Ето, който чете само конспирации и пренебрегва класиците не е чувал за растението "пантагрюелион".
Накратко
Тревата пантагрюлион има малък, жилавичък, кръгъл корен, с тъпо белезникаво връхче, не много възлесто и проникващо в земята на не повече от лакът. От корена излиза едно единствено стъбло, кръгло, подобно на стъблото на смрадлика, зелено отвън, белезникаво отвътре, вдлъбнато, като стъблото на smyrnium olusatrum, на бобовите растения и синята тинтява, дървесинно, право, крехко, малко назъбено, напомнящо леко набраздена колонка, изпълнено с влакънца - съставляващи всичката ценност на тази трева - и особено в средната част, известна под името mylasea.
Височината на пантагрюлеона обикновено достига от пет до шест фута и само в отделни случаи превишава височината на копие ( когато почвата е мека, блатиста, рохка, влажна , ала не и хладна) Листата на пантагрюелиона са три пъти по-големи на дължина, отколкото на ширина, всякога зелени, набъбнали като ава-жива, твърдички, с назъбени, сърповидни краища като у устоцветните.
По своето устройство листата на пантагрюелиона се отличават малко от листата на ясена и репея и са толкова подобни на листата на водната тръстика, че мнозина ботаници, считайки пантагрюелиона за домашно растение, наричат тръстиката див пантагрюелион.Разположени са на редица по продължение на стъблото на равни разстояния едно от друго, на брой от пет до седем във всяка редица. Това, че природата е снабдила пантагрюелиона с нечетно число листа, говори за божествените тайнства на това растение.
Семената са събрани на върха на стъблото и малко под него. Те са много, както у всяка друга трева; едни са кръгли, други - продълговати, трети - ромбовидни, с тъмен, сивокафяв цвят, твърди, обвити с крехка ципица, служат за храна на всички пойни птици, като сойката, щиглеца, чучулигата, канарчето, но ако човек ги употребява в голямо количество, убиват детеродната му способност.
Пантагрюелионът се сее, когато долетят ластовиците, а се бере когато щурците започнат да прегракват и се обработва по време на есенното равноденствие по различни начини - в зависимост от въображението на този или онзи народ и от особеностите на тази или онази страна.
Първоначалната обработка на пантагрюелиона се състои в следното: стъблото се очиства от листа и семена, след което се накисва в стояща, не течаща, вода в продължение на пет дни, ако времето е сухо и водата топла, и от девет до дванайсет дни, ако времето е влажно и водата студена: после се суши на слънце, обелва му се кората на сянка, а влакънцата, в които се крие всичката ценност и полезност на пантагрюелиона, се отделят от дървесната част.
Сега ще ме попитат, защо и растението се нарича "пантагрюел" и отговорът е, защото е кръстено на Пантагрюел, който е откривател не на самото растение, а на неговото особено употребление.
, а растенията получават наименованията си по различни начини.Едни взимат името на оня, който ги е открил, изучил, разпространил, садил, въвел в употреба, други са запазили името на местността, от която са привнесени, трети се именуват според свойствата и въздействието си, и така до безкрайност...
И сега накратко за свойствата на "пантагрюелиона";
сок изтискан и нацеден в ухото, убива всички паразити и въобще всяка гадина, която се осмели да влезе в него.
А ако налеете от този сок във ведро с вода, водата пред очите ви ще се пресече като мляко - толкова силно е неговото действие; така пресечната вода е полезна за конете, които страдат от колики и подувания.
Сварен във вода, коренът на пантагрюелиона омекчава сухожилията, прави по еластични съединителните тъкани, лекува застарялата подагра и осакатяващия равматизъм.
Ако искате бързо да излекувате изгорено от вряла вода или, все едно, от огън, не ви трябват никакви други церове и мазила, ами си накъсайте пресен пантагрюелион направо от полето и имайте грижа да го подменяте, когато видите, че е позасъхнал над раната.
С помоща на това растение невидимите неща стават видими, уловими, можеш да ги хванеш, да ги задържиш и заключиш като в затвор.
Пантагрюелиона не изгаря в огъня (не е саламандър). Ако не хващате вяра вземете едно сурово яйце и го обвийте в пантагрюелион. Така обвито , поставете яйцето в колкото си силен и буен огън искате. Оставете го там колкото щете. В края на краищата яйцето ще се свари, изпече и изгори, а свещеният пантагрюелон ще остане невредим и даже незагрят, ще излезе дори по-хубав, по бял и по-чист отколкото когато сте го хвърлили в огъня.
С пантрагрюелион се обличат и всички изиаки( жреците на богинята Изида) - целият човешки род го търси и предпочита.
Пантагрюелонът по добре от всяка кожа предпазва войската от студ и дъжд, брани театрите и амфитеатрите от жега, опасва горите и сечищата за радост на ловците, прониква във водата и морска и речна, за изгода на рибарите....и т.н.
Без него нотариуси, прошенописци, секретари и протоколисти, нямат никакво бъдеще - ще загинат лихвоносните книжа и данъчните списъци.
Ужасени от откритието на Пантагрюел, боговете на Олимп решили да се съберат на съвет и да обмислят как да предотвратя това!!!!!
************************************************************************************
Толкова от мен за тайнствата на растението пантагрюел, представено в сатиричния роман "Гаргантюа и Пантагрюел" от френския класик Франсоа Рабле.
Всеки сам може да си направи изводите за кое растение става въпрос.
Самият Рабле не споменавa другите наименования на "пантагрюела", тъй като е бил жестоко преследван от френската Сорбона и от католическата църква.