Какъв е смисълът на Живота

[mitko]

Оооооооо,поредната уффца,с мнение,дето е готова да крещи,секви простотии,ама само и само мнение да изкаже..Бееееееее...И Бориславке,нещо..нервничка си май.Оти,бе душко?
Ай ако обичаш,да кажеш, защо според теб"само"и "същност" нямат място в едно изречение?И каква точно е истинската ми същност,че ми стана мноо любопитно?
Същност и характер е едно и също.Игра на думи..Веднага рипна като ощипна мома,место да се зарадваш,че някой изобщо е обърнал внимание на простотиите дето пишеш.
Коренспонденция не мо'е да има,оти не сакам,с куцо,просто и сакато да"кореспондирам".Мерси.Ай по здраве,и леко с "бисерите"

И разбира се,че знам по-добре!Има си хас!

   Никога  не  прави  това  което  не  искаш  да  ти  се  случва

[x_name41]

Смисъла на живота е човек да трупа опит, да се ожени или омъжи съответно ако е жена, да си има деца (наследници) и да си живее весело и щастливо и т.н. бля бля бля...

[kalan]

да се ожени или омъжи съответно ако е жена, да си има деца

Глупости на търкалета на квадрат.
Ми аз не искам да се омъжвам пък. Не съм фенка на брака хич. Още по-малко пък имам желание да имам деца.
Ако за един тия работи им придават смисъл - добре. Но не за всеки е така.

[Гален]

Малко грубо може да прозвучи, но едва ли онова нещо в гащите ти... няма определено... предназначение.
Това, защо нямаш желание и т.н., сигурно си има причина.
Я си била наранена..., я си имала несподелена любов, я си се повлияла от нюеджърска литература, я имаш някакъв комплекс за преодоляване, я ... ... ...
Много други причини може да има, но ей така "не искам да се омъжвам пък" не ми се вързва.
 

[shoguna]

Малко грубо може да прозвучи, но едва ли онова нещо в гащите ти... няма определено... предназначение.
Това, защо нямаш желание и т.н., сигурно си има причина.
Я си била наранена..., я си имала несподелена любов, я си се повлияла от нюеджърска литература, я имаш някакъв комплекс за преодоляване, я ... ... ...
Много други причини може да има, но ей така "не искам да се омъжвам пък" не ми се вързва.
 
[/quote

Малко грубо може да прозвучи, но едва ли онова нещо в гащите ти... няма определено... предназначение.
Това, защо нямаш желание и т.н., сигурно си има причина.
Я си била наранена..., я си имала несподелена любов, я си се повлияла от нюеджърска литература, я имаш някакъв комплекс за преодоляване, я ... ... ...
Много други причини може да има, но ей така "не искам да се омъжвам пък" не ми се вързва.
 

Ха сега очаквай един контейнер простотия затова че изрази мнението си!

[kalan]

Малко грубо може да прозвучи, но едва ли онова нещо в гащите ти... няма определено... предназначение.
....

Ама Галене онова в гащите естествено, че си има предназначение, но е такаво каквото аз реша. Защо пък всяка жена да е длъжна да ражда? Иначе таз форумна психология дето я прилагаш в случая не върши работа. Така не става от две изречения и да си правиш изводи. То всеки е бил нараняван. Но аз казах, че не признавам брака, а не мъжете.
Виж разликата де. Нюейджърски глупости не чета. Даже май пак забравих какво беше това ню ейдж. Някой ми обясни, но инфото изсвиряса.  Колкото до децата -  не ме кефят. Ако теб те кефят или някой друг си ги правете. Не се чувствам никак длъжна да вървя след останалите и да правя каквото те правят.

[Гален]

kalan, твое право, ти си решаваш.
Никой не те кара "да вървиш след останалите".

Питаш:
"Защо пък всяка жена да е длъжна да ражда?"

И аз да взема да попитам:
Защо Дядо Боже е създал жената с детеродни функции?

[kalan]

Ми отговора е ясен -  С цел размножаване. Но пък това не  е задължително. И е право на избор.
Дядо Боже много работи може да е направил, но като ни е дал свободната ни воля ще ни я уважава. Ако пък реши да ни ограничи свободната воля да дойде и да премахне всички нещастия и да направи по-добър свят, че последната версия куца.

