Хм, в какъв свят живеем само... В България отдавна са навлезнали ГМ-пшеничени и прочие семена, трудно се намират семена за природосъобразно култивиране, когато става дума за фирми и масово производство, дори и да искаш - трудно се намират и са по-скъпи с цел да си зависим от производителя и да купуваш евтините ГМ-каксемена всяка година, а ние отдавна ядем генно модифициран хляб.
А същевременно, днес видях на едно поле не далеч от София как един дядка си ореше ръчно с два коня - просто живеем в тоталния абсурд!
Но и аз смятам, че от страха файда няма. Лошото е, че дори да искаме да си култивираме сами, почвата се замърсява все повече с генно модифицирани организми. Скоро няма да може да бъде сигурен човек дали собственоръчно отгледаните му плодове и зеленчуци не са генно замърсени. Интересно е, че тази реалност буквално ни заставя да преминем на генно-модифициран и мутиращ вариант. Знае се - в природата всяко действие има и противодействие. Предполагам, че освен тези, които ще се поболеят и разсипят, същевременно ще се появят хора с мутации устойчиви на новите условия. Природата си е природа, от където и да я чукат, все ще се пукне от където прецени, защото равновесието е закон заложен в самото съществуване на тази наша земна реалност - просто тепърва предстои да видим на къде ще избият нещата, но едва ли всички ще дегенерираме.
П.П. Освен това, не сме тук, за да живеем вечно. Рано или късно тез тела ще пукнат. Важен е пътя, който извървяваме.
Също така, мутациите и генно модифицираните тела са просто някаква био-даденост. Какво значение има какъв ще е светът, когато няма да сме тук? Страхът от промяната е просто емоционална привързаност към нещата, които сме заварили, и които сме се научили да обичаме в сегашния им облик. Той е типичен и инстинсктивен за всяко поколение, което не приема, ктирикута и се противопоставя на следващото. А що се късае до нас лично в тези условия, то или ще се адаптираме и ще еволюираме или ще изоставим тая обвивка и така...
