Нищо не е забравено...Заключението на германските историци, че броят на жертвите е между 18 и 25 хиляди души, а не 10-15 пъти повече, е плод на 4-годишно разследване. През това време те проверяват смъртни актове, засекретени показания на очевидци, архиви на болници и регистрации на хора, изгубили домовете си след въздушните удари. Сега става ясно, че митът за многото жертви на бомбардировките е бил създаден от нацистите, увековечен от комунистите и прероден през последното десетилетие, за да служи на целите на ултранационалистите, отбеляза
"Дейли Мейл".
Историците започват да се съмняват в броя на жертвите още в началото на 70-те години на миналия век. След падането на Берлинската стена много архивни документи стават достъпни, от които се възползва изследването.
Факт е обаче, че и британските, и американските самолети умишлено затриват най-вече гъстонаселените части в центъра на града. Задачата на тежките бомбардировачи е една – да нанесат възможно най-жестоки поражения. Британският маршал от авиацията Артър Харис заявява: "Ще премахваме немските градове един след друг, както се вадят зъби". Всъщност първото нападение от този вид, в което участват
1000 самолета, е на 13 май 1942 г. срещу Кьолн. Но "пълен ефект" е постигнат на 28 юли 1943 г., когато в горящия Хамбург загиват близо 40 000 души.
И едва след това идва редът на Дрезден. Изборът на саксонската столица не е случаен: градът е място, в което има десетки хиляди мирни бежанци, като същевременно военизираните и помощни части в него се състоят най-вече от жени. Първата вълна, съставена от 529 английски бомбардировача
"Ланкастър", хвърля смъртоносен коктейл от разрушителни и запалителни бомби. За
45 минути градът е обхванат от огнена буря.
Сутринта, когато в Дрезден се стичат огромни колони от спасителни отряди, идва втора вълна, този път от
450 американски самолети. Според британски данни унищожено е всичко на площ от
6.8 кв. км.http://www.webcafe.bg/id_424725564_Geroi_v_London_-_ubiytsi_za_Berlin
