Ето нещо, което преведох днес от ufolog.ruХитлер е умрял в Антарктида през 1971 г.?
Редакциите често са посещавани от странни хора. През октомври 2002 година, когато цялата страна скърбеше за нелепата смърт на групата на Сергей Бордов, на филмови снимки около ледник в Кармадонската долина, в редакцията на седмичника, където работех, се появи тънко облечен за сезона човек на около 45 години. Той се представи като Николай Алексеевич, независим учен от центъра за изследвания „Климат-69“. Както се оказа впоследствие, неговата група учени-геофизици, работи десетки години самостоятелно и със собствен бюджет, по глобални проекти по цялото земно кълбо.
Николай Алексеевич разказа много невероятна история относно ледник в Кавказ и обясни, че именно техните уреди били причина за трагедията. Неговата група се занимавала с пренасочване на топлите въздушни маси от Средиземноморието към Росийската равнина, с цел удължаване на вегетативния период. Въпросният ледник в Кавказ се оказал на пътя на пренасочената въздушна маса, скалната подложка се нагряла и ледника се пързулнал по скалата надолу. Поитересувах се колко са мощни техните уреди, с които правят това и получих отговор: „Само няколко вата и са големи колкото обикновено куфарче.“ „А вярно ли е, че Земята не е такава, каквато ни казва науката, а може би е куха? А вярно ли е, че в Антарктида има вход към земната кухина“ – бях неуморим аз. Николай Алексеевич убедително кимна и обясни, че неговите хора със собствени методи са установили, че под леда на Антарктида има движение на тела с големи маси, които се движат праволинейно. Но какви са тези тела, учените му не могли да установят.
След тази случка, запознах да се отнасям с по-голямо уважение към разказа на моя стар приятел, депутатът Александър Госдум Венгеровский, който преди 4 години оглавяваше подкомитета по разузнаването и твърдеше, че в Антарктида дълго време се е крил Адолф Хитлер. В наши дни Антарктида бързо губи леда си. Само за последната година е загубила околко 10% от своя хилядолетен лед.
През август 1944 г., ръководството на СС и Гестапо се събрало в страсбургския хотел „Мезонруж“. Срещата се ръководела от обергрупман фюрер Ърнст Калтенбрюнер. Два дни цветът на немската разузнавателна машина обсъждал и планирал планът за бягството на върхушката на нацистка Германия от Европа. За основно направление била избрана Южна Америка. В операцията, с кодово название „Шлюз“ била впрегната цялата мощ на СС и СД из целия свят. Операция „Шлюз“ спасила живота на много високопставени нацисти. Чак през 1951 г. разделените нацисти се обедини и създали т. нар „Черен интернационал“. Тайните действия на огранизацията били следени изкъсо от ЦРУ. Оказва се, че още през 1938 г. стратегическото разузнаване на САЩ е внедрило свои хора в една от местните огранизации на СС. Американските агенти действали в центровете по изготвяне на фалшиви удостоверения и документи в Бад Аусзее (Австрия) и Лауфен (Чехия). Благодарение на това, американците знаели за много нацистки планове. Знаели са за фалшивите документи на шефа на Гестапо Мюлер и на Райхсмаршал Химлер. Последният станал сержант Хенрих Гитцингер, а шефа на немското военно разузнаване станал Артур Шейдлер.
Американците знаели и за новия живот на Адолф Айхман, който бил станал вече Адолф Барт. Последният дълги години успявал да се укрие в Южна Амрика. Американските спецслужби „забравили“ да споделят тази информация с евреите, и на последните им се наложило да го търсят почти 20 години.
