Автор Тема: НАНОТЕХНОЛОГИИ - насоки на развитие и приложение, опасности и предимс  (Прочетена 32246 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен P.E.A.C.E.

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 504
Аз се плаша малко от тези неща, според мен 70-80% от хората не са готови за този фантастичен филм.
Освен да си консумираме ipod-ите, друго обаче не виждам какво да направим.
Представете си само следното - в стаята ви влиза наемен убиец с големината на ... микроб

Неактивен Peacekeeper

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 136
Наночастици ще лекуват рака, край на химиотерапията



Когато става дума за лечение на рак с химиотерапия или радиация, опасните странични ефекти от тях не остават незабелязани - могат да бъдат от силно гадене и безплодие до смърт. В момента обаче се тества нов метод, който обещава да замени тези толкова опасни лечения.
Новият подход Kanzius RF Therapy носи името на своя изобретател от Пенсилвания Джон Канзиус, който е пенсиониран радио и тв инженер. Най-общо, методът се състои в прикрепяне на наночастици към раковите клетки, които след това биват взривени посредством радиочестоти (RF). Смята се, че по този начин клетките на тумора ще бъдат ефективно унищожени, писа dailytech.com.
По време на тестовете новото лечение е имало невероятен успех – то е убило 100% от канцерогенните клетки, оставяйки здравите недокоснати. Методът се тества в раковия център M.D. Anderson в Хюстън. Д-р Стийв Кърли, водещият проучването професор, казва, че не иска да дава напразни надежди на милионите, страдащи от коварната болест, но подчертава, че това лечение има потенциала да лекува различни видове рак.
Вредните странични ефекти на химиотерапията и радиационното облъчване се дължат на факта, че тези методи убиват не само лошите клетки, но и здравите такива. Kanzius RF Therapy не само, че не засяга здравите клетки, но в допълнение към това методът не е инвазивен. В него се използват или златни, или въглеродни наночастици, които от дълго време се прилагат в медицината.
Златните наночастици са обект на задълбочени проучвания още от своето изобретяване през 1980 година. Те могат да минават през клетъчните мембрани и да се движат през кръвния поток, като позволяват на учените да ги използват за изследване на дадена клетъчна структура. Това тяхно свойство може да се използва и за доставяне на лекарства на организма.
Все още обаче стоят някои неразрешени загадки около безопасността на наночастиците, поради липса на информация за влиянието им върху здравето в дългосрочен план. Екипът учени от Хюстън обвиват наночастиците с протеини, които се закрепват само за рецепторите на канцерогенните клетки. Това дава възможност на учените да инжектират наночастиците в раковите клетки, оставяйки нормалните недокоснати.
Изследователите обясняват, че предпочитат да използват златни наночастици, тъй като те са одобрени от Федералната асоциация по лекарствата (FDA) за прилагане върху хора. След като раковите клетки са заредени с наночастици, радиочестотен генератор се активира, за да ги “опече”. Първоначалните опити върху животински и човешки клетки показват, че инжектираните с наночастици ракови клетки умират на 100%, като в същото време здравите не се засягат.
Най-голямото предизвикателство пред учените е намирането на протеини, които да се свържат само с канцерогенните клетки, но не и със здравите. Засега търсенето продължава.
Радиочестотният генератор, използван в тестовете, е бил изобретен от Канзиус, след като той преминал лечение с химотерапия за левкимия през 2003 и 2004 година. В най-добрия случай клиничното тестване на иновационния метод ще започне до три години.


Източник: technews.bg
Кога ще го има тук в България??!??!?!?!?

Неактивен EfonD

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 144
Измислиха електронни татуировки


Доста необичайно приложение на нанотехнологиите намериха изследователи от института Rensselaer Polytechnic Institute. Те възнамеряват да създадат вграждано в човешката кожа устройство с дебелина на косъм. То ще изпълнява ролята на татуировка за многократно използване.