[Iveta]

Авторът на темата, доколкото разбрах искаше да се пише спрямо гледната точка на Ницше. Но тъй като виждам, че голяма част от вас се пуснаха по течението публикувам една извадка от книгата "Смисълът на живота" на Брадли Тревър Грийв, не се казва нищо ново, но е добре да си го припомняме по-често:

Въпреки убеждението ни, че сме непобедими и безсмъртни, животът е доста по-кратък от очакването. Сложете ръка на сърцето си и почувствайте биенето на сърцето си. Това е часовникът на живота, отмерващ миговете, които ни остават. Един ден този часовник ще спре. Това е 100 процента сигурно и ние не сме в състояние да направим нищо по въпроса. Ето защо не можем да си позволим да пропилеем нито една ценна секунда. Преследвайте мечтите си с енергия и страст, защото в противен случай ще можете само да гледате отстрани как животът ви изтича като пясък. Ако си губите времето да наблюдавате събитията отстрани, няма да направите нито крачка напред. Както се казва в поговорката: „Не можеш да прескочиш пропаст с два малки скока”. Нужна е смелост и отдаденост, за да изживееш мечтите си.

За съжаление обаче някои от нас страхливи, мързеливи или загрижени за чуждото мнение и не успяват да разперят криле и да реализират таланта си. Най-важното е да се захванем с нещо свое и да вложим в него най-доброто от себе си. Няма значение какво е, стига да ни прави щастливи. Ако щете правете снежни топки, плувайте под вода, викайте колкото глас ви държи или стойте  под силен сешоар, докато получите желания драматичен ефект. Единственото важно нещо е заниманията да ви носят удовлетворение и щастие.

Не забравяйте, че грешките са част от живота. Не губете време да се самонаказвате за миналото. Не разсъждавайте прекалено дълго и не се двоумете дали постъпвате правилно. Послушайте сърцето си. Не се обезкуражавайте от неуспехите.
Когато правиш нещо важно и специално, неизменно се сблъскваш с трудности и неразбиране. Някои хора /включително тези, които най-много ни обичат/ ще се опитат да спрат порива ни себереализация. На този свят има много нещастни песимисти, които са се отказали от мечтите си. Те ще ви повтарят: „Губиш си времето – никога няма да успееш”. Възможно е да сте заобиколени от хора, които искат да се препънете или дори да се провалите. Те ще ви казват: „Забрави за това. Не си струва усилията, пък и не е за теб”. Ето защо трябва да знаете, че да следваш собствения си път е прекрасно, но не винаги лесно.

Всички имаме хубави и лоши дни. Понякога животът ни е пълен хаос. Хората ни гледат странно, когато им кажем какво се опитваме да постигнем и ние постепенно също започваме да се съмняваме в себе си. „Защо не си останах на старата работа в закусвалнята?” Но когато шансът най-после се появи – не го изпускайте!

Ако ценим живота и отпиваме с наслада всяка капка, всичко около нас ще се промени. Обикновените неща ще станат необикновени.

И още нещо – ако слушате сърцето и използвате ума си, никога няма да сбъркате.

[Princess_Deja]

Понеже и аз уважавам замисълът на темите, но не бих се "пуснала по течението"  ей така от инат, а и да покажа, че не е толкова трудно, да се следва някакъв контекст, ще постна нещо, което не е дълго и който има желание, може да продължим обсъждането по същество! А не по реплики от ... лексиконите.

Генеалогия на Аза

 

    Съчинението "Вагнер в Байройт" е едно видение за собственото ми бъдеще, докато "Шопенхауер като възпитател" е моята най-съкровена история, моето раждане.

    Фридрих Ницше, "Ecce homo"

    Раждането като освобождаване от топлата тиня на небитието, като отделяне от непресъхващата гръд на Времето. Раждането като събуждане на волята срещу "сляпата власт на действителното", като интелектуално упражнение, раздиплящо подмолите, гънките и удобствата на безметежното пред-съществуване. "Случването" на субекта в процепа на "несвоевременното".

