Автор Тема: Възродителният процес  (Прочетена 2572 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Възродителният процес
« -: Септември 21, 2010, 10:45:28 am »
„Възродителният процес“ и религиозната криптоидентичност – Част 1

Написано от Анастасия Пашова - Анастасия Пашова е преподавателка в Югозападен Университет„Неофит Рилски“.

„Възродителният процес“ и религиозната криптоидентичност[1] на мюсюлмани от Благоевградския окръг (документи и спомени от времето на държавния социализъм)

„На сегашния етап името служи преди всичко
за оформяне на необходимите документи“[2]

Изследването е опит на фона на хронологията на провеждане на така нар. „възродителен процес“[3] на мюсюлмани в Благоевградския окръг, конструирано по архивни документи, да се изведат и докажат тезите:

– Стартиралият процес на наблюдение и контрол на мюсюлманите започва още през 1944 г., преминава през различни етапи и форми и продължава до 1989 г. Смяната на имената през 1972 – 1974 е само етап от процеса на тотален държавен и институционален контрол.

– След официалното преименуване на мюсюлманите в региона /1972 – 1974/ те правят всичко възможно да запазят религиозната си идентичност, вече като скрита /крипто/ идентичност, на което тоталитарната система обявява „открита война“ с всички свои институции и организации и в крайна сметка тази „борба“ се оказва неуспешна за властта.

– Опитите за насилствена промяна на погребалната обредност при мюсюлманите като цяло се провалиха и въпреки усилията на тоталитарната система „единната погребална празнична обредност“ не можа да се наложи и до края на 1989 г.

Предоставяме на вниманието на читателите и автентичните разкази на една малка част от хората в региона, която дава възможност да се откроят травмиращите полета на паметта в спомените на участниците.

На този етап в научната литература в България има няколко много сериозни монографични изследвания, чийто обект са взаимоотношенията между държавните институции и българите мюсюлмани, както и преживяванията на хората, /“палачи“ и „жертви“[4]/ по времето на провеждане на „възродителния процес“.[5]

Източници

– Документите от фондовете на бившия Централен партиен архив/[6] и документи от ДА – Благоевград;

– Публикувани документи и материали свързани с „възродителния процес на мюсюлманите;

– Теренна антропологическа работа за записване на спомени за „възродителния процес“ в селищата – Вълкосел, Слащен, Боголин, Кочан, Плетена, Долен, Дъбница, Корница, Брезница, Лъжница за времето от 2007 – 2009 г.

От събрания материал са включени само 21 спомени и разкази на хора от мюсюлманските селища от Западните Родопи, които показват преживяното насилие. От тях 13 са на мъже, повечето образовани, между 47 и 86 години и 8 са на жени – предимно с осми клас, на възраст между 45 и 68 години.[7] Включени са и три писма от Рибново – на директорката на училището, съпруга й и техни съселяни до първия секретар на ОК на БКП – Благоевград, които обясняват процеса от гледна точка на „възродителите“.[8]

Езикът на документите

Преди да преминем към архивните документи трябва да кажем няколко думи за техния език. Езикът на документите отразява характерната за комунистическия език склонност към мистификация на реални проблеми и нелицеприятни явления с евфемизми или крайната им стигматизация. Националистко-атеистичен патос се опитва да подмени традиционният религиозен дискурс.

С евфемизми се предават действията на властимащите. Насилствената асимилация и репресии срещу религиозното самосъзнание на помаците са представени евфемистично като „възродителен процес“, „национално осъзнаване и културно издигане“, „издигане политическото и културно равнище на българите с мохамеданска вяра“, „приобщаване към единната социалистическа нация“, „ликвидиране на голямата икономическа и културна изостаналост“, „хубави мероприятия за по-широко разгръщане на културна революция“, „засилване на патриотичното възпитание“, „осигуряване на благоприятни условия за правилното възпитание на младежите българи мохамедани“, „предявяване на нови изисквания и завишени критерии“. Проблематичните Родопи са представени като „Родопите – българска твърдина“. Наложеното облекло е представено като „обличане според сезона“.

От друга страна традиционният ислямски бит и култура е стигматизиран като „битов и религиозен консерватизъм“, „идеологическа реакция“, „религиозни предразсъдъци и суеверия“, „задържане на старото“, традиционното облекло е виновно за „мъките, които изпитват жените през горещия летен сезон“, то е знак на „робското положение на жената“, черното фередже изкопава „дълбока бразда между кръвни братя“.

Стигматизацията стига до краен предел като използва понятия и изрази от медицината, психологията и хигиената. Медико-хигиенният дискурс патологизира основните прояви на религиозната идентичност – името, обрязването, традиционните облекла, погребенията.

Мюсюлманите са представени като неосъзнати, с мътно самосъзнание, затова трябва да се „избистри българското им национално самосъзнание“, те са наранени „тежки са раните от наслоенията от миналото, от Османското робство, от капитализма и фашизма“, страдат от религиозен комплекс „отстраняване на елементите на чуждия народностно – религиозен комплекс“, религиозната им вяра е наречена „религиозен фанатизъм“. Религиозното облекло „насажда психика на страх и малоценност“, показва че „жената е нечестиво същество“. „Религиозните елементи в облеклото пречат и на здравето на хората. Забулването не позволява на очите да се радват на дневната светлина. Фереджето пречи на женското тяло да се движи свободно, намалява неговата работоспособност. Носенето му през горещите летни дни изтощава до краен предел организма“. Репресиите са представени като „оздравяване на обстановката“ Обрязването е представено като „посегателство върху здравето на децата“, „осакатяване на децата“, „дамгосване“, „нанасяне на тежка телесна повреда“, затова и здравните служби са ангажирани с контрола над обрязванията.

