Автор Тема: Виновниците за кризата продължават да диктуват правилата на играта  (Прочетена 1652 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Eon

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 833
  • Sealers, not healers
    • Online Books
Eon: позволявам си да отделя статията по-долу в отделна тема, защото има доста добър аналитичен характер и би се разбрала от широката публика.

Три години след началото на най-опустошителната финансова и икономическа криза след Голямата депресия главните виновници за нея не само че не получиха заслуженото си възмездие, но и продължават да определят правилата на играта.

Goldman Sachs, авангардът сред световния финансов елит, който породи кризата, за пореден път се измъкна тънко от ръцете на регулаторите срещу безличната сума от 550 млн. долара. За обикновения човек, който едва свързва двата края заради на кризата, тази рекордна сума изглежда космическа. Но тя трябва да се сравнява с милиардите долари, които Goldman Sachs спечели покрай кризата, в която тя е главен участник.

Този казус е изключително важен и показателен в много отношения. За всички сведущи беше ясно, че атаката от страна на регулаторите срещу Goldman Sachs има повече политически привкус, отколкото някакво значение от регулаторна или икономическа гледна точка, особено след като стомната се счупи на хиляди парчета. Goldman не е просто поредната инвестиционна банка, срещу която властите започнаха шумни разследвания за участието им в причиняването на световната криза.

Goldman е перлата в короната на финансовия бизнес не само в САЩ, но и на световно ниво.

Същевременно, в продължение на три години, от началото на кризата до сега, няма нито един осъден, няма дори официално обвинение или заведено дело срещу нито един от големите играчи, стоящи в основата на кризата. В отговор на силно разклатеното доверие към Обама и демократите като цяло, властите насочиха вниманието си именно към Goldman Sachs, за да канализират огромното възмущение на обикновените американци срещу финансовия елит.

Чрез постигнатото споразумение властите на практика се опитаха да потушат огромния гняв сред населението, хвърляйки прах в очите на обикновения американец, пък и на света, че с тази на пръв поглед голяма, но в същност незначителна глоба, е раздадено дългоочакваното от всички възмездие.

Да, наистина, глобата, която Goldman Sachs трябва да плати по споразумението си с SEC (Комисията по фондови борси и ценни книжа на САЩ), е чисто и просто поредната подигравка с обществото, което трябваше да плати трилиони долари за спасяването на големите финансови акули, а след това и за огромните финансови стимули, за да се предотврати втора голяма депресия, поне засега. Според някои анализатори, глобата от 550 млн. долара е равносилна на печалбата, която банката прави за 15 дни!

Глобата от 550 млн. долара е равносилна на печалбата, която банката прави за 15 дни
В същото време правителството на САЩ плати над 150 млрд. долара за спасяването на AIG, от които над 10 млрд. отидоха само за Goldman Sachs. И то за вземанията, които банката имаше от застрахователя в следствие на огромните залози на банката (посредством деривативните инструменти CDS подобни на застраховки срещу неплащане) срещу собствените си продукти!

Най-важното от този казус обаче има съвсем друго измерение. Със сключеното извънсъдебно споразумение властите на практика узакониха спечеленото от Goldman Sachs покрай кризата.

Банката със 150 годишна история отново плати в пъти по-малко отколкото спечели.

Същевременно, поредното разследване срещу Goldman Sachs приключи отново някъде по средата, без да бъдат разнищени връзките и действията до край и без да се разкрие публично цялото участие на банката в раздуването на кредитния балон и безкрайните финансови измами, довели до най-големия финансов балон за всички времена. Този казус за пореден път илюстрира, че големите риби винаги намират начин да излязат сравнително сухи и дори като големите печеливши от всяка ситуация, дори ако действията им са довели до световен финансов колапс. Тази схема вече сме я виждали многократно. Мат Таиби от списанието Rolling Stone блестящо описва участието на Goldman Sachs в раздуването на всички големи финансови балони през последните сто години, довели до тежки финансови икономически кризи.

Този казус показва и това, че независимо от широко афишираните действия за промяна на статуквото, реални действия срещу едрите риби всъщност няма. Нищо не се е променило от времето, когато беше създаден Федералния резерв (1913 г.), основан от същите банки и банкови династии, които породиха и настоящата криза. За пореден път сме свидетели на чисто фасадни действия от страна на висшите политици в САЩ, пък и в Европа, които повече се грижат за интереса на своите щедри спонсори, отколкото на избирателите си.

Казусът е показателен за това, че няма абсолютно никаква воля сред политическия елит за промяна на статуквото. Всички досегашни действия само усложниха ситуацията, вместо да я разплетат. На големите банки им беше позволено да станат още по-големи, поглъщайки своите фалирали конкуренти с помощта на държавата, като по този начин финансовата система стана още по-уязвима в сравнение с времето преди кризата.

