Polymorpher,и защо да се опитвам да помагам на някой,който отказва помощ?!Викаш да му наруша правото на избор,а?!Е,че аз нямам това право,бре. ;D
За страданието-всеки идва,поради някаква причина тук,на земята.За едни страдание е да не могат да си купят последен модел вертолет,а за други е страдание е това,че няма какво да ядат.Но страданието е породено от нашите желания,надявам се си съгласен с това.
Съгласна съм с повечето неща написани от теб.За искането-еми аз може да искам едно нещо,но да имам нужда от друго за развитието ми.Кое ли ще ми се даде според теб?!
За инструментите-тук съм напълно съгласна.Но съгласи се,че като си малко дете е доста трудно да се абстрахираш от заобикалящата те среда/хора и да си "спомниш" истинските неща,тъй де.За думичката,за която се хванах-еми,че тя е свързана с всичко,което си описал,включително и прежалването на собствения з*дник на всеки човек.Но видиш ли,когато се чувстваш виновен или безотговорен-по-лесно е да жертваш нечий други з*дници,а да искаш ти да извличаш максимум дивиденти от това.Е,няма как да стане.Просто няма!А за присъединяването в супера към детето-олигофренче-ноу,тенкс.Тенкс,че и ме охарактеризираш,но аз отказвам и нямам представи за теб,нито като хората като теб.По-лесно е като отказвам да създам мисъл-форми какъв си или не-тъй де,ти можеш да си всичко и верно да си разсъждаваш до безкрая,а коя съм аз,че да ти дам квалификация-еди-какъв си.По-гот е като си нещо,което може да е всичко,т.с. за мене ти си някакъв свободен електрон(моля и ти да откажеш да се засегнеш от написаното).А за знанието-че то без опит,за какво ни е?!Ние за какво сме тука според теб,след като си знаем всичко,изначално и по дефиниция?!Едно е да знам какво е шоколад,а друго е да го хрупам.(Май предпочитам второто.Ама то ще да е,понеже съм female.) ;D И що трябва да питам кой какво е?!Аз съм на мнението на Айнщайн-не можеш ли да обясниш нещо на баба си-нищо не знайш,ама нищо,нема значение к'во си мислиш(ама к'во да се прай,нема да се отказвам,я)...А един друг мой любим философ казва,че знае,че нищо не знае(но,уви,има хора,които и това не знаят).Аз лично предпочитам да приемам(и/или да се опитвам)хората такива,каквито са.От всеки един човек,който срещаме в живота-може да научим нещо съзнателно,защото несъзнателно със сигурност научаваме,без дори да се усетим.Егото е помощник,но само,когато го подчиним или работим в комбина с него,инак е като трън.Ама аз написах е*бати хаотичния пост,за което се извинявам.Поздрави!И,а наздраве!
