Джон Маркс - ЦРУ и контролът над ума

[HomerCat]

Оригинално заглавие:

The Search for the “Manchurian Candidate.Тhe CIA and Mind Control
John Marks (1979)

Руско заглавие(преведено):
ЦРУ и контролът над ума

Източник на превода,от който превеждам:

http://co6op.narod.ru/txt/cia/index.html

З. А. Кривулин (превод на текста)
Е. В. Енгаличев (превод и езикови коментари)
Игор Ивов (предполагам е научния редактор)



Обичам картинки,затова направих тази виртуална корица.
Използвани снимки от тук:

https://pixabay.com/bg/photos/%D0%BC%D1%8A%D0%B6%D0%B5-%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BB-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%B8-%D0%B1%D1%8F%D0%BB-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%B2-2322802/

https://pixabay.com/bg/photos/%D1%84%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%B0-%D0%BC%D1%8A%D0%B6-%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F-%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82-gestik-1707103/

Превод от руски:лично мой,понеже не съм удовлетворен от качеството на автоматичния,което означава ръчно въвеждане на целия текст(в случая важи за уводната част,която пускам тук).

Съдържание:

Предисловие на научния редактор на руското издание,въведение от Томас Пауърс и предисловие от автора

Част I.С какво започнаха изследванията свързани с контрола над ума

1. Втората световна война
2. Студената война срещу ума
3. Професорът и обработка тип „А“

Част II. Разузнаване,или „Вещерските отвари“

4. ЛСД
5. Случаят с д-р Франк Олсън
6. Без да знаят,че са потърпевши – конспиративните квартири
7. Гъби за контракултурата

Част III. Заклинания – електроди и хипноза

8. „Промиване на мозъци“
9. Човешка екология
10. Системата на Гитингер
11. Хипноза

Част IV. Заключение

12. Търсене на истината
    Бележки
**********

Предговор на научния редактор на руското издание

Това произведение,за пръв път достъпно на рускоезичната публика, е световен бестселър. А за документална книга това е добра препоръка за нейната актуалност и високо качество. В родината си тя има няколко издания, преиздадена е във Великобритания, преведена е във Франция и други страни. Книгата,появила се в САЩ през 1979 г., предизвика истински шок в американското общество, породи бурна дискусия и цяла вълна от подобни проучвания, статии, книги, изказвания и пр. Следователно, поради многократно кръстосано цитиране, някои термини, понятия и примери могат да бъдат разпознати от читателите, особено интелектуалци, запознати с тях от други източници. В същото време преобладаващото мнозинство книги и статии на руски език, публикувани наскоро, които се занимават с теми като „промиване на мозъка“, незаконно психическо (психологическо) влияние върху личността, използване от специални служби или престъпници на хипноза, наркотици и др. технология и т.н.*, разчитат само на няколко основни публикации. Следователно запознаването на читателя с тази книга е не само препоръчително, а просто необходимо, защото тя се отнася към ограничен брой първоизточници.

* В съветския период почти всички национални публикации по тази тема отразяват главно чуждестранния опит. През последните години в Русия бяха публикувани много сериозни изследвания за различни аспекти на практическото използване на психологията в правоприлагането. Една от най-обобщаващите работи в тази област на правото е книгата "Приложна правна психология.Учебно пособие за ВУЗ" / Под редакцията на проф.А.М.Столяренко. - М., 2001.


Както всяко изключително произведение, изследването на Маркс е енциклопедично. То отразява сложното преплитане на много теми и факти въз основа на многобройни източници. Не всичко може да изглежда ясно за руския читател, следователно някои празнини, термини, имена и събития от последните години се нуждаят от допълнително обяснение. Към коментарите към главите на самия автор, които са дадени в края на книгата, намерихме за необходимо да въведем някои бележки.
В оригиналното издание заглавието на книгата „В търсене на„ манджурския кандидат" е на първо място. Авторът предполага, че американската общественост вече е запозната с проблема с престъпното психологическо въздействие върху човека според романа на Ричард Кондън „Манджурският кандидат“ (Ню Йорк: Маккрау, 1958).

Героят на романа, американският войник Реймънд Шоу, участващ във военни действия по време на Корейската война, е заловен. Той е транспортиран до Манджурия, където китайският психиатър Ен Ло, служител на Павловския институт, подлага разума на затворниците, включително Шоу, на комплексна обработка, състояща се от хипноза и психотропни лекарства.
Целта на подобно въздействие върху личността се явява формирането на човек-робот, който може послушно да изпълнява всяка поръчка, без да е наясно какво прави. За околните този човек не трябва да се различава от себе си преди подобна обработка, тоест външно той запазва самоидентичност.
Преди освобождаването на Шоу, той е подложен на труден тест: трябва по заповед да убие двамата си най-добри приятели. И Шоу изпълнява поръчката.Шоу,доказал пълното си подчинение на имплантираната му система за контрол, е отведен на фронтовата линия в безсъзнателно състояние с други американски военнопленници, които все още са живи.В същото време, чрез постхипнотично внушение,в паметта на Шоу е въведена невярна информация,че никога не е бил в плен, не е бил подложен на психологическо и психофармакологично влияние и убитите от него негови другари всъщност са загинали при престрелка.

След завръщането си у дома, Шоу е посрещнат като герой и го очаква блестяща кариера. Освен това вторият баща на Шоу, заедно с кандидата за президент на САЩ,участва на балотаж за вицепрезидент. При тези условия комунистите имат реален шанс да завземат властта в страната чрез само една брилянтно проведена операция. Те преговарят с майката на Шоу, която е готова да направи всичко, за да задоволи амбицията си: президентът ще бъде убит, а след това пастрокът на Реймънд Шоу, комунистическият биоробот, автоматично ще стане президент на Съединените щати.
Но майор Марко, бившият началник на Шоу, "изчислява" истинския сценарий на развиващите се събития и предприема всички мерки за унищожаване на вражеския заговор. Той успява да депрограмира Шоу, който пред всички убива пастрока и майка си и се самоубива. Така Реймънд Шоу, официалният герой от войната в Корея, удостоен със специален медал на Конгреса за героизъм, умишлено убивайки в себе си биоробота-убиец, с цената на жертвената си смърт, отново става свободен човек.

През 1962г. В САЩ излиза на екран филмът на Джон Франкенхаймер „Манджурският кандидат“.Филмът предизвиква силна загриженост, тъй като във визуална форма той предава на милиони хора идеята, че Америка е в опасност: може да има програмирани убийци сред обикновените граждани. Къде се крият тези "манджурски кандидати“? Кой ги подготвя и къде? Какви програми трябва да изпълняват? Всъщност Джон Маркс се опита да отговори на тези въпроси със своята книга. Но отговорът му беше толкова парадоксален и невероятен, че предизвика буря от обществено възмущение.
Той действително потвърди слуховете, предположенията и оскъдната фрагментарна информация, която от време на време прониква в откритата преса и става обект на произведения на изкуството: отдавна се провеждат мащабни незаконни изследвания на почти всички аспекти, форми и методи за въздействие върху човешката психика. Провеждат се в нарушение на професионалната етика, международните пактове за правата на човека и американските закони. Смелостта на Маркс се състоеше в това, че той открито посочи основния нарушител на тези норми и закони.
И следователно смисълът и посоката на неговата книга не са в описанието на експериментите, колкото и привлекателни да изглеждат от гледна точка на „чистата наука“, а в заявяването на абсолютния примат/първенство на моралните ценности над всички останали: няма и не може да има оправдание за престъпните експерименти над Разума, който и да ги е извършил и без значение колко добронамерено. В противен случай границата между злото и онези, които се задължават да ни защитават от него, изчезва.

И последно. Считам за свой дълг да изкажа искрената си благодарност на всички мои приятели и колеги, които помогнаха при подготовката на руското издание на книгата на Джон Маркс: З. А. Кривулин (превод на текста), Е. В. Енгаличев (превод и езикови коментари), Ю. К. Федосеев, Дж.Сюърд и А. М. Соколов (информационна поддръжка), И. М. Цибелман (правна поддръжка) С.Карпунин (релационни бази данни).

(довечера ще продължа)

[HomerCat]

Въведение

от Томас Пауърс

Някъде в средата на 60-те,един работещ за ЦРУ лекар, казва пред група новобранци: „Нашата пътеводна звезда не е клетвата на Хипократ, а победата на свободата“. Поразен от злата пламенност на този фанатик, един от слушателите го пита какво има предвид. Отговор обаче няма в продължение на 12 години, докато през 1977* г. се появява книгата „В търсене на "манджурския кандидат “. След преиздаването ѝ се оказва, че книгата е класика в своята област, тъй като тя дълбоко, ясно и сдържано описва как ЦРУ „флиртува“ с безумната наука, провеждайки страховити медицински експерименти, за които ЦРУ вярва, че ще  му дадат абсолютно господство над тайните агенти.Историята на този тъжен епизод доказва, че секретността е изпълнена с опасни изкушения и че всеки идеал, дори „победата на свободата“, може да бъде изкривен, като се прибегне до негодни средства. Както самата книга, така и историята на нейното написване доказват, че американците имат амбивалентно отношение към практиката на  тайните действия: те лесно признават необходимостта им и в същото време осъждат методите, които се използват при това.

