Думам ти дъще, сещай се снахо...

Из “
Армагедон 2”,
Артър Ленгли:
Трима астрофизици, работещи в отдалечени обсерватории и без връзка помежду си, забелязаха по едно и също време нова планета, Десетата. Още шумерите я познаваха и наричаха Нибиру, населена от ануннаките.
Йънг Чандра откри, че Десетата планета се държи както си иска и не спазва никакви физически закони. Тя управлява тела, приличащи на комети, изпраща ги с някаква задача до някъде и променя дистанционно траекторията им, така че те се завръщат при нея.
Йънг проследи една такава комета и я нарече ХЛН -2007. Тя приближи Земята, като спря кратко след Марс, сякаш съзерцаваше случващото се. Едновременно наблюдава лъчение, нахлуващо от открития Космос, което постепенно завземаше Земята. То бе видимо само за очите на електронната апаратура и единствено за сетивата на едно човешко същество. Жената живееше в България, малка страна на Балканите. Точно тя видя с духовното си зрение как бялото лъчение се спуска и обвива Земята. Тъй като беше лечителка, тя забеляза че белезникавото лъчение се натрупва в телата на определени места и точно там след кратко време се развиваше смъртоносна болест. Направи си труда да проследи съдбата на стотина свои пациенти и само според степента на натрупаното лъчение можеше да назове почти точния срок на тяхната смърт.
Жената бе едно от оцелелите 263 деца, както впрочем и Йънг Чандра.
По странните пътища на сбъдването Йънг попадна на изрезка от вестник, написан на кирилица. Разбираше доста от знаците, но не всичко и един вътрешен усет, който не му даваше мира го накара да намери преводач. Така научи за лъчението и неговите резултати, съобщени на вестника от жената, която работеше под името Мария. Всичко дотолкова се покри с откритието му, че го накара бързо да се свърже с нея.
Междувременно стаилата се до Марс комета предизвика силно земетресение в Турция и уби 15 000 в район със силно концентрирано лъчение. Направи завой и си тръгна.
Кометата се държеше като управляем кораб, който идва близо до Земята, облъчва я, предизвиква смърт, вулканични изригвания, разболява фатално много и много хора и после се завръща към Нибиру, Десетата планета, която стоеше точно зад Плутон.
Йънг и Мария се срещнаха и направиха еднозначен извод. Някой управляваше случващото се в Слънчевата система и кометите бяха неговите пратеници. Някой управляваше смъртта.
Йънг нарече онова, каквото и да беше то, криещото се зад Плутон нещо, Матрицата.
Мария го назова по-просто: Създателя или Бог.
....
Онова, което им съобщаваше тя, бяха първите документирани доказателства за управляемостта на света. Това бе тъжен извод и той не биваше да се разгласява, заради покрусата, която щеше да донесе. Градинарят или Създателят живееше зад Плутон и от време на време навестяваше градината си. Не бе ясно какви са плановете и очакванията му и дали Градинарят щеше да приеме да промени финала на своя сценарий. Йънг и Мария имаха лоши предчувствия: неговите посещения винаги донасяха смърт.
.....
Дзетите се държаха като градинари и смятаха земята за своя градина. Правеха каквото решат. Бяха идвали хиляди пъти и всеки път след това човекът се променяше.
Но въпреки усилията той не беше предсказуем и се държеше неритмично, въпреки очакванията да спазва имплантираната му програма.
Самите дзети бяха странни същества, които се хранеха единствено с енергия. Човешките същества отделяха повече духовна енергия, когато бяха раздразнени, нещастни, засипвани с катаклизми, воюващи. Дзетите правеха всичко възможно да осигурят тези условия и в митологията на планетата ги наричаха демони, дяволи, сили на злото и тъмнината, летачи. В последна сметка те се стараеха създаденото от тях същество да изпитва глад, унижения, болести, да поддържа непрестанно агресивността си, за да се хвърля във войни. Постоянната потиснатост и усещането за безсмислие, което човешките същества трябваше да изпитват, генерираше големи количества енергия, годна за храна на дзетите.Понякога те се сблъскваха със съпротивата на съществата от Сириус, също навестяващи планетата. Но Сириус имаше слаби възможности и ненадеждни кораби, в сравнение с техните. Освен това се наложи да се справят с един от спътниците си, който заплашваше да се срути, а внезапното избухване на близкото слънце ги обрече на бърза смърт. Проблемите на сирианската цивилизация стана поредното доказателство, че тъмнината вечно поглъща светлината, макар и за някакъв период от време.