Съветското разузнаване също не оставало назад и знаела откъде ще се измъкне първият заместник на националсоциалистическата партия Мартин Борман. Към края на войната, Москва вече знаела подробности за операцията на Мартин Борман – „Рейнголд“. Криели се драгоценности, брилянти, правели са тайни вноски. Операцията се контролирала лично от Хитлер. Нацистите успели да скрият ценности за няколкостотин милиона долара. И досега, тези пари работят за организации, контролирани от „Черния интернационал“. Точно тези пари и ценности се опитвали да проследят спецслужбите на САЩ и СССР, и както е известно, част от тези пари са използвани за операции в следвоенна Европа. Известни са някои подробности относно операция „Рейнголд“. Извозването на ценностите станало от Европа, която била блокирана от обединения флот на Съюзниците, на 3 подводници. Известни са имената на 3мата капитана: Гайнц Шафер, Ганс Вермут и Дитрих Нибур. Тайния товар бил товарен в Сен-Назер, и се разтоварвал на определени места по крайбрежията на Аржентина, Патагония, Бразилия и Антарктида.
През 1946 г. американското разузнаване попаднало на следата на някой си Пераса де Гусман, богат търговец. Оказало се, че това бил същият Дитрих Нибур, който в началото бил дипломат в хитлерова Германия, а после станал един от тримата капитани, които са извозвали ценности и нацисти от Европа. Именно той извел от Европа към Аржентина Мартин Борман, който дълги години живял в Аржентина и Бразилия с името на немския евреин Саул Голдщайн. След войната Борман си направил пластична операция, и умрял в Аржентина зимата на 1973 г. През цялото това време Борман е бил под наблюдение и защита от агентите и на САЩ и на СССР. За политическите ръководства на САЩ и СССР, ареста на Борман бил нежелателен. Чрез него двете страни имали достъп до част от финансовите ресурси, които нацистите се опитали да скрият чрез операция „Голдрейн“ („Златото на Рейн“). Контролирайки нацист N2 Мартин Борман и диверсант N1 Ото Скорцени, който също се криел в Южна Америка, разузнавачите се надявали да се доберат до самия Хитлер...
Череп с дупка
Официално Хитлер приключва своя земен път, застрелвайки се с пистолет, преди което, за по-голяма сигурност, взел и отрова. Христоматичната версия за смъртта на Хитлер и Ева Браун устройват официалните историци и световния елит.
До 1948 г., самият Йосиф Сталин се отнася скептично към подаваната му от НКВД оперативна информация за смъртта на Фюрера. Повече се доверява на хората от военното разузнаване. По тяхната информация, на 01.05.1945 г., покрай 52-ра гвардейска стрелкова дивизия успява да се промъкне група немски танкове, които се движат с висока скорост на северозапад. На 02.05.1945 г. групата е унищожена от части на 1-ва полска армия. В редиците на немската колона са забелязани няколко мощни граждански автомобила, които по време на атаката на поляците успяват да се измъкнат и се отправят в неизвестна посока. Именно в тези автомобили се намирали Хитлер и неговите приближени. По-късно става известно, че някак си е бил нарочно оставен коридор за тези автомобили именно от нашите и полските военни части.
Известно е, че експертизата на останките на Хитлер и Ева Браун е била проведена крайно немърливо. На база тази експертиза става ясно, че на съветските спецагенти е изигран номер. Основно доказателство за този „номер“ са обгорелите останки на Ева и Хитлер, в частност техните зъбни протези. По данни на американците, в устната кухина на Ева Браун били поставени златни протези, изготвени по заповед на НКВД, но както станало ясно след време, Ева браун нямала злато в устата си приживе. Подобна машинация била направена и с черепа на Хитлер. Фалшификатите били изготвени по схема на личния зъболекар на Хитлер – К. Х. Блашке от зъбния техник Ф. Ахтман. И двмата били заловени впоследствие от агентите на СМЕРЧ и са обеснявали за своите подли дела. „Останките“ на Хитлер и Ева Браун били погребани на тайно място около Лайпциг, веднага след тяхното „успешно“ разпознаване. През 1972 г., по заповед на Андропов, останките били откопани и изгорени. Прахът бил разпръснат на тайно място. Защо било направено това? Смята се, че по това време науката вече е можела чрез генетичен анализ на останките, да установи на кого принадлежат те всъщност. Ето защо, на изложението „Агонията на Третия райх“ в Държавният архив на Русия през лятото на 2001 г., което било посетено и от Владимир Путин, ни показаха само горната част на черепа на Хитлер с дупката от куршума и част от долната челюст. А къде са частите, по които може да се направи портретна възстановка? Къде е генетичната експертиза? Никакви научни доказателства за истинноста на музейните експонати няма, освен няколко протокола от 1945 г. Вестниците се надпреварваха да пишат по разкази на лица от архива, че всъщност костите на Фюрера се мотаели в кашони, без необходимите документи дълги години в хранилищата в Любянка...
