Автор Тема: Морфей,бележките му и коментари към тях  (Прочетена 2002 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен HomerCat

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 378
  • Vертикална Zеница и злобна душица...
Морфей,бележките му и коментари към тях
« -: Ноември 05, 2020, 14:09:46 pm »
Бележките на Морфей

Картографиране на пътя обратно към Източника

Източник:
https://morpheusnotes.wordpress.com/

Човешкият живот е кратък и не е разумно да губите време.

Ако смъртта е пълното унищожение на човешкото същество и съзнанието не оцелява при разлагането на тялото, тогава най-доброто, което може да се направи, е да се опита да се наслади на този живот и да избягва страданията колкото е възможно повече. Това е материалистичният мироглед, който има много последователи. С такъв начин на мислене човек не се тревожи за Бог или за някакви кармични закони на Вселената, които могат да съдят за делата му след смъртта. За него всичко става, той прави каквото си иска, стига да може да се измъкне без вредни последици, докато живее.

От друга страна, ако човешкото същество е не само физическото тяло, а по-скоро дух или искра на съзнанието, което оцелява след смъртта на тялото, тогава е много важно да разберете какво се случва след това. Ако съзнанието не може да бъде убито, тогава има основателна причина да вярваме, че съществуването му е вечно. Продължителността на живота на човека е незначителна в сравнение с еоните, през които духът може да продължи своето съществуване и преживявания. В този случай е по-важно да се уверим, че нашето съществуване след смъртта трябва да бъде щастливо, отколкото временното материално щастие, на което бихме могли да се радваме в тялото. За тези, които приемат това сериозно, знанието за истината за нашето съществуване като хора и извън него като съзнание е много ценно. Те са духовните търсачи, които са готови да разменят временните радости и щастие на този свят за по-голямото и вечно щастие на духа. Те не са свободни да правят каквото си искат, дори ако биха могли да се измъкнат от всичко без лоши последствия, докато са живи. Техните действия, думи и мисли трябва да се стремят към вечно щастие, което често изисква отказ от временни облаги заради трайна печалба.

Каквато и система на вярвания да изберете, важно е да разберете истината за нашето съществуване. Ако няма живот след смъртта, би било глупаво да губите време с духовност, би било по-логично да следвате материалистичните цели на живота. Но ако нашето съществуване не е прекратено от разпадането на тялото, тогава е глупаво да се грижим само за радостите на материалния живот. Много по-разумно е да се съсредоточим върху нашето благополучие след смъртта.

На този сайт ще търсим истината, ще картографираме врагове, капани и слепи улици на полето на стремежа и ще събираме някои пътепоказатели, които могат да ни водят към целта на всеки човек, към трайно и пълно щастие.

Morpheus / Морфей

*****
Коментар на потребител и отговора на Морфей:

justanothernickname :

Имате интересен начин на мислене. Вашата статия за измамата на Wes Penre Papers беше отлична.(*)
(* моя бележка)  Ще я преведа в отделна тема,защото е по-дълъг материал,а и заслужава да ѝ се обърне внимание.

За съжаление остарявам, но все още съм объркан. Десетилетия усилия, но не знам как да преодолея тропите(*) на скептиците, поради което не успях да определя дали животът продължава след смъртта. Всъщност не успях да отговоря на нито един въпрос, просто проучих щателно отговорите, които можах да намеря. Университетът също не помогна. И досега проблемът ми беше животът, а не смъртта. Не знам как да живея, какво да правя и всичко изглежда безсмислено. С други думи, нямам проблем с несъществуващото, проблемът ми е със съществуването. Най-лошото е, че и аз не съм се наслаждавал на живота си. Тъгата е непоносима и лекарите изобщо не помогнаха. Иска ми се никога да не съм съществувал.
https://en.wikipedia.org/wiki/Agrippa_the_Skeptic

(*) Нова дума,която научих.От линка по-горе може да прочетете за тия тропи.Долу вляво под „Languages“ има връзка за българския вариант на страницата.

morpheusnotes:

Въз основа на тези няколко ваши изречения и вашата философия,не виждам сериозна причина за отчаяние или хронична тъга. Не казвам, че не можете да имате други причини за това, но просто невъзможността да се преодолеят тропите на скептиците не е основателна причина.

Бяхте напълно прав, като споменахте най-важния въпрос, на който трябва да си отговорите, преди съзнателно да изберете работеща (или работна) житейска философия, житейски цели и начин на живот. Въпросът дали вашето съзнание, вашето истинско аз оцелява след смъртта на тялото или не.

Твърдите материалисти твърдят, че още никой не се е върнал от смъртта, за да ни каже дали душата оцелява след смъртта или не. Следователно те са сигурни, че прераждането не съществува, защото съзнанието е само продукт на физическата мозъчна дейност.
Религиозните хора, родени в източните религии като будизма и индуизма, са сигурни, че прераждането съществува, защото цялата им религия служи на единствената цел да се излезе от този безкраен цикъл на раждания и смърт. Те са сигурни в това, защото са израснали в този мироглед и всъщност никога не са го поставяли под съмнение.

