България - Македония

[insomnia1304]

Кой всъщност предизвика скандала с Македония в Германия?

  Славимир Генчев

Кой всъщност предизвика скандала с Македония в Германия?
В Македония се страхуват от истината и от журналиста Милен Радев. Както стана известно, на Лайпцигския панаир на книгата преди два дни избухна скандал при представянето на тримесечника „Гнездо на оси" – австрийско немскоезично издание за литература и култура с обзорен характер. „Скандалният” брой е посветен на Македония и насловът му е „Македония: гласовити въпроси". В него са поместени творби на съвременни македонски поети, както и обзорна статия от живеещия в Берлин български журналист, политически коментатор и преводач Милен Радев.
Статията на нашия сънародник (също и основател на известния интернет-форум „Де зората”) проследява в исторически план историята на Македония през последните 120 години. Самият Милен заявви, че текстът му е написан преди три месеца по поръчка на немскоезичното австрийско литературно списание "Wespennest" (осило или гнездо на оси) и че, пишейки текста, е трябвало да се съобрази с факта, че той е предназначен за една напълно неинформирана за историческите корени на въпроса аудитория. (Целият материал може да се прочете на
http://www.de- zorata.de/forum/index.php/topic,755.0.html
 
Македонските литератори, вместо да четат стихове и да говорят за литература, вдигнали лют скандал на издателите на списанието и квалифицирали позицията на Милен Радев като профашистка. В Македония реакцията е изключително негативна, а статията е произволно тълкувана; стига се до инсинуацията, че Милен отрича изцяло съществуването на македонски език и нация. А какво пише в материала си: „Факт е, че има две държави, две нации, два езика - и както България първа призна Македония като държава, така е време да се признае и езикът. Също така обаче не може Македония да продължава да отрича българския си произход.”

Младият македонски журналист Виктор Канзуров от Скопие, който е от малцината, позволяващи си открити пробългарски позиции, е изразил мнението си в писмо до Милен така: „Знам в каква страна живея и не ме изненадва злобната и шовинистична реакция и срещу най-умерена българска позиция. Но някои неща са нетърпими. В този момент българската (германската, австрийската) общественост трябва да покажат солидарност с теб. Не може да се примиряваме с (македонистки или какъвто и да е) психическия тероризъм и унищожаването на свободата на словото. Не знам как ти мислиш да реагираш, но аз да съм на твое място бих събрал петиции от твои приятели, познати и непознати, които да се предоставят на германската и австрийската общественост и в които да се обърне внимание на всички резбовани детайли в твоят текст, на мекия и обоснован подход към темата, на правото ти да мислиш така, както мислиш.

Скопският журналист призовава разгневилите се на Лайпцигския панаир млади македонски творци да уважават писмените доказателства на възрожденците и революционерите от Македония, вместо да ги интерпретират, а желаната интерпретация да се предоставя като готов факт на стотици хиляди хора чрез македонската образователна система и македонските медии.
Виктор Канзуров припомня, че в продължение на 65 години общественото мнение в Македония се насочва във враждебно настроение срещу България и българите, защото те „уважават и почитат истинската идентичност на тези възрожденци и революционери, както и идентичността на българският цар Самуил (и неговите наследници), чиято столица на царството се е намирала на територията на днешна географска Македония, идентичността на светите просветители Климент и Наум и т.н.”

