бидейки своеобразен синтез на съвременната наука и източната философия, лекциите представляват пример за съединяването на две разнородни по своята същност форми на познанието. Те бяха избрани защото от тях достатъчно ясно, се виждат особеностите на съвременния окултизъм в една от най-добре разработените му логически форми.
