Всичко за МАРС - снимки, мисии, хипотези, конспирации!

[running_wild]

Ако гледаш bTV, още по-зле
Не се впрягай де Има много сведения за Марс. И от чанелинги и от хора, които са били там и т.н...

Хм, хора били на Марс?! Радвам се, че си вярваш.

Така - първо за темата. Мислите ли, че ако някой от НАСА не е икал тези снимки да станат обществено достояние ние ще имаме каквато и да е възможност да ги видим?! Не сте ли си задавали въпроса дали и хипотезите подкрепящи твърдението, че на Марс има живот, атмосфера и т.н., подкрепени от разни материали с недоказан произход, които много лесно могат да бъдат фалшифицирани също не са просто един опит да се заблудят хората. Мда, има много начини да се отколони мисълта на човек от нещо съществено. А тези, които се имат за търсещи и непримирими с известното и се ровят са именно хората, които най- много трябва да бъдат манипулирани.

[Alien]

ЕКА и френски кулинари разработват ново меню за обитателите на извънземните колонии

Пластмасови щитове ще пазят астронавтите от космическата радиация

"Стандарт"
   
За хората дългите космически пътешествия все още са почти невъзможна мисия. Няма гравитация. Диетата е направо влудяваща. Натикан си в малко пространство с още няколко души. Не можеш да излезеш и за едно кафе. И това не е всичко! Все още Космосът си остава враждебен към хората и трябва да намерим начин да се справим с него. В откритото пространство винаги има риск от химическо и микробиологическо заразяване. Кристоф Ласьор, координатор на Европейската космическа агенция в Нордвик, Холандия, обяснява пред "Уолстрийт джърнъл", че в Космоса в организма могат да се натрупат нежелани вещества в опасно големи количества. Хората отделят малки количества химикали като амоняк и ацетон. Ако обаче нивото им се повиши над нормалното, се превръщат в заплаха за здравето. На Земята това не се усеща, но в затвореното пространство на космическата станция например или дори в една по-голяма колония, би било проблем. Радиацията също не е за пренебрегване. "Днешните ракетни технологии могат да ни отведат до Марс за 6 месеца", дообяснява Джоузеф Палая, вицепрезидент на 4 Frontiers, частна компания от Флорида, чиято основна мисия е колонизирането на Червената планета. "Пътуването е най-рискованата част от мисията. Човек е в безопасност, щом веднъж стигне повърхността на някоя планета, там рисковете за радиация и натравяния са доста по-малки", твърди той. Дълбокият Космос гъмжи от протони от слънчевите изригвания, гама лъчи от новообразували се черни дупки и космическа лъчи от експлодиращи звезди. Според докладите на НАСА дълго пътуване до Марс, без наблизо да има голяма планета, която да блокира или отклони радиацията, се смята за едно от предизвикателствата пред човечеството. Трудно е да се предскаже колко опасна може да бъде космическата радиация. Досега изследванията за евентуалните рискове са правени в земни условия на базата на подобни явления като взривяването на ядрени бомби и лечението на рака. Според докладите на НАСА космическата радиация разрушава ДНК на клетките и пречи на тяхното групиране - нещо, което не се случва при облъчване на Земята. През 2003 г. НАСА и щатският департамент по енергетика съвместно откриха нова лаборатория по космическа радиация. Тя е една от малкото, които могат да симулират условията на космическо облъчване. Една от целите й е да открие какви точно материали трябва да се ползват, за да се предпазят астронавтите по време на воаяжите. Пластмасата например съдържа много водород, който абсорбира радиацията и може да бъде по-полезен материал от алуминия. НАСА проучва възможностите на пластмасовите щитове, които астронавтите могат да носят като защита и да предпазват тялото си от слънчеви изгаряния. Космическата радиация крие доста опасности за космонавтите - катаракти, рак и нарушения на централната нервна система. Създаването на космически колонии е другата алтернатива пред човечеството. Те биха предпазили астронавтите от евентуални заплахи на откритото пространство, а освен това в тях ще могат да се съхраняват всички необходими за поддържането на живота съставки - кислород, вода и храна, без да има нужда от доставки от Земята. Това обаче не е толкова лесна задача, понеже в момента не е измислена технология, която да създава капсулирани пространства, подобни на земното.


