Феномен лично с Теб

[Хела]

sidewinder,    благодаря, знам го магазина. Мисля да пробвам.

Пурку,..хм...” времето ще покаже " ....Да, и се надявам и да ми стигне, за да разбера.

Iveta, благодаря за съвета ти и за споделеното. Впечатлявало ме е винаги това с летенето. Не ми се е случвало в осъзнат сън.
Когато си лягам вечер, не ми се получава това с мечтаенето или изобщо някаква мисловна дейност, заспивам наистина на момента. А преди да си легна пък, от битовизми и покрай детето – к’ви мечти, братче  .
И тъй като и ти наблягаш на пречистването – какво мислите, че е това, което е за прогонване?

Passiflora, здравей! Не знам да имам анемия, отдавна не съм правила изследвания, не боледувам сериозно от малка, никакви лекарства не пия, дори и витамини. За оросяването не мога да преценя – не усещам някакъв дискомфорт, изключая студените крака от време на време, но пък разправят, че жените сме така. 

[Хела]

Искам да споделя още две неща.

Преди два месеца сънувах мой познат, когото не бях виждала и чувала от две години. Сънувах как си говорим нещо и се чувствах някак гадно. След като се събудих, добре си спомнях съня, а и неприятното чувство още се усещаше. По-късно през деня си помислих дали да не взема да му звънна на човека, ей така да го чуя, но се отказах и си викам:  „айде после”. Да, ама след няма и 5 минути ми звънна той! Вдигайки телефона му викам „баси, човече, къв съвпъдък, точно за теб си мислех” и т.н. Той помоли да се видим, искал съвет някакъв. На другия ден седнахме на кафе и той започна да разправя, че се развежда, беше отчаян, сломен, в същото време и язвителен, коренно променен  ... И още в началото на разговора ни, аз познах и чувството от съня си – беше просто неприятно да слушам и да попивам отчаянието му. В смисъл, хем ме заболя, че страда, хем се ядосвах на свръхемоциите му . Толкова за това.

Преди две седмици, пътуваме с колата, ще правим ляв завой на кръстовище, на който завой се чака дълго по принцип – няколко светофара. Абе изнервящо. След доста време, най-накрая остава само една кола пред нас, с един чичо. Мъжът ми, загубил търпение отдавна, едвам се сдържа и казва: „Оффф, ся тоз, ше има да се мае, да се туткааа, я мине, я не....” На което, аз се подразних, не знам що. И му казвам /ама така, авторитарно и безапелационно/: „ Не говори така. Може пък и да се изненадаш!!!”             И в тоя момент, чичото отпред, взе че мина на червено!!!    /и ние станахме първа кола/. 

Сега,... аз виждам и разбирам много добре, че повечето тук сте много  вътре в нещата и сте задобряли – казвам го единствено и само с респект.      Затова всичко, което споделих може и да ви се струва елементарно, незначително, маловажно и въобще нямащо нищо общо с темата, но аз го намирам за странно. Може би защото съвсем от скоро избрах да вярвам, че няма нищо случайно и всяка случайност е скрита форма на необходимост. Защо ви ги разправям тези неща... Защото исках някой да ми каже /да ми помогне/ - права ли съм да мисля така. А какво означават тези мои "случки", ще трябва явно сама да разбера.

[sidewinder]

Случвало ли ви се е човека да вас (съпруг/съпруга) да сънува нещо, после да се събуди от съня, а през това време вие в момент на бълнуване да му отговорите на въпрос, който ви го е задал в неговия сън?

Е това на мен ми се случва относително често. Не мога да си обясня как става и защо.

[Iveta]

Хела, след като предизвикват отрицателни емоции тези усещания значи, нещото за прогонване не е позитивно. Ако решиш да го направиш може да казваш и следната формула по Петър Димков е:
"В името на Господа, Иисуса Христа,
и силата на светия, животворящ Господен кръст
да се разпръснат и изчезнат всички нечисти, тъмни сили, мисли, чувства
от дома ми, от леглото ми."
По последната ти публикация - правилно, нищо случайно не е случайно За съня - никога не сънуваме някого без той да си мисли за нас, процесът просто е взаимен.
Хайде и аз да споделя няколко феномена лично с мен
1. За една седмица отказаха 4 часовника вкъщи. Личен, който използвам най-често, два на майка ми и този в дневната. Интересни са часовете и по-точно минутите на спиране - 4:03ч.(мой), 5:03ч.(кухня), 12:23ч.(мама), 12:43ч.(мама)
2. Отвреме навреме точно по обяд около 12:30ч. под моя прозорец, който се пада в двора се чува свирене, и силна миризма на цигари, а никой не пуши в нас. Веднага поглеждам през прозореца и отивам да проверя на място - няма никой. И така до следващия път.

[Passiflora]

За оросяването не мога да преценя – не усещам някакъв дискомфорт, изключая студените крака от време на време, но пък разправят, че жените сме така. 

Точно това имах в предвид! (Не, не е "жените сме така".)

