Автор Тема: Измерения и Плътност - Dimension and Density - Теории и Хипотези  (Прочетена 55816 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 668
  • WATCHER
СЕДМОИЗМЕРНОТО ПРОСТРАНСТВОсе описва с 28 ко­ординати: седем транслационни и 21 ъглови. Седмоизмерното пространство е 7D-ТОР, в шито влизат 21 паралелни шестоизмерни свята под формата на 6D-ТОРОВЕ, на рис. 4.3.3-6 са разположени вертикално. Всички тези паралелни светове са „нанизани" на още един хоризонтален 6D-ТОР (рис. 4.3.3-6).

 




Накрая, за пълното описание на ОСМОИЗМЕРНОТО ПРОСТРАНСТВО трябва да се зададат 36 координати: осем транслационни и 28 ъглови. Осмоизмерното пространство е 8D-ТОР, в който влизат  34 паралелни седмоизмерни свята под формата на 7D-ТОРОВЕ които на рис. 4.3.3-7 са разположени вертикално. Всички тези паралелни 7D-свята са „нанизани" на един хоризонтален 6D-ТОР и всеки от тях на свой ред съдържа 21 паралелни 6D-свята, „свити” в 6D-ТОР (рис. 4.3.3-7).

 

По-подробно описание на устройството на многоизмерните пространства ще бъде дадено в новата книга на академик Е.Н.Вселенски. Тук ще отбележим, че „свитите" пространства символично се изобразяват във вид на меандър - геометричен орнамент във формата на спирала, създаден в Древна Гърция. Движението на спиралата меандъра обратно на часовниковата стрелка означава „навиване" пространствата, а движението на спиралата по часовниковата стрелка символизира „развиването" на пространствата.

Най-общо n-мерното пространство се описва с n (n+1)/2 независими координати, от които n са транслационни, а останалите) въртеливи (вж. рис 4.3.3-1).

На рис. 4.3.3-2 е дадена общата схема на разгръщане на материята  на пространствата. На рисунката е показано как се осъществява процесът на телепортиране на материята от някое друго пространство в нашия свят и по-нататъшното „развиване" на тази материя.


 

При този процес материята от другото пространство отначало се „свива” и се проектира по перпендикуляра Х0 в дадена точка от повърхността на нашето пространство. След това тази материя последователно се развива в нашето пространство, като се започне от тази нулевоизмерна точка, през разгледаните по-горе форми (енергийноинформационни матрици) на пространствата: едноизмерна отсечка двуизмерен квадрат, триизмерен куб, четириизмерен 4D-КОНУС,  петоизмерно 5 D-КЪЛБО-ЗВЕЗДАТРОН, шестоизмерен 6D-ТОР и т. н. Ще отбележим, че разгръщането на всяко от тези пространства се извършва по перпендикулярите (векторите на транслационните координати: Х1, Х2 Х3 Х4, Х5.. и т.н.) към предходните пространства (рис. 4.3.3-2). При това материята на триизмерното пространство се развива в материята на четириизмерното пространство по вектора Х4    като че ли „вътре”  (рис. 4.3.3-3). На свой ред материята на четириизмерното пространство се развива в материята на петоизмерното пространство по вектора на Вечността  Х5 вече „отвън”    (рис. 4.3.3-4), а материята на петоизмерното пространство – в шестоизмерната материя по вектора  Х6   отново „вътре” и т.н.   

От книгата "Вселенските Матрици"
« Последна редакция: Октомври 27, 2008, 19:05:57 pm от Alien »

Неактивен Peacekeeper

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 131
Купете си "Сърфиране в хиперпространството" на Клифърд Пиковър. Там пише всичко :)

« Последна редакция: Октомври 24, 2008, 10:26:19 am от Peacekeeper »

Неактивен jediguardian

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 571
    • Сериалът Heroes
Никога в една книга не пише всичко ;).

Неактивен Peacekeeper

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 131
Никога в една книга не пише всичко ;).
Говоря за статията.

Иначе си прав.

Неактивен Joro Velev

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 541
  • Живот за пример, това е начинът. Мисия Bell Ringer
ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ

Ю. А. Фомин


  В последно време доста често ни се налага да чуваме за съществуването и проявите на т. нар. „паралелни светове”. Паралелните светове обикновено се споменават като нещо, което се разбира от само себе си, без каквито и да било разяснения и уточнения. Просто се казва, че това са прояви на същностите от паралелните светове, като това се определя до голяма степен от факта, че самите автори на тези изказвания често не разбират физическия смисъл на тези твърдения и отнасят към тази категория всичко онова, което не се побира в рамките на традиционните общоприети възгледи.

  Ако анализираме общоприетите понятия: “пространство”, “време”, “материя”, “поле”, “взаимодействие” и др., върху които се основават фундаменталните науки, то лесно можем да забележим, че те представляват комплекс от определени условности. Когато ние използваме тези понятия, ние, изглежда, предполагаме, че под тях се подразбират конкретни физически явления, но в действителност изобщо не е така.