Тогава каква е истината? Има ли някакъв вид прераждане или не? Защо не попитате вместо това: има ли доказателства за съществуването му или не? Но що се отнася до доказателствата, обикновено (се) удряме (в една) непробиваема стена на скептицизъм; или обратното на него, прекалено ревностното сляпо убеждение, което приема всяко твърдение за даденост, ако идва от възприет (като) несъмнен (безспорен) авторитет.

Следователно,би било разумно да намалим нашите искания или очаквания във връзка с такива „доказателства“ и вместо това да помислим дали имаме някаква убедителна информация, която прави вероятността за нейното съществуване достатъчно висока.
Ако извършите старателно търсене дори в интернет, ще намерите много правдоподобна информация, която потвърждава реалността на това, хората да се прераждат отново. Но разбира се, всеки ще трябва сам да събира и оценява свързаната информация и да решава сам по този (и други духовни) въпроси.

Погледнете го по следния начин:

- Ако вашето съзнание е унищожено по време на смъртта, тогава всъщност няма за какво да скърбите, защото вашата тъга или страдание ще приключат веднъж завинаги.
Нещата и съществата,които не съществуват, не страдат, нали? Може да имате причина за тъга поради обстоятелствата в настоящия ви живот, но това е само временно, няма да продължи вечно (въз основа на материалистичния мироглед).

- Ако съзнанието оцелее след смъртта, тогава човек наистина има много добра причина да се притеснява. Не толкова за условията на земния живот, преживяни в момента, защото това продължава само няколко десетилетия, а по-скоро за това как той / тя ще прекара цяла вечност, в щастие или страдание. Това е най-страшната тема, която може да надделее дори страха от смъртта.
Това е и причината, поради която немалко религии експлоатират точно този страх, за да контролират умовете на своите поданици и да ги държат психически и практически поробени на системата за контрол и йерархия.

„И досега проблемът ми беше животът, а не смъртта.“

Не сте сам с това. Бих казал, че 99% от хората се чувстват по същия начин, защото много малко от тях мислят сериозно и достатъчно често за смъртта.Проблемът е почти винаги в преживяванията на настоящия живот.

„Не знам как да живея, какво да правя и всичко изглежда безсмислено.“

Помисляли ли сте някога възможността животът да изглежда безсмислен, защото Е безсмислен? Не е ли безсмислен животът в самотни килии на затвора? Добре, човешкият живот извън затворите може да не е толкова явно нещастен, но се надявам да разберете това, което имам предвид ...
Страданието и нещастието е относително. Това зависи от референтната база и развитието на съзнанието. Ако някой, роден в милиардерско семейство, загуби по-голямата част от богатството си и запази само 1 милион долара, той може да изпадне в такава депресия, че да мисли за самоубийство. Докато ако един бедняк, роден в семейство, сортиращ боклук,би изкарал или спечелил
1 милион долара, той ще се смята за най-щастливият човек на света ... докато неговото референтно ниво на това какво би трябвало да бъде щастието не се повиши достатъчно, за да угаси илюзорното и временно блаженство.

„С други думи, нямам проблем с несъществуващото, проблемът ми е със съществуването. Най-лошото е, че и аз не съм се наслаждавал на живота си. Тъгата е непоносима и лекарите изобщо не помогнаха. Иска ми се никога да не съм съществувал.“


Съгласни сме, че несъществуването е далеч по-добро от съществуването в страдание. Трябва обаче да вземете предвид възможността смъртта да не доведе до вашето несъществуване. Така че простото умиране няма да разреши проблема ви със страданието (а източните религии и духовност твърдят точно това). Има милиарди хора, които също не са се радвали на живота си, ако претеглите огромната тежест на труда и робството за просто оцеляване, срещу мимолетните много кратки минути радост, на които понякога биха могли да се насладят.Ако бъдете унищожени по време на смъртта,няма абсолютно никакво значение дали сте се наслаждавали на живота си или не. Ако вашето съзнание преживее смъртта и то е вечно, тогава пак по тази причина има значение не много малко дали сте се радвали на този живот или не. Цялата вечност чака да наваксате това. И в двата случая не губите.

Тъгата и депресията са неприятно състояние на ума, което е главно резултат от програмирането, в което човек израства, и обществото, в което живее. Умът е точно като сложен суперкомпютър,може да бъде програмиран и е непрекъснато програмиран, независимо дали хората го забелязват или не. Страданието и тъгата са временно илюзорно преживяване на съзнанието, докато се наблюдават ум и чувства, програмирани за страдание. Това може да бъде спряно или чрез съзнанието, спиращо да наблюдава този ум и емоции (духовно освобождение или сливане), или по по-лесно изпълним начин, чрез препрограмиране на ума.