Това ще бъде постигнато с използване на «нанодисплей», който ще показва всякакви картинки даже и когато не му бъде подадено напрежение. Нещо повече, тази татуировка може да бъде даже анимирана. Устройството на дисплея не е просто — той ще съдържа 3 милиарда светоизлъчващи наноробота, които сами ще се подреждат в нужното изображение.



За сега изследователите нямат прототип на своята татуировка, а само концепция на икономично устройства с поддръжка на Wireless Personal Area Network (WPAN), което ще бъде управлявано по Wi-Fi от сървър или PDA, но то открива нови и интересни възможности за потенциалните потребители.



Това могат да са както жизнено необходими неща — подкожен дисплей, показващ медицински данни за човека, така и именно татуировки, които така и не загубиха актуалност през годините.

Източник: pcworld.bg

;))))
Хора честит ви нов наноробот.
Елементарен човек!

Неактивен EfonD

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 144
Пазарът на нанотехнологиите ще надхвърли 2 трилиона долара до 2015 г


Обемът на продажбите в сферата на нанотехнологиите през 2008 г. ще се увеличи тройно в сравнение с 2007 г. и ще достигне 150 милиарда долара, съобщи бившият министър на транспорта на САЩ Родни Слейтър по преме на Международната конференция по нанотехнологии на възобновяемите източници на енергия в Денвър.
„През 2007 г. продажбите в сектора на нанотехнологиите бяха на стойност 150 млрд. долара. Прогнозираният обем на продажбите през тази година, като се отчита развитието на технологията, ще е около 150 милиарда, а до 2010 г. нанотехнологиите ще са 800-милиардна индустрия", заяви Слейтър. Според него до 2015 г. пазарът на нанотехнологиите ще премине прага от два трилиона долара. Той е отбелязва още, че за последните седем години Щатите са инвестирали 8,5 млрд. долара в тоиз сектор.
В САЩ ежегодно се отделят 1,5 милиарда от държавния бюджет за разработване на нанотехнологични проекти


news.idg.bg
Елементарен човек!

Неактивен Eon

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 833
  • Sealers, not healers
    • Online Books
Долу можете да си изтеглите видео.

http://www.nokia.com/A4852062

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 332
Ирландия ще става лидер в нанотехнологиите

Страната, която в момента е шеста в сектора, налива 31.6 млн. евро в нов научен консорциум


 31.6 млн. евро ще инвестира Ирландия в нов консорциум от университети, който ще се занимава с изследвания в областта на нанотехнологиите. Организацията се нарича INSPIRE (Integrated Nanoscience Platform for Ireland), а сред участващите научни институции са Кралският университет в Белфаст, Университетът в Ълстър, както и колежите TCD, UCD и DCU.

Проектът ще гарантира на общо десет участника и над 500 специалисти достъп до най-модерните лаборатории и оборудване в тази нова научна сфера, за да изучават поведението на материята на ниво атоми и молекули.

Към момента Ирландия е на шесто място в света по изследвания в сферата на нанотехнологиите, след Швейцария, Холандия, САЩ, Канада и Белгия. С помощта на проекта INSPIRE обаче се очаква страната да се превърне в световен лидер в тази нова област от науката.

Правителствената подкрепа за бранша през 2004 г. е била 25 млн. евро, а през 2005 г. - 28 млн. евро. Според доктор Джими Девинс, министър на науката, иновациите и технологиите, до 2010 г. развитието на нанотехнологиите би могло да доведе до нарастване на ирландския износ до впечатляващите 13 млрд. евро.
http://www.hicomm.bg/readnews.php?nid=5680


Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 465
Ауу много яко, анимирани татуировки.

Може даже да ги направят да имитират дрехи (през лятото)
Хоп - тениска, хоп - бански, хоп - монокини. Само с едно бутонче ще си сменяш тоалета. Горе долу като Новите дрехи на Царя  ;D
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 332
България създава център за нанотехнологии
http://business.actualno.com/new_230907.html

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 332
Що е то спазер - първото наноустройство, което работи като лазер

     Учени от Университета в Орегон и Норфолкския университет успяха да се преборят с някои от най-значителните предизвикателства, свързани с фотонните “метаматериали” и откриха революционен път за създаване на нови оптични, електронни и комуникационни технологии. Всъщност те за първи път успяха да създадат работещ модел на спазер – наноустройство, което може например да се ползва като свръхминиатюрен лазер.