Не ми се опъват дълги локуми, но се опитах да обясня, че астралното и физическото състояние се приплитат. Когато има нарушения в едното, има нарушения и в другото.
По твоя случай: защо те дърпат за краката, а не за ръката, главата, или както при мен натиск върху бъбреците? - Защото краката ти са най-уязвимото място... Там ти се нарушава енергийният кръговрат...

[Хела]

Защото краката ти са най-уязвимото място... Там ти се нарушава енергийният кръговрат...

Сега разбрах какво имаш предвид.   

ПП: Да ви кажа, напоследък си лягам с едно такова вълнение... Нямам търпение да заспя, защото взех да сънувам доста цветно и интензивно, някак си. Онази нощ такъв лилав цвят видях, божествен направо, красота... Та, така... засега. Просто споделям.

[Вимер]

Здравейте, нов съм във форума и се радвам, че имам възможността да споделям мнения с толкова будни и мислещи хора, като тук пишещите.
Всяка лична история с феномен има своята хронология. Бидейки дете вдигнах много висока температура и тогава за пръв път усетих, че се отделям от тялото и пътувам из вселената. Не съм имал халюцинации или други подобни изживявания, а чувството, че си нависоко, в непознати светове, наблюдаваш странни неща, без да им въздействаш.
Единият ми родител беше в болница и когато той почина, изпаднах в нещо като транс, просто усетих че си отиде, въпреки че се намирах на съвсем друго място. Приятели дойдоха да ме уведомят, чудейки се как да ми съобщят лошата новина, която аз вече знаех. Странното е, че часовникът беше спрял точно на часа, в който е настъпила кончината.
От този момент насетне някаква невидима сила упорито ме пази от фатални случки. Качвам се в автобуса на първата врата, но нещо ме издърпва във вътрешността му и след 20 метра автобусът катастрофира челно. Зад мен в тъмното върви човек, който упорито ме застига и замахва да ме удари в гръб, но точно тогава срещу нас излизат други хора и нападателят избягва.
Очевидно нещата са свързани по своему, защото и аз притежавам изключително силна интуиция, каквото го помисля, то се случва. На моменти хората ме гледат с изумление. А такава способност открива у себе си и моето дете. 

[Schicksal]

Как си го обясняваш (просто ми е любопитно; не е нужно даже да ми отговаряш, ако прецениш) , и , за протокола, коя ти е рождената дата (пак ми е любопитно, и не изисквам задължителен отговор)

[Вимер]

Мисля, че всеки от нас има своя мисия на този свят, където пребивава докато я изпълни.
Един познат го пребиха преди време така зверски, че главата му беше на пихтия, но оцеля. Докторите казали за медицинското чудо, че имал дни от Господ. На съседното легло било момче, паднало от първия етаж, без никакви травми. То обаче починало.
Та моя познат се възстанови и промени живота си, стана много по - отговорен към семейството и т.н. Побоят се превърна за него в своеобразен катарзис.
Хората които са си отишли без време от света, ни закрилят от другите измерения посредством чистата си любов към нас и космическите енергии. Може би така довършват своята земна мисия и помагат чрез всемирния разум на любимите си същества.
Има дни в които каквото хвана, все пада на земята. Тогава си казвам, че някой друг има нужда от нещата по пода и ги оставям там.
Случките с мен постепенно провокираха търсенето на съответните отговори и така се породи интересът ми към духовното, към невидимата същност на материалния свят. Разбрах много интересни неща, някои от които изпитах лично. Промених вътрешните си нагласи за да постигна верния резонанс. Усетих, че колкото повече се отварям, толкова повече ми се дава. В ежедневието си започнах да срещам интересни и мъдри хора със сходни духовни възгледи. Разговорите с тях ме обогатяваха, караха ме да размишлявам къде съм сбъркал и в какво да съсредоточа усилията си. Като дете много четях, но по - късно напрегнатото ежедневие ми отне тази възможност. Сега пак се върнах към ученическото си хоби, за да усъвършенствам себе си.
Силната интуиция винаги съм я имал, но вече по - рядко я проявявам, защото не всеки е готов да приеме казаното от мен, звучащо  на моменти налудничаво. Идва ми внезапна мисъл, която се материализира доста бързо, но удивително точно. Порасналото ми дете само започна да споделя, че и при него стават същите неща, например предстои му изпит и познава въпроса. Или си помисля за някого и го среща след  пет минути.
Зодия Риби съм, която по интуиция е сравнима само с Рака.

[conspiration_]

Здравейте на всички.
То моето не е изобщо плашещо, но мисля, че на всекиго му се е случвало такава игра с мозъка. Когато си мия ръцете и лицето в банята и се оглеждам в огледалото за по-дълго и просто се отпускам е така гледам произволно в себе си и изведнъж имам чувството, че се отделям от тялото си и ставам отделен човек и се питам това аз ли съм и такива неща около 10-15 секунди и после пак е нормално. Иначе съм имал и много страмни дежавюта като малък, но не ги помня.