 

1. Взаимодействия

  Още от часовете по физика в училище знаем, че разноименните заряди се привличат, а едноименните заряди се отблъскват. Физиците обясняват този факт с взаимодействието на електромагнитните полета, като под „поле” те разбират онази област от пространството, в която се проявяват тези взаимодействия. Предполага се, че съществуват четири вида взаимодействия: гравитационно, електромагнитно, слабо и силно. Последните разновидности се проявяват само на вътрешноядрено ниво и на много малки разстояния, макар че по интензивност тези взаимодействия няколко пъти превъзхождат гравитационните и електромагнитните взаимодействия.

  Предполага се, че съществуват някакви неизвестни сили, които действат между физическите тела на разстояние, и които ние можем не само да наблюдаваме, но и да описваме и изчисляваме математически. Тази концепция се оказа много удобна, тъй като се създаде впечатление, че тя дава отговори на много от въпросите. По този начин полетата се сдобиха с привидна конкретност, която се възприема като определена физическа същност.

  След това започнаха да се появяват такива производни понятия като “полеви структури”, “полеви образувания”, “полеви форми на живот” и др. При това изобщо не се вземаше предвид, че самото определение “поле” представлява само условно обозначение на нещо, което не ни е известно. По този начин едно неизвестно се обяснява с помощта на друго неизвестно, защото в представите ни има голяма доза субективност, тъй като те в повечето случаи се формират въз основа на зрителните ни възприятия. Ние си представяме света такъв, какъвто го виждаме.

  На практика ние свеждаме понятието “пространство” до онези условности, които са свързани със закономерностите на разпространение и възприятие на електромагнитните взаимодействия. Именно така се формират и метричните ни представи за пространството, понятията за праволинейност, изкривеност и т. н. Затова възприеманото от нас пространство може условно да се нарече “светлинно” или “оптично”, като може да се предположи, че съществуват и други пространства, основаващи се върху други видове взаимодействия, например, гравитационни.

  Когато светлинен лъч преминава близо до мощни гравитационни образувания, той се изкривява, или както обикновено се казва, получава се „изкривяване на пространството”. Във формулите на Фрийдмън, които отразяват тези закономерности, има дори коефициент „К”, който отразява изкривяването на пространството. Затова ако внимателно наблюдавате някаква звезда, която се движи към слънчевия диск, то ще можете да видите как тя сякаш „подскача” при приближаването си към Слънцето и преминаването покрай него. Това става поради факта, че изкривяването на светлинния лъч се променя, когато той е близо до Слънцето. Изкривяването е сравнително малко, тъй като Слънцето има много малка плътност (1,41 г/см^3). Във Вселената обаче има тела с гигантска плътност - до 10^14 г/см^3 (например, неутронните звезди). Когато светлинният лъч преминава близо до такива тела, той не само че се изкривява, но и след като направи пълно завъртане около планетата, се затваря сам в себе си. Ако ние застанем на повърхността на такова небесно тяло и гледаме право пред себе си, то ще можем да видим тила си. С увеличаване плътността на тялото, въздействието върху светлинния лъч ще се увеличи още повече. По този начин, ако застанем на върха на някое възвишение на тази планета, ще ни се струва, че се намираме в дълбока яма, тъй като когато гледаме право пред себе си, ние ще виждаме земята пред очите си, заради изкривяването на светлинните лъчи.

  Много често изкривяването на светлинните лъчи може да се наблюдава при преминаването им през различни среди. Всички сме виждали как се „изкривява” лъжичката в чаша чай. Когато сутрин наблюдаваме появяването на Слънцето над хоризонта, то всъщност е все още невидимо, но светлинните лъчи заобикалят Земята (както и заради нееднородната плътност по време на залеза).

  По този начин зрителното възприятие невинаги отразява действителността. В същото време ние подсъзнателно предполагаме, че съществува някакво „идеално” или „истинно” пространство и се опитваме да приведем наблюденията ни в съответствие с тези представи.

  Ние обаче можем да получим представа за заобикалящия ни свят не само въз основа на електромагнитните взаимодействия, в резултат на които се появява светлината, но и въз основа на други взаимодействия, например, гравитационни. Ние, например, можем да си представим „гравитационно” пространство, което по своите характеристики няма да съвпада със „светлинното” пространство. Що се отнася до споменатото по-горе „истинно” пространство, то съществуването му също не е доказано. Изглежда, че самото понятие „пространство” не може да се разглежда извън характеристиките и възможностите на конкретния субект, който се опитва да го оцени, тоест „пространството” не е обективно, а субективно понятие.