     Едва през 2003 г. американски и израелски физици издигнаха теорията, че все пак може да бъде създадено устройство, което да генерира “съгласувани” плазмони по същия начин, по който лазерът генерира “съгласувани” фотони. На практика плазмоните са квазичастици или обекти, на които учените приписват свойства на частици, за да могат да ги опишат и представляват квантово колебание на плътността на електронен газ, например в метал.

Виктор Подолски от Университета в Орегон и Михаил Ногинов от Норрфолксия университет успяха да реализират на практика теоретичния модел на спазера помествайки златни наночастици в сферични обвивки от силиций, съдържащи органичния оцветител Oregon Green 488. Диаметърът на полученото устройство е 44 нанометра (за сравнение, човешкият косъм има диаметър от 100 000 нанометра).
Михаил Ногинов. Снимка: Норфолкски университет

     Възникването на колебания в тази среда води до това, че зеленият оцветител започва да свети на честота от 531 нанометра и по този начин се получава най-малкият известен до момента лазер. Един от недостатъците на устройството е, че то генерира светлина едновременно във всички направления, а не фокусиран лъч, както обикновените лазери.

     Откритието отваря нови врати пред технологиите, свързани с машинно наблюдение, производство на електронни компоненти и компютри, чиято скорост ще бъде ограничена единствено от скоростта на светлината, както и цял набор от нови комуникационни технологии. Тя отваря и пътя за създаването на “маскиращо устройство”, което да може да прави различни обекти невидими, макар и не по начина, описан в научната фантастика. “Това е значителен пробив. Много от тези фантастични възможни приложения на тази технология досега бяха възпрепятствани от загубата на светлинния лъч в средата на метаматериали”, казва Михаил Ногинов пред сайта на Норфолкския университет. Досега проблемът бе, че металът, който влиза в състава на фотонните метаматериали, абсорбира до 50% от светлинния лъч, преминаващ през него.

     Марк Стокман от Университета в Джорджия, един от създателите на теоретичната концепция за спазера, също е във възторг: “Тази работа има огромно значение. Спазерът е най-малкият възможен квантов усилвател и генератор на оптични полета на нанониво – без него наноплазмониката е това, което би била микроелектрониката без транзистора.”

     Самият Ногинов пък смята, че неговата и на колегите му работа всъщност ще доведе до много по-революционни технологии от създаването на нанолазера и положи началото на ново поколение от ултрабърза наноелектроника. Учените вече успяха да създадат плазмонни мрежови елементи, които служат като мрежа за пренос на електричество, но спазерът ще позволи и създаването на усилватели и генератори на нанониво. Нещо повече, тази технология може да положи началото на квантовите компютри, които доскоро също се подвизаваха единствено във филми като “Стар Трек”.
http://e-vestnik.bg/6913

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 675
  • WATCHER
Нанотехнологиите ни превръщат в киборги след 20 години

   
   

Нанотехнологиите ще превърнат човека в безсмъртен киборг само след 20 години, твърди прочутият американски изобретател и футуролог Реймънд Кърсуайл, цитиран от в. "Дейли телеграф" и БТА.

61-годишният учен, който и преди е прогнозирал появата на нови технологии, казва, че познанията на хората за гените и компютърната технология се увеличават все по-бързо. Това ще позволи след 20 години да бъдат създадени нанотехнологии, които ще могат да заменят много от жизненоважните ни органи.

Това може да изглежда невероятно, но вече съществуват изкуствени панкреаси и неврологични импланти, уверява проф. Кърсуайл. "Мнозина са учените, които сме убедени, че до около 20 години ще можем да репрограмираме софтуера на телата си от каменната ера и да спрем, а после да обърнем стареенето. След това нанотехнологиите ще ни позволят да живеем вечно", пише изтъкнатият изследовател във в. "Сън".