Резюме: ако искате да спрете депресията и тъгата си, трябва да работите върху съзнателно и активно препрограмиране на вашия (подсъзнателен) ум. За съжаление, повечето психолози няма да ви помогнат или не могат да ви помогнат много в това отношение, защото са били обучени да държат стадото в границите на контролираното общество и неговите установени норми. Тези норми често държат хората в депресия и гарантират, че те остават послушни роби на системата. Вместо това им се продават фармацевтични лекарства, в противен случай важни собственици на корпорации биха загубили богатството и властта си. Психолозите и останалите медицински заведения са обучени да обслужват интересите на тези корпорации.
*****

(*) Който иска,може да добави своя коментар.
 



 


"Една голяма шахматна игра се играе върху целия свят...",("Алиса в Огледалния свят")

Неактивен SMSI-H

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 199
Re: Морфей,бележките му и коментари към тях
« Отговор #1 -: Ноември 09, 2020, 19:49:17 pm »
Бележките на Морфей


Резюме: ако искате да спрете депресията и тъгата си, трябва да работите върху съзнателно и активно препрограмиране на вашия (подсъзнателен) ум. За съжаление, повечето психолози няма да ви помогнат или не могат да ви помогнат много в това отношение, защото са били обучени да държат стадото в границите на контролираното общество и неговите установени норми. Тези норми често държат хората в депресия и гарантират, че те остават послушни роби на системата. Вместо това им се продават фармацевтични лекарства, в противен случай важни собственици на корпорации биха загубили богатството и властта си. Психолозите и останалите медицински заведения са обучени да обслужват интересите на тези корпорации.
*****

(*) Който иска,може да добави своя коментар.

Дано помогна на истински търсещите! В действителност депрограмирането на подсъзнанието, точно на подсъзнанието, го има и е изобретено, съвсем не от професионални психолози, а от любител психолог, стремящ се да се самоусъвършенства.Работил е двайсет години, докато разработи методиката си. Има цяла книга с постнати резултати при първоначалното ниво.

Който чете и разбира руски ще му е от полза.  https://turbo-suslik.ru/

Обаче, да предупредя предварително. Това не е за хора, опитващи се да запълнят липсващите им стремежи, скапаното си желание за суперменщина или да задоволят егото си. Нещата в тази методика са твърде сериозни за емоционални изблици и прости моментни нагласи за самовъзвисяване. Аз лично прочетох добре книгата, но все още обмислям дали въобще да започна работа по нея. Не става дума за времето, то не ми липсва и ми е твърде много в излишък. Който познава Вадим Зеланд леко е навлязъл в проблематиката, касаеща тази методика. Не, нещата са много по-сериозни от Зеланд и на доста по високо ниво в цялостната игра на живот.
« Последна редакция: Ноември 09, 2020, 19:56:50 pm от SMSI-H »

Неактивен HomerCat

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 378
  • Vертикална Zеница и злобна душица...
Re: Морфей,бележките му и коментари към тях
« Отговор #2 -: Ноември 12, 2020, 10:51:34 am »
Дано помогна на истински търсещите!

Присъединявам се към пожеланието ти,SMSI-H.
Форумът дава възможност за това...включително и ако и ти си един от споменатите търсещи.

Турбо суслик(воистина креативно наименование)ми е известен от преди няколко години,както и други неща,които ми отлежават,забутани из папките.Не бих искал да звуча менторски,но след като имаш свободно време,ще ми е интересно,ако споделиш някои от размишленията си относно ТС.Този метод не е за всички,както казва и самият автор.

По-горе Морфей пише за препрограмиране на подсъзнанието,а това е различно от депрограмирането,за което говори авторът на ТС,сравнявайки "пре-" и "де-".

Относно задоволяването на егото,споменато от теб - аз затова съм тук,да си задоволявам егото,опитвайки се да го съчетавам с твоето пожелание,което цитирах.Няма противоречие между двете,по-точно,двете могат да съществуват в състояние на непротиворечие.Ако някой вижда противоречие,добре дошъл е да си каже мнението.С интерес бих участвал в евентуална дискусия.

Сега съм малко зает,но по-късно днес ще започна с темата относно Уес Пенре.
Ще завърша с моя модификация на последното изречение на Морфей от поста му:

В този Форум можем да търсим истината,да картографираме врагове,капани и слепи улици по пътя на търсенето ни,а така също и някои пътепоказатели,които да споделяме с други търсещи.
За целта е нужно участие,но то не става с призиви от някой друг(аз само напомням и приканвам,надявайки се да окуража все някого),а когато вътрешно човек се чувства готов.
"Една голяма шахматна игра се играе върху целия свят...",("Алиса в Огледалния свят")

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27