*моя бележка - преглеждайки превода преди да го публикувам, си открих няколко правописни грешки,които поправих;помислих,че съм написал погрешно годината 1977 вместо 1979,но се оказа че така си е на страницата,демек,в случая грешката не е моя.Не бих се учудил,ако утре си видя още някой пропуск,
който сега ми убягва.Ще помоля читателите да ми простят някои дребни грешки,така както разследващите са простили на ЦРУ къде по-големи такива.

Подобно на всички големи разочарования, програмата на ЦРУ за секретно тестване на наркотици започва доста прозаично с блестящата идея, че науката може да се използва за решаване на някои проблеми в разузнавателните дейности. Основният проблем на разузнаването е да се отговори на въпроса как да се принуди човек да изпълнява заповеди. Тук работят всякакви фактори: пари, секс, страх, желание за отмъщение, но те не дават пълна надеждност и увереност. Може би най-силният, макар и най-редкият фактор, е идеологическото убеждение. Надеждността на наетите шпиони също е изпълнена със съмнения: те могат да се уплашат, да бъдат обидени, алчността може да ги овладее или да имат различно мнение.
По един или друг начин те могат да се изплъзнат. Когато ветераните от разузнаването говорят за проблемите на своята професия, се засягат две любими теми: как да се извърши операция незабелязано и как да се наеме и управлява агент.
Набирането на шпиони е едно от най-древните изкуства. Сун Дзъ, китайски военен писател от V век пр. н. е. посветил отделна глава от голямата си книга „Изкуството на войната“ ,на тайните агенти - проблем,
който един от най-древните коментатори на книгата нарекъл „предмет на тайните преговори“. Сун Дзъ напълно разбирал ролята на агентите в дезинформацията при дублирането на вражеските агенти и в придобиването на нужната информация.Той също така подчертава важността на умелия подход към агента, отбелязвайки, че „онзи, който не притежава такт и тънкост, не може да научи истината от него“.

Това е проблемът. Тактът и изтънчеността не винаги работят и не е лесно да се научат. В средата на 70-те. Ричард Хелмс, бившият директор на ЦРУ (1966-1973 г.), казва по време на изслушване пред Сената, че „оперативният разузнавач е обучен  по такъв начин, че да не разчита на честността на агента, че той точно ще изпълни вашето изискване или ще предостави точна информация,ако не ви принадлежи тялом и духом “ Но такова „притежание“ на агент не е норма; дори най-голямото прозрение, такт и чувствителност може да бъде победено в трудни случаи. Когато оперативникът мечтае за "вълшебна пръчица", той си го представя като безотказно, незабележимо устройство, контролиращо мислите на агента, това е "вълшебната пръчица", която превръща агента в покорен изпълнител.
Разбира се, такова устройство не съществува в природата. От създаването си обаче ЦРУ не просто е мечтало за "вълшебна пръчица". То харчи милиони долари за обширна изследователска програма, за да намери наркотици или други езотерични инструменти и напълно да  подчини  обикновените хора, независимо от желанието им:да ги накара да действат, говорят, разкриват най-важните тайни, дори, по заповед – да забравят. Водещи лекари и учени бяха назначени за извършване на различни експерименти, големи организации се съгласиха да ги финансират и бяха получени някои важни резултати. Възможно е ЦРУ да изиграе толкова важна роля в разработването и изучаването на психоактивни наркотици, колкото разбивачите на кодове (code breakers)   в Националната агенция за сигурност изиграват при разработването на компютри.

Само че „вълшебната пръчица“ не беше намерена. Наркотиците могат да смущават, плашат, релаксират, възбуждат, убиват или просто приспиват, но никой от тях не може да предизвика зомбиран транс или робско подчинение. Надеждата за селективна амнезия беше не само неоснователна, но и основана на фундаментално неразбиране на неврохимията.Вербовчиците на шпиони искат наркотик, който да премахне всички спомени на кодови думи, адреси, служители за връзка и дори цели операции. Служители на ЦРУ казват, че не само остарелият морал ги сдържа от извършване на опасни операции, като например убийство, но и фактът, че ЦРУ по-късно ще бъде изложена на такава опасност, като угризения на съвестта на убиеца. Хапче, което лишава човек от паметта, перфектно би решило този проблем.
Както бе установено от изследователите, силно лекарство може да заличи спомените, но ги изтрива напълно. Ако забравите за годината, преживяна в Берлин, то заедно с това ще забравите за жена си и децата си. За десет години тази програма преминава от една служба на ЦРУ в друга, от отдел „Сигурност“ в отдел „Научно разузнаване“ и обратно. След това през 1954 г. тя се премества в Техническата служба (TSS). Разглеждани са най-невероятни предложения. Постепенно се стига до извода, че научните изследвания не позволяват да се направят изумителни открития, въпреки че било възможно да се изведат няколко полезни модела при оценката на характера на човек, и с течение на времето програмата бива закрита. Информацията за експериментите се пази в строга поверителност. Преди да подаде оставка през януари 1973 г., Ричард Хелмс нареди да бъдат унищожени всички записи на тестове за наркотици, проведени в ЦРУ. Той наивно се надяваше на изчезването на спомена за тези експерименти и техните жертви.

Но късметът му изневерява. Бог, знаещ за тайните в общността на американските разузнавателни служби, върши чудесата си по неизвестни начини. Изминаха по-малко от две години, откакто Хелмс унищожи в ЦРУ всички документални доказателства за програмата за тестване на наркотици (както той поне се надяваше),и благодарение на верига от невероятни обстоятелства, тази информация, подобно на тялото на удавен човек, се появи отново.Първата връзка в съдбовната верига от събития беше откритието, направено от репортера на New York Times Сиймур Хърш: той научи, че ЦРУ провежда експерименти върху американски граждани вътре в страната, което е строго забранено от хартата на ЦРУ от 1947 г.След публикацията на Хърш през декември 1974 г.,в пресата се разразява буря,принудила президента Джералд Форд да назначи комисия, председателствана от вицепрезидента Нелсън Рокфелер, която да разследва това и редица други обвинения.Комисията на Рокфелер се надява бързо да представи успокояващ доклад, който да успокои общественото мнение, действайки в съответствие с дългогодишния опит от поведението на правителството, изпаднало в скандална ситуация.

Но всичко се разви по различен начин. Комисията обърна внимание на фактите, които неочаквано ѝ бяха съобщени. Джеймс Шлезингер, наследник на Хелмс като директор на ЦРУ, реши, че има само един начин да се сложи край на редицата скандали, които смущаваха Америка след Уотъргейт (юни 1972 г.). По подсказване от заместника си Уилям Колби, той разпореди на всички служители на ЦРУ да информират генералния инспектор на Министерството за всички незаконни или „неподходящи“ действия, които могат да бъдат приписани на ЦРУ.Обемният доклад на генералния инспектор, който в Управлението нарекоха „семейните ценности“, съдържаше споменаване на програмата за тестване на наркотици. В началото на 1975 г. Колби, по това време директор на ЦРУ, предава получените от генералния инспектор данни на Комисията  Рокфелер. След официалното предаване на новия пакет с тайни, е било невъзможно спокойно да бъде погребан и комисията е принудена да спомене в своя окончателен доклад (юни 1975 г.) програмата за тестване на наркотици. Фактите бяха представени на две страници и тогава имаше уверения, че всички съмнителни действия са спрени в средата на 60-те. Докладите за този доклад се фокусираха върху най-лошия „случай“ на тази тестова програма - самоубийството на един от субектите, който без негово знание или съгласие беше тестван с LSD. Дори по това време въпросната програма можеше да остане тайна, ако не беше още една злополука - любопитството на бившия служител на Министерството на външните работи Джон Маркс, който бе станал писател на свободна практика.Маркс съживи сухите факти от доклада на Комисията на Рокфелер.

