sidewinder, имаш линк към тоя пловдивски университет. Не знам учил ли си в университет, но имаш крайно неясен изказ, като за човек завършил висше образование. От последния ти постинг нищо не разбрах.
Защо са си реализирали българите идеите навънка? Защото в България има много духовни есксперименти и развитие, а на запад будалите са се съсредоточили само в консуматорството?
Аз поне така го разбрах.
За да реализираш материални постижения, още повече такива, свързани с мислене и творчество, определено ти трябва духовно ниво.
Ако не можеш, определено ти липсва такова. Това е очевидно. Жалко, че не може да се схване от мнозинството "духовници" тук във форума.
Надявам се също правиш разлика между материално РЕАЛИЗИРАНЕ и материално КОНСУМИРАНЕ.
И след като някъде не можели да реализират материално труда си, то пък непременно били много напреднали духовно.
Откъде накъде?
Бил ли си в други държави (но не като туист или общ работник) и имал ли си досег с духовните, културни и изобщо тренировъчни практики?
Ако не си, как може да твърдиш къде е по-добре? Замо защото ти се иска да е така? Замо защото България с друго не може да се похвали. А и защото духовното така и така не може да се премери и оцени, та дай да кажем, че сме много духовни, белким излезе поне то вярно. Така и така явно за труд и дисциплина и честност хич ни няма, то белким в духовните работи сме много чак.
За това, че щастливия човек нямал развитие.
От това по-голяма глупост няма.
Точно обратното, материалиста е вечно нещастен. Защото не никога не може да има достатъчно.
Щастието е вътрешна нагласа. Да си щастлив е изкуство. И ако го нямаш по рождение, се учи, но е трудна работа. Не е за всеки. Иска се дисциплина, амбиция и посока. Както и бачкане.
Сигурно мислиш, че нещастниците, които са залети с проблеми, си чистят много кармата, и се учат да са по-духовни и да страдат повече.
Урок се научава само, ако го преодолееш. Ако го надскочиш. Ако съумееш да не си нещастен и съумееш да си щастлив въпреки предизвикателствата.
И сега нещо много съществено:
При по-изостаналите, проблемите (кармичните) идват САМИ! Хората нямат голям контрол над съдбата си. Защото не са еволюирали (духовно) до толкова. Затова само им се изсипват бедствия, а те страдат.
При по-напредналите, обаче шанса да ти дойде неочаквано предизвикателство е много по-малък. (разбира се пак го има). НО СЪЗНАТЕЛНО ИЗБРАНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА СА МНОГО ПОВЕЧЕ. Оттам и човека МОЖЕ ДА ИЗБИРА ПОСОКА НА РАЗВИТИЕ. И повече да контролира живота си. Когато САМ избираш да излизаш извън комфортната си зона и да преследваш предизвикателства, това е висшата форма на развитие. А да те влачи съдбата, това е волска работа, за двойкаджии и повтарячи. И щастието и нещастието нямат нищо ама нищо общо с това колко духовен си и колко динамично се развиваш. Защото както вече казах, като стигнеш определено духовно ниво, ЗАПОЧВАШ САМ ДА ТЪРСИШ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА, и външните удари не са чак толкова необходими.
Това, което може би имаше предвид,
че когато човек е нещастен, той има повече МАТЕРИАЛЕН И ЕГО стимул да търси развитие.
И евентуално може да го потърси. А може и да не го потърси.
А когато е щастлив, той НЯМА ЕГО СТИМУЛ за развитие. Но пък пак може да потърси такова, а може и да не потърси.
А има и случаи, където човек е бил нещастен, потърсил е развитие, развил се е до определена степен, станал е щастлив, забелязал е всички тези възможни вариации, и е решил да продължи да се развива.
Та ... Трябва да се мисли по-задълбочено, да не се съди прибързано, и да се ползват по-точни понятия.