Ари, ще те помоля да се успокоиш и сериозно да ми отговориш на някои въпроси. Струва ми се, че много емоционално реагираш, може и да греша.
Първо да те питам, без да се заяждам, ти пишеш:
Естествено, ако усетя, че каката е с мен от финансови съображения, а не защото изпитва чувства към мен, ще плаче сама на тротоара, както и ако ми изневери разбира се.
И после:
Ама тя пък ме хвана в крачка и нещата почти се разсъхнаха. Много ме обичала, ама ми била бясна и не можела да ме гледа
Значи, може да съм недоразбрала, обаче общо взето, тя да не ти изневерява, а ти на нея може, така ли? Ами ето ти причина една жена да иска да се издържа. Защото ако зависи от теб ти може да я оставиш на улицата за най-малкото нещо, докато ако ти я нараниш, тя няма как да те напусне, защото не може да си го позволи. И дори тя да е достатъчно обидена, за да каже майната му, да си дигне шапката и да се чупи нанякъде, то ако има деца вече не може, защото е отговорна и за тях. И ако в първия случай рискува да умре от глад, във втория случай рискува децата ѝ да умрат от глад, което е съвсем различно нещо.
Да, разбира се, има и добри мъже, които никога не биха злоупотребили с това, но явно е имало достатъчно кофти мъже, щото иначе жените никога нямаше да излязат на улиците, а щяха да си пекат кейковете и баниците и да си живеят розовия живот, и да серат дъги и звезден прах от кеф. Обаче явно не е станало баш така.
Второ, жена ти да се занимава с изкуство и да знае история на изкуството и тъй нататък. Ами тя, ако знае тия неща, защо да не работи някъде, където ги развива и усъвършенства, пък и биват оценени не само от теб, ами и от други хора. Ако свири на пиано (като мен
) защо да няма някакви участия? Аз преди време свирех в разни ученически групи и ходех по клубове да свиря, няма такъв кеф. Самите пари не са нищо за часовете репетиции. Даже наема на репетиционната не си плащаш с тях, камо ли инструмента да си изплатиш с тях. Обаче се научаваш на много важни неща, упорство, работа в екип и това, че наистина ако опитваш достатъчно упорито, накрая ще стане. Защото ти и гениален музикант да си, да звучиш добре в група е съвсем ново ниво и може никога да не стане. Но като видиш, че се е получило, разбираш какъв е бил смисъла.
Да не говорим, че си усъвършенстваш уменията.
Иначе, аз не съм най-добрия пример, защото с малки изключения, не вярвам във връзките. Първо самата дума връзка не ме кефи, камо ли обвързване. Но ако и двамата са на едно ниво и вървят заедно, един до друг, напред и си помагат, може и това да е по-добрия вариант. Любовта е крайно изкривено нещо в наши дни (само че според мен почти винаги в записаната история е било така), за това поне ВСИЧКИ ще се съгласим. Освен това не знам къде ги видя тия пиещи антидепресанти стресирани работещи жени, напротив, според мен точно такива са повечето жени с повече деца, освен тия дето имат много пари. Аз познавам доста работещи, спокойни, весели и много младолики жени, даже подозирам, че именно раждането и гледането на дете, състарява жената с 5-10 години, особено таткото ако не иска да помогне, или нямат пари за някакъв иконом или някой, който да помага. Или там ако има баби, дядовци и т.н.
Позицията ми за децата е крайна, според днешните стандарти. Нямам намерение да ви убеждавам, само ще ви помоля да не си хабите енергията в нападки спрямо личността ми, защото няма да се хабя да им отговарям.
Имам си образование и професия, работата ми е свързана творчество и нещо, което обичам, и макар понякога да съм подложена на стрес, той с нищо не може да се сравни със стреса 5 дечица да те дърпат за полите: мамо, мамо!
И един въпрос : ако работещите жени са слугини, работещите мъже какви са? По-малко ли им е стреса? Не правят ли ежедневно компромиси със себе си и убежденията си, не се ли изисква да се подмазват? В много случаи, да.
И в заключение, меркантилни ли са жените е все едно да питаш дебели ли са жените? Някои са дебели, други не, но така зададен въпроса звучи все едно мъжете не са дебели, пък аз съм виждала бая дебели мъже ;D
А като гледам вие се идентифицирате с тялото си много повече. Това си е стремеж и любов към материалното, което е крачка към меркантилността.