Интересно как чак сега се закъхариха за радиацията а на тези дето летяха до Луната нищо им няма . И пак всичко опира до технология - да радиация има и да има технология която да я неутрализира и се тя се ползва само че все още не се показва

[Eon]

Автор: Philosophy and Science
2 Октомври 2001, Вторник

   "Всички същества, малки и големи" може да бъде подходяща метафора за менажерията от сонди, които НАСА ще изпрати към Марс. Въпреки намаляването на бюджета, което може да застраши разузнавателната програма на НАСА, инженерите продължават с плановете за голям кораб, който би трябвало да излети през 2007 г. По това време може да има и други космически кораби със същото описание, но е трудно да се предвиди тяхната природа с абсолютна точност.

   Все пак несигурните и редовни етапи на прегледи, които ръководят проучването на Марс от средата на деветдесетте години, водят до напредък. Те ни предоставят много възможности за предприемането на нови мисии, които са замразени за по-добре подготвян и дълготраен план. В дългосрочен план НАСА ще се нуждае от големи космически кораби, които да кацат на чужди планети. Обмисляната мисия за 2007г. е първият пример. Една от функциите на големите кораби е да пренасят всъдеходи, без които би било невъзможно добиването на проби.

   Инженерите се опитват да увеличат, колкото се може повече, мястото вътре в атмосферната капсула. Все пак не е изключено и създаването на джобове с празно пространство. Големите кораби ще изискват и малки количества баласт на някои места, за да бъдат аеродинамично стабилни по време на слизане. Това ни предоставя възможност за някои марсиански складови филтри. Най-лесния начин за това е прибавянето на малък балон в първия голям кораб. Засега само два балона са летели извън Земята. През 1985 година, СССР изпрати два обикновени балона в атмосферата на Венера по време на мисията Вега. Те бяха много успешни и донесоха атмосферни данни за няколко часа.

   От десетилетия учените планират да изпратят балони на Марс, но нито един от тях не е получил одобрение. Първият марсиански балон може би ще бъде със същата големина и възможности както изпратените на Венера. Той ще представлява обикновена сфера с хелий и няма да бъде със сложни навигационни възможности. Малък инструментариум, който се зарежда с батерии, ще изпраща данни на кораб, който е в орбита. Балонът ще има атмосферни сензори и малка ССD камера.

   Балоните ще излетят по време на фазата на слизане след като се отдели въздушната черупка от кораба. Мисията на балона може да започне още преди надуването. CCD камерата може да се използва за фотографиране на кораба при отделянето от задната част на черупката и да потвърди, че критичната фаза на слизане е приключила успешно. Скоро след това балонът ще се освободи, както и малък пакет съдържащ балон с изпуснат въздух, цилиндър с газ и пакет с инструменти. Докато се спуска той ще продължи да фотографира повърхността, като може пак да забележи кораба. Накрая ще се надуе и ще изпусне метална кутия за газ.

   Балонът ще има сензори за температура и налягане. Радиото му ще служи и за средство за проследяване на движението му по марсианския вятър и така ще се получи действителен атмосферен експеримент. Сензорите в балона ще бъдат идентични на разработваните за мисията Паскал до Марс, която все още се дискутира. Така ще бъдат спестени финансови разходи за балона и ще бъдат проверени качествата на тези сензори. Образите от балона ще бъдат с по-висока разделителна спсобност от тези, които могат да направят корабите в орбита. Те ще покриват доста голям периметър в зависимост от вятъра.

   Камерата ще може да се използва и за изследване на активността на облаците и пясъка, като това е невъзможно при корабите в орбита и тези на повърхността. Балонът ще може да изпуска бавно своя газ, като по този начин пакетът инструменти ще слезе на повърхността, далече от главния кораб. Това ще позволи подробно изследване на друга област по време на слизане, както и тестване на атмосферните условия близо до повърхността. Целият балон няма да бъде много скъп или сложен за направа. В бъдеще балоните могат да се използват като система за пренасяне на малки пакети до повърхността, с които да се изследва химичния състав на Земята, както и за спускане на нановсъдеходи.

