Автор Тема: конституцията на БГ, някои особености  (Прочетена 1566 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен petro

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 21
  • дойдох и видях един все още жив форум.
Давам си сметка че не съм спец. юрист, но бих могъл да се опитам да споделя как аз виждам някои записи от конституцията ни като израз на подчинения ни статус.
Това означава че ще разглеждам текста само от гл.т. на България като държава, като субект на международното право. Предполагам е ясно че малцина са субектите на международното право (МП), повечето са обекти, т.е. в подчинено положение. Както винаги е било впрочем.

Първо да ви обърна внимание, колко пъти по националните медии се излъчват материали консолидиращи, събиращи, възхваляващи или дори само огласящи българската история, българщината, културата и пр. Скоро слушах някаква западно европейска (щото си нямаме български) приказка излъчена по БНР и адресирана към децата. Ставаше въпрос за трима братя, от които единия наследява езеро и иска да го сподели с другите си братя, а те пък не искат даром, не искат да си говорят и пр. Това е чисто провеждане на политика на въвеждане на притежанието (Имането) като по-важна свобода от това на общото, нашето.
---------------------------------

КОНСТИТУЦИЯ

Глава първа
ОСНОВНИ НАЧАЛА


Цитат
Чл. 1.
(1) България е република с парламентарно управление.
(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.
(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.

От викито
Цитат
Държава (разговорно, но ограничено по обхват, страна) е политическа общност, заемаща дадена територия, имаща организирано правителство и притежаваща вътрешен и външен суверенитет. Тя е основен институт на политическата система на обществото.

Относно суверенитета:
Цитат
Обикновено правителството или друго политическо представителство осъществява суверенните права, въпреки че в някои случаи тези права се упражняват от един човек. Монарх, който управлява суверенна държава, може да бъде наричан суверен на тази държава. Като понятие суверенитетът се определя като върховенство, независимост и самостоятелност на властта на определена държава във вътрешните и външните ѝ работи. Основа на суверенитета е правото на нациите за самоопределение. Суверенитетът е основен принцип на международното публично право, отразен в Устава на ООН. Суверенитетът бива държавен, народен и национален.



Според мен, ал.2 и 3 няка си противоречат. От една страна (2) "цялата държавна власт" се осъществява от органите, от друга (3) няма "шапка" или звено обединяващо тези органи.

Цитат
Чл. 11.
(1) Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм.
(2) Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна.
(3) Партиите съдействуват за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Редът за образуване и прекратяване на политически партии, както и условията за тяхната дейност се уреждат със закон.
(4) Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.

тук ал.2 изрично забранява образуването на такава "шапка". Тази "шапка" е израз на държавния суверинитет и дава възможност за дългосрочно планиране на основа на българската култура, история и пр. Израз на България като самостоятелен субект на международната арена. Това означава, че ние като държава не можем да осъществяваме самостоятелно дългосрочни проекти. Няма и е забранено (по конституция) да имаме такъв държавен орган.

Забраната на идеология на държавно ниво отговаря на забраната на самоопределяне на индивидуално ниво(култура, религиозна принадлежност и пр).
А политиката на една държава се основава на нейната идеология. Както действията на индивида са на основа на неговото самоопределение. Т.е. нямайки идеология, не можем да имаме и политика, нямаме цел към която да се придвижваме.

Както сте прочели за суверининета, трябва да има суверен в някаква форма, който да го упражнява. Изхождайки от конституцията, нашия суверен се явява народното събрание и то без право на идеология и съответно политика. И за да имаме идеология и политика, ще трябва да свикаме велико народно събрание, което е доста тежка процедура.

Като начало мисля че е достатъчно. Вие какво мислите? Пак напомням, това е личен поглед и не претендира за кой знае каква компетентност. Но все пак зравия разум не е нещо кой знае колко сложно.
Получен БАН за "изселничество". Аргумента не е дали съм прав или крив, а че живея някъде си.

Неактивен The Time Lord

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 191
Re: конституцията на БГ, някои особености
« Отговор #1 -: Юли 25, 2014, 18:45:32 pm »
Интересни наблюдения наистина. По първия въпрос аз също откривам противоречие между ал. 2 и 3 от чл. 1 на Конституцията, но то съвсем не се състои в това, че едновременно хем цялата власт произтича от народа, хем пък се изразява чрез отделните институции, както ти си отбелязал. Според мен проблемът се крие в това, че цялата власт трябва да произтича от народа и съответно държавни органи трябва да служат като изразител на тази обща воля, но едновременно с това самият принцип на многопартийност, или т. нар. политически плурализъм, гарантира един безкраен парадокс, а именно че винаги ще има такава част от обществото, която да е недоволна от политиката, водена от избраниците на другата, по-голяма част от обществото, която за разлика от първата е успяла да излъчи свое представителство в парламента. А за да са "всички доволни", то трябва някак си и всички хора да следват идентични политически виждания, ако не и напълно еднакви, което ще рече обаче, че ще остане само една партия, която да изразява тези виждания на населението, и ще се стигне до естествен "монопол на властта", или с други думи до тоталитаризъм, което пък е в пълно противоречие с алинея 3.