[HomerCat]

Разкриването на „тайните, свързани с националната сигурност“ на Съединените щати се счита или за скандал или като славна страница в историята на страната, в зависимост от гледната точка на говорещия. Професионалните разузнавачи се ужасяват, че не са открити законни средства за секретност, което е рутинна практика в други демократични страни. Във Великобритания, горда с отдавна спечелените свободи, стриктно се спазва Законът за защита на държавната тайна(Official Secrets Act) , който дава на правителството почти неограничено право да решава какво да счита за тайна и кой трябва да знае за нея. Американските разузнавачи, включително онези „стари момчета“, обучени от британските тайни служби по време на Втората световна война, мечтаят да приемат подобен закон в Съединените щати, който да закрие тайните служби за външни лица. В миналото това почти им се удаде и може би в крайна сметка такъв закон ще бъде приет, защото неприязънта на обикновения американец към „писачите-журналисти“ надхвърля недоверието му към пазителите на официалните тайни.

Само че в наши дни американската преса е открита и може да се публикува всичко,което репортерите успеят да открият.В резултат на това са публичните обсъждания с невиждана сила и откровеност,съвсем неприличащи на света на вълшебната приказка от 50-те,когато официалните лица излагаха,а пресата повтаряше след тях измислиците за международния комунистически заговор,насочен към унищожение на вярата в Бога и четирите свободи(това съвсем не са измислици;в СССР се провеждаха не по-малко,а може би и по-чудовищни експерименти,нарушаващи подписания и от съветски представители „Нюрнбергски кодекс на научните изследвания“,за който ще стане дума по-нататък – И.И.) Отиде в миналото черно-бялата представа за студената война.Новите реалности често затрудняват живота на тайните правителствени служби,които биха предпочели да помагат на приятелите и да вредят на враговете си,без да обясняват всяка направена крачка на своите народи.Но за внимателните наблюдатели се появи възможност да се отнасят по-балансирано към това,което ги призовават да поддържат;понякога това е нещо крайно нежелателно:да си спомним например,началото на 60-те,когато администрацията на президента Линдън Джонсън засилваше тайните военни операции срещу Северен Виетнам,в резултат на което Америка бе въвлечена във война.В същото време необикновената свобода на американската преса зависи от шепа журналисти,добиращи се до факти,които властите биха искали да останат неразкрити.В резултат,свободата на американската преса се явява случайно обстоятелство на американската демокрация,доколкото не е възможно да се предвиди какво именно ще решат да разследват журналистите.Така Джон Маркс,без да пита никого за разрешение,решил да разбере по каква причина на „военнослужещият“ (така в доклада Рокфелер бил наречен потърпевшият) са дали без неговото знание доза ЛСД ,а после са проявили такава небрежност,че той успял да се хвърли през прозореца на 10-тия етаж на хотел в Ню Йорк (1953 г.). 

Преди да постъпи на служба в Министерството на външните работи,Маркс завършва Корнелския университет.След това го очаквала одисея,до голяма степен типична за последното поколение американски студенти,за които Виетнам бил само име на географската карта.След две години местната наборна комисия му присъдила клас 1А и той заминал доброволец за Виетнам,в системата на Държавния департамент,където прекарал 18 месеца,работейки по програма за умиротворяване.     В този период той причислява себе си към „балансиращата школа“ - държавни служители с либерална нагласа,предполагащи,че войната може да се спечели,ако бъде убедено правителството в Сайгон да промени политиката си по такъв начин,че да спечели сърцата и умовете на хората.Похвалната мечта на либералите претърпява крушение,натъквайки се на пълно неразбиране и вярата не Маркс в „балансираните“ се стопила през януари 1968-ма,когато от покрива на пететажна къща в Сайгон като наблюдател в операция „Тета“,следял траекториите на трасиращите снаряди по време на сраженията.
Към средата на същата година Маркс се върнал във Вашингтон,където е назначен за помощник на директора на Отдела за разузнаване и научни изследвания,Рей Клайн.Всеки четвъртък той придружавал Клайн на събранията на Съвета на разузнавателните служби на САЩ,провеждащи се в конферентната зала на директора на ЦРУ,на седмия етаж в централата на ЦРУ в Лангли,Вирджиния.Там Маркс слушал последните сводки за хода на войната.Както той си спомня,“ястребите“    казвали: „Само ако можехте да видите това,което вижда президентът!“ И продължава: „Е,аз видях всичко“.

Последната капка,преляла чашата на търпението му,била Камбоджа.След един документ с гриф NODIS (no distribution – да не се разпространява),в който се съобщавало за военната помощ,оказвана на правителството на Лон Нол,последвало военно нахлуване на САЩ в страната.Това убедило Маркс,че мястото му вече не е в правителството;той напуснал и започнал работа като помощник на сенатор Клифърд Кейс.През 1971г. Маркс бил заинтригуван от съобщение,публикувано във вашингтонския „Поуст“,за един дисидент, сътрудникът на ЦРУ ,Виктор Марчети.Маркс се срещнал с него и те разговаряли до три през нощта.Марчети се канел да напише разобличителна книга за ЦРУ и го запознал със света на оперативните шпиони в тази организация.Марчети се свързал с литературен агент,препоръчан му от Маркс и предложил на няколко издателства в Ню Йорк да напише книгата.Един издател предал черновата на ЦРУ,откъдето поискали от Марчети да им даде ръкописа за рецензиране.След година Марчети казал на Маркс,че не може сам да напише книгата и го помолил за помощ.Маркс охотно се съгласил.Сиймур Хърш го посъветвал да прави записки и да ги печата на машина и скоро Маркс започнал да взема интервюта,записвайки по 25 стр.за 3-4 часови беседи.Бидейки строг привърженик на конституцията и „честен бойскаут“,Маркс считал,че тайните дейности на ЦРУ представляват злоупотреба с властта,предателство на американските идеали и проява на всичко лошо в американската политика по отношение на останалия свят.

Първоначално Маркс и Марчети възнамерявали да побликуват всичко за известните им тайни,а после или да избягат от страната или да попаднат в затвора.При завършване на ръкописа(август 1973),Маркс почувствал вътрешно облекчение,когато Марчети решил да даде книгата за рецензия в ЦРУ.В началото Управлението поискало да бъдат премахнати части от текста на 339 места.Някои от тези искания предизвикали възражението на авторите.Споровете и юридическите аргументи им позволили да намалят броя на частите текст за премахване на 170. Маркс предложил да се напечатат с удебелен шрифт частите,които ЦРУ се опитвало да премахне,а после се съгласило да останат,и да се оставят празни места,където имало премахнат текст.Това се оказало чудесен рекламен трик.Всички американски вестници публикували снимка на редактора Даниел Окрент в издателството на  Кнопф,държащ откъснати страници от черновата,с празни места,където части от текста били премахнати.В крайна сметка книгата на Марчети и Маркс била публикувана.Книгата,наречена от авторите „ЦРУ и култът към разузнаването“ (The CIA and the Cult of Intelligence) била първата значителна работа,посветена на американската разузнавателна общност след книгата на Дейвид Уайз и Томас Б.Рос „Невидимото правителство“, публикувана през 1965г.Книгата на Маркс и Марчети дала възможност за пръв път да се види отвътре дейността на американското разузнаване.Тя станала бестселър и позволила на Маркс да започне нова кариера – тази на писател.

Пришпорван от реформаторски плам,Маркс преследвал ЦРУ като ангел на възмездието,докато в Управлението считали книгата на Марчети и Маркс за сериозна заплаха за сигурността.Маркс осъзнал напълно това едва по-късно,четейки документи,които получил по силата на Закона за свобода на информацията*.В този момент Маркс считал,че ЦРУ поражда само неприятности в международните дела и смело се захванал още повече да усложнява работата на тази организация.В ЦРУ били бесни,но скоро успели да вземат реванш.

* Съгласно Закона за свобода на информацията,приет от Конгреса на САЩ на 20 юни 1966г. се гарантира и на практика се осъществява пълен достъп на гражданите на САЩ до всички документи на федералните органи на властта,с изключение на някои специално определени случаи.Законът поставя под контрола на съдебната власт въпросите по засекретяването на документи и фактически забранява издаването на тайни правителствени укази(решения) - бележка на научния редактор.

През декември 1974г. Маркс бил изпратен в Сайгон от списание „Ролинг Стоун“. Той влязъл нелегално в страната с виза,получена в Бангкок и с помощта на приятел,владеещ съвършено виетнамски.ЦРУ разбрало за пътуването му и от Лангли изпратили телеграма с предупреждение,че той не заслужава доверие и не бива да бъде допускан в страната.Името на Маркс било включено в черния списък;той се намирал на митницата,но капитанът,поставил печат в паспорта не обърнал внимание на името на притежателя му.Италианският журналист Тициано Терзани разказал по-късно на Маркс,че за този пропуск на капитана му се наложило да престои в затвора.В навечерието на Коледа Маркс дошъл в американското посолство,за да договори интервю с американски длъжностни лица,съобщавайки,че ще пише за издателство „Харпър“,което било вярно и не споменал за сп. „Ролинг Стоун“.В местния център на ЦРУ незабавно узнали,че Маркс е в Сайгон и на втория ден от Коледа въоръжени виетнамци в маскировъчна военна униформа нахлули през нощта в помещението,където бил Маркс и го арестували.По думите му,следващия половин час бил най-страшния в живота му.Чувствал се напълно безпомощен.Но виетнамците,изпълняващи указанията на ЦРУ се ограничили с това,просто да го екстрадират от страната.

