Философия на родителството

[Търсеща]

Хм..относно думичката"няма",не съм много съгласна и винаги предпочитам да наблегна на"имането",ама това може и да се дължи на консуматорската ми натура ;D..Тъй или иначе формулата"нямам..рак(примерно)"е неефективна,щото реално го предизвикваш.Замествам я с"аз съм много здрав и силен".Вместо"нямам двойка"би могло да бъде.."имам само добри оценки"..и т.н.Формулирането на мислите,както и изказа са много важни.Както знаем,и думите(не само мислите)имат своята енергия
Относно вярата..Не знам..и тук не съм много съгласна.Да"вярва"в какво?Цял живот съм живяла без вяра,не виждам да съм обречена.Напротив.Липсата на вяра,ме поведе към търсенето.Вярата на сляпо,ти дава готов модел за подражание,и едва ли е най-доброто за еволюцията.Таа..пак те питам..В какво го учиш да вярва?

Ти вярваш,че не вярваш.Това е като "Аз знам,че нищо не знам и затова знам,че нещо знам!".Всеки носи вяра в себе си,разликата е само в силата й.
Силен-слаб,бяло-черно,ин-ян,плюс-минус,материя-антиматерия,има-няма...Всичко в този свят,подчертавам-в този свят си има антипод.Думичката "няма" съществува и ние не можем да се преструваме,че не я забелязваме.Хората са казали "Човек прави името.",тук е същото.Всичко зависи от това с какво се отъждествява тази "проклета"дума ;D.Съгласна съм,че от всички страни ни бомбардира отрицателна информация(енергия).Но аз просто се опитвам да не съм й подвластна,като се опитвам да обясня същото и на детето си.За мен думичката "няма" не е символ на нищета,трагедия,ад и мизерия,това е просто дума,която ми показва налично ли е нещо или не, в определено време.Има ли стълб пред мен или няма,имам ли мозък или не ,има ли смисъл или няма..Та това е моята философия.Стремя се да правя нещата колкото се може по-прости,защото в простотата се крие истината(не помня кой го е казал).И не аз уча детето си,а заедно двамата го правим.Детския мозък е като празен диск,върху който тепърва се чертаят пистите.Не съм сигурна,че аз имам правото да ги чертая.Оставям го на собствения избор,като обяснявам нещата от моята позиция и подчертавам,че виждането ми не е единствено.Пък той да търси,да опитва и да преценява.Все пак всяко поколение се ражда по-умно от предходното.

Много яка философия! @---
Благодаря!

[konstantin2007]

Габриела,не си ме разбрала по отношение на"нямането".Да.Думичката съществува.Само,че понякога несъзнателната и употреба,може да изиграе много лоша шега.Това което исках да кажа,е,че когато казваш"аз няма,,да..еди кво си.."ти всъщност изричаш обратното.Казвайки"аз няма да се разболея"или"моето дете не боледува",всъщност предизвикваш точно обратното.Спред теорията за закона на привличането,ние привличаме и онова което искаме,и онова което не искаме,и то точно по такъв несъзнателен начин.Вселената казват,не разпознавала частицата"не",и казвайкиили мислейки" аз не искам да съм беден"(примерно)всъщност излиза"аз искам да съм беден"За това казват,че правилното формулиране и хигиената на мислите и думите,са от такова голямо значение.
Права си за детското съзнание(не мозък).То е като празно чекмедже,което ние избираме с какви"съкровища"да напълним.Поне докато сме в състояние да го правим де..
Не ми отговори в какво го учиш да"вярва"?

[gabriella33]

Имам в предвид мозъка Константин и това коя част от него ще избереш да развиеш. Като цяло хората с по-развито мислене чрез лявото полукълбо на мозъка са хора на логиката, детайлите, правилата, думите, познанието, практичността и реализма. Хората с по-развито мислене чрез дясното полукълбо на мозъка са хора на чувствата, ориентирани към “голямата картина”, въображението, символизма, философията и поемането на рискове.
Главната част на човешкото съзнание е неговата енергийна наситеност. Блокира се досегашната структура на енергията и се създават нови структурни единици в кората на главния мозък.
Когато преди години гледах "Тайната",бях очарована от идеята у филма.Хареса ми,дори я практикуваме.Мога да кажа,че в повечето случаи се получава.Но има и случаи в които съм свидетел на точно обратното-тъкмо когато си мислиш,че излизане от кашата няма,се случва нещо което те измъква от там.Това ме кара да мисля,че трябва да има баланс в живота,който живеем.
Баланс,жизнено необходим за нашето съществуване.Ако всичко добро(въпреки,че е субективно),което си представяме се случва,то тогава най-малкото човек би умрял от скука.Всички знаем максимата "Внимавай,какво си пожелаваш!".До тук разкривам една малка част от разбирането си за вярата,на което явно не обръщаш внимание и усърдно продължаваш да ме питаш, в какво уча да вярва моя син.Повечето хора са свикнали да свързват вярата си с определен тотем,символ,предмет,който се налага да има визуално възприятие.Сигурно и ти очакваш да ти отговоря с нещо подобно,но ще те разочаровам .Вярвам в самата вяра!А тя е толкова обширно понятие и отделна тема за разговор,че ако за започнем тук, ще се отместим доста от настоящата.Вярвам, във всичко и в нищо,в началото и края,в плюса и минуса...
Вярвам,че мога да бъда господар на света,но и негов роб.Вярвам,че тялото е храм на душата,но също така вярвам,че всяка теория може да бъде опровергана...
Често си задавам един въпрос:Юда предаде Христос за 30 сребърника и Той стана наш бог(едно от трите му лица).Предател ли е Юда?
С настоящите размишления се надявам да съм задоволила любопитството ти(Константин),относно вярата ми и нейното разбиране  

