Обобщителна тема "Здраве"

[396]

2.3. Външни методи - водата

Застоялата вода образува молекулни буци от голям брой молекули.

Когато бъде изпита, тези буци са твърде големи, за да преминат през обиконвената клетъчна мембрана, което означава, че водата има много нисък процент фактическа усвояемост.

Молекулните буци намалят разтворителните сили на водата, тъй като на молекулно ниво тя губи подвижност и не може да раздели молекулите на друго вещество. Това, което става обаче, е че тя все още се привлича към различни неща, разтворими във водата, примерно нека това да е флуор.

Когато водата се опита да разтвори флуора, се получава така, че вместо флуорната молекула да бъде обградена от молекули вода, флуорната молекула започва да служи като свръзка между няколко молекулни буци вода.

Така водата става още по-скапана. Тоест намаля се осмотичното й налягане (повърхностното налягане) - това е налягането, което я кара да се движи. Колкото е по-голямо, толкова е по-подвижна водата, колкото е по-малко - толкова повече прилича на слуз.



Водата, и всяко едно вещество, както уточнихме, е преди всичко електро-магнетизъм.

Когато една вода се вземе отнякъде, и се занесе другаде, множеството електро-магнитни фактори, характерни за всевъзможните обсотятелства около тази вода, определят нейното молекулно състояние.

От извора (как е добита) до бутилирането (как), до пренасянето (как), до мястото (къде) до ЕМ влияния през цялото време (телефон, радио, телевизия, всякакви излъчвания, накрая но не на последно място - човешките телесно-мозъчни излъчвания) - всичко това прави една вода това, което е.

Ако вземете вода отнякъде, и я занесете другаде, това още в момента на пренасянето и досега с вас вече не е същата вода, което сте взели.



Молекулните формирования на водата разгледахме по-горе в тази информация. Сега обърнахме внимание на молекулните буци. А сега ще обсъдим как може да се приложи енергийно инжинерство (по-късно ще наречем това инжинерство "етерно") към обем вода, който искаме да ползваме за електро-магнитен източник.





Както посочихме по-горе, основните водни изотопи и преобразувания са всъщност формирования на онова, което уточнихме като пара- или орто-водород. Параводородът и ортоводородът се различаваха от посоката на въртене на водородния атом.

Значи чрез определяне на тези посоки, ние можем да влияем върху молекулната разновидност на водата, това ще рече общите електро-магнитни характеристики на даден обем.


Молекулните буци могат да бъдат разпръстани по много начини, основните от които са електро-магнитно външно виляние, под формата на чист магнетизъм, или косвено електро-магнитно външно влияние под формата на скорост, налягане, инерция, центробежни и центростремителни сили.




Това, което АЗ правя, е следващото. Избрал съм го за себе си, защото този метод виляе най-силно на водата теоретично и практически и дава най-силни и очевидни резултати. Има много други методи за влияние на водата.


Ако някой иска снимка на онова, което би трябвало да се получи, нека се свърже с мен по [email protected], защото файловете са твърде големи, за да ги кача някъде.

- Използвам две шишета от стъклената серия на Девин.

- Но не и техните капачки. Използвам капачки от нововъведения стандарт, изворна(розова) вона на Михалково го имат и точно това са капачките, които използвам. Виждал съм ги и на други неща, на някакви студени чайове на Горна баня (там са жълти), и на някои бутилки бира.

- Използвам железен ключ от стари брави, с плоско цилиндрично връхче.

- Свещ и малко едноостро ножче с остър връх.



Дращя горанта час тна капачките с ножчето във всички посоки и по целия обем - вертикално, хоризонтално и по двата диагонала, за да станат рошави от пластмасови нишки.

Нагрявам горните повърхности на двете капачки на свещта първо поотделно, а след това заедно, от двете страни на пламъка и под ъгъл. Когато ми се стори, че пластмасата е готова, ги залепям една за друга и задържам за известно време.

