Аз нямам нищо против промяната, нито против вината си (поемам си я винаги, изцяло Съзнателно и всеотдайно), нито против отговорността, която ми се налага да нося, независимо дали е следствие от нечия друга или `някогашна`.
Отбелязах този неразбираем (за мен) непременен стремеж да е толкова съзнателно. Съзнателно не е тъждествено на отговорно. Съзнателно не се доближава до някакъв непременен контрол като разбираш и се опитваш да предотвратяваш грешките си.
Съзнателно означава, да си ... `хирург`. Да `режеш` и да `лекуваш` без упойка.
Буквално си представете, ако сте такива, но изпитвате всеки негатив, заради доброто, което ще последва. Така или иначе живеете с цялата усезаемост на всичко, което ви достига ... какво? Хубаво ли е?
Повечето ще напишат или отсъдят, че не съм ги разбрала и колко добре е да взимаш видимо правилните и логични решения. Които да отстояваш, да се бориш за това и да знаеш, че така е правилно. И какво от това? Като собственият ти живот не зависи от конкретно и само твоето съзнание, а и от много други неща...
Това не може да накара, който е повярвал, че води Съзнателен живот да обвини всеки друг, че той води Не-съзнателен или непълноценен. Това обяснявам. Не винаги Съзнателен е реципрочен на пълноценен и удовлетворителен.