[konstantin2007]

Сигурно и ти очакваш да ти отговоря с нещо подобно,но ще те разочаровам .Вярвам в самата вяра!А тя е толкова обширно понятие и отделна тема за разговор,че ако за започнем тук, ще се отместим доста от настоящата.Вярвам, във всичко и в нищо,в началото и края,в плюса и минуса...
 

О,не..споко..не ме"разочароваш"никак..Напротив..товно такъв отговор очаквах.."Вяра в самата вяра"..Поредното клише..като.."надявам се,че има надежда"..
За балансът си права.

[Търсеща]

Това, което искам да му предам е:
Може да стане какъвто иска да бъде!
Може да постигне и невъзможното, може да има каквото поиска, стига да е готов да се труди за това! Начин има!
Добре е да обича ближния и да уважава хората, както и да цени различията им и да е честен с отношенията си с другите!
Самообвинението е най-смъртоностната отрова за неговия ум!
Страхът и тревогата привличат нещата , от които се страхуваме!
Страхът разклаща здравето ни, скъсява живота ни и парализира воллята ни!
Страхът във всичките си проявления- тревога, безпокойство, гняв, ревност, боязливост- е най-големия враг на човека!
Невежеството е единствения грях и демон на света!
Отговорът на всеки проблем е в ума му!
Нормално е човек да греши, защото това е единствения начин да порасне!
Любовта е акт на състрадание и милост и , когато изпитваме и отдаваме такава любов, тя ни отвръща със същото!
Нашите чувства и мисли контролират съдбата ни и рано или късно той ще трябва да поеме отговорността си за тях и за живота си!
Недоволството е най-бързия начин да остарее и да се разболее!
Няма неизличими болести има неизличими хора!
Добре да се научи да прощава!
Ще знае, че е специален, притежаващ качества, които го правят единствен и уникален!

Предпочитам да приема проблемите като възможностти за израстване!
Ако има "проблем" има и решение!
Много ми харесва това от Барбара Колорозо:"Ако искате децата ви да взимат мъдри решения, даяте им възможността да взимат много решения- включително и не толкова мъдри.
Разликата във философията ми и тази на майка ми е, че аз не го подценявам само, защото ми е дете и е много по-малък от мен, напротив той е моят най- дъбър приятел и учител.
И ще цитирам gabriella33 :
"Оставям го на собствения избор,като обяснявам нещата от моята позиция и подчертавам,че виждането ми не е единствено.Пък той да търси,да опитва и да преценява.Все пак всяко поколение се ражда по-умно от предходното." @---

[gabriella33]

Напълно споделям философията ти.Всъщност,ако вкараме децата в нашите коловози,те никога няма да бъдат новатори.Грешка е да подценяваме децата си.Научно доказано е ,че най-много информация,за най-кратко време,човек поема до третата си година.През това време е научил жестове,мимики,говор,речника е толкова богат,че за останалия период от живота си никога не събира толкова думи,колкото до третата година.Владее емоциите,показва чувствата си,манипулира...Абсолютно си права за страха.Голямо бедствие е...Общо взето да си родител не означава само да нахраниш и облечеш детето.Мисля,че родителството е най- отговорната и трудна "професия".Родителят според мен трябва да даде основата на нещата,които са известни и да остави края на въображението на детето.Защото в простотата се крие истината.Докато децата ни все още не са опошлени и омерзени,и вкарани в нашите неизвървяни пътища,с цел да ги завършат,нека ги оставим на собствения им избор.
Имам малко бебе и като всяко такова, то вкарва всичко ново в устата си.Често се шегувам,че устата му е като едно универсално USB:)вкарва предмета и "прочита" информацията:).Никой не знае,може и това да е начина по който невръстните разбират света?!?!?!

[Търсеща]

"За да отговорим на нуждите на децата си, трябва първо да променим себе си.
Само като преминем през мъчителното изпитание на промяната, ще станем тези родители, които са необходими на нашите деца." Морган Скот Пек