[HomerCat]

12 години по-късно,през април 1986г. Маркс се срещнал със сътрудника(вече в оставка) на ЦРУ Уилям Джонсън,който на времето лично организирал ареста и екстрадирането на Маркс.Високообразован ветеран от Отдела на стратегическите служби(ОСС), Джонсън десет години водел борба с руското разузнаване и имал няколко дълги командировки във Виетнам.В книгата на Франк Снеп за падането на Сайгон през 1975г. („Пристойный перерыв") името на Бил(кратка форма на Уилям) Джонсън и жена му Пат се споменават нееднократно;Джонсън е представен като един от малкото герои на изгубената война,отчаяно опитващ се да спаси работещите за него виетнамци.
През 1986г. на конференция в Боулдър,Колорадо,Джонсън казал на Маркс,че му е провървяло да остане жив;виетнамците биха могли да го хвърлят в затвора Чи Хоа,Сайгон,където американците не оцелявали.Но на Маркс му стигал и изживения половин час ужас.Повече не предприемал пътувания в страни от „третия свят“,където ЦРУ се разпореждало с местните тайни служби.Той разбрал,че желанието му да води тайна война с Управлението си има предел.

Но Маркс продължавал да пише за разузнаването.Той събрал материал за поддържаната от ЦРУ тайна война в Ангола и го предал на Сиймур Хърш,когато сам не могъл да намери издател.В средата на 1975г. Маркс предполагал,че от документите,предоставени от ЦРУ на комисията на Рокфелер,ще може да получи полезни сведения.Затова,по Закона за свобода на информацията изискал тези документи.В началото от ЦРУ казали,че документите за разпити с използването на наркотици били унищожени по заповед на Хелмс през 1973г. Но след това,през пролетта на 1977г.,когато интересите на Маркс постепенно се изместили в посока на човешката психология и той се научил да различава оттенъците в политическия живот,преставайки да вижда само черното дори в дейността на ЦРУ,от там му съобщили,че са намерени няколко кутии с документи.Още първата порция събудила интереса му,очаквали се и следващи постъпления.
През август от Белия дом (президент тогава бил Картър) обявили,че са открити нови материали,около 16 хиляди страници,които се съхранявали сред документите, отнасящи се до финансовата история на ЦРУ и затова не са били унищожени.Само че Белият дом описал програмата по експерименти с наркотици като отбранителна по характер,породена от страха от руснаците.Маркс вече знаел,че изследванията на ЦРУ са преминали далеч отвъд обозначените граници и са били насочени към получаването от САЩ на широки възможности за манипулиране на човешкото поведение с цел опазване на тайни.Ядосан от опита на Белия дом да скрие истината,Маркс провел първата си пресконференция,цитирайки документите,с които вече разполагал и разказал за плановете на ЦРУ  за провеждането на програмата за изпитания на наркотици.
За това съобщили трите основни новинарски канала,имало публикация на в-к „Ню Йорк Таймс“.Скоро на Маркс позвънили от филиала на книжното издателство на „Таймс“ и му предложили да напише книга за изпитанията на наркотици в ЦРУ.Поради обичайната за писателите финансова недостатъчност, а също и заради засилващия му се интерес към човешката психология и възможностите ѝ за развитие,Маркс се съгласил.

Написването на „В търсене на Манджурския кандидат“ отнело на Маркс година.В основата на книгата били 16 хил. страници документи,но историята допълвали интервюта,взети от психолози и началници от ЦРУ,в това число от един от ветераните на Управлението,наричан по-нататък Дълбок Транс. По това време Маркс се научил да разбира началниците в ЦРУ,даже да им се доверява.
Например,след пътуването си до Куба с изследователска цел,Маркс съобщил на Уилям Худ,опитен стар контраразузнавач,за общуването си със служител на кубинската разузнавателна служба DGI (Главно разузнавателно управление на МВР на Куба,създадено 1961г. - бел.науч.ред.)
Една нощ този служител дошъл при Маркс,носейки екземпляр от книгата на Франк Снеп и поискал от Маркс да му каже истинските имена на агентите,които в книгата били с псевдоними.Маркс отказал,а на другия ден чиновник от кубинското МвнР му поднесъл своите извинения.Маркс уведомил Худ за случката,защото не искал да участва в интриги,а също не искал ЦРУ да узнае от други източници за контактите му с кубинските служби.
За да обработи огромното количество материали,получени от ЦРУ Маркс наел четирима сътрудници,за да разпределят материалите тематично и хронологично.Почти всички имена били зачеркнати,с изключение това на Сид Готлиб.Маркс така и не разбрал по каква причина било това изключение.Готлиб бил началник на Техническата служба по времето когато ЦРУ се опитало да убие Кастро.Готлиб често фигурира в доклада на комитета Чърч, „За плановете за политически убийства“,под псевдонима Виктор Шейдър.Някои от зачеркнатите имена можело да се прочетат,държейки листа срещу светлина,други можело да бъдат идентифицирани от контекста.Например,д-р Джеймс Мур,експерт по гъбите,бил само един от 200 човека в списъка на американските миколози.Когато Маркс му позвънил,останал с впечатление,че Мур е очаквал това обаждане от 15 години.
Но някои имена му се удало да разшифрова с големи трудности.Кое име от седем букви започва с „Б“ и завършва на „Н“? Маркс,досещайки се,позвънил на ДълбокТранс и го попитал чувал ли е някога за Мейтланд Болдуин.Онзи отговорил: 
„Мислех,че никога няма да го откриете!“.Болдуин бил научен работник в Националния институт по здравеопазване през 1955г.Той възнамерявал да проведе експерименти,свързани с лишаване на подопитните лица от сетивни впечатления за неопределено време и „да видим какво ще стане“.
Предложението на Болдуин било отклонено от сътрудниците на ЦРУ по хуманни съображения.Само че Болдуин провеждал лоботомия на шимпанзета и даже се опитвал да присади глава от една маймуна на тялото на друга.Затова не е чудно,че ЦРУ е зачеркнало името му в документите,надявайки се,че никой няма да разбере за подобни намерения.

Как ЦРУ се оказало въвлечено в такива експерименти,какво се е предполагало да бъде постигнато? Всички официални отговори на тези въпроси били варианти на детско оправдание - „не започнах аз пръв“.В ЦРУ давали пример с невероятните признания на кардинал Миндсенти* (Унгария,1949г.),които е трудно да се обяснят,ако не се предположи,че съветското разузнаване е намерило начин да хипнотизира жертвата или да ѝ вкара специален наркотик.По-късно американците били поразени и уплашени от резултатите от „промиване на мозъка“** на военнопленници,провеждани от китайците по време на корейската война.Някои от тях признавали ужасни престъпления,например използване на бактериологично оръжие,а след войната дори отказвали да се върнат в родината си.

* Йозеф Миндсенти (1896 – 1975) – кардинал,примас(първосвещенник на католическата църква) на Унгария.Преследван при комунистическия режим.След потушаване на въстанието през 1956г. Намира убежище в американското посолство, където прекарва 15години,През 1971г. Напуска страната. - бел.науч.ред.

** Терминът „промиване на мозъка“( „brainwashing“ ) се появява след корейската война.Той означава въздействие на психиката чрез комбинация от различни методи,в резултат на които се получава кардинално изменение на личността.За пръв път в систематизиран вид „промиването на мозъка“ е описано от Едуард Хънтър: Hunter E. Brainwashing in Red China: The Calculated Destruction of Men's Mineds. New York: The Vanguard Press, Inc., 1953; Hunter E. Brainwashing: The Story of the Men Defied It. New York: Farrar, Straus and Cudahy, 1956. - бел. науч.ред.

[HomerCat]

През 1954г. Николай Хохлов* признава пред ЦРУ извършване на „изпълнителни действия“,включително убийства за 13-ти отдел на Трето главно управление на КГБ**.Съгласно секретен документ,подготвен от ЦРУ за комисията Уорън,разследваща убийството на президента Кенеди,Хохлов „описа две лаборатории,свързани с отдела по изпълнителни действия...Хохлов не можа да предостави никаква информация за тях.Само че други източници съобщаваха за съществуването на лаборатории от такъв тип още в края на 30-те.В съобщение на един източник от 1954г. е описана експериментална лаборатория в Спецбюро №1, известна като „Камерата“ ***.Там се провеждали експерименти върху осъдени на смърт;върху тях изпитвали различни прахове и течности,включително алкохол,различни видове инжекции,а също се провеждали изследвания,използващи хипноза с цел да накарат осъдените да признават престъпления“.

