Войната с КНДР би струвала на САЩ 100 000 убити и $ 100 млрд."Основният проблем" обаче е, че Южна Корея е “заложник” на ракетите на Севера Защо военната сила не върши работа срещу Севернокорейската ядрена програма? Ако САЩ решат да започнат война срещу Северна Корея, заради започнатите от нея ядрени опити, конфликтът би струвал на Вашингтон смъртта на 100 000 войници и разходи над $ 100 млрд. Американското списание Newsweek представя анализите на последствията от евентуален военен конфликт на Корейския п-ов, направени от администрацията на президента Бил Клинтън, станали причина Вашингтон да се откаже от плановете за военно нападение срещу Северна Корея, заради високата стойност на операцията и неизбежните тежки загуби в жива сила.
Изданието посочва, че през 1994 г. Бил Клинтън и секретарят по отбраната Уилям Пери (William Perry) разглеждали възможността за започването на война срещу КНДР и поръчали съответния анализ на председателя на Обединеното командване на началник-щабовете на Въоръжените сили на САЩ, ген. Джон Шаликашвили (John Shalikashvili) и командващият войските на САЩ в Южна Корея, ген. Гари Лък (Gen. Gary Luck).
Докладът, представен в Белия дом на 19 май с. г., показал, че през първите 90 дни на войната, президентската администрация трябва да очаква 52 000 убити или ранени американски войници, както и 490 000 убити или ранени южнокорейски войници. За същият период от време, разходите за конфликта ще струват на американската хазна $ 61 млрд. Впоследствие ген. Лък уточнил, че общите загуби в жива сила за САЩ и Южна Корея при евентуален конфликт ще достигнат 1 млн. военнослужещи, от които 100 000 американци.
Общата стойност на войната с КНДР за американските данъкоплатци би достигнала $100 млрд., а загубите за икономиката на Южна Корея – над $ 1 билион. Именно по тези причини, според Newsweek, администрацията на Клинтън се отказала от война със Северна Корея и започнала преговори с Пхенян.
Към днешна дата, оценките за евентуалния военен конфликт не са по-обнадеждаващи. Предприемането на инвазия обаче никога не е било основният проблем пред Вашингтон. Истинският проблем е, че южнокорейската столица Сеул, която заедно с предградията има население 22 млн. души – почти половината от цялото население на Южна Корея, е в обсега на артилерийските и ракетните установки на КНДР. Щатските военни анализатори посочват, че 2/3 от 11 000-те артилерийски и многократни ракетни установки на Северна Корея са разположени в силноукрепени укрития точно зад демилитаризираната зона, разделяща двете държави, като Сеул попада в обсега на поне 1/2 от тях. Установките са способни да изстрелят до 500 000 залпа на час срещу Юга, в продължение на няколко часа. По този начин, южнокорейската столица Сеул е сигурен “заложник” на Ким Чен Ир.
Севернокорейската стратегия във войната ще блъде съвсем проста – масиран обстрел на Сеул, който ще предизвика огромна вълна от бежанци към останалата част от страната и ще принуди южнокорейското правителство да се предаде бързо, изправено пред заплахата от тоталното разрушаване на столицата. Стратегията на Пентагона би включвала подкрепа по въздуха, осъществявана от 6-те основни американски военновъздушни бази в района. Самолетите в тях са в състояние да извършат над 3000 рейда дневно. Всички бази обаче са уязвими от ударите на севернокорейски ракети с химически бойни глави или касетъчни заряди. Всички американски бази са разположени близо до брега, което ги прави уязвими и за севернокорейски диверсионни акции откъм морето. Спецчастите на КНДР, които в мирно време имат численост над 100 000 души, са известни с усилената си подготовка за десанти с помощта на подводници, в чиято основна цел ще се превърнат американските военновъздушни бази.
www.bgfactor.org