В момента в македонските медии е подхваната злостна кампания срещу нашия сънародник и съответно – срещу българите и България. Нека окажем подкрепа на българската кауза, заявявайки твърдата си солидарност с българина с македонски корен Милен Радев!

http://de-zorata.de/bulgaria/macedonia/179-slavimir-genchev.html#comment-67

http://de-zorata.de/bulgaria/macedonia/177-bure-barut.html

http://de-zorata.de/new_forum/index.php?PHPSESSID=7ffad2c98805320664ede14c7bdcd86a&topic=81.msg2335#msg2335

[insomnia1304]

В гнездото на осите

Моля четящите следния текст да имат предвид, че той бе написан преди три месеца по поръчка на немскоезичното австрийско литературно списание "wespennest" (осило или гнездо на оси). Поръчката се отнасяше до статия, която да представи българската позиция по Македонския въпрос за специалната книжка на списанието, посветена на Македония. Пишейки текста трябваше да се изхожда от една във висша степен неинформирана за историческите корени на въпроса аудитория. Това прави неминуемо пасажи от текста скучни и очевидни за българския читател. Отново апелирам да се помни, че текстът е писан за немскоезична аудитория.

Вторият проблем бе ограничението от 20 000 знака, което означаваше, че авторът трябва да се бори със самия себе си за всяко изречение и едва ли не дума. В крайна сметка знаците станаха 26 500 и трябва да се изкаже специална благодарност на редакцията, че прие текста изцяло така както бе изпратен с три (!) само редакционни предложения за отделни думи.


Буре с барут или романтичен блян
Македония и България на европейската сцена


© Милен Радев

И отново в Берлин се заговори за Балканите, отново за Македония… Точно 130 години след съдбоносния Берлински конгрес почти забравеният израз "Буре с барут" пак вълнува германската столица. За щастие този път режисьор не е «железният канцлер», а български театрал – Димитър Гочев. Неговата постановка на пиесата «Буре с барут» на македонския автор Деян Дуковски предизвиква доста емоции на последния Берлински фестивал. И също както едно време на Конгреса нещата пак се въртят около Македония, България, Балканите в по-широк смисъл. На сцената се разиграва мрачен и кървав сюжет. Запленен и ужасèн днешният берлински зрител недоумява пред сякаш ирационалните изблици на насилие. Не по-различно е било отношението на европейските съвременници в хода на цялото последно страшно, белязано от взаимна ненавист, балканско столетие.

В националното съзнание на българите Берлинският конгрес от 1878 година е запечатан като трагично събитие. Без изслушване на всички засегнати народи на него се чертаят граници и се учредяват нови държави. Той е първата брънка от веригата на последвалите «национални катастрофи» на България. На него тогавашните европейски Велики сили посяват семето, от което до неотдавна покълваха все нови и нови войни и насилия.

Три месеца преди блестящата среща в Берлинския дворец на княз Радзивил, през март 1878 завършва Руско-турската война с подписването на прелиминарен (предварителен) мирен договор в предградието на Цариград Св. Стефан. Този документ фиксира границите на една новосъздаваема българска държава. Тя трябва да се отдели от територията на победената Османска империя и да обхваща почти всички области в Мизия (северно от Балкана), Тракия и Македония, които преобладаващо са заселени с българи.

Географските и етнически основания за установяването на границите на новото образувание са почерпени от решенията на Международната посланическа конференция в османската столица, заседавала през 1876 г. От българска гледна точка тази конференция има съществено значение. Изхождайки от общопризнати етнически и езикови студии тя установява наличието на само две славянски народностни групи на територията на османските Балкани – сърби и българи. Като цяло регионът представлява пъстър кърпеж от различни, плътно съседстващи си етноси. Напразно бихме търсили в документите на конференцията споменаването на «македонски народ» или на «македоноезична» етническа група. Границите на планираната автономна българска област, която е трябвало да се създаде на етнически принцип, обхващат цялата територия на днешна Република Македония, стигат на Юг до Солун и продължават по протежение на Егейския бряг.

Този предначертан на хартия проект, станал по-късно известен като Сан Стефанска България, е от българска гледна точка най-същественият резултат на мирния договор от 3 март 1878 година. На тази дата днешна България празнува своя национален празник. Съпринадлежността на всички населени с българи територии на османската империя е част от тогавашното самосъзнание на образования интелектуално-религиозен елит. Съставеният под руска диктовка държавен проект обаче няма никакъв шанс да бъде осъществен. Прекалено големи са резервите на другите европейски Сили към една обширна, внушителна като брой на население и икономически потенциал България. Европа не може и не желае да допусне така близко до Босфора създаването на силна васална на Русия държава.