    Така самосъздаващият се човек с търпелива сериозност се отграничава от "епохата", с която по случайност се е оказал преплетен.

        Враждебността му е насочена тъкмо срещу онова, което е наистина у него, но всъщност не е той самият, а именно ­ срещу нечистото хаотично натрупване на всичко, което не ще подлежи никога на смесване и съединение, срещу погрешното запояване на своевременното с несвоевременното. ("Шопенхауер като възпитател").

    Стоическата аскеза, преобърната като очистване от невидимите стигмати на властта и "действителността". Ницше разобличава фалшивата разумност на модерната цивилизация, една разумност без смисъл и дълбочина, симулирана от стадния прогресистки оптимизъм и възпроизвеждана от инстанциите на "съвременната образованост", "историческото чувство" и "общественото мнение". Субектът при Ницше се полага като "друго" на стабилния, изтъкан от Хегелиански закономерности ред на света, зейва като отвор, през който изтича лошата протяжност на "обективния процес", за да се открои извънвременната монументалност на гения.

    С "Несвоевременни размишления" започва Ницшеанското демистифициране на дисциплиниращите практики, отпечатани върху частното тяло. Стратегията за очистване/превъзмогване на човешкото се инструментализира като критически анализ на привидностите, отделящи Аза от Дионисиевския екстаз на битието. Така от самовъзпитателните техники, упражняващи тялото в непримиримост към пронизващата го отвътре мрежа на властническите отношения, се ражда генеалогическият подход към морала.

    Пълната дестилация на човешкото обаче означава и ликвидиране на човека като такъв. В "Размишленията" проблематичното съвместяване на "очистването" и "превъзмогването" стремително завърта фигурите на дискурса. "Преображението" се описва ту като "стълба, по която си се изкачил до самия себе си", ту като "висше развитие на човека в човек", ту като мистериално посвещаване в свръхличностното посредством "трагическото убеждение". Така ставането на Аза се оказва неотвратимо дублирано с неговото повторно изчезване. Една нова фигура се появява, за да приглуши безпокойството и това е културата, разбирана като "могъща общност", способна да посредничи между индивидите и гения в името на висшата цел ­ литургичното сливане в метафизичната стихия на общата съдба. Така културата бива изправена пред своя предел ­ изведнъж натоварена със смисъл, тя губи невинната си безцелност и трябва да скъса с панаирджийското всекидневие, върху което се е крепяла. Но прекрачването е смъртно опасно, колебанието мъчително ­ след трагично изживяното разочарование от Вагнер и театъра в Байройт Ницше обръща гръб на идеалните общности, а културата отново става това, което всички познаваме.

    И днес ние живеем в сянката на същата тази цивилизация на успеха, демокрацията и бездарието, в която новороденият човек на Ницше балансира по острието между смеха и страданието, между разума и безумието, обгърнат от тоталната безприютност на своята несвоевременност. Единствено "свещената сериозност", усърдната самодисциплина, с която той удържа различността си спрямо блудкавия коктейл на "културата" възпира разпиляването му в нищото. Волята за радикална интерпретация, непрестанното усилие за преодоляване на непреодолимата докрай реалност е залогът за крехката му вечност. И шанс. Защото "фактът винаги е глупав".

    1993

    Фридрих Ницше, "Несвоевременни размишления", пр. Харитина Костова-Добрева, УИ "Св. Климент Охридски", С., 1993.

http://slovo.bg/old/bpenchev/tagite/bp-t_426.htm

[bojinkata]

Водехме разговор по темата край маса. Едно тригодишно дете обикаляше край нас и най-вероятно е подслушвало. Нормално за малките деца. Изведнъж посочи лаптопа и каза: АНХ. Първо не вдянахме, но като повтори още два-три пъти го чукнахме в търсачката.  Вижте и вие какво излезе!

[epsiloni]

аз четох темата последната страница и разбрах от разговорите, че смисъла на живота е онова нещо в гащите...

аз си знаех, ама сега съм сигурен

благодаря ви за умните думи

[bojinkata]

Не, около онова нещо се върти културата, както е казал поета!

[epsiloni]

обърка ме, сега излиза че културата е смисъла на живота
по ми харесваше предното