  Всяко физическо тяло или среда се състои от молекули, а те, от своя страна, се състоят от атоми. В центъра на атома има ядро, около което се движат електрони, масата на които е не по-голяма от 0,1% от масата на атома. Всички тези геометрични параметри на атомите са добре известни и могат да се намерят в справочниците по физика. Диаметърът на атома, например, е 10 000-100 000 пъти по-голям от диаметъра на ядрото, затова ако мислено увеличим ядрото до размерите на топка за тенис, то разстоянието между съседните ядра в кристалната решетка на метала ще се окаже повече от километър. По този начин всяко физическо тяло, което притежава определена форма и твърдост, в крайна сметка представлява участък от пустота, в който на безкрайно големи разстояния се намират определени материални тела. Все пак те могат да се нарекат по този начин само условно, тъй като тези тела също се състоят от неутрони и протони, а всичко останало е пустота. По този начин се стига до парадоксална ситуация. Светът се състои от множество твърди тела, които притежават конкретна форма, твърдост и непроницаемост, но в същото време представляват пустота.

  Кое тогава определя възможността за съвместно съществуване на подобни качества и свойства? Такова несъответствие става възможно заради проявите на електромагнитните взаимодействия между ядрата, които чрез гигантските си сили успяват да задържат ядрата в определена взаимовръзка. Тези взаимодействия не позволяват на ядрата на атомите да се приближават или отдалечават едно от друго, или да проникват в тялото, нарушавайки цялостната му структурата.

  По този начин всяко физическо тяло или среда, които се състоят от атоми, представляват комплекс от определени взаимодействия, които се проявяват в определен участък от пустотата. Структурата на такова тяло (или среда), както и характерът на взаимовръзките му с други тела (или среди) се определят от вида на действащите взаимодействия и тяхната интензивност.

  Вече сме споменавали, че природата на тези взаимодействия все още не е добре изяснена, макар че се изказват предположения, че всички разновидности на тези взаимодействия имат обща природа. Неслучайно от доста дълго време човечеството се опитва да разработи теорията за единно поле. Науката постепенно започва да си изяснява основополагащата истина, която е ключова за разбирането на основите за строежа на света.

  Когато говорим за взаимодействия, ние подразбираме определени взаимовръзки, които съществуват в материалните образувания и са достъпни за нашите възприятия. По този начин, от гледна точка на предела на осъзнаваната размерност, са възможни различни форми на възприятие на един и същ материален обект, в зависимост от комплекса от измерения, въз основа на който се формират достъпните за познанието предели. Тук много ясно се определя различието между обективната реалност и формата на нейното възприятие от страна на конкретен човек.

  Нашите представи за заобикалящия ни свят се формират върху възприятието на електромагнитните взаимодействия („светлинно пространство”). Нека си представим обаче някакви същества (да ги наречем условно „гравитоници”), които вместо добре познатото ни оптично зрение притежават някакви други сетива, с помощта на които те могат да „виждат” само гравитационните взаимодействия, които, както знаем, могат безпрепятствено да проникват през много непрозрачни за оптичния лъч среди.

  Гравитационните взаимодействия обаче, макар че притежават висока проницаемост, също могат да се екранират в определена степен. За пример за това може да послужи аномалията при колебанието на махалото на Фуко по време на слънчеви затъмнения. Сравнително голямата гравитационна маса на Луната до някаква степен пречи на гравитационното въздействие, което Слънцето оказва върху предметите, намиращи се на повърхността на нашата планета. По този начин става ясно, че материалните тела не притежават абсолютна проницаемост по отношение на гравитационните взаимодействия, макар че този ефект значително отстъпва на възможността за екраниране на светлинния лъч.

  Представите на гравитониците за заобикалящия ни свят ще бъдат съвсем различни от нашите. До някаква степен тези представи ще наподобяват рентгенови снимки, на които се виждат не само контурите на предметите, но и вътрешното им съдържание. Тази аналогия, разбира се, е много далеч от действителността, но ни позволява поне донякъде да си представим онова, което ще виждат гравитониците. Те ще виждат онова, което ние не виждаме и обратно.

  По този начин, за да разберем физическата същност на „паралелните светове”, трябва преди всичко да направим ясно разграничение между понятията „съществуват” и „проявяват се”, което далеч не е едно и също. Може да се съди само за това, че паралелните светове по някакъв начин „се проявяват” във възприемания от нас свят, т.е. въздействат върху сетивата ни непосредствено или с помощта на технически средства и се осъзнават от нас. Всичко, което се намира извън тези рамки, дори ако то обективно съществува, не може да бъде признато.

  Това обаче не изключва принципиалната възможност за формиране на различни видове възприятия на обективната реалност от страна на субекти с различна способност за възприемане на информация, т.е. такива, които притежават различни сетива. Да предположим, че определен субект възприема само видимата част на спектъра, а друг – рентгеновата част на спектъра (под субект може да се разбира и техническо устройство, което преобразува една форма на възприятие в друга). Тези два субекта, разбира се, ще имат различни представи за един и същ предмет. Единият ще вижда онова, което не вижда другият, и обратно. По този начин сякаш се осъществява възприятие в различни проекции на едно и също тяло.

  Следователно, контактите с паралелните светове са възможни само въз основа на определени общи взаимодействия. За по-голямо удобство при излагане на хипотезата ни, ще обозначим известните разновидности на взаимодействията със следните букви: Г - гравитационни, Е - електромагнитни, С - слаби и Я - силни (ядрени). По този начин целият комплекс от тези взаимодействия може условно да се обозначи като ГЕСЯ-комплекс.