Ето как се стига до Берлинския конгрес през лятото на 1878. На него делегатите се занимават главно с прокарване на граници и с грижливо балансиране на собствените интереси. Русия бързо изразява готовност да се откаже от прекомерно наедрялото си българско протеже. В резултат на съглашението голяма част от току що освободеното след пет столетия османско владичество българско население е предадена отново под скиптъра на Султана. Берлин решава създаването на Княжество България само на тясната ивица между Дунава и Стара планина, предоставя на част от Тракийската низина автономен статут под името Източна Румелия и връща целия географски регион Македония обратно в Османската империя.

Разочарованието на отново «обречените на турския ятаган» хора край Охридското езеро, в долината на Вардара, край стария град Костур и в подножието на белокаменния Пирин е голямо. До днес вълнуват отчаяните прошения, които получава владиката Методий Кусев от общините на своите български сънародници из цяла Македония. Методий, от македонския град Прилеп, е един от най-активните застъпници за съдбата на българите в представителствата на Великите сили в Пловдив и Цариград. Още преди началото на Берлинския конгрес той се опитва да състави и изпрати в Германия депутация на български старейшини от различни краища на Македония. Руският губернатор в Пловдив Столипин заплашва непокорния духовник «със Сибир», ако не прекрати незабавно своеволната си акция. Методий е в безизходица и така българите от Македония не са представени дори и с неофициална депутация в Берлин по време на Конгреса. Все пак в повечето църковни общини на Македония се съставят петиции и прошения с настоятелната молба до Великите сили, да не ги отделят от България и връщат обратно в Османската империя. Списъкът с подписите стига до Пловдив и, оставен за по-сигурно съхранение в руското консулство, пропада завинаги.

По онова време едни от малкото представители на българския народ, които могат да се застъпват за сънародниците пред агентите на Великите сили са неговите духовни водачи. Българската народност в Османската империя не разполага с други организирани структури извън църковните. Националното възраждане на живеещите петстотин години под чужда окупация българи започва в средата на XIX век като борба за културно и църковно самоуправление. До тогава гръцката Патриаршия обгрижва духовно всички християни под властта на Султана. Във всички църкви богослужението се извършва на гръцки език. Постепенно, едно след друго започват да се строят български училища на собствена издръжка на общините и да се откриват из стотици македонски села и градове. Следващата стъпка е борбата за възстановяване на независима църква за всички българи в Османската империя. И тук начело са общините от областта Македония, които искат да се отделят от гръцката Патриаршия. След големи премеждия и в постоянни стълкновения с мощната гръцка църква те постигат през 1870 г. издаването на султански ферман. С него се създава самостоятелна българска църква за трите провинции България, Тракия и Македония. За Екзарх е избран българският митрополит Антим.

До ден днешен извоюването на църковната независимост е ключов момент в самосъзнанието на българите. Териториално Екзархията обхваща и земи, намиращи се извън границите на Княжество България и това обстоятелство насърчава през следващите десетилетия стремежите към повторно обединение на разкъсаната от граници българска нация. Съгласно чл. 10 на Фермана в спорни епархии следва да се проведат плебисцити. Онези епархии, в които поне 2/3 от християните се произнесат в полза на българската църква, имат право да преминат към Екзархията. По този начин гласът на народа решава и през следващите години по-голямата част от Македония, в частност градове като Скопие, Охрид, Битоля, Дебър, Велес и Струмица преминават към Екзархията и получават български владици.