* Н.Е.Хохлов,капитан от КГБ,избягал в Западна Германия през февруари 1954г.Впоследствие изтеглен в САЩ. - бел.науч.ред.

** С актове на индивидуален терор и диверсии се занимавал 13-ти отдел при 1-во Главно управление на КГБ(външно разузнаване).3-то Главно управление отговаряло са военното контраразузнаване. - бел.науч.ред.

*** По точно,Бюро №1(задгранична дейност)на Министерството на държавната сигурност.Структурата,заедно с Бюро №1 (дейност в СССР) след 18 март 1954г. е преобразувана в споменатия по-горе 13-ти отдел. - бел.науч.ред.

Лесно е да си представим,че такова плашещо съобщение,както и много други е подбудило ЦРУ да удвои усилията си при провеждане на секретни изследвания.Но истината е,че на експериментаторите не са им били нужни подбуждащи стимули и страхът пред руските чудодейни наркотици не е имал нищо общо с произхода на собствената програма на ЦРУ. Тя започва през Втората световна война,когато през 1943г. комитетът по „наркотика на истината“ към ОСС,под ръководството на д-р Уинфред Оверхолстер започнал да провежда експерименти с марихуана и мескалин,а друга група в ОСС изследвала „успокояващо лечение“(с други думи,смъртоносни отрови) с възможно използване срещу Хитлер.
Без оглед на суровото осъждане на нацистките „научни“ експерименти по време на Нюрнбергския процес,американските учени,изследващи описанията на изследванията в Дахау предполагали,че в случай на потвърждение на получените резултати,някои данни се явяват „важно допълнение към наличните знания“.Оперативниците от американските тайни служби били заинтригувани от сведенията за екзотични препарати и „серум на истината“.Защитени от завесата на секретността,съблазнени от от мечтата за „магическа пръчка“,те провеждали експерименти на границата на медицинските знания.
На 16 хил. страници документи,прегледани от Маркс и сътрудниците му са били описани много ужаси,но в болшинството си,по-нататъшните изследвания получили определението „хуманистична психология“, т.е. изучаване способностите на мозъка*.

* Изследванията всъщност нямат никакво отношение към едно от теченията в съвременната психология,насочена към изучаване на смисловите структури и висшите ценности на личността,като свободата,отговорността,любовта,самоактуализацията и др. - бел.науч.ред.

Маркс е писал книгата за две теми - за ЦРУ и за човешкия ум, а когато я е завършвал,вече е знаел,че човешкият ум е значително по-интересен.В резултат, книгата „В търсене на „Манджурския кандидат“ отразява две доминиращи нагласи – увлечението от откритията на изследователите – психолози и гневът,насочен срещу ЦРУ от злоупотребата с тези открития заради тяснополитически и безотговорни от морална гледна точка цели.
Говорейки за морала,трудно е да изпитваме симпатия към служителите от разузнавателните служби.На тях им е омразна думата „морал“.Те живеят в свят на понякога сурови,но винаги целесъобразни правила,където крайният резултат тежи повече от наградата за добро поведение.Разузнавачите не обичат да им се четат нравоучения за това какво е добро,а какво  - лошо.Кой може да ги вини?
Пред думата „погрешно“ те предпочитат думата „безсмислено“.На въпросите,свързани с политическите убийства,страшните медицински експерименти и подобни ексцесии,те отговарят единодушно:такива действия са били по-лоши от престъпления -били са погрешни.Ако на това може да се постави точка,но да се прости всичко със задна дата,това означава предварително всичко да се разреши.

Някои действия са недопустими при всички условия,а много – погрешни,когато се извършват изключително по съображение за нечие удобство.Ако изследователската програма на ЦРУ е имала по-голям успех,то би могло да се изобрети „надежден“ начин за убийството на Кастро.Бихме ли съжалили сега заради това,че не е било извършено нещо полезно? Убийството на Кастро би било грешно,не за това,че не бихме могли да го запазим в тайна,и не за това,че след него би могъл да дойде някой „по-лош“.То би било грешно,доколкото САЩ нямат право да подлагат кубинците на травмата,свързана с убийството на лидера им,само защото това е удобно за Вашингтон.Сид Готлиб си осигури място в историята благодарение на усилията си,насочени към получаване на токсини за извършване на политически убийства,макар ролята му да се е свеждала до тази на фармцевт.По-зловещо бе финансирането на изследвания,целящи да проправят път за превръщането на политическите убийства в рутина,към превръщането на човек в автомат,убиващ по команда.

Сблъскването с факта,че е имало такива опити е достатъчно мъчително.Сърцето изтръпва при мисълта за катастрофата в случай на успех.какво би било,ако Готлиб и колегите му изследователи бяха успяли в най-дивите си мечти,когато нито тайните,нито живота на противника биха били в безопасност от ЦРУ?
Ръководството на Управлението денонощно мечтаело за гибелта на мнозина врагове,сред които Кастро,Хо Ши Мин,Сукарно,Лумумба,кадафи,де Гол,Насър,Хомейни.Как биха могли САЩ да устоят пред изкушението за „отстраняване“ на тези неудобни фигури,ако би съществувала възможност това да се реализира тайно? Привлекателната на теория възможност би била съпроводена от съжаления,отрицание,потайност.Само че Провидението е милостиво и не ни позволи да постигнем успех.По думите на един от консултантите на ЦРУ по програмата за изпитания на наркотици,“ние сме достатъчно неефективни,затова за нашите открития може да се пише“.

Томас Пауърс , януари 1988

[HomerCat]

От автора

Тази книга се базира на 16 хил.страници документи,предоставени ми от ЦРУ в съответствие със Закона за свобода на информацията.Без тях не бих успял да напиша книгата и секретните изследвания на ЦРУ по контрола над ума  биха останали завинаги погребани,което се очакваше от тези,на които те бяха известни.
Въз основа на документите успях да разширя базата си данни,благодарение на беседи и интервюта,запознавайки се с литературата по бихевиористика.Въпреки това крайният резултат не изчерпва съдържанието на атаката на ЦРУ над ума.Напълно биха могли да разкажат тази история само малцина участници,но те предпочитат да запазят мълчание.Постарах се да направя всичко възможно,за да се приближа до истината,но се сблъсках с трудности,понеже голяма част от участниците в събитията отказаха да бъдат интервюирани,а през 1973г. ЦРУ унищожи много ключови документи.

Искам да изразя специална благодарност на хората,съдействали за приемането от Конгреса на Закона за свобода на информацията.Иска ми се да мисля.че те са имали предвид разследвания,подобни на моето,когато са въвеждали в закона идеята,че информацията за правителството принадлежи на народа,ане на бюрократите.Благодарен съм и на ръководителите от ЦРУ,приели неприятното за тях решение да публикуват документите,също и на сътрудниците от Управлението, работили по механизма на публикуването им.От моя гледна точка системата сработи много добре.
Трябва да призная,че тази система практически бездействаше през първите шест месеца от тригодишната ми борба за свобода на информацията.След това,в края на 1975г. с работата се заеха Джоузеф Петрило и Тимъти Съливан,двама опитни,енергични юристи в сътрудничество с фирмата „Фрид,Франк,Шрайвър,Харис и Капелман“.Останах с впечатление,че правителствените юристи се отнесоха към мен значително по-сериозно,когато моите искания за документите започнаха да пристигат при тях на официални бланки с указани върху тях имената на гореспоменатите партньори.Високо ценя тяхното съдействие.

Крайно необходими са за един автор издател,редактори,помощници,консултанти и приятели.Особено ми провървя с приятелите.Скъпият ми приятел Тейлър Бранч редактира книгата и съм дълбоко впечатлен от майсторството,с което му се удаде  отчетливо да изложи моите мисли.Освен това Тейлър е и мой (литературен) агент и в качеството си на такъв ми оказа много ценни услуги.Прекрасният екип изследователи,без съдействието на които никога не бих се оправил с масата документи и в определени трудни моменти.Изразявам на всички тях дълбоката си благодарност.Лидер на групата е Диана Сен-Клер.Тя създаде прекрасно работеща система за индексация.Също така има значителен принос в главата,посветена на студената война.Специална благодарност и за Боб Грийн от в-к „Нюздей“,чиито предложения за организиране на широки изследвания дойдоха при нас чрез съдействието на „Investigativе Reporters and Editors, Inc".
Голям е и приносът на Ричард Соколов в главата за гъбите и тайните квартири.Той работи задълбочено,а енергията му е безгранична.Джей Петерсел вникна дълбоко в работата на д-р Камерън в Монреал и проведе първокласно изследване на методите за „промиване на мозъци“ и изпитанията с ограничаване на сетивните усещания*.