  Той е характерен и задължителен за всички познати на нас физически тела. Може да се предположи обаче, че цялото многообразие на веществата във Вселената не се изчерпва с това. Не е изключено, че материята може да се образува и на основата на някакви други комплекси от взаимодействия, които не са ни известни. Това, разбира се, е само предположение, но нека допуснем например, че съществуват тела, формирани въз основа на взаимодействия А, В, С, Д. Тези тела по никакъв начин няма да си взаимодействат с телата и средите, построени въз основа на комплекса ГЕСЯ. Освен това тези тела могат да съществуват съвместно в едно и също пространство, без да издават присъствието си по никакъв начин.

  Следователно, в едно и също пространство по принцип може да има множество независимо съществуващи паралелни светове, които по никакъв начин не са свързани помежду си. В пространството, в което ние живеем, също има подобни паралелни светове, които съществуват съвместно с нашия свят и почти с нищо не издават присъствието си. На пръв поглед може да ви се стори, че всички тези разсъждения носят чисто теоретичен характер и не представляват практически интерес, но това изобщо не е така. Могат да се дадат примери, при които може да се допусне, че паралелните светове наистина съществуват и дори могат да се фиксират с помощта на технически средства.

  Както е известно, спектралната чувствителност на фотоматериалите се отличава от спектралните характеристики на човешките очи, затова фотоапаратът понякога може да заснеме онова, което очите ни не виждат. Известни са много случаи, когато на снимките се виждат необикновени образувания, които не могат да се видят с невъоръжено око. Такива снимки често се публикуват в литературата по уфология. Нещо подобно понякога се получава при снимките, направени на места, където е имало полтъргайст или са работили екстрасенси. На някои кадри могат да се видят тъмни и светли образувания, които не могат да се обяснят и които определено не се дължат на някакви дефекти при заснемането.

  В повечето случаи подобни образувания не намират обяснение и се възприемат като някакви нематериални образувания. В действителност обаче на снимките са заснети материални структури, които реално съществуват и се проявяват във вид на електромагнитни взаимодействия, но в онази част на спектъра, която не може да се види с невъоръжено око. Тук обаче може да се прояви и друг ефект, върху който трябва да се спрем по-подробно.

  Може да се допусне, че в някои случаи паралелните светове могат да си взаимодействат по определен начин, т. е. да са свързани във вид на общи или близки взаимодействия.

  По този начин в един и същ комплекс от взаимодействия може да има най-различни съчетания на взаимодействия. Например, в един комплекс взаимодействията могат да бъдат Г, Е, С, Я, а в друг - Е, В, С, Д, т. е. и в двата комплекса се проявява общо взаимодействие от типа Е. В този случай са възможни определени ПРОЯВИ на единия свят в другия. Това, разбира се, са само теоретични разсъждения, които се основават върху предположителни съждения, но все пак по този повод могат да се изкажат някои съображения, които се основават върху експериментални данни.

  Ако предположим, че съществуват някои общи взаимодействия, които се проявяват в паралелните светове, то би трябвало да съществуват и някакви носители на тези взаимодействия. Да предположим, че тези носители могат да се окажат някакви частици, които притежават необичайни свойства. Природата на тази необичайност е напълно разбираема. Тъй като такива образувания ще принадлежат на чужд свят, то тогава те ще притежават някои уникални свойства, които не са характерни за образуванията от нашия свят, и освен това тези необичайни свойства ще се проявяват и в нашия свят.

  Оказва се, че подобно нещо е познато на хората, или поне може да се предположи, че е познато. Това са елементарни частици, наречени неутрино, които са били открити за първи път през 1953 година. Вече са известни три различни разновидности на тези частици. Те се отличават с голяма стабилност и почти не си взаимодействат с веществото, като свободно преодоляват всякакви прегради и разстояния. При преминаването на неутрино през вещество с обикновена плътност, дължината на пътя до хипотетичното непосредствено стълкновение с частиците на веществото възлиза на 100 000 000 млрд. км.

  Тази изключителна проницаемост на неутрино ни позволява да предположим, че може би си имаме работа с някакви „чужди” или „съвместими” светове, които могат да се проявяват в съседните светове, според нашите разбирания. Може би неутриното, както и други подобни, но все още неизвестни на нас елементарни частици, ще ни позволят да се докоснем до непознати за нас светове и да разберем онова, което иначе никога няма да можем да опознаем непосредствено. Всичко, което беше казано за неутриното, разбира се, носи само условен, предположителен характер.
Когато човек поиска да постигне нещо, намира начин, в противен случай - причина.