През онези години понятието македонец обозначава населението на географската област Македония. Характеристиката македонец няма етническа, още по-малко национална, конотация. Така стоят нещата и през следващите десетилетия. Можело е да си пламтящ националист на гръцката, албанската, българската или на турската кауза и пак да си си македонец или «син на Македония», както са се изразявали в тогавашния патетичен стил. Македония е била земя с пъстър етнически състав. Трудовете на уважавани учени и на пътешественици, както и статистически студии от онова време показват, че особено в селските райони, във вътрешността на областта, числено преобладава българският елемент. На второ място по брой са турците, следвани от заселените главно по крайбрежието гърци, от албанци, евреи, власи и цигани. Сърби – и в това отношение почти всички тогавашни източници, с изключение на някои сръбски, са единодушни – към края на 70-те години на XIX век в Македония не е имало. Всички тези хора, населяващи територията между Охридското езеро на Запад и Егейско море на Юг, между Родопа на Изток и Шар планина на Север са се смятали и са се наричали македонци.

Следващите десетилетия до рухването на Османската империя през 1912 г. коренно изменят положението в Македония. Промените обричат всички македонци на яростни и жестоки борби между отделните етнически групи и сеят ненавист сред народите на съседните държави, която се предава от поколение на поколение.

През 1885 г. въпреки предупрежденията на Великите сили и против категоричната воля на Русия Северна България и Източна Румелия се обединяват на своя глава в по-голямото вече Княжество България. Това е първа ревизия на клаузите на Берлинския конгрес. В Македония духовете закипяват. Македонските българи вече са подложени не само на обичайните притеснения и гонения от страна на османския владетел, но и на опасността от две нови, екзистенциални заплахи. От една страна - гръцката националистическа Megali Idea, т.е. придобиването на всички, познати от античността като гръцки, територии и от друга - сръбското домогване на Юг. Сърбите разширяват понятието «Стара Сърбия» върху цяла Македония, отричат на живеещите там българи собствена етническа идентичност и ги обявяват просто за «южни сърби».

За своите съседи на Юг българите от Македония са «българогласни гърци». Те трябва да бъдат върнати обратно в скута на стара Елада и на църквата-майка в Цариград. Това започва да се върши с помощта на златото, но много често и с огън и меч. Настъпва времето на т.н. «въоръжени пропаганди». Най-вече от Крит и от вътрешността на Гърция се подготвят и изпращат в Македония прословутите с жестокостта си андартски банди. Из селата на Костурско и по долината на Вардар те оставят след себе си следа от опустошение и смърт. Целта им е да принудят екзархийските общини да се завърната в лоното на гръцкия Патриарх, което през онези времена е равносилно на погърчване и отказ от своята българска идентичност.

Елитът в Сърбия, която през целия XIX век е в плен на доктрината на своя държавник Гарашанин, разглежда своята страна като «Пиемонт на Балканите» за всички южни славяни. След създаването и укрепването на независимото Княжество България в Сърбия започват да се разработват различни варианти за асимилация на българското население в Македония. Реномирани учени в Белград въоръжават сръбските политици с аргументацията за националистическия фанатизъм и за агресивната им експанзия. Историци, филолози и географи като Милош Милоевич, Стоян Новакович и Йован Цвиич развиват теории, които трябва да докажат, че цяла Македония се обитава от сърби, и че езикът на македонските славяни е диалект на сръбския. Цвиич твърди, че славянското македонско население е някаква флотантна маса, без каквото и да е национално самосъзнание. От тази маса чрез съответното влияние и натиск може да се формират сърби – или българи. Ето защо Белград започва усилено да изпраща емисари през границата с Македония и с доста пари се опитва да вербува български младежи за обучение в Сърбия, настанява сръбски учители в общините на Македония и дори отваря тук и там сръбски училища. Местното население бурно се противопоставя на тези опити за езиково-културна асимилация, нерядко взема в ръка камъни и тояги и просто прогонва ненавижданите чужди учители.