* Ограничение на сетивните усещания или сетивна депривация – лишаване на човек от всякаква възможност за получаване на информация от външния свят.Продължителното пребиваване в такива условия,по правило предизвиква различни нарушения в протичането на психичните процеси. - бел.науч.ред.

Джим Минц и Кен Къминз ми оказаха ценно съдействие на ранните етапи на изследванията ми.Центърът за изследване на националната сигурност под ръководството на моя приятел Боросейдж осигуряваше физическа поддръжка и и ни оказваше съдействие в изследванията;нека приеме моята благодарност.
Благодаря на Мортън Галперин,продължил съдействието,когато стана директор на Центъра.Благодарности за оказаната помощ и на Пени Бевис,Хана Делани,Флорънс Оливър,Алдор Уитакър,Ник Фиоре и Моника Андрес.На моята сестра,д-р Патрисия Гринфилд,отлично изпълнила работата по изследване на взаимодействието между ЦРУ и академичните кръгове,а също и по Системата за оценка на личността.

Много хора ми оказаха конкретна помощ и бих искал да благодаря на всички:
Джеф Коен,Еди Бекър,Сам Цукерман,Матю Мезелсон,Джулиан Робинсън, Милтън Клайн,Марти Лий,М.Дж.Конклин,Алън Шефлин,Бони Голдстейн,Пол Ейвъри,Били Милс,Джон Лили,Хъмфри Озмънд,Джулия Хагърти,Патрик Остер,Норман Кимпстър,Бил Ричардс,Пол Магнусон,Анди Сомър,Марк Чешир,Сидни Коен,Пол Алтмайер,Фред и Ева Клайнер,д-р Джон Каван,а също сенатор Джеймс Абъреск и сътрудниците му.

Текстовете на първите десет глави изпратх на мнозина от тези,от които взех интервюта (и на някои,които ми отказаха).Това бе с цел те да внесат поправки и уточнения или да отбележат материал,изваден от контекста.Тези,които откликнаха на молбата ми,бяха от голяма полза при подготвяне на окончателния текст.
Изразявам своята благодарност за помощта на Албърт Хофман,Телфърд Тейлър,Лео Алекзандер,Уолтър Лангер,Джон Стокуел,Уилям Худ,С.Томсън,Сидни Коен,Милтън Грийнблат,Гордън Уесън,джеймс Мур,Л.Хинкли,Ч.Осгуд,Джон Гитингер(само за 10-та глава),а също така на всички,които помолиха да не назовавам имената им.Накрая бих искал да изразя признателност на моето издателство „Таймс бук“ и специално на моя редактор Джон Дж.Саймън.От самото начало Джон Том Липски,Роджър Делинек,Георгий Ворос и Джон Галахър вярваха в тази книга и съдействаха за публикуването ѝ.Благодаря и на Джудит Макзаун,подготвила ръкописа за печат,а също и на Розалин Т.Бадаламенти,наблюдаваща процеса по печатането.

Джон Маркс

Вашингтон,Окръг Колумбия,1978

[paci1]

   Тази книга се базира на 16 хил.страници документи,предоставени ми от ЦРУ в съответствие със Закона за свобода на информацията.   

Ако онова в червеното от цитата е причината а книгата е следствие, какво ще е следствието, ако причината е лъжа?
Извинявай за тъпия въпрос.



п.п. Още един тъп въпрос:
 Ако си построил ядрен реактор и желаеш да се възползваш/крадеш от енергията му без да контролираш процесите в него, какво ще се случи с теб?


Сори за спама.
 

[HomerCat]

Паци1

Въпросите ти не са тъпи.Краткият ми отговор на първия е:

Следствието е продължение на причината.
А първият ти въпрос породи като следствие този(след цитата):

Известно е, че в даден текст може да се вмъкне код/програма, както в дадено изображение, видео и прочее. Чедото им казва троянски коне. В настоящият случай става дума за "зловреден" такъв. Има едни хорица, любители на красивите бодливи цветя, и тия хорица споменават че тоя същия код в енергийното/тънкия план/астрал се наблюдава като вид същества, вероятно хуманоидни/антропоморфни.

Проблемът е, че когато четеш, насочваш енергията си по някакви неведоми енергийни пътища към "автора" на книгата. С две думи те доят енергийно и те програмират. Ако четеш сам, кравата е само една - ти. Обаче когато публикуваш някъде това което четеш/книгата, кравите става бая.(Наливаш им в мелницата, ставаш съучастник) И си отговорен лично за млеконадоя. Пострадали са други заради теб. Направил си беля, за която носиш отговорност/последствия.

Ако горният цитат е лъжа,какви са последствията за тези,които вярват в нея?


Вторият ти въпрос ми звучи някак иносказателно,обаче не знам какво имаш предвид,затова не мога да ти отговоря.

[paci1]

    Ако горният цитат е лъжа,какви са последствията за тези,които вярват в нея?       

Що пък лъжа? По-скоро самозаблуда.
Връщаш ми го за ЦРУ-документите, дето те бъзнах. Не се сърди, но 16 000 страници истински документи, "предоставени" услужливо от ЦРУ на някакъв....писател, щото "закона" така повелявал, е несериозно.
Чиста проба хамериканска пропаганда е цялата работа, ако питаш мен.
 

[paci1]

Хоумър,

   Вторият ти въпрос ми звучи някак иносказателно,обаче не знам какво имаш предвид,затова не мога да ти отговоря.   

предлагам да изгледаш видеото след поста, и може би ако слушаш внимателно, ще откриеш отговора.
Обяснена е и същността и целта на програмирането.
Тимев говори почти за същите неща, за които с Чедото пишем тук. Естествено от неговата си камбанария.

Още от същото:

[HomerCat]

Здравейте.
Временно бях полузабравил,че съм започнал да превеждам.Ръчно още в началото бях превел една трета от първа глава и вчера се сетих,че трябва да продължа.Уви,"подреден" не е думата,подходяща да опише как работи умът ми."Плискаща се квантова супа" е по-подходящ израз.Този превод го направих на два пъти,вчера и онзи ден.
Ако не беше дефицитът ми на внимание досега да съм превел поне още една книга.
Възможно е читателят да открие правописни грешки.Аз като завърших го прегледах,поправих грешките и като го направих на пдф...открих още десетина.Пак преправяне и това е окончателната версия,с грешки или без.
Като копирам дълги текстове се натоварвам и все нещо бъркам,изнервящо е.Затова за мен е по-ергономично да представям книгата по този начин.Синята лента,по изглежда оформяща се традиция е линк към съответната тема.

https://dox.abv.bg/download?id=3aff192948

*****
@  paci1:

Днес погледнах насам и видях,че си постнал клиповете.Честно,не ги гледах целите поради атеншън дефицит,но по принцип нямам възражения към г-н Тимев,даже някои неща ми напомнят на Джон Бейнс,но неговият изказ е  по-различен .

[Noris]

Homer,


Мислиш, ли, че за едно   контролирано общество са виновни, ' програмираните войни на ЦРУ ", или има нещо повече?

На мен лично ми омръзна липсата на прозрения и знания, когато чета " Академията" и подобни.

И всичко се свързва със зомбита и организации от ЦРУ.

 

[HomerCat]

Noris,

Мисля,че въпросът ти е от тези,които съдържат отговора.
В смисъл,че има нещо повече,но това е общо казано.Според мен,начинът по който работи човешкият ум (или психика),заедно с това,че човек е социално животн...тоест ,социално същество,закономерно води до конспирации от различен мащаб.Дори без извънземни и астрални "същности".Но ако допуснем съществуването и на тези два допълнителни фактора,тогава конспирацията се надгражда с още нива.Малко се отклоних,но накратко ще си довърша мисълта - от всичко прочетено за извънземни и "астрални",виждам,че както е "долу" (сред хората),така е и "горе",при "тях" - борба за влияние и глад за внимание.
Неавторитетното ми мнение е,че ЦРУ не е причина,а резултат от социално-психологическите механизми,пораждащи конспирацията.
Според мен книгата може да е интересна на някои читатели,които иначе са скептични към версията за надграждащите нива.

Относно Академията - ако нещо не ти допада и имаш някакви съображения против,но не можеш да отмениш съществуването му,какво може да се направи - например,да предложиш някаква алтернатива;информация,която мислиш,че може да е от полза,поне за някои читатели.
А на мен Академията ми е интересна за четене,без да е нужно да съм съгласен със всичко,разбира се.

[Noris]

Този ти коментар, абсолютно съвпада и с моето мнение.