Неактивен Joro Velev

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 541
  • Живот за пример, това е начинът. Мисия Bell Ringer
2. Многомерност

  Преди появата на микроскопа човечеството не е знаело за съществуването на бактериите и микробите, макар че във всекидневието си хората постоянно са се сблъсквали с резултатите от тяхната дейност. Както човекът, така и най-малките биологични образувания обаче представляват еднородни структури, които се основават върху едни и същи разновидности на физическите взаимодействия. В такива случаи подобни структури са познаваеми и изискват само разширяване на разделителната способност на онези сетива и средства, с които ние разполагаме. Без съмнение, много тайни все още остават скрити за нас, и разкритието им ще стане възможно благодарение на усъвършенстването на нашия мозък (в качеството му на механизъм за обработка на получената информация), както и на техническите средства, с които ние разполагаме.

  Все пак всичко онова, което на хората им предстои да опознаят в рамките на възприемания от нас триизмерен свят, не може да се разглежда като проникване в паралелен свят. Съществуването на паралелни светове е принципиално възможно само при съвместното съществуване на многомерността на пространството и времето, и невъзприеманите от нас взаимодействия, или комбинацията от тези два фактора.

  Вероятността за съществуването на паралелни светове може да бъде обоснована и от позицията на физическата многомерност. Обяснението на този феномен от тази гледна точка обаче изисква преди всичко разглеждането на концепцията за физическата многомерност на пространството и времето.

  В продължение на цели хилядолетия Вселената се представя във вид на някакъв гигантски аквариум, в който съществува целият материален свят, като всички физически тела са обемни, т. е. триизмерни, а четвъртата координата е времето. Времето е единно и еднопосочно за цялата Вселена. И точно в този четириизмерен континуум се разглеждат всички процеси, които протичат в природата.

  Развитието на науката поставя под съмнение справедливостта на такъв мироглед. Ние все по-често се сблъскваме с явления и факти, които не се побират в тесните рамки на четириизмерното разбиране за света. Всички опити да се сведат тези „проклети” факти до общоприети концепции и обяснения винаги са се оказвали безплодни. Все по-настойчиво се налага необходимостта от коренно преразглеждане на познатите и привични мирогледни концепции, както и от създаване на нова теоретична база, с чиято помощ да могат да се обяснят повечето от разкритите несъответствия. Търсенето на такива решения е започнало още в средата на XIX век и получава по-нататъшно развитие в концепцията за многомерност на пространството и времето. Нека изложим накратко същността на тази концепция.

  В геометрията размерността на пространството се определя от броя на взаимноперпендикулярните прави, които могат да се прекарат от една точка. Според Евклид, такива прави могат да бъдат само три, което съответства на триизмерното пространство. За формиране на четвърто измерение трябва да се построи четвърти перпендикуляр от същата точка, но как ще стане това? Според нашите представи, това е просто невъзможно, и това знае всеки ученик!

  Концепцията за многомерността обаче предполага, че това е възможно, но ние просто не можем да си го представим, заради ограничеността на въображението ни. Възможно е заобикалящото ни пространство да е запълнено с множество независимо съществуващи, паралелни материални светове, между които контактите са невъзможни. Ние казваме за такива светове, че те „съществуват съвместно”, но не се „проявяват един в друг”.

  Нека обаче подходим към тези явления от малко по-различна позиция. Все пак всички материални тела представляват многомерни образувания, но ние можем да възприемаме само техните триизмерни проекции.

  Тъй като непосредственото възприятие не позволява да се познае многомерността, то не ни остава нищо друго освен да направим косвени изследвания. В основата на тези изследвания стои предположението, че закономерностите, които се проявяват в нисшите измерения, ще важат и при преход към висшите, непознати за нас, измерения. Разкриването на такива закономерности ще служи за потвърждение на факта, че съществуват висши измерения.

  Трите пространствени измерения са ни много добре познати. Те се формират върху следните понятия (фиг.1):



  Точка – тя няма измерения. Това е нуламерна система. Когато преместваме точката, се образува Линия. Това е едномерна система, която има само едно измерение - дължината. При преместване на линията се образува Плоскост - двумерна система. При преместване на плоскостта се образува Обем - тримерна система.

  Можем да си представим, че светът се състои от множество образувания, които са взаимосвързани помежду си и образуват единно цяло, което, от своя страна, обединява цялата, според нашите разбирания, жива и нежива материя. Способността ни за възприемане на околната среда е много ограничена и позволява да се осъзнава само незначителна част на това всеобщо НЕЩО във вид на отделни, несвързани една с друга, триизмерни проекции, които се разкриват пред нас като природни образувания, отделни предмети, растения, животни, хора и т.н.

 Тези ограничения се определят от нашата способност да възприемаме само тесен спектър от електромагнитни взаимодействия („светлинно пространство”), както и от способността ни за обработка на получената информация. Използването на технически средства само разширява възможностите ни, но не променя принципиалната им основа.

  От изложеното следва, че представите ни за заобикалящия ни свят не отразяват цялото му многообразие, като по-голямата част от информацията за него остава извън пределите на нашето възприятие. Затова повечето неща, които стават около нас, си остават скрити и непознати. Тези „непознати” за нас неща обаче често активно се проявяват във възприемания от нас свят, дори понякога в такива форми, които поставят изследователите в трудно положение и водят до разсъждения за паралелни светове. Освен това тези предположения не се появяват при тях във връзка с необяснимостта на природата на полетата, взаимодействията и повечето парадокси на квантовата физика.