Поставям ги на плоскост и с плоското връхче на ключа натискам централинте области отвътре на всяка капачка, за да съм сигурен, че там е добре залепнало. Правя го от двете страни.

Взимам капачикте в ръка и започвам да нагрявам цепакта между двете на свещта. Тук бъдете внимателни, защото ако нагрете твърде много, от вътрешната страна ще се получи мехур, който ще съсипе резбата необратимо и ще трябва да започнете нови.

Докато пластмасата е още мека (само в горния си слой) с тъпото връхче на ключа натискам леко и завъртам и разнасям леко. Това се прави, за да се обедини горния слой пластмаса о тедната капачка с горния слой от другата. Не е задължително видимата граница между тях да изчезва, обикновено тя си остава видима.
Това се прави по целия периметър.

Махам бандерола от бутилката на едната капачка.

нагрявам единия му край, докато не се запали, и преди да се е разтекъл или изстинал, го залепям за периметъра на границата между двете капачки. Преди това място да е изстинало, натискам леко (но по-силон от преди) с връхчето на ключа и разнасям настрани. Така че още течната пластмаса да обхване страничната част на капачките, където са вертикалните реснички на модела. Приоритетът обаче е да има достатъчно пластмаса върху границата между двете капачки.
Правя това с бандерола по целия периметър. Дължината му ивнаги ще стигне до началото, осве нако не сте прекалили с разхищението. Имате и втори бандерол, ако е така.

С острото връхче на ножчето, съвсем внимателно, махам силиконовия оплътнител от вътрешната част на капачките. Той ще е залепнал за пластмасата, но е стана лоще по-тънък. Винмавайте да не драскате пластвасата, само го закачете с върха на ножчето, и после постепенно, но със сила, го отлепяйте.

С върха на ножчето се изрязва дупка през двете капачки, в центъра. Докато свикнете да я правите правилна и там, където трябва, може да минат няколко опита. Всичко е в дупката. Такаче не правете компромиси.

Когато стане подходяща гоемина, нека пламъка на смещта мине през нея за няколок секунди. От едната, после от другата страна. Повторете това, докато ръбчетата на дупката не станат прозрачни (пластмасата не се втечни), след това оставете да изстине.

Големината на дупката ще определя качествата на водата. Голяма дупка - малко обороти за обем в секунда => малко изминат път. Малка дупка - много обороти за обем в секунда => по-голям изминат път.

Също така - по-малка дупка, по-голямо налягане в момента на дупката. Това означава по-висока скорост на водата. По-голяма дупка - обратното.

Дупката, която аз ползвам в момента, е 7мм в диаметър.


И би трябвало всичко да е готово.



В едното шише се налива вода, като останат три или четири пръста празно пространство преди гърлото. Другото шише се завива отгоре му.

Системата се обръща.

- почва се с дясна ръка, държаща дъното на долното шише (празно) и лява ръка, държаща дъното на горното шише (пълно)
Ръцете трябва да правят електро-магнитна връзка чрез дланите си, затова винаги трябва да са позиционирани по този начи нпрез цялото време, ако се преследват силни ефекти.

- лявата ръка (отгоре, пълно шише) завърта водата по часовниковата стрелка (навътре към тялото), докато не се оформи вортекс.
Вортексът трябва да е хубаво оформен. Не бива да се "дави", образувайки мехурчета в широката си част или не достигайки повърхността.

Обикновено засилвам водния обем отново, когато достигне талията на шишето (относителната среда). Това зависи от пропорцията между форма на съда, големина на дупката и обема на съда (не на водата), така че може да не се налага винаги.

- шешетата се обращът - дясна ръка отгоре, лява ръка отдолу.

- дясната ръка завърта водата обратно на чосовника, или навътре към тялото.

- това се прави 18 пъти. Нито повече от 18, нито по-малко от 18. С цел да се постигнат ефектите, за които аз съм свидетел върху себе си. Ако някой желае да експериментира с различен брой, не мога да говоря за опит от моя страна в такъв слуачй.