   Накрая в марсианската атмосфера може да падне и голяма въздушна черупка, която да съдържа само балона. Такъв балон може да предложи дълго очакваната обиколка от небето до земята, като се изпуска през нощта, за да достигне повърхността и се надува със слънчева енергия през деня, за да се полети отново.

[Alien]

Хах Аз чух че морските курорти на Марс били мноо яки

Ся сериозно относно условията на Марс в момента има страшно много дезинформация включително че условията в малко по-близкото минало са били доста по-добри от сега защото планетата е претърпяла атака и земните илюминатски колонии са били прегазени! Във всеки случай със сигурност там има живот поне под повърхността а какво е на повърхността остава доста неясно и мъгляво, но със сигърност е било годно за живот в миналото.

[Tharsis]

Ае тва за НАСА че не искала да виждаме тея снимки... ми пълни щуротии  >
Колкото до небето на Марс... червено си е. Наблюдавал съм Марс сума ти пъти и през моя телескоп... и няколко пъти с 60 см телескоп на НАО Рожен. За себе си знам че е червено
А иначе с една добра програма от рода на Адобе Фотошоп такива снимки мога да ви направя че да има да се чудите как НАСА ги е правила... ;D
После от де ги било имало тея конспирации за лица на Марс и тем подобни щуротии...
Прости природни образувания са си тва... няма кво да им се чудите
Ай l8r 

[Antonium]

Здравейте наблюдатели на небето на Марс
Просто няма как да го видите с телескоп, защото гледате от вън на вътре и линиите на поглъщане са различни, та земята е синя заради океаните които виждаме на снимките, а Марс е червен заради съсътава на повърхността - предимно железни окиси. Така аа единствено американските апарати виждат реалното небе и то е синьо, заради състава на атмосферата на Марс която е въглероден двуокис.
Спомням си един скандал, мисля че беше в началото на миналата година, че НАСА нарочно е почервенявала снимките изпращани от Марс - тези за масова употреба.
А снимките са просто чудесни.
Поздравления!

[virtual]

последните две снимки си личи че са компютърна анимация така че няма за какво да спорите ;D

[Joro Velev]

И аз не вярвах, но когато разбрах за възможноста за обратно трасиране ( или как му викаха аниматорите?), е възможно да се установи действителния цвят на обектите. Видях и участъци, които на Земята са с един цвят а на снимките с друг. Това вече наклони везните.
Но, всеки шета на акъла си......казано на английски

[virtual]

не нямам нищо против снимките ама просто си личи особенно на тоя луноход как е направена тази графика на КОМП

[Oberon]

Трандев:) Как така гледаме от вън навътре? Сжетлината се отразява в/у Марс и ние я виждаме, това ли имаш предвид? Ако повърхността е червена, а небето синьо, не бих ли виждал в телескопа някакъв смесен цвят???

А небето на земята не е синьо заради океаните хаха. Защото то е синьо и в центъра на Сахара нали?

Оберон

[reply]

само да вметна...чувал съм че преди небето на Земята е било червено...имам дори един приятел които беше сънувал сън с Далай лама които му показвал червеното небе...яко а

и ако може едно обясненийце с това гледане отвън навътре

[преминаващ]

Обясненийце:  атмосферка.

[Alien]

само да вметна...чувал съм че преди небето на Земята е било червено...имам дори един приятел които беше сънувал сън с Далай лама които му показвал червеното небе...яко а

и ако може едно обясненийце с това гледане отвън навътре

Най-вероятно това е било когато е съществувал фирмамента. В Шотландски боец най-последния филм мисля когато действието се развиваше вече в бъдещето на Земята и бяха изградили някакъв щит който уеднаквяваше климатичните условия навясякъде по планетата и небето беше червеникаво...

[Antonium]

Ха - ха  Обероне!
Забравил бях,че се изказах по тази тема, та небето не е синьо защото някой е боядисал атмосферата синя, а Сахара жълта и като погледнеш ти велик наблюдател и виждаш  зелено _( смес от жълто и синьо) , та прочети внимателно някъде някаква си статия защо небето е синьо, защо океана също е син въпреки, че в буркан водата е безцветна . и тогава говори по тези глобални въпроси.
Предварително се извинявам за тона.

