Наблюдава ли се наистина скорост на светлината в астрономията

[bogoizbrania]

Как се обяснява моменталното изгряване на спътници излизащи от сянката газовите гиганти?
Вчера започнах за пореден път спор на друго място относно теорията за скорост на светлината. Моето твърдение е различно от приеманата скорост от 111000 мили/час, защото спътниците на далечните газови планети, особено Уран и Нептун излизайки от сянката им моментално отразяват слънчевата светлина до земята без частица забавяне. Разстоянията до газовите планети са толкова големи, че според теорията за посочената скорост, ще трябва да минат часове и дори дни докато светлината стигне до нас при излизане на спътника от сянката на газовата планета. Такова забавяне не се наблюдава и извода е, че светлината се разпространява моментално, без никакви скорости, освен някакви смущения при пречупване и отражение на предмети.
Ще съм благодарен да получа обяснение на това явление. Твърденията за регистрирано забавяне на светлината при преминаване на големи разстояния са неверни.

[Tangrata_]

Първо,
какво направи с тия "дни"?
Светлината достига до земята за колко, забравих? Някъде между 5 и 8 минути.
А газовите гиганти са на около 5 пъти по- голямо разстояние от слънцето от нас. Т.е при всеки случай, дори да са в противоположния край не еклиптичната окръжност от там до земята ще е 10 пъти разстоянието 'х' (което се изминава за 8мин).
10х8 = 80 мин
И това е доста пресилена сметка. Реално може и да е наполовина.
Ок, сега виждам, че под газовите гиганти нямаш предвид Юпитер и Сатурн, а Уран и Нептун.

От уикипедията виждам, че уран е на около 20 пъти по-голямо разстояние до слънцето от земята.
В най-далечната си точка от земята, би трябвало да е на максимум 40 пъти разстояние.
40х8 = 320 мин. Отново няма никакви дни. И отново разстоянието е силно преувеличено заради грубата сметка.
Реално съвсем спокойно може да е на половина.

Второ, по-важно!
Как стигна до извода, че светлината се отразява моментално?
Слънцето излъчва непрекъснат поток от лъчи. Точно в момента на излизането на спътника от сянка, още при първото микроскопично появяване, това е облъчено от светлинните лъчи. Приеми го този момент като фотография. Като видеозапис. Този момент (и следващите го) пътува фотографиран и пристига до земята.
Т.е. казано с други думи, всичко видяно може да се тълкува като 'видеозапис'. Няма никога накъсвания в записа. Единствено при по-далечните разстояния има закъснение на записа. Но записа винаги си остава плавен и без накъсвания.
Изобщо не е проблем човешкото око да види 'видеозапис' от преди 2-3 часа, който съдържа цялостното и моментно излизане на спътника от сянка. И на теб това ще ти изглежда, че става мигновено.

А ако имаш нещо друго предвид, поясни.

[bogoizbrania]

Добре не са дни, признавам си мързеше ме да смятам, но с тази скорост се получават над 4 часа да видим Тритон осветен от слънцето излизащ от сянката на Нептун. А това за видеозаписа не го разбрах, планетите могат да се наблюдават директно с телескоп и няма забавяне  на отразената светлина.

[bojinkata]

Танграта е прав.

Боги

ти /ние/ гледаме запис. Ти как ще разбереш къде е луната, ако не я видиш. Ако имаш наблюдател на самата луна или гиганта, около който се върти, да ти засича времето на изгрева и ти го съобщава, тогава можеш да имаш база за сравнение, но то пак няма да е вярно, защото скоростта на това съобщение е съизмеримо със скоростта на светлината.

[bogoizbrania]

Вие с танграта така ли пресичате кръстовищата гледате записите. Вашата вяра е наистина за завиждане, но не обяснява това което питам във въпроса, а говори за други неща. Според логиката ви планетите се виждат на едно място, а те са всъщност другаде поради движението си, всъщност по-добре да сте прави.

[Tangrata_]

Не е въпросът във вяра.
Въпросът е, че може да е и мигновено, може и да е забавено. Нито едното не противоречи на никаква логика. Ако противоречи, кажи по-конкретно какво точно противоречи.
По-важното е, че обяснение има и по 2та начина.
А как е точно, е отделен въпрос.

Понякога могат да се гледат космически събития случили се преди хиляди, милиони, а в някои случаи дори и милиарди години.
Това, че виждаш събитието, не означава непременно, че се случва сега.

[bogoizbrania]

Движението на планетите в слънчевата система не е "космическо" събитие, а реална механика, подобно на уличният трафик. Все пак разстоянията са достатъчно големи, за да се установи моментално преминаване на светлината от едно място до друго, ако на пътя и няма други предмети, който да и попрчат. Това че се избягва отговор на въпроса, защо излизайки от сянката на планетата, сателитът и моментално отразява светлината показва предубеденост и недоброжелателност и ако не е въпрос на вяра то е нещо по-лошо.