С течение на времето Белград установява, че приобщаването към сърбизма чрез образователно-просветни кампании и със средствата на културното влияние се проваля пред непреклонната съпротива на македонските българи. Постепенно се налага убеждението, че е по-многообещаващо да се насърчава формирането на обособена македонска национална идентичност като междинна фаза към една по-късна пълна асимилация в сърбизма. Основна характеристика на това новосъздаваемо македонско национално самосъзнание се предвижда да бъде неговият краен антагонизъм и необратимо разграничаване от българската идентичност.

А какви са стремленията и плановете на онези обитатели на Македония, които се наричат в преобладаващото си мнозинство българи и принадлежат към българската Екзархия?  След повторното...

http://www.de-zorata.de/forum/index.php/topic,755.msg18742.html#msg18742

[trader]

Хм незнам защо се вълнуват толко  от източните покрайнини... Щом им е толко мило за Сърбия и нейните щуротйи нека да се държат за сръпските идеали ама забравят ,че шкипетарчетата ще им затворят "държавичката" а тогава сръпските курви ще се изнижат по терлички и мама мия какво гюбек маане ще настане край вардаро може и фесове да сложат и бас хващам ,че Бг пасошите ще скочат цените във висините.И направо ще доживеем да се молат и по корем да се влачат Татарска(Българска) провинция да станат. ;D

[insomnia1304]

Macedono-Bulgarian documents,letters,pictures

[xi6nik]

Аз ако съм президент на БГ нападам и анексирам МК ... все пак е наша земя ... тъпите англичани са виновни !!!!!!!

[P.E.A.C.E.]

Аз ако съм президент на БГ нападам и анексирам МК ... все пак е наша земя ... тъпите англичани са виновни !!!!!!!

Добре че не си президент на САЩ, щото до сега да е станала 3та световна.

Браво мисъл, мислиш за земята Македония... Като имаш къща в която да живееш, защо са ти още къщи?
И защо земята е по-важна за теб от кръвния ти брат?

[ARRI]

Аз ако съм президент на БГ нападам и анексирам МК ... все пак е наша земя ... тъпите англичани са виновни !!!!!!!

И аз съм ЗА,България на три морета.Ама нашите политици нямат ''топки'' за това .

[insomnia1304]

Болестта ни се казва сателитен синдром


С историка акад. Георги МАРКОВ разговаря Мариела Балева:

- Колко е трудно държава като нашата да бъде независима, акад. Марков?

 

- Отдавна съществува мнение, че по-малките държави не могат да бъдат независими или в най-добрия случай са полунезависими. Мечтата на възрожденците ни е била България да бъде Швейцария на Балканите. За жалост на това кръстовище, на което се намира страната ни, Великите сили не са могли да ни гарантират постоянен неутралитет, както на Швейцария. Но има друго - от 1 януари 2007 г., влизайки в Европейския съюз, ние доброволно частично се отказахме от своя суверенитет.

 

- Не сте ли малко краен?

 

- Това, което преживяваме в последните три години, показва, че не може да имаме самостоятелна външна, стопанска и военна политика. Идеалният случай е този на Финландия, Швеция и Австрия, които са членове на ЕС, но не и на НАТО. Но това се решава от Великите сили. Страна като България, която се намира на Балканите, трудно би била неутрална.

 

- Защо 132 г. след Освобождението ни от турско робство ние никога не сме имали самостоятелна политика, все сме нечий сателит?

 

- Болестта ни е хронична, страдаме от сателитен синдром. А политиката ни е все на "ДА-кане", дори наричат политиците ни йесмени. Винаги сме имали по-голям брат - царска Русия, Съветския съюз, Кайзерова Германия, хитлеристка Германия. Сега, въпреки че сме членове на ЕС, пак си имаме по-голям брат. И това са САЩ.

 

- Доколко опасен е сателитният синдром?