Проблемът “too big to fail” („прекалено големи, за да бъдат оставени да фалират”) днес придоби още по-застрашителни размери. И докато маса малки регионални банки бяха оставени да фалират, в повечето случаи без да имат каквото и да било участие в причиняването на кризата, големите се радват нa завиден комфорт сред политическия елит, жънейки отново огромни печалби.

Нещо повече, федералните власти съзнателно си затварят очите за издевателствата на големите финансови акули над местните власти, за участието им във всички големи корпоративни скандали (като Енрон, например), за безкрайните им счетоводни манипулации, оставяйки същите дори сами да определят правилата на играта. Нали именно под натиска на големите банки, препълнени с токсични активи, бяха променени счетоводните правила за отчитането на тези активи, така че още през следващото тримесечие след влизането в сила на новите правила същите тези банки, бълващи огромни загуби до този момент, започнаха отново да отчитат главозамайващи печалби.

Навсякъде и във всичко, в продължение на десетилетия наред виждаме все същите имена в различни комбинации! Коя нормална, та дори и не толкова демократична държава, би толерирала такова поведение?! Наистина ли икономиката се нуждае от такива банки, които десетилетия наред манипулират финансите, икономиката и политиката на същата тази страна?!

Докато си задаваме тези въпроси, отклоняването на държавни средства в полза на големите банки продължава с пълна сила. Безпрецедентните нулеви лихви, които Федералният резерв поддържа в продължение на рекордно дълго време, всъщност представляват следващия етап от финансовото спасяване (bailout) на банките с държавни средства, но този път не толкова явно.

отклоняването на държавни средства в полза на големите банки продължава с пълна сила
Всъщност схемата е доста проста: банките заемат неограничен размер средства от Федералния резерв (по същество новосъздадени пари) при практически нулеви лихви и след това ги дават на федералното правителство с лихва, съобразена с падежа на държавните ценни книжа. Например, през последната една година 10-годишните държавни ценни книжа на САЩ се търгуваха при доходност от 3-4%. Банките се финансират безплатно от дъщерната си организация – Федералния резерв – и с получените средства финансират дълговете на федералното правителство срещу лихва.

Няколко стотици милиарда долара като база, върху която се начисляват 3-4% процента, е достатъчна сума, за да се постигнат главозамайващи печалби при незначителен риск. Сега разбираме колко удобни за финансовите акули са гигантските бюджетни дефицити, които Обама докара до трилиони долари само за две години управление! При това малкият и среден бизнес не видя нищо от тези пари. В същото време някои „видни“ икономисти, вкл. и Нобелови лауреати, неистово обработват общественото мнение, че са необходими още финансови стимули, за да се излезе от кризата!

Нека никой не се залъгва, че главозамайващите печалби на големите търговски банки (каквито се водят и Goldman Sachs и Morgan Stanley, след като смениха статута си в разгара на финансовия колапс, за което те получават и държавна защита на влоговете си и гаранции на заемите си от федералната служба за застраховане на влоговете – FDIC) са плод на усърдно и внимателно кредитиране на реалния сектор.

Напротив, частният сектор и преди всичко малкият и средният бизнес, е притиснат за пореден път в ъгъла от същите тези банки, които им отказват адекватно кредитиране вече в продължение на три години. Нещо повече, някои от големите банки, като Citibank, дори взеха решение да ограничат значително потребителския си бизнес в САЩ.

Вече не е тайна, че печалбите на банките през последната година идват основно от търговията с държавни ценни книжа на федералното правителство, използвайки горепосочената схема. И тъй като схемата вече беше проиграна през изминалата година, съвсем не е случайно, че една година по-късно същите банки вече не могат да регистрират съществени ръстове в приходите си, а някои от тях дори отчитат значителен спад. В същото това време редица специалисти ни убеждаваха, че печалбите на банките са признак за възстановяването на американската икономика!

Напротив, печалбите на банките в основната си част сега се генерират от спреда на лихвите, които правителството, т.е. цялото американско общество, плаща върху поетите дългове. А няма ли да е по-добре федералното правителство да се финансира директно от Федералния резерв при нулеви лихви?! Разбира се, ако Федералният резерв не беше частна организация.

Нека никой не се залъгва и защо лихвите по дългосрочните ценни книжа на САЩ са толкова ниски с оглед рекордните и умопомрачителни дефицити на федералното правителство. Предоставяйки възможност на банките да заемат средства при 0% лихва, а след това с тези средства да финансират бюджетните дефицити при 3-4% лихви, федералните власти рекапитализират големите частни банки с обществени средства.

В замяна, правителството използва банките, за да поддържа изкуствено ниска цената и на дългосрочното си финансиране, създавайки илюзията сред пазарните участници, че дълговете на САЩ са много атрактивни и безрискови. Някои си мислят, че Китай, Япония и петролните държави финансират огромните дефицити на САЩ.