В крайна сметка нанороботи ще заместват кръвните клетки и ще изпълняват функциите им хиляди пъти по-ефективно. След 25 години ще спринтираме като олимпийски шампиони и ще пробягваме 15 минути на един дъх, или ще се гмуркаме по 4 часа без кислородни апарати, прогнозира футурологът.

Той прогнозира също, че получилите инфаркт на миокарда, които още не са се сдобили с бионично сърце, спокойно ще се подлагат на лека операция, докато роботи-кръвни клетки поддържат живота им.

Проф. Кърсуайл твърди, че нанотехнологиите така ще разширят умствените способности на хората, че те ще могат да пишат книги за минути. "В режима на виртуална реалност нанороботите ще изключат мозъчните сигнали и ще ни прехвърлят там, където искаме да отидем.

Виртуалният секс ще стане нещо обикновено, а в ежедневието в мозъка ни ще се явяват холограмни фигури и ще обясняват какво се случва. Така че можем да очакваме свят, в който хората ще са киборги с изкуствени крайници и органи", обобщава прогнозите си Кърсуайл. БТА
http://technology.actualno.com/new_262673.html

Неактивен Peacekeeper

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 136
Майката му е да оцелеем тия 20 години!

Неактивен x-file

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 68
Прочетох по-нагоре че се очаквали след време първите квантови компютри..
Грешка!
Първият такъв бе представен още през 2007год. :o
от канадската кмпания D-Wave
http://www.dwavesys.com/index.php?mact=news,cntnt01,detail,0&cntnt01articleid=4&cntnt01returnid=21

Неактивен nano

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 2
Вече има и в България производители на нанодиамант и наноматериали. Доколкото знам те са единствени в ЕС. Попаднах на техния сайт - www.nano-ss.com

Неактивен Sirius

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 155
Ето още нещо към темата:
От атомните умножители до медицинските нанороботи
Нобелова премия

Списание “ЗНАНИЕ – СИЛА” Номер 5/02

съкратен вариант - пълният е в зип файла прикачен към този пост

Последната Нобелова премия по физика е била присъдена за откриването на ново състояние на веществата, наречено “КОНДЕНЗАТ НА Бозе - Айнщайн”, което е било предсказано още през двадесетте години на миналия век, но откритието е направено едва преди няколко години /за което нашето списание Ви информира в рубриката си “Сензация” – бр.4 от 1997г./ Непривично краткият срок между самото откритие и това толкова високо признание, намира обяснението си в постигнатите фундаментални резултати, макар че дори титулуваните физици с труд си представят неговото практическо приложение, поглеждайки към него в перспективите на утрешния ден. Независимо от това, в ход са експерименти, в които новото състояние не само се изследва, но заедно с това, при опитите се изпробват и нови суперточни прибори. Особеността на тези прибори е скрита в техните свръхминиатюрни размери, по-точно  става дума за техните атомно-молекулярни мащаби. По този начин, кондензатът е призван да внесе своята лепта в настъпващите на широк фронт нанотехнологии. За което и ще стане дума сега.