[Tangrata_]

Вече 2 пъти призовах за по-конкретно обяснение, кое по-точно не е наред. А в резултат само общи приказки. Не виждам никаква логична асоциация с "уличния трафик", ако има такава, обясни я.
Също, не виждам какво общо има механиката в случая. Щом механиката е важна, начертай примерна карта, и я прикачи.

Ето ти още един начин за повтаряне на горното ми обяснение. Този път да го подхванем от обратната посока.
Нека допуснем (логически) другото за вярно.
Нека допуснем, че:
а) има момент, където виждаме спътника да илиза черен, не облъчен от светлина.
б) светлината се движи с популярната, официално определена за нея скорост.

Как по-точно ще обясниш тая схема, където спътникът се вижда черен? Начертай на един лист планетите, слънцето и светлината.
Откъде накъде ще е необлъчен от светлина?
Ако има котка в стая и ти я виждаш, ако излезеш от стаята, нима котката изчезва!?
Ако ти лично не си присъствал в началния момент на облъчването със светлина на спътника, нима той не е съществувал (дори да се е случил 3 часа по-рано?)

[bogoizbrania]

Добре специално за теб ще се повторя, въпреки че изглеждаш като спамър. Когато сателит излиза от сянаката на планета, около която обикаля, виждаме веднага отразената от него слънчева светлина да достига до нас. В случаят с Тритон светлита би трябвало да пътува над 4 часа до земята, ако вярваме че скоростта и е колкото споменатата. Ние все пак виждаме веднага осветените региони, даже с тази скорост би трябвало изчакаме и спътника да се появи изведнъж от нищото, защото излизайки иззад планетата ние не би трябвало да го виждаме защото трябва да чакакме светлината да стигне до нас. Всичко това означава, че няма никакво забавяне в пътуване на светлината, разпространява се моментално при отражение.

[Tangrata_]

Да пишеш едно и също, и при това нищо конкретно е абсолютно безмислено. Аз винаги чета доста внимателно чуждите постинги. Щеше да е хубаво ако и ти правиш така. Да беше опитал да отговориш на някои от моите въпроси. Както и да е. Заблудата си остава твоя.

[fermer]

Според мен, няма как да видиш забавянето защото носителя е самата светлина.Още преди това гледаш в миналото(4 часа примерно).Демек като се покаже спътника от сянката,това вече се е случило преди 4 часа и се огрява все едно мигновенно

[bogoizbrania]

Какво е носителят на светлината?
Излизането от сянаката е събитие във времето, което се вижда моментално. С по добър телескоп можем да видим неосветеният и засенчен спътник. Идеята на тази тема е да се докаже, че в астрономията светлината се движи светкавично или моментално. Скорост на светлината имаме само в писанията на философи и теориите на полуграмотни шарлатани източващи държавни средства с писане на безсмислици.

[karina]

Ние виждаме обектите, когато светлината от тях достигне до нас. Тя достига до нас за време = разстояние до обекта : 300000км/сек.
Това което виждаме вечер по небето е едно гледане в миналото, в зависимост колко отдалечени са обектите. Слънцето в този миг го виждаме, каквото е било преди осем минути, и т. н. И например, ако в този наш момент, сега, избухне нова или свръхнова на 1000 светлинни години от нас, това ще се види на земята на 20.08.3012г, а дотогава ще си я гледаме звездата без промяна, въпреки че вече е избухнала.
Ти явно оспорваш тези неща, но какви са ти аргументите? Казваш "Виждаме спътника веднага като излезе от сянката" - ето в това "веднага" е проблема. Виждаме това събитие, излизането от сянката, но след известно време.

[bogoizbrania]

На Тритон не се вижда добре поради отдалеченоста си от слънцето, но на спътниците на Сатурн ясно се различава плавното преминаване на границата на осветеност от слънцето и закриването от сянката на планетата както и сенките върху пръстените. Сатурн е на повече от половината разстояние до Нептун и от там отразената светлина трябва да пътува до тук за 2 - 3 часа, такова нещо не се наблюдава, но се вижда много добре как има моментално отразяване.

" Казваш "Виждаме спътника веднага като излезе от сянката" - ето в това "веднага" е проблема. Виждаме това събитие, излизането от сянката, но след известно време."
Това е ваш проблем на вярващите във философията и игнориращите реалните наблюдения. Няма "известно време" в отразяването на светлината от далечните спътници, пристига веднага от мястото където се намира.

[karina]

" Казваш "Виждаме спътника веднага като излезе от сянката" - ето в това "веднага" е проблема. Виждаме това събитие, излизането от сянката, но след известно време."
Това е ваш проблем на вярващите във философията и игнориращите реалните наблюдения.

Имах предвид "проблема ти", но звучи малко грубо.

А тук

Вие с танграта така ли пресичате кръстовищата гледате записите.

е същото, но разстоянието от светофара до очите ни е толкова малко в сравнение с 300000км/сек, че времето за което светлината преминава това разстояние  - милионни части от секундата, за нас е практически нула. Тук вече виждаме светофара  или колите веднага.