Преди 5-6год., а може и по-вече да беше, имаше една такава акция в световен мащаб. Вече не помня коя организация беше в основата на идеята, но се проведе доста мащабна рекламна кампания по нашите медии, придружена разбира се с красиви думи като любов, светлина, високи вибрации и т.н. в името на една обща цел. Трябваше хората да излязат по централната улица на града, в който живеят, да се хванат за ръце; в двата края на веригата трябваше мислено да се свържат със същите такива крайни от съседните населени места и така земното кълбо да бъде опасано от тази жива верига.
Не си падам по такива групови изпълнения, но реших да се включа, за да усетя нещата отвътре, както се казва. Знаех, че на улицата ще бъда само аз, но ... мислено се свързах с хората от двете ми страни(където и да се намираха) и, знаете ли-усетих връзката. И не само това, усетих енергетиката на цялото начинание(разбира се усетих според собствените си възможности).
Не бях очарован, това беше нещо чуждо за мен, бях като някаква нишка погрешно втъкана в килим. Запитах се защо така се чувствам, къде е причината, но отговор нямаше. Реших да поизчакам още 3-4мин., но все така вътрешният ми глас беше безмълвен. Даже странно ми стана, защото обикновено веднага ми минава някаква мисъл като отговор на мой въпрос, а този път-нищо.
Е, викам си, здраве да е, отговорът ще го науча по-късно, може пък да не му е времето сега. Пуснах мислено хората, за които се бях хванал, обърнах се за да си ходя и ... през съзнанието ми мина като светкавица една-едничка дума - хоро.
Ами разбира се, че именно хорото е правилният вариант за нас, българите, а не някаква безкрайна верига, за която не знаеш нито кой участва, нито кой я затваря. В хорото можеш да погледнеш в очите всеки един и във всеки един момент, да му се усмихнеш, да го окуражиш. Тина май беше писала каква сила е това наше хоро и съм напълно съгласен с нея.
Ето го и мнението на Тина:
"В моето видение България беше потънала в мрак и хората плачеха окъсани и гладни. Събра се консул от 7 човека и нареди на всички да запалят огньове. След това нареди на всички да се хванат за ръце и да заиграят хоро по границите на България без да се пускат за три дни и три нощи. Тези които нямат сили да играят да носят вода и храна на другите. Когато хорото "затвори" границите започнаха страшни бури и земетресения. В началото на втората нощ хората бяха ужасени да открият как техни довчерашни съседи и приятели се преобразуват на влечуги и трябваше да ги изгарят с факли. Беше страшно, но на края на 3-я ден слънцето светна, птичките запяха, земята се успокои и само разрушенията напомняха за ужаса..."