Да се умножи едно число, означава то да бъде увеличено неколкократно. Умножението на атомите става по подобен начин. В неотдавнашен експеримент, група американски учени успяха да увеличат броя на атомите в тесен сноп, пропуснат през опитната установка приблизително тридесеткратно. Какво става все пак – нима е нарушен законът за запазване на веществото? Не, в никаъв случай! Всичко тук си е наред – да си спомним, че един поток светлина също може да бъде “умножен” и че този ефект се използва в лазерите. А как работи този “атомен умножител”? Съвършено аналогично. Както и при лазерите и тук също има “резервоар”, добавящ към преминаващия лъч допълнителните атоми за неговото умножение. В дадения случай този “резервоар”, заедно с източника на атомния лъч, представлява магнитен капан, в който има облак от натриеви атоми в състояние на така наречения кондензат на Бозе – Айнщайн. Това особено състояние на веществото е било открито само преди няколко години и е получено по експериментален път с помощта на свръхдълбоко /почти до абсолютната нула/ охлаждане на група атоми. В състояние на “кондензат Б-А”, всички атоми се държат като един “свръхатом”, тоест, намират се в едно и също, най-ниско енергетично състояние и затова имат едни и същи квантови характеристики. Оказало се обаче, че този кондензат има и други, съвсем необичайни свойства. Ако през него бъдат пропуснати два лазерни лъча, с малка разлика в направлението и енергията, то атомите, първоначално намиращи се в покой, поглъщат фотон от по-високо енергийния лъч, а после излъчват фотон, съответствуващ на по-слабо енергийния лъч. Разликата в енергията отива за придаване на атома на определена скорост по направление, съвпадащо с равнодействуващото направление на двата лъча. С други думи – под въздействието на двата лазерни снопа, всички атоми от кондензата придобиват една и съща – малка – енергия и започват да се движат бавно, без да променят обаче квантовото си състояние, или те си остават “кохерентни” /съгласувани/.





В хода на експеримента, изследователите са го пропуснали на малки порции през магнитна примка, към друга магнитна примка в която е имало също такъв натриев кондензат, чийто атоми предварително са били заредени енергийно, също както и специалните атоми, намиращи се в активната среда на лазера. При преминаването на атомния сноп през атомите във втория кондензат, те принудително са преминали от възбудено  в междинно състояние, излъчвайки по-малко енергия, отколкото са погълнали, за сметка на което, са придобили същата скорост и направление като тези на атомите на преминаващия през кондензата сноп. Независимо от това, те са си останали в същото квантово състояние, или, както се казва са преминали във кохерентна фаза. Така, присъединявайки се към входящия сноп, те са умножили неговата интензивност /броя на атомите в него/, без да променят кохерентността му, нито което и да било от началните му свойства. Важно е да се отбележи че, усиленият сноп атоми е бил действително съгласуван, тоест – кохерентен. Такива /и само такива/ снопове могат да се използуват  в физическите, геодезическите и други свръхточни измервания, основани на принципите на интерференцията на кохерентни лъчи. Ясно е че, точно тук те ще намерят своето приложение, но за това, както и в случая с първите изобретени лазери, ще са необходими още много години работа. Засега имаме налице този изумителен експериментален резултат на реално умножение на атоми, при това без да се нарушава Законът за запазване на веществото. И след като веднъж заговорихме за привидни нарушения, които в действителност са само едно хитроумно използване на природните закони, налага се да разкажем и за още един способ на “впрягане” на хаотично движещите се атоми, в съгласувана и полезна работа, или за създаването на така наречените Брауновски молекулярни двигатели. Те си приличат с атомните умножители по това, че на пръв поглед, нарушават някой от природните закони, в дадения случай – вторият закон на Термодинамиката. Някога, още в по-миналия век, Джеймс Максуел /създателят на теорията за електромагнитното поле/, замислил въображаем експеримент, чрез който да опровергае действието на Втория закон в затворени системи. Приемете, че се намирате в затворена кутия, разделена на две от вътрешна преграда, в която е направен микроскопичен отвор, до който дежури също толкова микроскопичен демон, способен да различава и сортира атомите по тяхната скорост. С течение на времето, всички атоми в кутията трябва да бъдат сортирани както следва – бързите се събират в лявата страна, а бавните – в дясната, тоест от “самосебе си”, в системата ще настъпи ред. Но кавичките тук не са случайни. Точно заради своите микроразмери, демонът сам ще стане мишена на топлинните удари на отделните атоми и както показват разчетите, постоянното изменение на неговото състояние в резултат от тези удари, в крайна сметка ще прецака с лихвите цялата игра на подреденост... Опитът на Максуел е чисто учебен и методологичен. Но едно практично устройство вършещо същото, е предложено сто годинипо-късно от друг знаменит физик – Ричард Файнман. В “опита си”, Файнман едно микроскопично по размерите си зъбно колелце е монтирано на една ос, заедно с също такъв миниатюрен по размерите си пропелер и заедно са поместени в водна среда. Колелцето може да се върти само по часовникавата стрелка – на обратното му въртене се е е противопоставяло клиновидно езиче с пружинка, влизащо между зъбците на колелцето. Доколкото лопатките на пропелера, изпитват непрестанните удари на атомите на течността от различни страни, то в следствие на тези удари, колелцето би трябвало да се движи ту в едната, ту в другата посока, но благодарение на езичето, резултантната от всички тези удари, е представлявала единствено въртене по часовата стрелка. По този начин бихме получили перфектен механизъм, превръщащ безпорядъчното, хаотично, топлинно движение на водните атоми в непрекъснато и нехаотично, изразяващо се в въртенето на колелцето само в едната посока. А доколкото колелцето може да свърши и някоя, друга, работа, то това устройство по самосебе си, би представлявало и “вечен двигател”... За какво става дума, все пак?
 