  Нека се опитаме да разберем проявите на тези „непознати” за нас неща в нашия свят. За по-лесно разбиране ще разгледаме взаимовръзките между двумерните и тримерните системи, като предполагаме, че получените закономерности важат и за преходите от третото към четвъртото измерение и т. н. Да предположим, че имаме някакво тримерно обемно тяло. Ако се опитаме да си го представим в двумерна система (върху плоскост), ще получим само неговата проекция или сечение. Нещо подобно е показано на фигура 2. В този случай напречната плоскост може да се разглежда като осъзнаван предел на размерността от страна на измислено същество, което живее само в две измерения и което обитава тази плоскост. Нашето обемно тяло обаче може да се пресича не от една, а от множество напречни плоскости под различни ъгли и на различни нива, като във всички тези случаи ние ще получаваме проекции с различна конфигурация, и всяка от тях може да се възприема като свой отделен свят за въображаемите обитатели на двумерните пространства, осъзнаващи само две измерения.

  При формален подход към разглеждания проблем може да се предположи, че всяка плоскост представлява независим двумерен свят, в пределите на който се спазват определени метрични съотношения и взаимовръзки между съставящите го елементи. По този начин в едно и също тримерно пространство може едновременно да съществува множество двумерни паралелни светове, всеки от които, в представите на въображаемите обитатели на тези двумерни пространства, образува самостоятелна независима система.



  Всичко това ще важи и за взаимовръзката на тримерните и четиримерните системи, като в този случай въображаемите обитатели на двумерните пространства трябва да се заменят със същества, които възпримат не две, а три измерения, например, с хора. По този начин проблемът за паралелните светове може да изглежда решен, т. е. повечето хора биха могли да си помислят, че това доказва съществуването на паралелните светове. Ние обаче вече сме отбелязвали, че всички материални тела са многомерни по своята структура, и, следователно, те не могат да се разглеждат от гледна точка на предела на осъзнаваната размерност. Макар че хората възприемат само три пространствени измерения, те в действителност съществуват и във висши, непознати измерения, защото размерността не е обективна реалност, а само форма на нейното възприемане. Затова по-горе изложената схема за съществуването на паралелните светове не може да се признае за реалистична. Тя може да се разглежда само като определена теоретична предпоставка.

  Засега не са ни известни закономерностите на взаимовръзките в непознатите за нас измерения, но все пак няма съмнение, че те съществуват. Има много основания да се предполага, че проявите на предела на осъзнаваната размерност се осъществяват по определени закони, които не допускат произволната им трактовка. Затова далеч не всяка напречна плоскост може да се разглежда като основание за построяването на самостоятелен двумерен свят.

  Нека разгледаме взаимовръзките между различните системи. Ще ги формулираме във вид на постулати.

Постулат 1.

  Всяка система на висшето измерение може да съдържа безброй независимо съществуващи системи от нисшето измерение. В една плоскост може да се прекара произволен брой линии, в обема – произволен брой плоскости и т. н.

Постулат 2.

  Всяко понятие за разстоянията важи само в рамките на определена система на измерение. При преход към висша система на измерение разстоянието между две произволни точки може да се сведе до нула или безкрайно малка стойност. Например, върху лист хартия разстоянието между две точки е строго определено, но ако сгънем този лист хартия, то точките ще се съберат, макар че в пределите на листа хартия разстоянието между тях няма да се промени.

 Постулат 3.

  Изкривяването на пространството във висша система на измерение не се осъществява в нисшата система на измерение. Това означава, че линията (едномерна система) може да се изкриви само в плоскостта (двумерна система), плоскостта може да се изкриви само в обема и т. н.

Постулат 4.

  Физическите тела могат да се проявяват в различни системи на измерение, като при това, колкото е по-нисша системата, толкова по-опростено се възпроизвежда оригиналът. Сложните обекти се проявяват в нисшите измерения във вид на следа, проекция или сечение.

Постулат 5.

  Колкото е по-висока размерността на системата, толкова по-голям информационен капацитет притежава тя. Това става поради факта, че тя включва в себе си множество нисши системи.

Постулат 6.

  Система от нисшето измерение от който и да било порядък във висшите измерения може да се свива до точка без да се нарушава нейната цялост. При това всички точки на нисшата система ще запазят взаиморазположението си, но ще съвпаднат. Ако върху лист хартия (двумерна система) се нанесат няколко точки на определено разстояние една от друга, а след това този лист се свие на руло с безкрайно малък диаметър, то по този начин плоскостта ще се превърне в линия, без да се наруши нейната цялост. След това получената по този начин линия може да се свие до точка. Така всички точки на листа хартия ще съвпаднат.


  Изложените постулати са формулирани въз основа на трите познати на нас измерения. Ако хипотезата за многомерността е справедлива, то те позволяват да се разкрият проявите на висшите измерения в триизмерния ни свят.