По втория ти въпрос - истината е, че извадките от Конституцията, които си дал, не предполагат забрана на дългосрочни проекти за развитие на страната, защото тези проекти не е необходимо да са свързани с някаква идеология. Идеологията не е наука (думи на моя професор по Обща теория на държавата), докато учението за политиката (политологията) е наука, сиреч да не се смесват двете понятия и политиката може да се осъществява стига само да има общи ценности, които преобладават в обществото, без да е необходима национална идеология. Дадена идеология може да следва всеки човек според личните си виждания и в своя личен живот, но това си е негов избор. Мрачният спомен от времето на тоталитаризма е основният виновник да се стигне до ал. 2 от чл. 11 от Конституцията. Индивидуалното самоопределяне трябва да става не според национална идеология, а например според етническата принадлежност или друг подобен принцип. Никой не ти забранява чрез липсата на всеобща идеология ти да се наречеш например "българин", а ако някой човек има нужда в това отношение от идеологията като посредник, значи твърде много му липсват едни вече отминали години...

И последно, тази "шапка", за която говориш често, може да се открие в обединителната роля на президента в днешно време, при все че демократичните принципи не позволяват той да има правомощия над всички институции, както в твоя пример се сочи, че някои монарси могат. Националният суверенитет принадлежи на народа, а президентът е по-скоро символ на единството на нацията, но не изразява сам по себе си суверенитет. Търси израз на суверенитета в Парламента, нему се пада тази част. Основните насоки за развитие на нацията се коренят в общосподеляните принципи на съвременното (а и не само на него) общество, които най-обобщено се съдържат в Преамбюла на нашата Конституция и които са там най-вече с намерението да останат за дълго време като ръководни, неизменяеми ценности, сиреч нещото, помагащо ни за създаването на дългосрочните планове!

P. S. Позволих си да направя това не много кратко словоизлияние въз основа на скромните си общи познания, които съм придобил като студент по право.
САМО 2 НЕЩА СА БЕЗКРАЙНИ - ВСЕЛЕНАТА И ЧОВЕШКАТА ГЛУПОСТ, КАТО ЗА ПЪРВОТО НЕ СЪМ СИГУРЕН! - Айнщайн

Неактивен Awake

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 8
  • Истината е перфектна, тя няма две страни
Re: конституцията на БГ, някои особености
« Отговор #2 -: Юли 27, 2014, 01:01:14 am »
Относно първият цитат и ал.2 и ал.3 бих казал просто, че се има в предвид, че цялата власт над държавата я държи народа и поради тази причина никоя отделна личност, група от личности, организация или орган няма право да си присвой властта. Просто така е направена системата, че да се приема, че щом след избори дадена партия спечели с мнозинство, значи това е това което народа, или по-точно по-голямата част от народа, иска и следователно това ще е по-добре за народа и съответно държавата. Повече доволно, малко недоволни.
Ако наистина дълбаем в семантиката на написаното, очевидно излизат противоречията, които "The Time Lord" по-горе много добре описа, НО точно и тези противоречия са елементите, които правят демокрацията такава Утопия.
Другият начин е да се мине към тоталитаризма, като Лорда над мене спомена, но тогава вече не сме в демокрация.

Изводът, до който можем да стигнем от тук натам, е че нито демокрацията, нито тоталитаризма (или пък някоя друга форма на управление) е напълно възможна, така че да се осигури задоволство в 100% от населението, поради причината: ЧОВЕШКИ ФАКТОР.
При демокрацията, един от главните проблеми, е че изборите могат да бъдат манипулирани и следователно да не спечели "по-благоприятната партия за държавата", а някоя друга. При тоталитаризмът пък всички хора в държава някак си трябва да дадат 100% доверие в една партия надявайки се, че тя ще върши само и единствено доброто за тях и че няма да злоупотребява с властта дори до такава степен, че народът да не може обратно да си я вземе (Военен контрол). При монархиите пък, народът трябва да направи същото като предното, но този път само в един човек и/или семейството му.
Общото взето всичко опира до нас хората и нашите ценности: доверие, самоконтрол, алчност, лакомия, страх, решителност, гордост и т.н.
-Някои виждат живота в розово, други в черно. Други пък такъв, какъвто е в действителност.Н.Николов

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27