- винаги се почва с лява ръка, по часовника, и винаги се завършва с дясна ръка, обратно на часовника !!!



Последните цифри и последователността на ръцете не са случайни, а са твърде конкретни и основин елементи. За това ще стане дума по-късно в темата (а може и в друга тема, свързана с края на тази), когато ще обсъдим вортексната математика.



П.П.
Бръзо ще започнете да забелязвате различните вкусове във водата и бъдете подготвени, че скоро след като започнете да приемате вода, обработена по този начин, често ще ви боли корем, когато пиете обикновена вода (необработена по този начин), може да има сходни ефекти с този.

Мнението ми, че трябва да се пие само такава вода, ако въобще ще се пие някаква вода, и че трябва приемът на "обикновена" вода да се намали до 0% е продиктуван не толкова от логиката, а от предпочитанията на собственото ми тяло.

Афинитетът ан тялото към тази вода се повтаря и у други хора, така че мога да го възприема като моя лична позиция, че приемът на различан трябва да се спре, ако се преследват положителни ефекти.

[396]

2.4 Външни методи - храната

Остарялото възприемане на храната:
Храна е всяко консумирано вещество, което осигурява питателна поддръжка на тялото, с вероятност да бъде излишно.
(уикипедия)


Новото възприемане на храната:
Храна е всяко консумирано вещество.



Остарялото възпиремане на храната се поддържа от човешкото мнозинство. С оглед на това, че човешкото общество върви към своето саморазрушение, че човешкото общество не е суверенно, самодостатъчно или независимо в социалното си и индивидуално (като индивиди) поведение, схващането, че то не е способно да извършва пълноценни логически операции, е напълно логично.


Или с други думи, от логическа гледна точка, не може да се разчита на възпирятията начовешкото мнозинство, когато става дума за обсъждане на обективната истина.



Новото възприемане на храната се опира на човешкото малцинство. Човешкото малцинство е образувано от отделни индивиди, имащи или нямащи връзка помежду си, които вървят срещу методите и възприятията на човешкото мнозинство, като при това те самите са примери за емпирични успехи, доказващи обективната истина, която твърдят, че преследват.


Тъй като тази информация тук се занимава с обективната истина, използвайки логиката за свой уред, тя е настроена негативно спрямо възприятията на мнозинството.

Също така е разбираемо, защо ние няма да обсъждаме възпирятията на мнозинството за храната - защото са ни добре известни. Ние сме възпитавани според тези възприятия още от утробата си.

А и не би имало логика да преследваме невярна информация, първо защото цялото това нещо тук обсъжда истината, и второ защото няма основателни причини възприятията на мнозинството да се смятат за логически издържани.

Затова ние ще говорим за новото възприемане на храната.




Още от средновековието на човешкото общество са му известни примери за отделни индивиди, които съществуват пълноценно и водят пълноценен физически, интелектуален и социален живот, без каквато и да е физиологична (биологична или химична) нужда да консумират храна (каквито и да е вещества).

В последно време е възприет термин за това наблюдение - инедия, също така бретарианство, но с някои уточнения.

Би трябвало примери за инедия да е имало от самата самосъзнателна зора на човечеството, но дали защото е било твърде неразвито, или защото в средновековието писмеността като цяло е започнала да играе по-основна функция в комуникирането, едни от най-ранните сведения са тъкмо от този период (ако се абстрахираме от анти-конкретната информация на свещените книги).


Католиците са били доста старателни да опишат редица католически поклонници и да ги канонизират като светии. Тук-таме из изворите се намират дори разкази на такива поклонници от средновековието. Много са примерите от групата на стигматиците, развили инедия.

Но поради религиозния фанатизъм на средновековието, това е доказателство само за обективната емпирична възможност човек да живее съвсем пълноценно без какъвто и да е прием, в някои случаи дори и на вода.


На изток това е особено популярно, там е заседнало схващането, че чрез определени практики и тн. човек може да съществува единствено чрез чист прием на прана.