Ако погледнем статистиката за финансовите резерви на тези страни в долари, както и изменението на авоарите им в ДЦК на САЩ, ще видим цяла пропаст между размера на дефицитите и осигуреното финансиране от тези страни. Откъде тогава идват останалите средства?!

От банките, които се финансират безлихвено от Фед. Разбира се, следите могат да се позабършат тук-там, за да не бъде толкова очевидно. Например, същите тези банки може да дадат част от заетите средства на разни приближени хедж фондове и други големи играчи на финансовите пазари като си поделят лихвите, създавайки усещането, че търсенето на американски дълг е много голямо и от широк кръг от инвеститори. Това са стари трикове, които не могат да убягнат от очите на всеки достатъчно опитен анализатор или дългогодишен наблюдател.

Днес големите финансови акули отбелязват още една голяма победа. Предвижданите радикални законодателни промени във финансовата област в САЩ, целящи предотвратяване на бъдещи подобни кризи, бяха бързо окастрени на второ четене под въздействието на мощното лоби на големите банки.

В крайния си вариант тези промени приличат на злобно куче-надзирател с извадени зъби. Наистина, колко опасен е, да кажем, един питбул, ако му бъдат извадени зъбите?! Жалка картинка, наистина. Така например Федералният резерв, вместо да поеме значителни удари заради оркестрирането на кризата, всъщност получи още повече права да „регулира“ и „надзирава“ банките, чиято собственост е той.

Дори ще защитава потребителите от същите тези банки чрез новосформираната агенция за защита на потребителите. Сякаш преднамереният му провал в надзора на порочните практики на банките не стига, но сега правомощията му дори се увеличават значително. Каква пародия!

В Европа политическият елит също се прави на ни чул, ни видял. Пипалата на Goldman Sachs стигнаха толкова далеч, че скандалът с прикриването на размера на държавния дълг на Гърция, благодарение на което Гърция влезе в еврозоната, някак си бързо загуби скорост и беше скоропостижно притъпен и „забравен“ от послушните медии.

Същите тези медии, които се надпреварваха да раздуват балона на дълговата криза в Европа с гръмките предсказания, че еврото, еврозоната и Европейският съюз всеки момент ще се разпаднат под натиска на големите дългове на южните страни-членки, особено на Гърция (под 2% от икономиката на ЕС!). Но нали именно благодарение на Goldman Sachs днес Гърция е в основата на раздухваната криза с дълговете на Европа?!

И докато световния финансов елит празнува поредната си победа, средната класа на здраво работещите и като цяло честни американци продължава да тъне в агонията на своя разпад. Според статистиката, като следствие от кризата за първи път в историята на САЩ банките притежават по-голямата част от богатството, вложено в жилища, отколкото самото американско население. Освен това 83% от акциите на американските компании се държат от 1% от обществото. Ето как богатите стават още по-богати, а малките плащат сметката!

Остава да си зададем въпроса „Защо е така? Защо и в 21 в. едрият капитал продължава да управлява света?!“

Това е въпрос, по който са написани цели книги и са направени редица великолепни филми и не би могло да бъде разнищен като за финал на този постинг. Но е ясно, че докато срастването между големия финансов и индустриален елит с политическия елит остава здраво и непокътнато, безсмислено е да говорим за каквито и да било промени, каквито ние, обикновените хора, искаме.

Достатъчно е да илюстрираме тази симбиоза между елитите с няколко примера: предишният финансов министър на САЩ, Ханк Полсън, който изигра важна роля за разрастването на кризата, беше преди това главен изпълнителен директор на Goldman Sachs; Тимъти Гайтнър, настоящият финансов министър, беше шеф на Федералния Резерв Ню Йорк (най-важното изпълнителско звено на Федералния резерв) през целия период на разрастване на кредитния балон, като поощряваше разхлабените стандарти за кредитиране и другите порочни практики на банките, а в последствие беше архитект и на зрелищното спасяване на AIG, което струва над 150 млрд. долара на данъкоплатците; шефът на Федералния резерв днес, Бен Бернанке, в продължение на дълги години участваше във вземането на решения на Федералния резерв още по времето на Алън Грийнспан, главната маша в ръцете на големите финансови акули.

Примерите са много. По-важното е, че на тези хора днес е възложено да извадят икономиката от кризата, която самите те причиниха!

За коментари и повече информация, посетете блога на Eagleeye

Неактивен Sirius

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 155
Здравей Еон! Преди време гледах един филм, Цайгайст, чието начало ми се стори малко спорно, но пък втората част му част се оказа потресаваща и свързана пряко с материала изнесен от теб. Става въпрос за банковата система и Федералния резерв на САЩ, за хората които са го основали, за това как същите тези играчи взломират икономиката на цял свят. Банковата система е най-несигурния елемент в икономическата структура и е главният лост чрез който се предизвикват световните финансови кризи. Зависи от това дали Рокфелер и компания ще решат дали да си изтеглят авоарите от пазара в един момент или не. Поздрав!  :)

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27