[Gil-Galadh]

Сонда на НАСА влиза в орбита около Червената планета
“Марс реконесънс орбитър” ще се спуска към планетата 7 месеца

* "Дневник" |  09 март, 16:31


Учените от НАСА напрегнато очакваха вчера да видят как най-модерната сонда, изпращана досега към Марс, ще започне спускането си към Червената планета, за да влезе в ниска орбита около нея. Рискът е сериозен, тъй като земните агенции могат да се похвалят с доста нисък успех при апаратите, насочени към Марс. Ако обаче “Марс реконесънс орбитър” измине успешно последната част от пътя си и постигне желана ниска орбита около планетата, той ще бъде в състояние да изпрати през следващите години на Земята огромно количество данни, твърдят от НАСА. Сондата беше изстреляна през август миналата година и за 7 месеца измина около 480 млн. км, за да достигне до Марс. Спускането, което започна от вчера, по план трябва да продължи още 7 месеца и да завърши през ноември. За целта ще бъде използван методът на постепенно забавяне на скоростта с помощта на триенето, създавано от атмосферата на планетата. Днес сондата трябва да достигне до определена орбитална точка, от която да започне спускането, казват от НАСА. “От няколко дена сме изключително напрегнати. След достигането на “Марс реконесънс орбитър” в близост до планетата започва най-трудният етап, казва Фук Ли, директор на програмите за НАСА в Лабораторията по ракетни двигатели в Пасадина.  За последните 15 години изпратихме четири орбитални мисии и само две успяха.” Ако всичко премине по план, сондата в продължение на две години ще събира данни за Червената планета, които могат да помогнат в бъдеще за определяне на най-добрите места за кацане на роувъри и дори за пилотирани полети до Марс, посочва Ройтерс. “Това, което търсим, са местата, на които можем да отидем с други инструменти и да потърсим доказателства за наличие на живот”, казва научният директор на проекта Ричард Зурик. Голямото разстояние от Земята до Марс и непредсказуемостта на планетата са били фатални за много от предишните мисии. Досега НАСА има едва 65 процента успех при изпращане на сонди в орбита около Червената планета и 80 процента при кацане на повърхността й. Най-трудната част от операцията е да бъде накарана роботизираната сонда с височина колкото двуетажна сграда, движеща се със скорост от над 15 000 км/ч., да намали достатъчно, за да бъде уловена от гравитацията на планетата. Това трябва да стане днес по обед, когато апаратът ще включи основните си двигатели на задна скорост и постепенно ще премине от елиптична 35-часова към практически кръгла двучасова орбита. Когато това стане факт, сондата ще започне научните наблюдения на Марс. “Желанието за изследване винаги е било част от американския дух и Марс е следващата граница, казва Зурик. Това е мястото, където един ден могат да стъпят и астронавти.”

Марс е погубил досега много земни апарати.

1960 г. - "Корабл" 4 и 5. Грешка при изстрелването
1962 г. - "Марс 1". Загубен контакт.
1964 г. - "Зонд 2". Загубен контакт.
1971 г. - "Марс 2". Разбива се при кацане.
1971 г. - "Марс 3". Изключва 20 секунди след кацане.
1973 г. - "Марс 4". Не влиза в орбита.
1973 г. - "Марс 5". Изключва след 22 дни в орбита.
1973 г. - "Марс 6". Отказва при кацане.
1973 г. - "Марс 7". Не успява да кацне.
1988 г. - "Фобос" 1 и 2. Компютърни грешки.
1992 г. - "Марс обзървър". Загубен контакт.
1996 г. - "Марс 96". Грешка при изстрелването.
1998 г. - "Нозоми". Пропуска орбита.
1998 г. - "Марс клаймът орбитър". Човешка математическа грешка.
1999 г. - "Марс полър лендър". Разбива се при кацане.
2003 г. - "Бийгъл 2". Загубен контакт.