Когато Дик (името ми оттатък) е решил да се инкарнира са съгласулали заедно с водачите Паалла и Хоол основните параметри в живота на инкарнацията Митко. Забележете Митака никой не го е питал за нищо! Правото на свободна воля е упражнено от един за сметка на друг. След това Дик се скрива в миша дупка и в огъня на живота се пържи Митко, след време което също не зависи от Митко му спират кранчето на жизнената енергия и с инкарнацията финито. Ако Митака е направил нещо хубаво и стойностно лаврите ги обира Дик, ако Митко се е провалил, то Дик пак праща някой друг да се пържи в дуалноста вместо него и да плаща за предишни чужди грешки! Да има свободна воля и даже Бог не я нарушава но тя е монопол на Цялостният Аз. А инкарнацията има свободна воля само за инпровизациите в определените предварително рамки!
Митко не съществува като самостоятелна
индивидуалност. Той е частичка от интелекта и от енергията на Дик, но е същата
индивидуалност. Частичка, защото Дик не може и не иска да се навре целия в тялото тук. Но не са двама отделни, а е един! Митко е сънят на Дик. И като умре Митко, Дик де събужда. В този момент Митко се превръща в Дик, спомняйки си кой е бил преди да се инкарнира. И разбира, че Митко никога не го е имало всъщност, освен като име на аватар в играта на живот.
ПАРАЛЕЛ: Когато всяка нощ заспиваме, ние се пренасяме на други места, често изживяваме странни и нехарактерни за нас случки, често и не сме тези които сме. Това обаче изобщо не означава, че самоличността от съня ни е някаква отделна от нас самоличност. Тя е илюзорна, временна и си заминава със събуждането.
Диалог между Митко и Дик не може да има, защото не са двама, а е един. Може да има такъв "диалог", само ако Митко упорито не си спомня, че е Дик и се е вкопчил в самоличността от съня си. Ама и на това се намира колая.
Отделеността на Митко от Дик е най-голямата илюзия на тоя свят и е пряко следствие от амнезията. ПАРАЛЕЛ: Все едно един човек да си причини физическо самоограничение: връзва си едната ръка и единия крак, така, че да не може да ги използва, слага си на очите очила с огромни диоптри, които да му пречат да вижда ясно, запушва си ушите с тапи, и в този му прекрасен вид го пускат с парашут от хеликоптер в непозната за него местност. С такива като него около него. Ето това представлява горе-долу инкарнацията ни. /чисто функционално!!!/
Няма Митко и Дик на ниво индивидуалност /монада/. Има Митко и Дик на ниво количество енергия, на ниво представа за себе си, на ниво интелект. Дик е онзи който се инкарнира, не Митко!
Дик е тук в момента, не Митко! Митко е име, само име!!! Затова не може да има и диалог м/у "двамата". Може да има илюзия за диалог. Която ще трае точно до пълното спомняне кой си /т.е. до пълното събуждане/