В този линк  https://kath-zdw.ch/maria/schattenmacht/mindcontrol.html"  , можеш да разгледаш, проектите на ЦРУ в подробности. На немски са, но с google - prewodaq , смятам, че ще се справиш.

Проекти на ЦРУ:


Проект:
ARTICHOKE bzw. BLUEBIRD
Das Bluebird - Projekt wurde später in Artichoke geändert, dann in das MK - Ultra - Projekt.
Verantwortlich: CIA
Beginn: 1951
Zweck: zur Aufklärung angeblicher Gehirnwäsche in kommunistischen Staaten
Mittel: Gehirnwäsche, Reizentzug, Verhaltensmodifikation, Versuchspersonen resistent gegen Gehirnwäschemethoden machen, Verhörtechniken.
Das Projekt Artichoke hatte beispielsweise den Zweck, Methoden zu entwickeln, mit denen man Informationen von einer Person ohne ihr Wissen bekommen kann.  Eine Zeitlang konnte man Leute in Zombies verwandeln .


Project BIG CITY( Aktionen auf Stadtgebiet )
Verantwortlich : CIA
Beginn: Anfang der 1950 er Jahre
Zweck: Wirkungserforschung von Gas und Drogen auf das Verhalten
Mittel: Drogen - und Gasfreisetzung in U - Bahnen, Autos und öffentlichen Parks.
Gemäß eines CIA - internen Memorandums von 1957 unter CIA General - Inspektor Kirkpatrick Lyman musste bei diesem Projekt besonders darauf geachtet werden, dass in der Öffentlichkeit nichts von den Urhebern der Aktivitäten bekannt wurde. In ihrer Suche nach einem chemischen Material, das einen umkehrbaren, nicht toxischen anormalen Geisteszustand verursacht, dessen spezifische Natur ziemlich gut für jedes Individuum vorhergesagt werden kann, wurde die Operation Big City lanciert. Ein 1953 Mercury - Auto wurde so verändert, dass sein Auspuffrohr 45 cm länger als normal war. Der Wagen wurde dann insgesamt 80 Meilen durch New York gefahren, währenddessen er ein Gas ausströmte, um dessen Wirkung auf die Passanten zu testen. In einem anderen Test reisten Mitarbeiter der Operation in der New Yorker Untergrundbahn mit batteriebetriebener Emissionsausrüstung, die in Koffer eingebaut war, um zu sehen ob LSD in begrenzte Bereiche gesprüht werden kann und wie sich das auf Leute auswirkte. Die Mitarbeiter trugen Nasenfilter.
In San Francisco wurde ein biologisches Gas von der Golden Gate - Brücke ausgelassen, mit der Absicht, dass es die Stadt bedecke und die desorientierende Wirkung des Gases aufzuzeichnen. Es wurde weggeblasen, bevor es Schaden anrichten konnte . . . .


Project CHAPTER ( neues Kapitel )
Verantwortlich : US - Navy
Beginn: 1947
Zweck: Programmierung von Verhalten
Mittel: Drogen

Project CHATTER (Schwätzer , Plappermaul)
Verantwortlich: US - Navy , CIA
Beginn: 1953

Zweck: Programmierung von Verhalten
Mittel: Hypnose, Medikamente, Wahrheitsserum
Es wurden Versuche an Tieren und Menschen durchgeführt, um Drogen zu finden, die enthemmend wirken und unkontrollierten Redefluss verursachen.

Project MIND BENDER ( Verbiegen des Geistes )
Verantwortlich : CIA
Beginn: 1966
Zweck: Programmierung zum Attentäter (durch Geheim - Hypnotherapeuten)
Mittel: Drogen, Hypnose
Dieses Projekt wurde in Mexico City durchgeführt, um festzustellen, ob ein ahnungsloses Opfer beeinflusst werden könnte, ein Auftragsmörder zu werden, nachdem er durch ein vorprogrammiertes Signal in Aktion gesetzt wurde


Project MK – ULTRA : CIA und Dr. Cameron aus Kanada
Beginn: 1953
Zweck: Programmierung von Verhalten
Mitte : Drogen, Elektroschocks ( EKT )
MK - ULTRA wurde teilweise in Kanada durchgeführt.
Admiral Stansfield Turner (damaliger CIA - Direktor) musste sich 1977 vor dem US - Senat darüber äußern, bzw. den Umfang offenlegen. (Protokolle: human drug testing by the CIA,1977)
Hieraus gingen folgende Zahlen hervor: 149 Unterprojekte, die an 44 Universitäten, 12 Krankenhäusern, 3 Gefängnissen und 15 weiteren Forschungseinrichtungen durchgeführt wurden.
Die Unterprojekte: Menschenversuche, Drogenbeschaffung,

Geldbeschaffungen, Foltertechniken


MK - ULTRA Unterprojekt 3 :
CIA als Betreiber Beginn: 1953
Zweck: Erprobung von LSD in Privatwohnungen uninformierter Bürger
Mittel: Drogen

MK - Ultra Unterprojekt 68: Dr. Cameron
Elektroschock, intensive Wiederholung von vorher festgelegten verbalen Signalen, Isolation und Unterdrückung der "driving period", erreicht durch Herbeiführung von Dauerschlaf während sieben bis zehn Tagen am Ende der Behandlungsperiode, Lähmung durch Curare (tödliches Gift, von Indianern für Jagd verwendet) „erzielt günstige Resultate", halluzinogene Drogen,Schlafraum und Tests im Radio - Telemetrie - Laboratorium, das von Rubenstein unter Dr. Cameron ' s Anleitung gebaut wurde. Hier wurden Patienten einer Skala von Radiofrequenzen und elektromagnetischen Signalen ausgesetzt und Veränderungen im Verhalten beobachtet.

Unterprojekt 142 und Unterprojekt 94: CIA mit Dr. Gottlieb, 1960 - 68
Programm elektrischer Gehirnstimulation Elektroden - Implantate in spezifischen Gehirnbereichen anfangs an Tieren durchgeführt, aber nach erfolgreichen Tests auch an Viet Kong - Gefangenen, dann ohne Erfolg getötet (elektrische Stimulation für gewalttätiges Verhalten und Tötung)


MK SEARCH im Jahr 1952
ammelbegriff für mehrere MK - Unterprojekte (Dr. Sydney Gottlieb kam nach. Dr. Cameron)  Ort: in "sicheren Häusern"
Betreiber: private Forschungseinrichtung in Baltimore
Biologisches Armee - Laboratorium in Fort Detrick ( MK - NAOMI )
Orte: Metropolen wie Washington, New York, Chicago und Los Angeles
Opfer: "Entbehrliche" (das ist eine Person, die sterben könnte, aber bei der es unwahrscheinlich war, dass ihr Verschwinden Verdacht erregt)
Zweck: menschliche Schwächen ausloten, Persönlichkeit destabilisieren, simulierter Tod durch Kohlendioxide, Chemikalien, um Selbstmord vorzutäuschen, Störung von Erinnerung, Störungen durch anomales Verhalten, Veränderungen von sexuellen Mustern (abartiger Sex), Drogen - Abhängigkeit zum Erhalten von Informationen Mittel: u.a. Mikro - Organismen mit der Fähigkeit zu töten

Project MONARCH  ( = Herrscher )
Verantwortlich: CIA
Beginn: Anfang der 1960 - er Jahre
Zweck : Programmierung von Verhalten
Mittel : Drogen und satanische Rituale
Die Existenz dieses Projektes wurde von William Colby , Direktor der CIA , bestätigt ( freigegebene Regierungsunterlagen )
Angewandte Mittel : Traumatische Erlebnisse , hervorgerufen durch Angst , Schmerz und sexuelle Gewalt , Eingabe posthypnotischer Befehle , Einpflanzen neuer Gefühle und Erinnerungen , Künstlicher Gedächtnisverlust als Voraussetzung für falsche Erinnerungen .