В последните години станаха известни имената на Хира Ратан Манек (Hira Ratan Manek), професорът по органична химия Майкъл Вернер (Michael Werner), Джасмухийн (Jasmuheen), Джерико Сънфайър (Jericho Sunfire - първото име е с арабски поризход, или Йерихон от библ., второто е истинската му фамилия, превеждаща се като слънчев огън), полякът Йоахим Вердин (Joachim Werdin) и др.


Точно за тези хора ще говоря в специално посветена на това тема, тъй като не са религиозни фанатици (нито класически, нито ню-ейдж) и защото техните книги са половината основа на моята информация.

Изключение прави Джасмухийн, която се отклонява от конкретиката и логичната мисъл винаги, когато може. Затова лично аз не я ползвам за информационен източник. Да не говорим, че около нея има смъртни случаи на нейни последователи, както и на бретарианските школи по принцип, което очевидно посочва, че тези групи си нямат и идея какво всъщност правят и се осланят на случайността да събудят съмнителни, недоказани явления в човека по незнаен начин.





Общото между всички източници е фактът, че храната се разглежда като замърсител на тялото, каквато и да е тя.

Тъй като отнема, а не дава нищо срещу енергийната инвестиция да бъде преработена и изхвърлена.


Забележете също така, че ние с вас никога не сме били там, където са тези хора. А тези хора са били точно тук, където сме ние с вас в момента, тъй като всеки е бил роден във всеядно семейство и поне до зрялата си младост е бил възпитаван и отгледан във всеядна среда.

Така че преди някой да започне да търси аргументи и да прави обосновки защо тези хора евентуално не са прави, нека този някой първо се замисли, че още в изходната си позиция ние не сме способни на адекватна аргументна размяна, просто защото имаме много по-малко наблюдения и информация от тях.


Затова преди да доказваме или защитаваме каквото и да било, нека разгледаме позицията на човешкото малцинство - това, което тази тема се опитва да представи.


Друго характерно за всички източници е, че за да се стигне до този ефект (инедията), методът на храненето е претърпявал редица метаморфози.

Най-популярната е, че се преминава към все по-лека и качествена храна в следния ред:

готвена/преработена/изкуствена/ храна --> сурова храна --> растителна храна (без животински храни) --> плодоядство (само плодове) --> течнярство (liquidarianism) (храни без твърд остатък в орагнизма)


Друга обща черта е гладуването, различни видове гладуване и различни подходи към него.

Трети комбинират тези два подхода, като имат и индивидуални добавки, например слънцегледането на Хира Ратан Манек и други примери.


Това ни дава някаква йерархия на храните. И най-важното - тази йерархия е подредена според правилото за енергийно вложение за нейната преработка и изхвърляне, от по енергийно скъпи за преработка и изхвърляне храни към по-евтини храни.

Тоест това е много важна информация, от гледна точка на всичко, за което говорихме до сега.




Извод:

На този етап на нас ни е най-полезно заннието, че храната трябва да се избира с оглед електро-магнитния ни ресурс - имаме ли достатъчно плътен електро-магнитен ресурс за дадена храна или не, и можем ли да си го осигурим (ако желаем дадена храна) или не.

Противното означава изпадане в електро-магнитна нищета, което по определението, което дадохме в самото начало, означава болест.


П.П.
На инедията ще има посветена отделна тема с постоянно обогатяваща се информация от личиня ми опит върху цялата задача.


Това беше последната публикация от темата за "Здравето".

Както казахме, всички елементи на Здравето, които обсъдихме, все още са некохерентни. Обещах да говорим за лепилото на пъзела - онова, което не просто сглобява отделните елементи заедно, но и ги слива в едно неразделно цяло.

Всичко до тук представлява сбита информация за здравето дотолкова, колкото можах да я сбия. Но за да не се разпадне това построение от елементчета, е нужно да бъде слято в неразделна отливка.


Това лепило ще се съдържа в първата публикация от следващата тема, посветена на Геометрията на пространството.

[396]

Геометирята на пространството