.....
Дзетите се готвеха за поредния катаклизъм на планетата. Когато техният кораб-майка се приближеше достатъчно, щеше да предизвика гравитационни промени и смяна на полюсите, да активира вулканите. Щеше да настъпи тридневен мрак и нещо като ядрена зима. Те щяха да получат своята огромна порция ужас и страх и този запас щеше да им стигне за дълго, поне докато планетата не станеше отново годна за нов експеримент. Но подготовката на този процес изискваше време. Непредсказуемостта на новата раса можеше да им изиграе лош номер. Дзетите искаха да ги изтеглят от обръщение, да ги накарат да умрат по-рано от останалите... Или нещо такова, мислеше Мария, загледана в препускащия зад стъклото на автобуса унил пейзаж. Колко тъжно, всичко вече е свършило, краят е настъпил, а никой и не подозира. Освен мен, Йънг и такива като нас. Ние сме тяхната реколта и те предявяват правата си върху нас. Според градинаря реколтата е лоша и той е вбесен. Праща гръмотевици, земетресения, наводнения, адски жеги. Следваща реколта ще е бог знае кога, ще бъде хилава, но няма да бъде изпусната. Ще я отглеждат педантично и всяко различие ще се изличава веднага с огън и меч.
....
Които са се досещали за градинаря, стърчаха с една глава над околните. Те заслужаваха уважение. Винаги е мъчително да си различен, защото си лесна плячка и за другите, и за ветровете.
==========
http://www.novinar.org/main.php?act=news&act1=detsrch&mater=MjIxOzQwСуперсензация съобщиха астрофизици от обсерваторията в Аризона, САЩ: наскоро открили Матрица, която контролира всичко в Слънчевата система. Тя представлява космическо образувание с форма на октопод, състои се от странна материя, а дължината й е 10 милиарда километра. Започва от околностите на Венера и прехвърля границите на звездната ни система. Данни за съществуването на Матрицата имало още преди трийсетина години, сега то е извън съмнение.
Мистериозният "октопод" се храни с енергия от Вселената и от време на време пуска пипала към определена планета от Слънчевото семейство. Поредният обект на вниманието му е Венера, обясняват учените от Аризона. Реакциите на събитията, случващи се на мястото, което наблюдава, са под формата на електромагнитни вълни.
Според откривателите Матрицата наскоро "надушила" наводнение в Индия и земетресение в Чили. Тя веднага излъчила "отговора си" - серия високочестотни електромагнитни импулси. Свидетел на тази бурна реакция станала американската сонда "Вояджър-2", която засякла "вълнението" на "октопода", пътувайки от Уран към Нептун. Ленард Пауърс, ръководител на аризонския екип, твърди, че Матрицата реагирала и на земните трусове в Турция - свила се за няколко секунди и после възстановила размерите си.
Изследователи смятат, че тя има пръст в изчезването на сондите "Фобос-1" и "Фобос-2" през 1989 г. по трасето към едноименния спътник на Марс. Руските учени бяха изпипали работата си ювелирно, в космическите апарати имаше супермодерни уреди, част от които - български, но сондите нямаха късмет - в даден момент някой (или нещо) ги "забърса". На Матрицата се приписва и тайнственото "побутване" на космическите апарати "Пайъниър-10" и "Пайъниър-11", движещи се в периферията на Слънчевата система, след което те се отклониха леко от траекториите си.
"Пипалата на октопода" ще се насочат към Земята в средата на тази година, предупреждават астрофизиците от обсерваторията в Аризона. Какво ще се случи с нас? Нека изчакаме два-три месеца...