Тайната Антарктида
В края на 40-те години американскто разузнаване предава данни на Сталин за това, че Хитлер е жив и се укрива в Нова Швабия, тайна немска база, разположена в земите на Кралица Мод. Съветското и западното разузнаване напълно осмисляли и знаели за създаването на подобна база, състояща се от 2 града. Още от началото на 1938 г., немския военноморски флот периодично извършвал курсове към Антарктида. Съгласно немската научна теория, към която се придържало нацисткото ръководство, Земята отвътре била куха, и то именно в района на Антарктида, където се намирали няколко входа към тези огромни подземни кухини с топъл въздух. За техен откривател се счита знаменития подводничар адмирал Денис. Немците, които са изследвали Антарктида, са нарекли подземните пещери „райско място“. През 1940 г. по заповед на Хитлер се започва със строителството на 2 подземни бази на територията на Земя на Кралица Мод.
Подобни бази са се строили и в довоенна Русия. Едната била в Куйбишев, днешна Самара. Сега базата е разсекретена и е направен музей „Сталин“. Другото, в горите на Уралските планини, действа и досега, но точното му местоположение е държавна тайна. Подобни съоръжение са строени и се строят в САЩ. В продължение на няколко десетилетия Япония строи собствени хранилища на територията на Канада, където се складира най-ценното за японците. Прогнозите на японците за бъдещия свят са относително песимистични и разкриват геологична всемирна катастрофа.
През 1942 г. към Нова Швабия вече пътуват първите и жители, учени от „Аненербе“ заедно с научното си оборудване. По-късно там са евакуирани и ръководители от нацистката партия и държава, също така се създавали и производствени мощности. Сроителството на базите се извършвало от военопленици, които периодично били сменяни със свежи полълнения. За охраната на базите отговаряли войските на СС, снабдени с най-новите подводници.СС-овците разполагали и с подземни бази за реактивни самолети и със самите самолети. Също така се смята, че са имали и ракетни установки с ядрени бойни глави. Немската наука, в условията на военна изолация, успяла да създаде ядрено оръжие, на принципа на имплозията (имплозия – обратното на експлозия. бел. пр.). На своите бази край Амазонка и Аржентина, немците разработвали най-новите реактивни самолети и правели опити с имплозивни бомби.
По сведения на американското разузнаване, които са станли известни и на нашите спецслужби, в края на 1944 г. нацистите са разположили 5 балистични ракети „Фау-2“, създадени и успешно изпитани от Вернер Фон Браун. Целта им била обстрел на Великобритания и САЩ в последните месеци на войната. Впоследствие, на база на тези разработки са създавали ракетните си сили САЩ и СССР.
Последната война на Фюрера
Независимо от факта, че американците са знаели за съществуването на нацистки бази на Антарктида, отначало е било взето решение да не се нападат. Но после, от опасения, че високите немски технологии могат да се разпространяват свободно из Нова Швабия и да попаднат в ръцете на неонацистите, било взето решение да се нападнат двете бази. През януари 1947 г. към Антарктида се отправя ескадрила от кораби, заедно със самолетоносач, под командването на контраадмирал Бърд. Покрай заледените брегове се състояли тежки сражения. Имало загуби и от двете страни. Американския десант над базата бил отблъснат и Швабленд устоял.
Имало и второ сражение – през 1949 г. По време на тази операция, немците заплашвали в свободния ефир с ядрено оръжие и това заставило американците да отстъпят. Двете военни операции били строго секретни и до ден днешен подробности за тях няма.
Последното убежище на Хитлер в Антарктида станало държавна тайна на САЩ и СССР. Великите сили били удовлетворени от тайното съществуване на Хитлер край ледовете. Не го закачали повече, понеже имал разобличаваща информация, която би могла сериозно да дестабилизира света в онези следвоенни години.