Файнман сам е разяснил къде е загадката – в езичето, разбира се. То, заедно с пружинката си, също би трябвало да са с микроразмери, иначе атомите не биха могли да им влияят. Сумарно, всички техни удари, както по пропелера, така и по пружинката, ще окажат хаотично люлеене на колелцето в една или друга посока и при това никакво нарушение на Втория закон на Термодинамиката няма да настъпи. И “вечен двигател” също няма да имазащото при всяко поредно заклинване на езичето, между зъбците на колелцето, пропелерът ще отдава енергията от това заклинване във вид на топлина на околната среда. Физиците, проучващи “колелото на Файнман”, бързо съобразили, че на тази основа, е възможно да бъде създаден микроскопичен двигател, превръщащ топлинното движение на атомите във въртене на ротор – единствено за сметка на външната енергия. Ако по някакъв начин /да речем с помощта на електромагнитно поле или лазерен лъч/, периодично се вдига и отпуска езичето, то “колелцето на Файнман” ще може да се върти и обратно на часовникавата стрелка. Това ще бъде истински, съвсем обикновен мотор, чиито размери са  обаче микроскопични, молекуулярни и той ще може да се задвижва от хаотичното /т. нар. Брауново/ движение на атомите в околната среда. Областите на приложение на такива “браунови” микродвигатели е наистина необятна и точно затова сега, две групи изследователи енергично търсят начин за практическото осъществяване на тази идея. Групата на Рос Кели в Бостън, вече е конструирала едно такова устройство. Като мотор на “молекулярно” ниво, той се състои от три молекули бензен /изпълняващи ролята на три зацепени едно в друго колелца/, едновременно изпълняващи и ролята и на пропелер и на зъбчатка и още четири, допълнителни бензенови молекули, влизащи между първите, като зъбци. В този си вид пропелерът, както е било предвидено, се е въртял в двете посоки. Кели обаче се опитва да присъедини към колелцата на пропелера, такива допълнителни атоми, които биха провокирали определени химически реакции, способни да предизвикат освобождаването на пропелера в нужните моменти на цикъла. Втората група, под ръководството на Джемс Гимжевски от Цюрих се надява да достигне същия ефект, използувайки, така нареченият тунелен атомен микроскоп, чрез който периодично да се подава електричество към двигателя. Във всички тези свои разработки, учените се стремят да впрегнат в работа хаотичното движение на атомите, използувайки, а не нарушавайки Вторият закон на Термодинамиката. И въпреки техническите трудности, съществуващи на пътя на създаването на молекулярните двигатели, работещи за сметка на Брауновото движение, учените не си позволяват униние, тъй като им е известно че природата отдавна е създала множество такива. Подобни Браунови мотори работят, например, вътре в живите клетки – в така наричаните йонни помпи, придвижващи заредени йони през клетъчните мембрани. Такава помпа, представлява и белтъчната молекула, отделни части от която се въртят в определена посока, благодарение на измененията на вътрешното електрическо поле. С помощта на такива браунови мотори се прехвърлят частици вещество по вътрешноклетъчните тръбички – тубули. Дори и за “презаписите” на “инструкциите” в генетичните молекули на ДНК, по които клетките произвеждат белтъци, също става с помощта на молекулярни мотори. (Действуващ компютърен модел, на такъв двигател неотдавна е била публикуван в Интернет, на адрес: monet.physik.unibas/ch/~elmer/bm.) Един от най-изящните примери на природни двигатели от този вид, са така наречените флагели, с чиито дълги шнурообразни израстъци, се придвижват бактериите. В основата на всяко шнурче е разположен микроскопичен браунов мотор, състоящ се от наколко белтъчни молекули, към