Project ORION
Verantwortlich: CIA
Beginn: 1958
Zweck: Programmierung von Verhalten
Mittel: Drogen, Hypnose an Vietkong - Gefangenen

Project ATMORE STATE PRISON, Alabama
Verantwortlich: Law Enforcement Assistant Administration
Beginn: 1980 - er Jahre
Zweck: Programmierung von Verhalten
Mittel: Psychochirugie, Lobotomie (chirurgischer Gehirneingriff reduziert Gefühle bei politisch aktiven Farbigen
 

 Project SPELLBINDER (Zauberbann oder fesselnder Redner mittels Programmierungscodewort) = Operation MK SEARCH
Verantwortlich: Director of the Central Intelligence (CIA)
Beginn: 1966
Zweck: Programmierung zum Attentäter, Geisteskontrolle
Mittel: Drogen, Hypnose an Vietkong - Gefangenen

Project ATMORE STATE PRISON, Alabama
Verantwortlich: Law Enforcement Assistant Administration
Beginn: 1980 - er Jahre
Zweck: Programmierung von Verhalten
Mittel: Psychochirugie, Lobotomie (chirurgischer Gehirneingriff reduziert Gefühle bei politisch aktiven Farbigen


Projekt der National Security Agency
Verantwortlich: NSA

Zweck: Massenversuche mit Medikamenten
Mittel: Medikamentengabe in Wasserversorgung öffentlicher Gebäude

Die 6 Stadien, die ein Opfer durchlaufen muss (trauma - basiert)
ALPHA - Stufe: Dies ist die grundlegende Stufe, die durch steigernde physische Belastung gekennzeichnet ist. Am Ende der Stufe findet die Spaltung der Persönlichkeit statt.
BETA - Stufe: In der abgespaltenen Persönlichkeit werden alle erlernten moralischen Grundsätze eliminiert und dafür die primitiven Triebe enthemmt.
DELTA - Stufe: In dieser Stufe werden Kontrolle des Adrenalinausstoßes und Kontrolle der Aggressivität entwickelt. Furchtgefühle werden ausgelöscht und der eigentliche Auftrag wird programmiert.
THETA - Stufe: Dies ist die satanische Stufe, in der okkulte und

psychotronische Fähigkeiten ausgebildet werden.
OMEGA - Stufe: Es wird ein Selbstmordbefehl programmiert, der sich automatisch aktiviert, wenn sich die Person bei einem Verhör oder einer Therapie erinnert.
GAMMA - Stufe: In dieser Stufe werden letzte Korrekturen vorgenommen und weitere satano - dämonische Rituale vollzogen (Voodoo – Elemente).
Die zweite Phase der Gedankenkontrolle - Entwicklung wurde auf einer unterirdischen Basis unterhalb Fort Hero in Montauk (Long Island, New York) verfeinert und heisst auch das Montauk - Projekt. Die frühesten Opfer von Montauk - Stil - Programmierungen, sogenannte Montauk - Jungen, wurden mit Trauma - basierten Techniken programmiert, aber das Verfahren wurde schließlich zugunsten eines vollelektronischen Induktion - Verfahrens (binnen von Tagen oder sogar Stunden), anstelle der zeitaufwendigen (viele Jahre) Trauma - basierte Methoden, abgeändert.



Technische Methoden

Forschungsprojekte für eletromagnetische Mind Control
Project: STYX (der heisse Fluss der griechischen Unterwelt)
Verantwortlich: US - Army (Verbrennungen dritten Grades an Personen in Fort Know in Kentucky) und die Fa. General Electric (Mikrowellen - Waffen: Projekt Komet)
Beginn: seit 1957 Entwicklung der Skalarwaffen (EMP - Griller Irakkrieg)
Zweck: Schädigung körperlicher Funktionen: Gehirn, Augen, Sexualorgane verstümmeln
Mittel: Radio - und Mikrowellen (elektromagnetische Strahlung)
Project ORION ( Bezug zur bösen ägyptischen Götterwelt )
Verantwortlich: USAF
Beginn: 1958
Zweck: Beeinflussung des Verhaltens von „sicherheitsrelevanten“ Personen (Störfaktoren ausschalten)
Mittel: VLF -, HF -, ELF - und UHF - Wellen
Project MK DELTA
Verantwortlich: CIA
Beginn: 1960, durchgeführt in "sicheren Häusern" der CIA und in von Amerika besetzten Kriegsgebieten
Zweck: Beeinflussung von Verhalten und Einstellungen größerer

Project ORION ( Bezug zur bösen ägyptischen Götterwelt )
Verantwortlich: USAF
Beginn: 1958
Zweck: Beeinflussung des Verhaltens von „sicherheitsrelevanten“ Personen (Störfaktoren ausschalten)
Mittel: VLF -, HF -, ELF - und UHF - Wellen

Project MK DELTA
Verantwortlich: CIA
Beginn: 1960, durchgeführt in "sicheren Häusern" der CIA und in von Amerika besetzten Kriegsgebieten
Zweck: Beeinflussung von Verhalten und Einstellungen größerer Bevölkerungsgruppen
Mittel: VLF -, HF -, ELF - und UHF - Wellen


Project PANDORA

(der Name leitet sích von der fatalen Öffnung der Büchse der griechischen Pandora ab)
Verantwortlich: CIA
Beginn: 1963 -1966
Zweck: Wirkung von Mikrowellen auf das Nerven - und Immunsystem

Mittel: ELF - Wellen (niederfrequente Skalarwellen)

Geheimprojekt Dreamscan beschäftigte sich zwischen 1977 und 79 mit der technischen Möglichkeit, während des Schlafes in den Verstand eines Individuums einzudringen und seinen Tod herbeizuführen (Krill , O.H.: Orion based Technology on Mind Control). Voodoo – Mord bedient sich der gleichen Methode, da der Schlafende sich nicht dessen bewusst ist, dass er schläft. Ebenso ist es möglich, den Träumenden in Gespräche zu verwickeln.

Project PHOENIX II (Phönix steigt aus der Asche wie neugeboren)
Verantwortlich: USAF und NSA
Beginn: 1983
Zweck: Beeinflussung von Verhalten und Einstellungen größerer Bevölkerungstruppen
Mittel: Radarwellen, Mikrowellen, Ultrakurzwellen
Phoenix II wurde in der berüchtigten Luftwaffenbasis von Montauk durchgeführt
Project TRIDENT
Verantwortlich: NSA und ONR
Beginn: 1989
Zweck: Beeinflussung von Verhalten und Einstellungen größerer Bevölkerungstruppen


'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''

Ще спра до тук, и ако ти е интересно можеш да си преведеш целия линк до край, защото честно казано аз не разполагам с това време.

Пускам част от проектите на ЦРУ (т.е...някой съдържащи се в линка, които са и не са обсъждани до сега в българското интернет  пространство, но информацията е абсолютно вярна.)

Не съм спазила правилата на форума, да ги преведа защото, нямам това време и не се сърдя след, като бъдат прочетени от определени хора и разбрани, да бъдат изтрити
 

Истината е, че все едни и същи методи се ползват...хипноза, сугестиа и дрога..от (ЦРУ-зомбита)..
Думата, която се вкарва в подсъзнанието на жертвата под Хипноза е KI-AI.
KI - е свързана с механичната истина на човека, която може да му бъде предадена от машина и софтоуер.
AI- e част от информатиката и автоматично установява връзка с изкуствения интелект или машина.

(това е цру)...

( АА- следва за сега тази  дължина на вълната на ki-AI .
, но има интересен материал за изследване. Това е накратко“)

Има и много други неща, но аз лично на този етап от информацията в нета не се наемам да споделям, защото не е добре за мен самата, а и съшо за тези, които ще я прочетат....)


 

[HomerCat]

Има неща,на които не съм попадал,а и вече избягвам да се забивам много в тези зловещини.
Но след като човек е нагазил в тази материя,по-добре да продължи и да премине отвъд,в смисъл на една по-висока(широка) перспектива,както казват някои автори.Иначе ще се зацикли на само на определен етап и ще се напълни с негативизъм.Мен ме интересува механиката на тази психопатия,в контекста на "Опознай себе си".
Тези...същества,движещи конспирацията си,бих ги определил като "ботове",под влияние на "демонични  програми" и като заразни вирусоносители те мултиплицират заразата...защото не могат да оперират на "по-висока честота".
Не могат,затова аз бих казал,че те са истинските Untermenschen.

Ако си представим една пирамида на възможната човешка еволюция,на най-ниското ниво са тези,чиито потенциал е най-малък,но все пак е наличен;дори да остане нереализиран,дори да "паднат" към деградация.
Подчовеците са под това ниво,защото то е все пак част от човешката скала.А те са под нея.
******
Но нека премина сега по конкретния ти пост - представям автоматичен превод,ако някой иска да се доинформира.Някои неща са споменати и в книгата на Дж.Маркс.Понеже видях,че се споменава и Тависток,се сетих,че още преди да ми спре нета,попрочетох от книгата на Даниел Естулин за Тавистокския институт(на руски).На български съм виждал друга книга от него,за Билдербергите,но не помня точното заглавие.

Да напомня,че преведените линкове не работят всеки път ,така че за посещаване на линк,посочен в сайта трябва да се ползва оригиналната страница на германския сайт.За който разбира езика.
На някои линкове към Ютуб им направих шрифта по-четлив,те си работят.

П.С.:
Някои линкове на сайта могат да водят към съдържание,което може да не е подходящо за всеки.


Линк към авт.превод на пдф:

https://dox.abv.bg/download?id=50812ffdd9