  Съвременните физици вече вземат под внимание елементите на теорията за многомерността, макар че пред реализирането на тази концепция стои една съществена пречка, и това е спорът на тема – колко са в действителност измеренията? Някои учени твърдят, че измеренията са шест, докато други заявяват, че са единадесет. Изказват се и други предположения, но, по всяка вероятност, най-важното не е броят на измеренията, а в самото понятие на размерността. Ако този въпрос не се реши, спорът за броя на реално съществуващите измерения ще продължава да е безпредметен.

  Всъщност, размерността не е отражение на обективната реалност, а само форма на възприемане на обективната реалност от страна на жив субект, т е. възможностите и способностите му да обработва определен обем информация. Хората, например, са способни да осъзнават само три пространствени и едно времево измерение – това е техният предел на осъзнаваната размерност. Този предел се определя от способността на мозъка да възприема и обработва до 10^8 - 10^11 бита информация в секунда. Обаче за осъзнаване, например, на още едно измерение този предел трябва да се повиши до 10^13 - 10^16 бита в секунда.

  Като се вземе предвид изложеното дотук, може да се твърди, че понятието „паралелни светове” е доста относително. Може би е по-правилно да се говори за предел на осъзнаваната размерност, както и за това, че на текущото ниво на своето развитие съвременните хора не могат да възприемат цялото многообразие от формите на съществуване на материята. Опознаването на т. нар. „паралелни светове” е възможно само при условие, че нашият предел на осъзнаваната размерност се увеличи и ние започнем да получаваме допълнителна информация, която все още не е достъпна за нас.

  Обработването на по-голям обем информация от страна на човека е предпоставка за повишаване на предела на осъзнаваната размерност. В този случай той би могъл да види, например, не само външния облик на събеседника си, но и неговите вътрешни органи, както и онова, което става в съседните помещения, и много други неща. При някои хора тези свойства понякога се проявяват. Особено често това се случва след черепномозъчни травми, мощни облъчвания, контузии, клинична смърт и т. н. Може да се предположи, че при това се случват определени аномалии в дейността на мозъка и се получава асиметрия в неговата работа. В резултат на това се увеличават възможностите за възприемане на информация от един вид за сметка на друг вид. Понякога същите ефекти се постигат и при специално обучение. Когато един човек се сдобие с такива способности, той може да възприема онова, което не е достъпно за други хора. Придобитата по този начин информация обаче не може да се разглежда като получена от паралелен свят.

  При различни описания на т. нар. аномални явления често се използва понятието „тънък свят” или „тънки светове”. Обикновено това понятие не се конкретизира по никакъв начин, а се споменава като нещо, което се разбира от само себе си. Предполага се, че съществуват някакви неизвестни за нас светове, които не се възприемат от сетивата ни, но при определени условия тези светове се проявяват в нашия свят и могат да се фиксират от нас.

  Понякога такива понятия се отъждествяват с религиозните концепции, и се предполага, че „тънкият свят” е проявление на божественото начало, затова той е непознаваем и няма нищо общо с физическите проявления и концепции. Този подход създава предпоставки за отказ от каквито и да било изследвания в тази област.

  Ако изхождаме от свойствата и характеристиките, които се приписват на „тънките светове”, можем да предположим, че в тези случаи се проявяват някои многомерни, в частност информационно-разпоредителни структури (ИРС).

  С оглед на всичко изложено по-горе, могат да се направят следните изводи:

  1. В повечето случаи понятията „паралелни светове” или „тънки светове” се използват в онези случаи, когато хората не могат да обяснят физическата природа на някои наблюдавани явления, макар че използването на тези определения не само че не разяснява същността на случващото се, но дори още повече усложнява проблема.

  2. Възможно е съществуването на светове, които се основават върху взаимодействия, които се отличават от познатите на нас. Такива проявления могат условно да се нарекат паралелни светове, тъй като те не се проявяват в нашия свят. Те могат да съществуват съвместно в същото пространство, в което съществува и нашият свят, без да нарушават неговите взаимовръзки. Освен това всички подобни образувания са взаимосвързани помежду си чрез висшите измерения и формират едно неделимо цяло. Затова паралелните светове могат да се разглеждат като едно от проявленията на взаимовръзките между елементите на телата във висшите измерения.

  3. В някои случаи т. нар. паралелни светове могат частично да се проявяват в нашия свят. Това може да се случи тогава, когато съществуват някои общи разновидности на взаимодействията.

  4. Към паралелните светове понякога отнасят непознаваемите материални образувания, които ние все още не можем да опознаем, поради недостатъчната разделителна способност на сетивата ни или техническите средства, с които ние разполагаме.

(статията е взета от http://www.zdraveto.eu/catalog/folder_01/index.htm )
« Последна редакция: Февруари 06, 2009, 05:20:07 am от Joro Velev »
Когато човек поиска да постигне нещо, намира начин, в противен случай - причина.

Неактивен Eon

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 826
Колко измерения има в холографската Вселена?