В документите традиционните арабско-турски имена са „чужди елементи в народния организъм“, а новите хибридни имена – немюсюлмански, не са и типично български, първо са „изкълчени“, „белязани“, „нечисти“ и трябва да се заменят с „хубаво и често българско име“. Съпротивата срещу новите имена е представена като „реакция, която се активизира предсмъртно“. Посочените евфемизми на асимилационната политика и стигматизации на ислямската култура се повтарят толкова често в различни варианти, че започват до звучат обичайно и нормално, което затруднява възможността за критически прочит на документите.[9]

Хронология на едно насилие, конструирано по архивни документи – институционалните актьори[10]

Преходен етап

Веднага след 9 септември 1944 година мюсюлманите от Западните Родопи[11], както и останалите малцинствени групи в България, стават обект на наблюдение и контрол от страна на държавата.

Още на 17. 10. 1944 /само един месец след 9. 09. 1944 г./ Политбюро взема решение за създаването на отдел „Масов“[12], като одобрява към отдела 8 комисии. Осмата е малцинствената – със задача: да наблюдава националните малцинства и разработва политиката на партията сред малцинствата в България. Във Фонда на отдела има 8 архивни единици, свързани с малцинствата.[13] От архивите на фонда е видно, че акцентът е върху турците, българомохамеданите, евреите и македонската емиграция.[14]

Изборите за ВНС през 1946 са спечелени над 90%от кандидатите на ОФ и комунистическата партия. Пълната изборна победа на комунистите им дава основание веднага да започнат кадрови и административни промени. Именно във връзка с това отдел „Масов“ е разформирован през същата година и веднага на 28 май, 1946 към Секретариата на ЦК се образува малцинствена комисия, която поема ръководството на работата сред националните малцинства, женските организации, Съюза за закрила на децата, Съюза на многодетните и т. н. Задачата е: „Да следят и подпомагат работата на тези организации в рамките на решенията и директивите на ЦК. “[15] По нареждане на комунистическия лидер Георги Димитров стартира процес на изселване на мюсюлманското население от южната граница в Турция. То започва от юли 1948 г., вторият му етап е през пролетта на 1949, а третият в началото на 1950. В резултат на тази операция местожителството си принудително променят около 10 000 българи мюсюлмани.[16]

„В началото на 50-те българските комунисти усвояват „Азербайджанския опит“, според който мюсюлманското население трябва да се „интегрира“. „Интеграцията“ е резервното средство за решаване въпроса с не-българското население, тъй като през 1951 г. Турция едностранно прекратява изселническата спогодба и заради това се изселват само 155 хиляди турци, вместо планираните от българска страна 250 хиляди.“[17]

В началото на декември 1951 г. Секретариатът на ЦК издава нареждане за пресичане всякакви опити за изселване особено на помаците.[18]

През 1952 г. започва кампания за изкореняване на ислямската религия и свързаните с нея културни особености. [19]

Първият директен сблъсък на общността с комунистическия режим е през 1953 г., когато се провежда цялостна „паспортизация на населението“. Снимките на новите паспорти предизвикват съпротива, основана на кораническата забрана в съчетание с традиционно табуизираното „вземане“ на човешки изображения и забраната за фотографиране на жените с открити лица. Най-масово било недоволството от записването в новите паспорти като „българи мохамедани“. Натискът на режима предизвиква най-сериозна реакция в Гоцеделчевско и Разложко. Особено остро реагирали жените в селата Вълкосел и Елешница[20]

Краят на преходния етап във вижданията и политиката на Комунистическата партия към помаците настъпва с приетите на 17 ноември 1956 г. „Мероприятия за издигане политическото и културно равнище на българите с мохамеданска вяра“. Мероприятията са първият официален акт на БКП по проблема.[21]

Кампания за смяна на имената

На заседание на Политбюро на ЦК на БКП от 31. Х. 1959 г. се взима решение „Министерството на правосъдието да внесе в едномесечен срок предложение за изменение правилника за водене на регистрите за гражданското състояние, в смисъл да се даде възможност на народните съвети да извършват промени в глава „произход“, по писмена молба на трудещите се от националните малцинства, които желаят да се регистрират като българи.“[22] Решението е взето върху основата на внесена докладна от Иван Господинов, който е завеждащ отдел „За работа с националните малцинства“ по това време. През януари 1960 г. постановлението за облекчената процедура на преименуване и смяна на народността става юридически факт.[23] През същата година и партийните органи по места „достигат до идеята“ за необходимостта от разкриване на общежития –пансиони за помачетата и циганчетата.[24]

В докладна записка до Политбюро на ЦК на БКП от 21 ноември 1961 г. от зав.-отдели „Пропаганда и агитация“ и „За работа с националните малцинства“ отново се поставя въпросът за „турчеещите“ се помаци и цигани, които са се „регистрирали“ като турци.

Като резултат от внесената докладна Политбюро на ЦК на БКП излиза с Решение относно: мерките против тенденциите на турчеене на цигани, татари и българи мохамедани. [25] В Решението се подчертава фактът, че партията и народната власт ще взем
« Последна редакция: Ноември 09, 2011, 19:04:56 pm от Mirotvorec »

 

Сходни теми

  Заглавие / Започната от Отговора Последна публикация
11 Отговора
8433 Прегледи
Последна публикация Януари 01, 2010, 17:06:17 pm
от Max
0 Отговора
10646 Прегледи
Последна публикация Април 03, 2009, 00:21:59 am
от H.
26 Отговора
20593 Прегледи
Последна публикация Декември 01, 2009, 16:24:53 pm
от Alien
3 Отговора
6644 Прегледи
Последна публикация Юли 04, 2010, 22:40:11 pm
от elunez
6 Отговора
4811 Прегледи
Последна публикация Май 12, 2011, 00:33:54 am
от cassio

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27