Екзистенциална дупка

[eses]

old4

Е трудно даже непостижимо за обикновения човек

Чак пък,не и ако го правиш с желание и ако смятащ че това е целта ти.

[merulious]

Да не си месия, че да се месиш ( ) в чуждия живот и да натрапваш щастие? Преди и на мен ми се искаше, но ми стана ясно (колкото и да ми е неприятно понякога), че всичко е такова, каквото трябва да бъде. Не се бъркай, където не ти е работа.

[eses]

Първо мисли преди да пишеш.Не се меся в ничии живот, те идват сами при мен, сами търсят помощ, сами искат да учат и търсят,аз само им помагам и ги упътвам.На никой не можеш да помогнеш ако той не иска,затова че мислете преди да пишете.

[old4]

По точно тази тема е за колко силни и слаби можем да бъдем.

 
 
Свалям шапка на силните хора ,аз смятах че съм от техният отбор .... но не би !
Свалям шапка на Митко и на всички силни хора като него !

old4

Е трудно даже непостижимо за обикновения човек

Чак пък,не и ако го правиш с желание и ако смятащ че това е целта ти.

Ако това което пишеш го правиш , и на теб  !

[eli]

Какво от това,че получих желаната къща и въобще всичко което поисках като това което най ме вълнува а именно как да помогна на хората да намерят себе си и мира ,на света, всичко това не можех да направя с вяра,поне засега не съумявам.това което знам не е достатъчно,има още нещо,но незнам какво е,незнам защо,как и тн.

eses, много хора са минали по тази земя и са се опитвали да помагат на хората. Някои са успявали нещо да променят, други не, но истината е, че няма как да свършиш работата на някой друг. Знам, че ти може би го знаеш и по -добре от  мен, но ти го пиша, защото и аз дълго време се лутах /и все още се лутам/ в пределите на тази невъзможност. Толкова прости изглеждат някои и неща, а толкова е трудно хората да ги прогледнат. Аз много страдах и все се чувствах длъжна да помагам,защото усещах че знам неща, които другите незнаят. Докато в последно време започна да ми се случва да успявам да видя вредата от "помощта", която указвам. Научих, че проблемите и болките всъщност са възможност за промяна. И вместо да ме боли, че хората имат проблеми, започнах да се радвам, че имат възможности за промяна. Не можеш нищо да промениш в нечии чужд живот, можеш само да му разкажеш за своя и да му покажеш как нещата могат да бъдат различни. Но работата трябва да я свърши той. За това да страдаш заради това е безсмислено. Вредиш на себе си. Аз мисля, че състоянието, в което си, е просто естествено преминаване на следващото ти ниво, където ще откриеш отговорите на всичките въпроси, които си задаваш сега.
И още нещо - най- верния начин да променим света е като променяме себе си. Това е най- силното оръжие, което имаме, така че не спирай да вървиш по пътя си същата силна Вяра, която много пъти си доказвала. И макар и да изглеждаме като капки в океана, аз съм се убедила, че влиянието, което оказваме е огромно.
Успех, сигурна съм че ще откриеш отговорите.

[eses]

Насила никога нищо не става и не към промяна се стремя а към хармония.Обикновенно се случва така.Аз съм много общителна и отворена за разговори,  имам и способноста да карам хората да ме слушат а това което говоря е като магнит за тези който имат нужда от мен и така те идват и ме питат разни неща.И аз започвам,говоря,давам книги, предлагам помощ и постепенно ставаме по близки и работата продължава с години.Отказах се да помагам на такива който не искат,даже мразя защото се ядосвам за пропиляните си усилия,защото всеки знае колко усилие и енергия изисква това.Преди бях асистент в един колеж за личностно развитие,там и разбрах каква е силата ми, сега искам да продължа да го правя защото само за 3 години имам над 3 "ученика" лично мой(извън колежа а там 6)и много други на който помагам по бавно и те самите още не са готови да си признаят че се учат.Искам това да правя, но незная как,незнам какво, незнам много неща,а в същия момент имам много да им дам.

[konstantin2007]

Еses,не се тревожи и не си хаби енергията.Това което искаш ще стане.Просто се успокой.Лека-полека ще разбереш кое как и пр.Първо се успокой.Щом имаш вътрешна потребност да помагаш и учиш другите,така и ще бъде.А на въпросите ти кое,как..Мисля,че ще намериш отговорите в процеса на "работа".Аз съм родител.Станах такъв,без да знам кое и как.И все още се уча.И знам,че ще се уча със всяка нова ситуация в която попадам като родител.Същото е.Успокой се.Дори да сбъркаш някъде,това е естествен процес.Ще намериш посоката или начинът по който да стават нещата.Споко.Желая ти успех
п.с.И аз съм в някаква такава дупка,но тук четох,че може и да има нещо общо с предстоящият ми рожден ден..Кой знае..Обаче вчера чух един много готин лаф"Когато стигнеш дъното,можеш само да се радваш,защото единственият възможен път който ти остава е НАГОРЕ"

[mitko]

     ЕКЗИСТЕНЦИАЛНА- прилагателно 1 - Което  се  отнася  до  съществуването,  до  поддържането  на  живота.  2 - Което  е  налице,  в  наличност.   