Създаването на унифицирана теория на квантовата гравитация се счита за „Свещения Граал” на модерната наука.
(Credit: Copyright Florian Aigner)

ScienceDaily (Feb. 9, 2009) — Учени от Виена се опитват да разберат мистериите на холографския принцип: Колко измерения има в нашата Вселена?
 
Някои от най-бляскавите умове провеждат изследвания в тази област – и все още не са успели в създаването на унифицирана теория на квантовата гравитация, която е считана за Свещения Граал на модерната наука.

Даниел Грумилер от Института за Теоретична Физика, Технологичния Университет Виена, сега поне може да разкрие някои от мистериите на квантовата гравитация. Резултатите му относно черните дупки и гравитационните вълни са наистина фрапиращи – меко казано. Наскоро той спечели наградата START и ще използва тези средства за да привлече  още повече млади физици в Университета във Виена.

Ние възприемаме пространството около нас като три-измерно. Според Айнщайн, времето и пространството са неразривно свързани.

Добавянето на времевата ос към нашето три-измерно пространство ни дава пространство-времевия континиум, който става четири-измерен. От десетилетия насам, учените са се чудили дали има допълнителни измерения скрити от нашите сетива. Грумилер и колегите му пробват противоположния подход, те смятат, че всъщност нашата Вселена може да се опише с по-малко от четири измерения.

“Холограмата, която е върху банкнотите ви или кредитните карти, изглежда че ни показва три-измерна картина, въпреки факта, че тя е само дву-измерна,” обяснява Грумилер. В подобен случай, реалността има по-малко измерения отколкото си мислим. Този „холографен принцип” играе важна роля във физиката на пространство-времето. Вместо създаването на теория на гравитацията във всички пространствено-времеви измерения, ние може да формулираме нова квантова теория с едно по-малко пространствено измерение. По този начин, 3Д теорията на гравитацията става 2Д квантова теория, в която гравитацията вече не се появява. Все пак, тази квантова теория правилно предсказва феномени като черни дупки или гравитационни вълни.

“Въпросът, колко измерения има нашия свят, вероятно дори няма подходящ отговор, защото на него не може да се отговори категорично,” мисли Грумилер. „В зависимост от специфичния въпрос на който се опитваме да отговорим, всеки един от подходите може да се окаже по-полезен.”

Грумилер в момента работи върху гравитационни теории, които включват две пространствени измерения и едно времево. Те могат да бъдат картографирани върху дву-измерна квантова теория, в която гравитацията отсъства. Такива теории могат да се използват за обясняване на въртящите се черни дупки или „космически струни” – пространство-времеви дефекти, които вероятно са се появили след Големия Взрив.

Заедно с колегите си от Университета от Виена, Грумилер е организирал международен семинар, който ще се проведе от 14 до 24 Април, 2009. В семинара ще участват и прочути учени от Харвард, Принстън, МТИ и много други университети.

Източник: http://www.sciencedaily.com/releases/2009/02/090203081609.htm
« Последна редакция: Февруари 20, 2009, 11:48:25 am от Eon »

Неактивен vallex

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 35
  • Понякога седя и си мисля, понякога само си седя.
Мен лично ме сърбят ръцете пак да спомена за 4-то пространствено измерение.
В посока - от по-малко към по-голямо и обратно.

Чисто концептуално това измерение като че ли практически е издържано --> обхваща другите 3.. а и обединени заедно дават съвсем друга пространствена посока

Ако не греша - мисля, че Карл Сейгън изкочи с подобно предположение.
"Правописът ми е Колеблив. Добър правопис е, но се Колебае и буквите отиват на грешни места." - А.А.

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Измерения и Плътност - Dimension and Density - Теории и Хипотези
« Отговор #98 -: Февруари 01, 2010, 20:47:35 pm »
Действителността – чиста илюзия (Част 2)
http://www.epochtimes-bg.com/2010-01/2010-01-31_01_d.html


Действителността: чиста илюзия (част 1)
http://www.epochtimes-bg.com/2009-03/2009-12-24_01_d.html

Неактивен x_name41

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 293
Re:Измерения и Плътност - Dimension and Density - Теории и Хипотези
« Отговор #99 -: Февруари 15, 2012, 18:42:14 pm »
Според мен не е правилно и коректно да се определят и надграждат измеренията на базата на нашето тримерно пространство, тъй-като парадоксален би бил факта, че на мястото на приетото примерно "четириизмерно" (а друг е въпроса колко е четиримерно и т.н.) пространственно измерение съществува пак познатия ни триизмерен свят, нещо някак си не се връзва. А истината е, че пространственните измерения се определят от диапазона на проявление на материята в определен честотен обхват (а материята в тези обхвати може да има различни същности и т.н), и затова би трябвало да се въведе понятието честотен обхват на съществуване. По аналогия с електромагнитните вълнови диапазони и тук трябва да има някаква реална численна стойност на този обхват на съществуване измерен в честота разбира се, но изглежда никой не се е замислял над този въпрос и не е намерил начин за нейното измерване.
"מוזיקה מאריכה את החיים"

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27