Аз в известна степен разбирам твоето мнение за "съдник"-ът, където и който и да е той, но това не е достатъчно ... обективно. Ще ти обясня по-надолу, защо.
Иначе за "рая" и "ада" като състояния на съзнанието, може и така да е от психологическа гледна точка, но спрямо о-съждането, или като някаква награда/наказание-резултат от осъждането, няма как да си ги самовнушим или представим в съзнанието, ако нямам и малка идея за тях (било от книжките, от приказките или от филмите и собствените преживявания и нагледи в реалността). За това и споменах "райските кътчета" и съвсем очевидните качества на една действителност, към които се стремят голяма част от хората. Ако питаш Веска Меджидиева дали се чувства в "ад" тук на земята, едва ли би отговорила утвърдително.
Моето разбиране за "съдник", не е за човек, който непременно има власт да ми наложи наказание или удостои с награда. Когато сгреша, но това за мен не е грешно, а имам оправдание, че така съм решила със свободната си воля, така съм постъпила, тогава не се уповавам на "чистият си разум", а на субективното си (за някои "егоистично") решение.
В такова настроение съм била така съм постъпила. Да, ама съм нарушила закон. Съвсем конкретно няма начин да не направим паралел с човешки съд и съдии. От къде на къде има такива институции. Какви са те, че да ми казват на мен, как като прострелям наркоман влязъл във входа ми, а аз съм популярен художник, трябва да бъда съден?
Тук се намесва моралът на човек. Това не е просто дума или куха от съдържание догма. Това е нещо много интересно и сложно като психологически процес и развитие на съзнанието, докато се оформи съвестта, и след това определени ценности, според които да живееш като добър човек.
И смисълът на това, когато се осъжда някой е да се покаже кое е добро. Но ако за твоя морал убийството е добро и не ти дреме дали тук ще те съдят или отвъд, тогава е по-добре да не живееш свободно сред останалите хора, а да си си в затвора и там в клетката, да помислиш малко като нямаш подръчни оръжия, за да постановяваш твоето "добро".
Аз лично, мисля, че е добре да има съдник, защото бих научила много неща, които не съм успяла да предценя отстрани. Но дали има, още не мога да кажа. Или какво/и са конкретните наказания ... но това е една от причините да се замислям за инкарнирането, без да го отхвърлям категорично- все пак един живот не знам дали е достатъчен, за да изкупиш достатъчен брой грешки.