 

- Като историк много добре познавам задкулисната ни история. Тревожи ме това, че американският посланик се държи като бившия съветски посланик преди 1989 г. И ми напомня за едни други времена. Непрекъснато се намесва в енергетиката, финансите, екологията, дори ни учи как да живеем, без да имаме неговата заплата.

 

- Може би ние сме виновни, защото даваме поводи за подобни действия?

 

- Ще ви отговоря с пример: колеги от Белград ми разказаха за съпругата на г-н Уорлик, която е посланик на САЩ в Сърбия. Ще вметна, че не зная дали в това има конфликт на интереси. Но Белград не позволява по никакъв начин да се произнася било за "Южен поток" или по други въпроси. Всичко е така, както ние си го направим. Но признавам, че лекият присмех на сръбските колегите ме дразни. Не може чужд посланик да се държи по този начин! Та ние сме равноправен член на ЕС, достатъчно ни командват и ни се карат от Брюксел. Сега едното ухо го дърпат от Европа, другото от САЩ. Унизително е. Преди години Тодор Живков, за да бъде сигурен в своята власт, винаги е заявявал: "Зад мен е Кремъл."

 

- Сигурно липсва самочувствие на политиците ни, или се усещат малки?

 

- Живков е имал нюх да усети проблемите. Може да се сменят Хрушчов или Брежнев, но той остава. Такъв нюх забелязвам сега у Бойко Борисов. Директорът на ЦРУ, когато дойде у нас, каза за премиера ни: Това е нашият човек в България, това е нашият лидер. Дойде шефът на Световната банка - и той рече: - Това е нашият човек. Забележете обаче какво говори Борисов - след мен е не Брюксел, а САЩ.

 

- Ние все още нямаме национален идеал, който да следваме. Политиците се дърлят за битовизми, а Народното събрание се е превърнало в арена за разчистване на сметки?

 

- Права сте, политиците ни следват принципа "След нас и потоп", както бе казал френският крал Луи XV. Вярно е, че неговата глава не се търкулна на гилотината, а внук му Луи XVI загуби главата си. Представяте ли си - нямаме армия, защото нямало военна опасност - ако трябва, ще викаме турската армия. Така разсъждават. Срам!
Но има и друго - рухнаха семейните ценности. Повече от половината деца у нас са извънбрачни - семейството било отживелица. Сега върховна цел са парите. Вече изтичат не само мозъците на България. Разберете, кръвта на България изтича! Боже мой, за каква независимост говорим... А тогава - на 22 септември 1908 г., с обявяването на Независимостта ни князът и министрите действат смело - нарушават Берлинския договор от 1878 г. Опълчват се в името на национална мечта.

 

- След Освобождението през 1878 г. по силата на този договор сме васална държава. Днес българите приемат 22. IX. повече за почивен ден. Казват, че е минало без романтична окраска, не го тачат много.

 

- Денят на Независимостта (22 септември) започва да се отбелязва веднага на другата година - 1909-а. Но след 1944 г. този празник бе отречен, всичко тогава беше сведено до омразата ни към монархията. Възстановихме го през 1998 г. Този ден е един от най-важните в нашата история.

 

- С какви ходове българската дипломация успява да "финтира" Великите сили?

 

- За щастие тогава, през 1908 г., и князът, и правителството, и всички генерали, и обществото са на едно мнение: България трябва да бъде самостоятелна. Забележете - тогава ние - подчинените на султана, нарушаваме Берлинския договор, като заявяваме на света независимост. Нарушава го и Австро-Унгария, която анексира Босна и Херцеговина. Така дипломацията ни прави много умен ход.

 

- Кой изиграва главна роля, за да се случи това, княз Фердинанд ли?

 

- Двигател на независимостта е правителството на Александър Малинов, но отговорен пред европейските сили е князът. Малко преди Фердинанд да се срещне във Виена с император Франц Йосиф и да му съобщи за решението на България, правителството ни завзема Източните железници, собственост на Австрия, Германия и Османската империя. Монархът ни е бесен, императорът също. "Върнете ми железниците, вие сте разбойници!", яростен е той на княза... Кабинетът на Малинов съобщава на Фердинанд, че е определена дата за великото събитие - 21 септември, неделя. И от Виена монархът казва - събитието да стане във Велико Търново.