==========
Матрицата съществува в Космоса
Учените изненадаха света с потресаващо откритие: "В Космоса съществува матрица на живота", пише сп."Комок", цитирано от БТА.
Соверн Чанг, сътрудник на Аризонската обсерватория, възкликва в интервю за сп. "Ивнинг нечъръл": "Видях го! Това е Бог!" Гигантското образувание, наречено Matrix BQI-33087, има основания да претендира за статута на световен създател. Това е огромен разреден облак с формата на разлято яйце, който се простира от Венера отвъд Плутон на почти 10 милиарда километра. Единственият въпрос, на който изследователите все още не могат да дадат отговор, е: от какво вещество е изграден този облак. Той е жив и реагира на всичко, което става в Слънчевата система и в цялата Вселена.
Матрицата се "храни" със слънчева енергия и от време на време пуска пипала, с които сякаш опипва една или друга планета. Затова учените я сравняват с амеба, която проверява целостта на своите деца.
==========
Из “
Активната страна на безкрайността”, Карлос Кастанеда:
- Какво е това, дон Хуан? - понитах аз. - Навсякъде виждам пробягващи черни сенки.
- А, това е самата Вселена - каза той, - несъизмерима, нелинейна, извън пределите на синтаксиса. Магьосниците от древно Мексико били първите, които видели тези пробягващи сенки и започнали да ги следят навсякъде. Видели ги така, както ги виждаш ти, а после ги видели като енергия, която протича във Вселената. И открили нещо върховно.
Той замълча и ме погледна. Паузите му бяха съвършено уместни. Винаги спираше, когато повече не можех да сдържам въпросите си.
- И какво открили, дон Хуан? - попитах аз.
- Открили, че си имаме компания за цял живот - произнесе той отчетливо. - Имаме си един хищник, който идва от дълбините на Космоса и завзема управлението над живота ни. Човешките същества са негови пленници. Този хищник е наш господар и повелител. Той ни е направил покорни и безпомощни. Решим ли да се разбунтуваме, той потушава протеста ни. Решим ли да действаме независимо, той заповядва да престанем...
- Ти успя да стигнеш напълно самостоятелно до това, което магьосниците наричат въпрос на въпросите - каза дон Хуан. - През цялото време аз ти говорех със заобикалки, опитвах се да ти внуша, че нещо ни държи пленници. Ние наистина сме пленници! Това е енергетичен факт за магьосниците от древно Мексико.
- Но защо този хищник ни е завладял, както го описваш, дон Хуан? - попитах аз. - Трябва да има някакво логично обяснение.
- Има обяснение - отговори дон Хуан, - което е най-простото обяснение на света. Те ни владеят, защото ние сме храна за тях, и те ни изстискват безпощадно, защото чрез нас се поддържат. Също както ние развъждаме пилета в кокошарници, така и тези „кокошари", хищниците, ни развъждат в „човечарници". Така винаги имат храна на разположение.
......
- Магьосниците от древно Мексико - каза той - виждали хищника. Те го нарекли летач, защото се носи из въздуха. Хич не е приятна гледка. Той е огромна сянка от непроницаем мрак, черна сянка, която се мята във въздуха, а после се стоварва на земята. Магьосниците от древно Мексико доста си блъскали ума откъде може да се е взела тя на Земята. Те смятали, че до определен момент човекът трябва да е бил едно съвършено, цялостно същество, дълбоко проницателно, способно на чудеса на осъзнаване - неща, които днес са само митове и легенди. И после, изглежда, всичко изведнъж изчезнало, за да имаме днес един улегнал, благоразумен човек...
- Говоря ти, че това срещу нас не е обикновен хищник. Той е много хитър и организиран. Следва методична система, която ни прави негодни за нищо. Човекът, предназначен да бъде магическо същество, вече е лишен от всякаква магия. Сега той е просто парче месо. Мечтите му вече не са мечти на Човек, а мечти на парче месо: банални, изтъркани, слабоумни...
==========