които е присъединен дълъг, подвижен израстък, състоящ се от няколко молекули на белтъка флагеллин. Неотдавна, японският учен Йокомура заедно с свои колеги е успял да разкрие всички основни детайли на работата на брауновите флагел мотори, с надеждата че, в най-скоро време откритите от него принципи, ще бъдат пренесени в различни микротехнически устройства. Учените обаче, не спират до изследванията си над брауновите двигатетели, а отиват и по-нататък. Както се говори в последните съобщения, на една неотдавнашна конференция по молекулярна нанотехнология, състояла се в САЩ, група инженери от щата Юта е съобщила за намеренията си да създаде съвършено нов тип микродвигател на... “бактериална тяга”. Двигателят е предложен като част от проект за създаването на миниатюрен биоробот, който би бил способен да се движи вътре в човешкия организъм, извършвайки там всички нужни медицински действия и процедури. Инженерите от Юта, планират да използуват бактериалните клетки за преобразуване на топлинното движение на атомите в механична енергия за постъпателното движение на микроробота. Благодарение на микроскопичността на бактериалния източник на енергия, размерите на това плуващо устройство могат да бъдат от порядъка на няколко микрона. В следващия етап от разработката си, авторите имат намерение да “присадят” на робота си единствено флагелите с прилежащите им браунови мотори без да използват целите бактерии. В този вариант, по предварителни разчети, размерите на биоробота, могат да се намалят до 100 нанометра и дори по-малко. Продължителността на работоспособността на устройството ще се определя от дължината на живота на бактериите или на флагелите, използувани за придвижването му, като авторите се надяват че ще успеят да достигнат срокове от един час, а може би и по-дълги. Фирмата “Reneissance Technologies” от щата Кентъки, вече обяви, че първият прототип на такъв микробиоробот, с размер един милиметър ще бъде пуснат на пазара в течение на година. Американското списание “Тайм”, откликнало на тези изследвания, завършва разсказа си за тях, с следното съобщение: “Националният институт по онкология и НАСА, са взели решение заедно, да отделят от бюджетите си в течение на близките три години - 36 милиона долара, за разработката на нанодатчици – устройства, хилядократно по-тънки от човешкия косъм. Тези устройства ще могат да сканират човешкия организъм в търсене на молекулярни признаци на рак – дефектни белтъци, характерни за злокачествените клетки и определянето на местонахождението и формата на тумора. Приспособени за пренасяне на лекарства и за “генна подмяна”, тези устройства ще могат да атакуват единствено раковите клетки и да ги обработват една по една, без да засягат здравите, наоколо. Това би направило излишни химиотерапията и рентгеновата бомбардировка на организма с всичките им печални последствия. И така, само след някакви си петнадесет години, лечението на най-страшните днес видове рак, ще се свежда само до приемането на таблетки, съдържащи милиони микроустройства, приспособени за откриване и унищожаване на раковите клетки вътре в организма. И това съвсем не е фантастика.”
 
С помощта на силов микроскоп, главното оръжие на наотехнологията, може да се изследват атомарните структури.
Съдейки по описаните по-горе проекти, това действително не е фантастика. Още повече, че такъв авторитетен специалист какъвто е Майкъл Роко – съветникът на американския научен фонд - спонсорирал проектите с 150 милиона долара, неотдавна е заявил че първите такива медицински нанороботи, може да станат реалност в края на близкото десетилетие.



Автор: Рафаил Нуделман
Превод от руски: Sirius

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27