[Regul]

Да се помага е добре.Лично аз,открих за себе си,че немога да живея без да го правя от време на време.В началото когато еготми беше господаря в мен  ,всяка моя помощ се състоеше в това да съдя човека отсреща и да му цитирам някакви готови извадки от книги,но най-трагичното в случея беше,че аз самия неможех или неисках да правя товоа което "налагах" като най-чистосърдечен съвет и то от позиция на човек които се грижи и за духовния си растеж.Всеки недостатък в другите трябваше да се покаже и да бъде осъден на момента,от високия светъл трон,на които си мислех че седя  .Този "прекрасен" цикъл траеше години,а края му се оказа...една дълбока емоционално психическа дупка,от която си ми останаха белези за цял живот.Но за мое щастие,неспрях да помагам,когато се срещна с хора които търсят,стига да мога.Но вече е,доста по незабележимо,ненатрапчиво,с чуство на желание, което не се заражда в главатами,а си ми идва от сърцето.Нямаго желанието за значимост,когато помагаш на някои да познае себе си и света,а просто една много тънка и малка нишка на щастие ,че съм способе да дам нещо от себе си на друг,това ми стига и неискам нищо друго,нежелая да знам всичките тайни на света,нито държа да съм "велик воин на светлината"...момента в които виждаш с очи и сърце как докосваш друг човек и изумлението което тои той преживявя,са достатчни...но това важи за мен,немога да кажа дали и друг би се чуствал добре така,знам че има хора призвани за доста по мащабни неща и неги отричам,даже се радвам че ги има.
А да и едно последно нещо което ми помага като почнат да ме натискат,въпро си от сорта,кои съм аз,за какво съм тук и т.н

[Tangrata_]

Единствените екзистенциални или каквито и да е други кризи ги създава егото.
Азът на човек не може да работи с негативи, защото е самодостатъчен и никога не може да му залипсва каквото и да е.
Природата, Светът по начало е направен така, че да няма нищо нередно, нищо излишно и нищо несправедливо. (Поне ако не се гледа от егоистична гледна точка!)

Щях да пиша именно за този 2ри аспект: Връзката между екзистенциалните дупки и егото, ама така и не се организирах. Може скоро да напиша нещо.

[LORA_DANA]

Скъпа, Есес, напълно те разбирам, но явно ти не си разбрала важното Послание на Бог към теб- Той като добър баща ти е показал, че имаш Сила на мисълта и то в бърз и лесен начин- да пожелаеш нещо за себе си и да го имаш, но ти искаш още- прекрасно , но там в тези огромни мащаби нещата са по- бавни защото зависят от свободната Воля на всеки един на тази планета затова най- доброто е ти да желаеш Мир, Любов благоденствие, здраве и всичко добро на Земята, хората, Вселената и не бива да гледаш кой какво прави, защото така осъждаш, а така изпадаш в нелюбов. Така ти ще оползотвориш своята Сила за Зеимята и хората и именно това е целта на Прехода в тези години, тогава и ще чувстваш радост и Любов към всички и всичко, защото ВСЕКИ Е ПРАВ ДА ПРАВИ КАКВОТО ИСКА- БЕЗ ДА ГО ОСЪЖДАМЕ- ТОВА Е ТО ДА ПРОСТИШ И ДА ПРИЗНАЕШ ЧУЖДАТА СВОБОДНА ВОЛЯ, а това е нужно за този който прощава, а не на този на когото Прощава. Защото Прошката е СВОБОДА ЗА ПРОЩАВАЩИЯ.Успех

[Ashaman]

Случвало ли ви се е да се чувствате толкова силни,че да си мислите ,че нищо не може да ви сломи.А в следващия момент екзистенциален въпрос да ви сломи дотолкова ,че да сте си се чудили на ума как сте се мислили за неуязвими?
На мен ми се случва в последния 1 месец.Чуваствам се силна, в ежедневието,в живота ,в човешките трагедии, но малко колебание по екзистенциялен въпрос ме срива. Не чакам съвети,защото знам ,че отговорите са в мен и ще дойдат когато му е времето.По точно тази тема е за колко силни и слаби можем да бъдем.

Ти не чакаш съвети обаче аз пък подочух, че използвайки пътеките на заобикалящото ни можем да достигнем до себе си.

[insomnia1304]

Размисли преди рождения ден

 

Не е хубаво човек да се размисля много, много и то по никое време през нощта преди рождения си ден!

Е, не е, но те мислите не питат кога да те връхлетят – просто те връхлитат и не ти дават мира, особено в нощ като тази.

Правиш си равносметка на изминалото време, хей така, без да го искаш!

Питаш се: какво постигнах, колко можех още, какво добро направих…? Направих ли всичко, което можех…?

Само добро ли правех или не винаги?!

Мисли, мисли… не ми дават мира!

Слагам като на кантар делата си – честно и без да прикривам някои, които не ми харесват кой знае колко!

Имам чувството, че добрите натежават! Е, поне така ми се иска!

Ами то и електронна везна да е, пак не може да отмери с точност кое е повече, камо ли кантарът на съвестта!

Мисля си, че съвестта ми е чиста. Опазих я и не направих с нея компромис, за тези 53 години, на които сега правя равносметка.

Не се пазарях и не се продавах… Няма от какво да се срамувам!

И все пак… Направих ли всичкото добро, което можех или не успях?

Мисли, мисли… в нощта преди рождения ден.

Сигурно е нормално – на мен всяка година по това време, не ми дават покой!

http://www.viennainvest.com/?p=1060