За много кратък период от време, започнали „научни“ изследвания на Антарктида. Първите руски космонавти-изпитатели, са всъщност полярни изследователи на Антарктида. СССР и САЩ създали много на брой „научни станции“: под тяхно прикритие се образувал пръстен около базите, но пълна блокада така и не била направена. Дори съвременния спътников контрол над този район е доста ограничен. До скоро, имплозивното ядрено оръжие на немците е отблъсквало назад всеки агресор. Освен това, към края на войната, немските учени вече създали бойния лазер и „летящите чинии“, апарати, използващи различни от общоприетите физически закони за придвижване в пространството. Много от откритията и разработките на немските учени, които са станали достояние на Съюзниците след победата и до ден днешен си остават засекретени.
Берия и Хитлер така и не се видели
По сведения от самите нацисти, Адолф Хитлер е умрял в една от базите през 1971 г. Други източници посочват 1982 г. Само един път за всички тези години Хитлер е ходил до „голямата Земя“, в град Хелиополис, край Кайро. През 1953 г. е имал там среща с Мартин Борман и със своя личен пилот Ханс Баур, който специално за случая бил пуснат от съветски затвор. На тази среща, на Хитлер било предадено устно лично послание от Лаврентий Берия – началник на съветските спецслужби. Берия усведомил Фюрера за своите планове да предаде съветската част на окупирана Германия на Съюзниците, и за проекта си за обединение на Германия. Той искал съдействие от секретни нацистки организации за тези си стратегически планове. Принципно, Фюрера дал съгласието си за осъществаването на тези планове. Берия усведомил и Политбюро на КПСС за тези си идеи, но не получил подкрепа. Противниците на Берия задействали ГРУ. Коя армия би искала да предаде завоюваните от нея територии? Тъкмо били пратили ръководни карди, тъкмо си построили вили далеч от разорена Русия...
Вече не е тайна, че съветските генерали и маршали, дори легендарния Жуков, са изнасяли цели вагонови композиции с мебели, библиотеки и скъпи вещи от зоната на окупирана Германия. Тази „хранилка“ за военните пректарил Генералния секретар Михаил Горбачов след повече от 40 години. Действитя на военните под ръководството на марш. Жуков провалят плановете на Берия, който бил обвнен в шпионаж и измяна към СССР и убит без съд и присъда в подземията на затворите на НКВД.
Как се създават митове?
През юли 2002 г. в статията „Операция – да се погребе завинаги“, публикувана в няколко руски издания, била повдигната темата за възможност за генетичен анализ по микрочастици в дома на Ипатиев, където била раззстреляна царската фамилия (а всъщност Ипатиев бил разстрелян в Екатеринбург), принудили властите набързо да срутят дома му. Болешевиките разиграли фарс около убийството на царското семейство, като междувременно измъчвали руския цар, искайки от него сведения за банковите му сметки. Оказва се, че самия цар и семейството му дълги години били укривани в манастирът Новоантоновский, близо до Сухуми. И изведнъж, лиспващите „останки“ от царското семейство, били случайно открити в началото на Перестройката. Били проведени съответсващите „експертизи“. Царя и семейството му били пищно погребани. Но Руската Православна църква така и не се съгласила с официалната версия за останките, и не участвала във фарса с официалното погребение. Останките на цар Алексей и сестра му Анастасия така и не били показани на общественоста. Вицеговорителят Александър Венгеровский, който добре знаел цялата история около останките, чрез депутатско запитване изискал от Комисията по царското погребение и нейния председател Виктор Черномирдин, да проведе анализ на останките на цар Алексей, чиято могила, по негови сведения се намирала около Саратов. Депутат Венгеровский дал точните координати на могилата, където според него би трябвало да са останките на руския цар, умрял през 1964 г. Впоследствие той разказа: „След известно време ми съобщиха, че могилата край Саратов била осквернена и вътре нямало никакви останки. Нямаше какво да идентифицираме...“
По материали от:
www.ufolog.ruПревод: Oberon
