Като се има предвид колко вида християнство има е много трудно да се коментира "християнството" като обобщаващ термин. В контекста на въпроса обаче се вижда, че става въпрос за византийското християнство или както е известно по нашите земи "източното православие".
Една от основните разлики между източното православие и западния католицизъм е в техния мироглед. Източното православие черпи от източния мистицизъм, където аскетизма, страданието, унижението се, лишенията се издигат като висша ценност и като път за само изкупване на греховете. То се фокусира на образа на Христос като страдалец, бит и умрял на кръста. Поради тази причина и източното православие поражда в своите народи примиренческо мислене и поведение. Спомням си един разказ за някой си православен светец, който си бил наранил крака на ръждив гвоздей и кракът му започнал да гангренясва, той обаче не го лекувал, но понасял търпеливо ужасните страдания и болки, защото смятал, че чрез това се изкупва от страданията на ада, които са много по-страшни. Този пример показва добре отношението на източното православие към примирението и наложеното страдание. Повече или по-малко всички българи сме повлияни от тази философия на мислене.
Спомням си преди години бях в чужбина и разказвах на домакинята при която бях за тази типична примиренческа философия на изтока. Няколко часа по-късно отидохме на ресторант за бързо хранене, когато си взех моята храна и не ми дадоха салфетка, както по принцип трябва да дадат. Когато тя ме видя на масата, че нямам салфетка, аз викам - ами просто не ми дадоха, и добавих - ще се оправя и без салфетка. Тя скочи и вика - ама как така отиди и си поискай и ми вика - ето това е точно онова, за което ми разказа - ти си склонен да се примириш и отказваш да се бориш за полагащото ти се. Въпреки, че аз не изповядвам източното православие тази философия ме беше заразила, защото аз съм израснал точно в такава среда.
Западното християнство (католицизма) от друга страна набляга на образа на Христос като победител над смъртта, възкръснал от мъртвите и седнал на Небесния престол за да царува като Цар на царете. Това поражда съвсем друг манталитет - този на агресивното завладяване и смазване на всяка преграда. От там имаме и западния империализъм и колониализъм, който е завладял и избил милиони индианци, негри и всякакви други по-слаби народи в името на своите интереси.
В крайна сметка тия две концепции за Христос следва не да се отделят и да действат независимо произвеждайки от една страна примиренчески народи, които са готови да понесат всякакво тъпкане и унижение, а от друга агресивни и ненаситни за повече и повече власт народи. Те се предполага да бъдат едно цяло и да се балансират по такъв начин, че нито един народ да стане овчедушен и примиренчески, нито да бъде агресивен и алчен за власт.
В крайна сметка източните народи са останали бедни и нищожни поради тази психика, но поне не са виновни за проливането на кръвта на милионите жертви на тяхната ненаситна агресия. (За пример ще дам, че лично Христофор Колумб е отговорен за избиването на няколко милиона местни жители само на единия от островите на които се е установил). Запада е станал по-богат и по-влиятелен, но тази кръв с която са изцапани ръцете им рано или късно ще бъде изискана от тях и ще ги заведе на дъното.
Така, че религията безспорно има огромно влияние върху хората, но нека да видим какво се случва там където религията бива напълно отхвърлена:
- Съветския Съюз - избити повече от 10 милиона души от комунистите
- Китай - избити повече от 20 милиона, изтезания, робски труд
- Камбожда, Виетнам - милиони избити, глад, войни и мизерия
- Северна Корея - милиони избити, глад и мизерия, изтезания
- Френската революция - безпрецедентни кланета и жестокости
В крайна сметка виждаме, че и религиозните човеци и управление извършват ужасни неща и напълно нерелигиозните извършват не по-малко (ако не и повече) ужасни неща. Очевидно разковничето е някъде другаде...