 

- Защо точно там?

- Фердинанд проявява чувство за историзъм. Точно там той иска да провъзгласи Третото българско царство. И то не къде да е - а в "Св. 40 мъченици" - църквата на цар Иван-Асен II. След това и на хълма Царевец. Любопитно е, че князът до последно се колебае и накрая отговаря на министрите си - добре, чакайте ме на 21-ви вечерта в Русе. Така отлага събитието с един ден.

 

- И как се развиват събитията на 21 септември?

 

- На 21-ви вечерта Фердинанд пристига в Русе. На яхтата си "Хан Крум" той казва на министрите репликата: "Риск печели, риск губи." А на министър-председателя Александър Малинов нарежда: "Напишете манифеста." И във влака през нощта той изпълнява заръката.

 

- Има ли факт, не много известен от тогава?

 

- След като завземаме Източните железници, Великите сили ядосани заявяват, че ако не им ги върнем, няма да признаят независимостта ни. Високата порта пък иска 500 млн. златни франка обезщетение. В този момент Андрей Ляпчев, министърът, който е наш представител по време на преговорите в Цариград, свежда сумата до 82 милиона! Русия ги опрощава, като ни ги дава като заем.

 

- И това никак не е малко, но как ги изплащаме?

 

- Ние изплащаме само два милиона от тях, защото през есента на 1915 г. България се намесва в Първата световна война и воюваме срещу Сърбия. Русия ни обявява война и ние спираме да плащаме. Тук е мястото да кажа няколко добри думи и за болшевишката революция през 1917 г.

 

- Но каква връзка има Октомврийската революция с независимостта ни от 1908-а?

 

- (Смее се). Ооо, оказва се, че след революцията царска Русия дължи огромни суми на Франция и Англия и Ленин заявява: - Ние сме млада държава - нито ще плащаме на империалистите, нито ще търсим дълговете на по-малки държави към Русия. Така болшевиките ни опрощават големия заем от 80 млн. златни франка. Това го знаят малко хора.

 

- За жалост най-важните решения, които вземаме като независима държава - за участието ни в Първата световна война, за присъединяването ни към Тристранния пакт, се оказват дълбоко погрешни.

 

- Така е. В началото на Първата световна германският генерален щаб нарича България геополитически ключ на Балканите. Предлагат ни и от двете коалиции. Цар Фердинанд е могъл да избере коалицията на Съглашението. Той обаче греши. Докато през 1941 г. за страната ни нямаше никаква алтернатива.

 

- Казват, че ни липсва историческа памет, така ли е?

 

За жалост историческата ни памет е къса. Дори като човеци знаем нашия род най-много до баба или прабаба. Нямаме чувство за историзъм. То е удряно много пъти от превратни събития, за които рязко сменяме оценките си - и за личности, и за събития. Но ние винаги сме търсели и продължаваме да търсим месии. Не бива обаче да ги бъркаме с политиците, които са с мисия. Добре е един държавник да има мисия, но тя трябва да е строго пресметната в полза на народа. Ако той реши да го пожертва, за да постигне великата си мисия, не го чака нищо добро. Народът никога не забравя.

По в-к Труд

Бел. Ред. – Такава е, вкратце, цялата история. Но и малко се знае, че Фердинанд  изкарал по-голямата част от маршрута Виена-Русе по Дунава в галюна (корабният клозет) Яко го раздрусало, завалията, това му решение да се опречи на Великите сили. Дай Боже , и на други наши държавници да прекарват времето си там – но да има защо! И за какво!  – С. М.

http://bolgari.net/bolestta_ni_se_kazva_sateliten_sindrom-el-1026.html